моля помогнете

Здравейте, от близо година имам връзка с жена, която пие ежедневно - по 300-400 грама и така от години. Понякога става агресивна. Има дни, в които не пие, но повече от 2-3 дни не е издържала. Не иска да признае, че има проблем с пиенето, според нея това количество не е много /тя е 42кг/, отпускало я, можела да спре винаги, когато поиска, не била зависима, но... не е така. Има проблеми в работата си, финансови грижи, които я тормозят, но това не е решението, според мен. Загубила е всякакъв интерес към живота, нищо не й се прави, никъде не й се излиза, освен с понякога с някакви случайни хора от сайтовете за запознанства. Настроенията й са в двете крайности - от пълна апатия до еуфория. Казва, че понякога главата й ще "гръмне" и пиенето я отпуска.
Не искаше да приема помощ от мен, дразнеше се, когато говорех по темата... Преди 3 месеца не издържах и се разделихме. Тя ме търсеше често, искаше да се виждаме, каза, че е спряла да пие и ще сложи живота си в ред. Реших да й дам втори шанс, обеща ми, че повече няма да близне, но... пак има дни, в които се случва да изпие по 200-300 грама.
Последният път, когато се напи, ми каза, че осъзнава, че пиенето й пречи, но й е много трудно да се откаже изведнъж.
Зная, че с натякване няма да стане, проблем е и, че работата й е в бар, приятелите, с които се вижда пийват, а ние с нея не се виждаме всеки ден и си мисля, че когато не сме заедно продължава да пие.
Страшно много искам да й помогна, защото това ще съсипе живота й, но не зная вече как.

Искам да ти помогна , но не зная как . Ако човека , който обичам ме заплаши че ще си отиде , ще реагирам. Ако искам да съм с него и го обичам разбира се . Но от всичко прочетено до тук си давам сметка , че има хора , които не ги интересува нищо . Или може би само пиенето , когато това им е проблема де. От друга страна , ако я зарежеш , тя няма никакъв стимул и повод да върви напред , наистина не знам . А и ако се замисли някой , че има хора дето много рядко се срещат независимо какви са те ...........Наистина не знам . Остави ме на стенд бай .

навивам я да запише да учи нещо, да смени средата, работата... но ако тя не го поиска, няма смисъл. не искам да прави нещо заради мен, а заради себе си. животът е твърде кратък, за да го пропиляваме.
за да изплува нагоре, трябва да стигне дъното и да се отврати от себе си, но не виждам как ще стане, има "приятели", които винаги я държат малко отгоре, без да осъзнават, че това не й помага никак.
затова се чудя, какво да е това нещо, което да я разтърси, да се осъзнае, да спре просто. ако имате идеи - давайте, моля.

Здравей Азз! Не мога да дам съвет , съжалявам... Според мен - сам не можеш да постигнеш нищо, а и не трябва да се опитваш - защото това би могло да влоши отношенията ви. Дано - тя , да осъзнае проблема си искренно... Само тогава има някакъв шанс. Успех и късмет!

Имам близък човек , който е зависим от алкохола, а е млад на 27-28 години. Какво ли се направиха близките ни да го откажат, няма отказване обаче. Или пък ако спре за известно време, после отново почва и така всеки ден. Много е трудна задачата, с която сте се захванали. Искрено съжалавям, но не мога да ви дам съвет. Знам, че има едно лекарство, което се нарича "еспирал" или "аспирал" нещо такова и се произвежда в Испания, но го продават и в Русия. Мисля, че пробваха с него, но то е само временно. Ако може вашата приятелка да посещава клуб на "зависимите алкохолици", или нещо такова, не знам. Съжалявам, че не мога да ви дам повече съвети, защото от статията ви личи, че наистира искате да помогнете на тази жена. Дано сама се осъзнае!

