Подарък?
63 отговора
0 прегледа
А и наистина получих страхотни съвети.
Re: Подарък?
Слушай миличко,
Що не му направиш една закуска и я поднесеш в леглото. Ей, така, по-простичко.
И за да те разсмея, ще ти разкажа как протече отбелязването на нашата 20 годишнина. Първо я забрави, и няма как, защото аз всяка година предварително една седмица биех камбаната, че наближава годишнина и къде ще ме води. Последния път беше в сладкарница *Неделя*. След като разбрах обаче че тортите се правят в София и пътуват с влака, и в най-добрия случай ще ям торта от три дни в най-добрия случай, се отказах.
Е имаше и други утежняващи вината обстоятелства, но това не е важно.
И така, забравил разбира се, за годишнината, отиде на работа.
Посрещнах го вечерта с вечеря, но се напих, не много, но достатъчно.
Изрецитирах му, че е забравил годишнината, и затова аз я посрещам, както той прави всяка божа вечер, и си легнах доволна, като го оставих да вечеря
сам. Е, имаше съжаления, защо не съм казала и други подобни, но алкохола си свърши добре работата и заспах за нула време.
Така, че имайки в предвид моята трагикомедия, ти пожелавам весело изкарване на празника. Дето се вика - винаги има и по-лошо.
Някои казват, че 20- годишнина не се празнува, не било на хубаво.
Е, като се има в предвид, че миналата година беше на вдовиците и разведените, дано тая е по-хубава, кой знае.
Не че изгарям от нетърпение да празнувам 21 годишнината.
Ама съмне-мръкне, съмне-мръкне и току виж дошла.
Що не му направиш една закуска и я поднесеш в леглото. Ей, така, по-простичко.
И за да те разсмея, ще ти разкажа как протече отбелязването на нашата 20 годишнина. Първо я забрави, и няма как, защото аз всяка година предварително една седмица биех камбаната, че наближава годишнина и къде ще ме води. Последния път беше в сладкарница *Неделя*. След като разбрах обаче че тортите се правят в София и пътуват с влака, и в най-добрия случай ще ям торта от три дни в най-добрия случай, се отказах.
Е имаше и други утежняващи вината обстоятелства, но това не е важно.
И така, забравил разбира се, за годишнината, отиде на работа.
Посрещнах го вечерта с вечеря, но се напих, не много, но достатъчно.
Изрецитирах му, че е забравил годишнината, и затова аз я посрещам, както той прави всяка божа вечер, и си легнах доволна, като го оставих да вечеря
сам. Е, имаше съжаления, защо не съм казала и други подобни, но алкохола си свърши добре работата и заспах за нула време.
Така, че имайки в предвид моята трагикомедия, ти пожелавам весело изкарване на празника. Дето се вика - винаги има и по-лошо.
Някои казват, че 20- годишнина не се празнува, не било на хубаво.
Е, като се има в предвид, че миналата година беше на вдовиците и разведените, дано тая е по-хубава, кой знае.
Не че изгарям от нетърпение да празнувам 21 годишнината.
Ама съмне-мръкне, съмне-мръкне и току виж дошла.
