антибарок!

Hendel, Concerto grosso op.6, N.5, WILHELM FURTWANGLER
кошмар

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Не ти се отваря линка, Чукче...

Щука май?

Линка си е като слънце
при теб има проблем.

Фуртвенглер винаги истински ме радва. Много благодаря за записа!!!!! (макар че май не беше това целта?)

Дай си мейла на бележка и ще ти го метна.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Фуртвенглер е гениален диригент. Това, което целях тук, е да покажа, че и той си има своите издънки (е, разбира се, други сигурно няма да мислят така).

Не е въпрос дали свири „бароково” или не, а по-скоро неприсъщата свръхроматична претовареност на това хенделово кончерто гросо – тежки акценти, подсилени от също така тежки паузи, прекалени динамични амплитуди и какво ли не още. И други изпълнители са придавали романтична окраска на барока - Бранденбугските на Бах с Караян например, но там романтизма някак си се носи естествено (поне за мен) – т.е. показва, че е възможно да се погледне и от този ъгъл.

И за да „реабилитирам” все пак Фуртвенглер, ето Глук, увертюрата на Алцеста с него (1951). Независимо че отново няма нищо общо това, което наричаме „барок”, звучи прекрасно. Тук романтичния уклон по-скоро подчертава драматизма на произведението.

Между другото, и неговия Чайковски е ужасен. Още потръпвам от Шестата симфония – безумен бюргерски сантиментален бълвоч, целящ да предизвика сълзи и сополи в залата (и май го е постигнал). И Четвъртата не му е по-стока :).

За сметка на това Четвъртата симфония на Шуман е изумителна в неговата интерпретация (споменавам я, защото си я въртя от няколко дни). За Бетовен, Брамс, Моцарт, Вагнер, Брукнер,... да не говорим :)

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Шуман? Звучи страхотно! Дали има линк с някое откъсче?

Що, бе? малко звучи като неуспешен опит за късен Бетовен, ама чак пък кошмар:)
Ама самият оркестър звучи адски нестройно. Чак се учудвам, че диригент от световна величина като него е дирижирал такива. Пък може да е от записа.

:)

В дадения пример музиката е тежка.

Извинявам се, по-късно видях примера с "Алцеста". Тук няма онзи барок, но музиката е драматична и възвишена.
Съгласен съм с теб за Фуртвенглер.
Мое мнение е, че руските композитори по-добре се изпълняват от руски диригенти: Мравинский, Кондрашин, Рождественски, в наше време - Гергиев
Ако има изпълнение на Шостакович или Чайковски с Бърнстейн, Караян и с Мравинский, Кондрашин, ще предпочета това с руски диригент. Руската музика и руската душа се разбира най-добре от руснак...
Извинявам се за отклонението.

Даже и Бетовен не е :)
Ето за сравнение: същото с Караян на чембалото :)
и за десерт: пак то с Карл Рихтер

п.с. При Фуртвенглер не намирам, че оркестърът звучи нестройно. Може би те подвеждат особените акценти.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Schumann, Symph.N4, mov.1
Berliner Philharmoniker, Wilhelm Furtwangler, 1953


Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

п.с. При Фуртвенглер не намирам, че оркестърът звучи нестройно. Може би те подвеждат особените акценти.
Не знам дали забелязваш, но тоя запис (с Фуртвенглер) звучи освен по - бавно, също и по - ниско от другите два. Може да е въпрос на обороти на записа, ако не са го обработили като хората. Иначе...щрайха звучи все едно сега се упражняват и го разчитат, примерно, отделно че не са заедно, отделно че фразите са им потресаващи, а фина с това титанично хълцане преди последния акорд наистина е втрисащ Не знам, на времето е било модерно това, май...
Карл Рихтер не е зле:)

:)

Изпълнението с Карл Рихтер е най-точно, според мен.
Шуман с Фуртвенглер звучи добре!

Привет :)

Категорично не приемам, че има технически несъвършенства в изпълнението (в записа - да, но все пак е 1954).

"Подскачането" ми се дължи изцяло на тълкуването на Фуртвенглер. Колкото до темпото и титаничните придихания, това си е колкото плод на времето, толкова и на самия Фурвенглер. Но докато при Брукнер (примерно) това би минало, тук от сегашна гледна точка е малко нелепичко :) Което пък ме навежда на мисълта, че подвеждането от моментни очаквания и нагласи на публиката може да си остане там и да не е пример за следващите поколения. (Е, това последното не беше с претенции за оригинално прозрение :))

Иначе Рихтер си е еталон - спор няма :)

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Макар че едва ли ще спечеля популярност това мнение - да споделя все пак некои мисли...

Рихтер отговаря на определението "еталон", несъмнено. Според мен, Фуртвенглер не държи особено (поне в някои случаи) на стила в интерпретацията. Това, което импонира, е силната творческа воля която прави според мен присъствието му изумително осезаемо дори на аудио запис.