Здравей, азз. И аз като bohata смятам, че докато тя не осъзнае проблема си, шанса да и помогнеш е много малък. Аз спрях да пия когато се ужасих и отвратих от послените сътворени глупости. Но до тогава всякакви опити от страна на близки и познати да ми обърнат внимание върху зависимостта, провокираха у мен единствено агресия и реплики от типа: не е твоя работа. Желая ти успех и дано по-скоро осъзнае проблема. Тогава със сигурност ще можеш да застанеш до нея и да и помогнеш.

Не изкам да те плаша, но те чакат тежки времена ако я обичаш. Заплахата, че ще я напуснеш няма да подейства. Ще реши, че търсиш повод да я разкараш. Ако решиш да й помагаш без тя да е приела проблема си , бъди готов да минеш през ада с нея и резултатът не е гарантирано happy end. В един момент и твоите нерви ще се стопят и няма да можеш да издържаш. Ако сега пие по 400, ще станат повече, а после ще започне от 100 да се напива и реално няма да е човекът когото обичаш. Най- добрият вариант е да потърсте заедно помощ и да я убедиш някак , че има проблем. Така поне почнете. При всички положения трябва да решиш дали искаш да се бориш за нея и дали наистина би дал всичко от себе си да й помогнеш. Ако не си убеден, просто си иди. Не искам да ти кажа аз какво бих те посъветвала, ще ти кажа че аз спрях да пия когато ме оставиха абсолютно всички и загубих всички и разбира се това че чаках дете. И така вече 6 години и сега се радвам на тези приятелства и хора, които имам сега и на здравото си дете. Не се сърдя на тези които ме напуснаха. Понякога това или те оправя или те убива. Така или иначе пиенето те убива и то не само физически.

На 6 април, неделя, от 19 ч. на Веслец 33 ще има открита сбирка на АА. Открита сбирка означава, че на нея могат да присъстват и хора, които не са алкохолици - техни близки, приятели, лекари, роднини. Можеш да й предложиш да дойдете двамата и просто да послушате, не е нужно да казвате нито кои сте, нито какви съмнения имате относно здравето на единия от вас. Убеди я да посетите сбирката само за информация, а не защото тя е болна. Може пък да се почувства уютно сред нас - такива като нея, но вече непиещи.

21 март

БОЛЕСТ, ОТ КОЯТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАМЕ

“Алкохолизмът е болест, която е много повече от употребата на алкохол”.

На нашата първа сбирка, може би бяхме обезкуражени от това, че другите членове говореха за своята болест – алкохолизмът, и за това как тя е повлияла на живота им. Ние мислехме за себе си: “Болест!? Ама аз имам просто проблем с алкохола! За какво са се раздрънкали тези?”
Като поработим известно време по Програмата, ние започваме да разбираме, че алкохолизмът е проникнал много дълбоко в нас и това е много повече от компулсивна употреба на алкохол. Ние видяхме, че страдаме от хронична болест, която въздейства върху много страни на живота ни. Не е ясно къде я прихванахме, но анализирайки живота си разбрахме, че страдаме от нея вече дълги години.
Точно като алкохолизма, Програмата на АА обхваща всички сфери на живота ни. Ние идваме на първата си сбирка, имайки всички симптоми: душевна празнота, емоционално изтощение, безсилие, неуправляемост.
Лечението на нашата болест изисква много повече, а не просто въздържание от употреба на алкохол. Ние използваме Дванадесетте стъпки. Те няма да излекуват болестта ни, но постепенно ще ни направят много по-здрави хора. Възстановявайки се, ние получаваме даровете на живота.

САМО ЗА ДНЕС: Ще лекувам болестта си с помощта на Програмата Дванадесет стъпки.

