по4инал е А. Кларк

18 отговора 0 прегледа
#1

по4инал е А. Кларк

Току що нау4их... ве4на му памет...

[линк]
Отговор
в отговор на valio_98 #2

Re: по4инал е А. Кларк

Изпревари ме със секунди

[линк]

Бог да го прости, голям автор беше.

Както се пее в една стара песен - "един подир друг си отиват от нас ветераните".

Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
Отговор
в отговор на valio_98 #3

Re: по4инал е А. Кларк

На всеки се случва... Не беше сред любимците ми, но за мнозина представляваше велик писател. Вечна му памет!

Отговор
в отговор на valio_98 #4

Re: по4инал е А. Кларк

Отиде си още един велик писател. Лека му пръст.

Aut Caesar, aut nihil
Отговор
в отговор на valio_98 #5

Re: по4инал е А. Кларк

...

Да не се взема на сериозно...
Отговор
в отговор на valio_98 #6

Re: по4инал е А. Кларк

Рядко пиша по подобни поводи, но този път искам да му отдам дължимото.
Превеждал съм го и харесвам доста от произведенията му.
Уважавам го като интелект.
Завиждам му на творческото дълголетие и активния начин на приемане на старостта.
Свалям му шапка за прозорливостта.
Той е истински ясновидец сред фантастите, макар че нека си припомним какво сам казва в тази връзка: Ако изобщо сме научили нещо от историята на откривателствата и изобретенията, то е, че в дългосрочен план - а често и в краткосрочен - и най-смелите предсказания изглеждат смехотворно консервативни.
Мир на праха му! (който сигурно ще бъде разпръснат над Индийския океан)

It takes 46 muscles to frown but only 4 to flip 'em the bird.

Редактирано от ivz на

Отговор
в отговор на valio_98 #7

Re: по4инал е А. Кларк

П О К Л О Н!

Отговор
в отговор на valio_98 #8

Re: по4инал е А. Кларк

Винаги ме е кефел....


Така е ... Още един от титаните си отиде... като хилядолетен дъб...
а останаха джуджетата и плевелите- комерсите и всякаква подобна мръсна и вонлива пяна съпътстваща фекалиите...

ПОКЛОН

Отговор
в отговор на valio_98 #9

Re: починал е А. Кларк

Един от великите...
Лека му пръст.

Welcome to the real world!

Отговор
в отговор на valio_98 #10

Re: по4инал е А. Кларк

За да почетем несравнимия сър Артър, да си припомним "трите правила на Кларк", цитирани днес от "Ню Йорк Таймс":

“When a distinguished but elderly scientist states that something is possible, he is almost certainly right. When he states that something is impossible, he is very probably wrong.”

“The only way of discovering the limits of the possible is to venture a little way past them into the impossible.”

“Any sufficiently advanced technology is indistinguishable from magic.”

Светла му памет.

Редактирано от Diletanta на

Отговор
в отговор на valio_98 #11

Re: по4инал е А. Кларк

Светла му памет и от мен. За мен е от големите и такъв ще си остане. Има автори, които остават в теб, дори да не си ги изчел целите; има и такива, които просто нямаш желание да изчиташ. За жалост, вторите май успешно заемат освободеното пространство...

Възможно е твоите грешки да са това, от което се нуждае светът. Вантала
Отговор
в отговор на valio_98 #12

Re: по4инал е А. Кларк

... ... ...

звук от плясък с една ръка - шамар
Отговор
в отговор на valio_98 #13

Re: по4инал е А. Кларк

И последният от класиците на фантастиката си отиде.

Поклон!

Отговор
в отговор на HeaндepтaлeцaДжo #14

Re: по4инал е А. Кларк

е нали са живи и здрави Тери Пратчет, Бюджоулд, Фийст и цяла такава плеяда супер "гиганти"
хахахаахах

Отговор
в отговор на ЦУПO Глyпaви #15

Re: по4инал е А. Кларк

жив е Симънс, Бакстър, Робинсън, Беър.

недей така...

звук от плясък с една ръка - шамар
Отговор
в отговор на valio_98 #16

Re: по4инал е А. Кларк

Tъжно

TANSTAAFL
Отговор
в отговор на valio_98 #17

Re: по4инал е А. Кларк

Дано духът му намери покой из космическите прерии...
По този повод пускам едно интересно, според мене, нещице със съвсем малко преводче накрая за тези, които разбират езика на добрия бял баща във Вашингтон, но не разбират "мъртви езици"