И, разбира се, остава 1 основен въпрос: интерпретация 100% според стила, интерпретация 100% според личния стил и светоусещане, или нещо като 50-50. На мен най-неприемлив ми се вижда последният вариант...вторият е възмутителен за...знаещите, да ги наречем така; а първият е неглижиран от емпирично слушащите.

Whatever, за мен е чест да присъствам в този форум! Поздрав на всички "Атиняни"

Силата на творческата воля на Фуртвенглер е несъмнена (ако използвам твоя израз). Затова неговите интерпретации са несравними и неподражаеми. (Преди няколко години тук стана дума за един негов шеметен финал на първата част на Четвъртата симфония на Брамс.) Бих отишъл и по-далеч – понякога при него като че ли се размива границата между вярност към партитурата и собственото му виждане на творбата (всъщност, май „размиване” е деликатно казано:)).

И все пак интерпретаторът, за разлика от композитора, писателя, художника и т.н. е подвластен на епохата. Докато другите могат да „изпреварват” времето си и да бъдат „откривани” след години, то изпълнителят колкото и да е гениален, до каквито и дълбочини в тълкуването на нотния текст да стига, се изявява във времето си. Не съм чул още за изпълнител, изпреварил времето си :)

Така че неприемливият за теб последен вариант може да се окаже доста приемлив.

А различното мнение винаги ще ти спечели популярност :)

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

И, разбира се, остава 1 основен въпрос: интерпретация 100% според стила, интерпретация 100% според личния стил и светоусещане, или нещо като 50-50. На мен най-неприемлив ми се вижда последният вариант...вторият е възмутителен за...знаещите, да ги наречем така; а първият е неглижиран от емпирично слушащите.

А, кои са "знаещите"? Какво точно трябва да знае един човек, за да изслуша това парче (с извинение за термина, знам, че в средите на "знаещите" наричането на произведение на изкуството "парче" е израз на долнопробно невежество, граничещо със светотатство, ама, аз, като един "не - знаещ", си го позволявам:) ), та, какво точно трябва да знае, за да го чуе, възприеме и да му хареса или да не му хареса?
И, без всякакво заяждане, обаче, по начина, по който си го написала, остава човек с убеждението, че ти си съвсем добре запозната с мнението на всички..."знаещи"...Пък, на мен, не знам защо, ми се струва, че колкото "знаещи" има, толкова и мнения, общо взето.

Що се отнася до "емпирично слушащите"...хм...за този израз ще си отворя лекциите от първи курс да си припомня малко терминология...

По - интересен е въпросът със "стилното изпълнение". И това, как различните "знаещи", някои от които и можещи, от различни школи, страни и континенти, всеки от които си има някаква своя концепция за това, що е "стилно" и всеки си вярва, че неговата е истинската.
което, от където и да го погледнеш, си е една пълна безсмислица, защото, за радост или не, никой не е светил в главата на Хендел или Бах, примерно, за да ни каже, как те са си представяли "стилното" изпълнение на тяхната музика. Звукозаписната техника не е достигнала тази степен на развитие, че да стигнат техните изпълнения до нашите уши:)
И, за Хендел не знам, но вероятно повечето от тук пишещите са отваряли ноти на Бах и знаят добре, че там няма друго, освен тонова височина и трайност....което да е писано от него.
И, в тоя ред на мисли, голямата трудност, а и големият кеф в това, да свириш музиката на някой, който е умрял преди 200 години, без дори да си направи труда да завещае на идните поколения велики изпълнители и диригенти, какъв е "стилният" и "правилният" начин на пресъздаване на тяхната музика, е,
че имаш пълната свобода да правиш каквото искаш...СТИГА - то да звучи убедително.
И това е и разликата между "знаещите", "можещите" и "гениите" в изпълнителското изкуство. Първите правят нещата по начина, по който са ги научили, че трябва да се прави / мисли / чува.
Вторите, знаейки и можейки, търсят свои пътищая и начини...понякога дори ги намират.
Третите не се стремят да търсят и да знаят нищо - те черпят нещото от себе си. И това нещо е така убедително, че, само по себе си, става стил.
И, за ушите на (някои) "знаещи", то става "стилноТО", "правилноТО".
За ушите на "не - знаещите", пък, е просто убедително.

Та, в тая връзка, не знам дали Фрутвенглер е стилен или нестилен според знаещите, но на мен, в това изпълнение, ми е крайно неубедителен.

:)

Не е само Фуртвенглер. Цяла шайка са:
не-е-бах, не-е-банденбургски-5,
Wilhelm Furtwangler - piano,
Josef Niedermayr - floete,
Willi Boskovsky - violine
31.08.1950, Die Salzburger Orchesterkonzerte, Wiener Philharmoniker

Записът е доста некачествен, но си струва.
Всъщност, ако забравим за Бах, интерпретацията е великолепна :)

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")