История про Артура Кларка

С Кларком - интересная история, и, понятно, печальная.
Великие фантасты прошлого в последнее время умирают кучно. Ушёл Роберт Шекли, не стало Станислава Лема. Роберт Хайнлайн умер ещё в 1988 - как и Клиффорд Саймак, умер Азек Азимов - в 1992. (Из них Азимова, Хайнлайна и Кларка - считали Ьольшой Тройкой - но это уж, извините, на вкус, на цвет... Да и все деления на тройки и пятёрки условны).
Будь я более поэтическим человеком, я стал бы говорить о конце эпохи. Но, в общем, никакой эпохи не кончилось, жизнь течёт по-прежнему, исчезает стиль.
То есть проходит стиль Большой Фантастики с её эйфорией от научно-технического прогресса, собственно SF. То что великие старики, составившие славу этого стиля уходят - просто специфика их возраста - потому что им именно столько лет.
Они именно тогда начинали - тогда, чтобы подстёгивать космическую отрасль от монтажника с отвёрткой до самого космонавта, писать, чтобы звёзды стали ближе, и проч., и проч.
Они были ужасно серьёзны, когда писали о космических путешествиях - нет, конечно, они писали и юмористические рассказы, но доминантой этого поколения была серьёзная вера в научный прогресс и поступательное развитие.
А вот потом всё как-то стало замедлятся, тормозить - и космонавты стали возращаться со звёзд. Даже герои возвращались - вот примерно как Жилин Стругацких, который вернулся, и подрядившись в какую-то неясную спецслужбу стал искать хищные вещи века.
Никакого прогресса, как оказалось нет - и люди совершенствуются в основном, как убивать и мучать друг друга.
Звездолёт заместился Матрицей или вампирами. Ну, ещё звездолёты остались в сериалах, которые похожи на "и всё заверте..." из знаменитого рассказа Аверченко.
Тут-то и кончилось время этих стариков.

Нет, Кларк был, конечно, молодец - и его бросок на юг в 1965 году совершенно замечательный. И то, как британец получает островное гражданство, и радостно забывает промозглые зимы, а потом хвастается ровным климатом - прямо рай. Причём Кларк там не только нырял и грелся на солнышке, но и работал в тамошнем университете.
Много будут говорить о том, что Кларк в первую голову учёный, что всё в его текстах выверено по науке. Это, конечно, не так. Есть у Кларка в романах вполне фантастические картины – например, есть у него рассказ «Сделайте глубокий вдох». В нём астронавты покидают гибнущий корабль без скафандров, и переплывают через открытое пространство попросту, так: «Итак, мы стали основателями Клуба Дышащих Вакуумом. С тех пор, по крайней мере, дюжина других людей сделали тоже самое в подобных аварийных обстоятельствах. Рекордное время в космосе теперь равно двум минутам; после этого кровь начинает пузыриться, как будто вскипает при температуре тела, и эти пузырьки быстро достигают сердца.
В моем случае было только одно последствие. В течение, возможно, четверти минуты я находился в настоящем солнечном свете, не ослабленном веществами, которые фильтруют его при прохождении атмосферы Земли. Дышать космосом не повредило мне вовсе - но я получил большую дозу солнечного загара, чем за всю мою жизнь».

Кларка, кстати, поминали в качестве предсказателей. В1945 году в статье «Внеземные ретрансляторы» он писал о системе связи, реализованной на геостационарных спутниках. Со спутниками же он связывал систему прогноза погоды - но после этого начинается ужасная чехарда. Кларку начинают приписывать предсказания: "появление Интернета, развитие атомной энергетики и автоматики, кредитные карты, микроволновые печи, прогресс антибиотиков и ЭВМ, карманные компьютеры, работы по созданию искусственного разума, высадку человека на Луну, даже клонирование человека, о котором, кстати, уже заявляли ряд исследователей (правда, с подмоченной репутацией). Дата высадки на Марс по Кларку сходится с проектами президента США Джорджа Буша". Всё это, конечно, ужасные глупости (никакого отношеия к предсказанию это не имеет - впрочем, это было и с Бэконом и с да Винчи).
Однако ж то, что новая модель предсказанного телефончика (но со стразами) будет тревожить человечество больше, чем полёты к звёздам - никто не предсказзал. Никто из этих великих
стариков во время космической гонки не мог, наверное, представить, что уже лет через сорок перестанут помнить, болтается ли кто из космонавтов на орбите или нет. И что человечество перестанет замирать о восторга при мысли о Космосе.

Текст на berezin от LiveJournal

Ужасно сериозни бяха тези старци, когато пишеха за космически пътешествия, не разбира се те пишеха и хумористични разкази, но доминантата на тома поколение беше сериозната вяра в научния прогрес и постъпателното развитие..
А после всичко някак си започна да се забавя, задържа - и космонавтите почнаха да се завръщат от звездите. Даже героите се завръщаха - примерно като Жилин на Стругацки, който се върна и като се намърда в някаква неясна спецслужба започна да търси хищните неща на века.
Никакъв прогрес, както се оказва няма - и хората се усъвършенстват, предимно как да се избиват и измъчват взаимно.
Звездолтът се замести от Матрицата или вампирите. Е, останаха звездолети в сериалите, които приличат на "и всичко се завър..." от знаменития разказ на Аверченко.
И ето свърши времето на тези старци...
... Никой от тези велики старци във времето на космическата надпревара не е могъл вероятно да си представи, че само след 40 години ще престанат да помнят шматка ли се някой космвонавт на орбита, или не. И че човечеството ще престане да примира от възторг при мисълта за Космоса.
Та такива работи пасионарни Вальо, пасионарни Шаркане и пасионарни ЦУП-е, но ние няма да се даваме, нали?



Отговор
в отговор на Гeнepaлa #18

Re: по4инал е А. Кларк

сър Артър Кларк има едно много интересно изказване- като нещо за предсказване , че:
човечеството ще деградира и въобще цивилизацията ще бъд в опасност при масовото разпространение на телевизията

Отговор
в отговор на ЦУПO Глyпaви #19

Re: по4инал е А. Кларк

то само ТЕЛЕвизията да беше. Всъщност това е неизбежният завършек на една цивилизация, когато хората, преситени от технологии спират да мислят и да се развиват, затъвайки в суеверия.

Aut Caesar, aut nihil
Отговор