Каква измамна болест. Бях помислил, че съм се справил с пиенето. Не пиех. Почти година. Познати ме хвалеха и разпитваха. Аз се бях справил. Лелеее.
Вече не ми тече носа, само абцеса продължава да се разпростнява из тялото. Ако го знаех тогава – щеше да ми гръмне инсталацията.
Превъртах ден след ден. Докато срещнах човек, който по същия начин като мен - “справил се”, беше стигнал до лудницата. И то го срещнах в момент, когато мислех, че имам тежко психическо заболяване. Съвсем не бях далеч от истнита. Колкото повече се отдалечаваше денят на последното ми запиване, толкова по-празен, по-изтощен, по-безсилен и по-объркан се чувствах. Или пък стигах на другата крайност - възбуден, подскачащ, измамно енергиен. Нагоре-надолу. Ама откъде да знам тогава, че съм нямал алкохолен проблем, ами съм бил болен от алкохолизъм.
Човекът ми разказа как го размазал някакъв страхов синдром, месеци след като спрял пиенето. Не можел да излезе от дома си. И на десет метра. Чувството за неизбежна беда.
Колко познато. Предстоящата опасност – когато ми звъни телефона, когато се чука на вратата, когато погледна пощенската кутия. Когато се събуждам, когато си лягам. Справил съм се с пиенето. Щеше да е просто наивно, ако не беше ужасяващо смъртоносно. Животопропиляващо.
Ще взема да предложа диарията да се лекува, чрез затапване на ануса. Гениално!!! Просто стискай! Докато ти изскочат очите и ти се пръснат червата! Нямаш ли воля, да се въздържиш! Нямаш ли сили да стискаш! Слаб си. Ще ти набием по-плътна тапа! Ще те вържем с въжета и ще те опаковаме вакуумно. Отникъде да не избие.
Болест? Възстановяване? Програма? Стъпки? Пълни глупости! Просто стискай!!! Виж – аз стискам вече толкова години! Щом аз мога – и ти можеш!

“Алкохолизмът е болест, която е много повече от употребата на алкохол”.

Да, алкохолизмът е стил на живот.... И аз бях помислила, 4е съм се справила с пиенето, контролирах го. Сериозно!!! Боже, каква мъка... Имах разли4ни периоди, в последния, преди да попадна в клиниката пиех само.....бира, 2 пъти в седмица. Велико страдание!!! Ами аз не понасям бира. Но нали трябва да докажа, 4е нямам проблеми с пиенето, 4е съм "нормален" 4овек, 4е КОНТРОЛИРАМ, 4е имам силна воля, 4е аз дирижирам спектакъла, 4е не трябва да ми лепнат "срамния" етикет алкохоли4ка, 4е не съм зависима... И си бях повярвала Само 4е.... 4етирите Кавалера на Апокалипсиса ми дишаха във врата.. Бях бомба с развален 4асовников механизъм, избухващ неизвестно кога.. Наглед вси4ко е нормално, но .. някакъв проблем, ситуация необи4айна, трудност за разрешаване..БУМ.. пълен блокаж, страхът ме парализирва и...първо 200 гр. пък после, после имам смелост да се изправя пред света.. И го мислех за нормално. Измамна и коварна болест, единствената, която съблазнително ти нашепва в ухото: "Ти не си болен, оня, другият е болен...ти? неееее." та така, когато попаднах в центъра за ле4ение бях дълбоко и искрена възмутена Та аз ве4е нямах проблем с пиенето! Имах преди 7 години, когато ме емигрираха от България, тук смених водката и ракията с вино, после с бира, намалих коли4еството, разредих приемането.. Герой, успях! Е, 4 пъти бях в психиятрията, ама то е защото съм нестандартна ли4ност . Не ме разбират. И така, бронирала себе си, недоволствах, бунтувах се и отри4ах, решена да се преструвам, да изтърпя "срока" и да не се променям... Но Силата ме е носила на ръце. Първият ми съветник, той проби бронята ми. Не ми говореше, 4е "никога пове4е няма да пия", а 4е ще се нау4а, когато изпадна в стресова ситуация, да я посрещам със спокойствие БЕЗ да се анестизирам с алкохол или лекарства... Мислех, 4е е невъзможно.. 4ух: "Трудно е, но не е невъзможно. Аз успях, и ти можеш." Ето, това ме привле4е. Та нали аз бях убедена, 4е съм решила проблема с алкохола, имах проблем с живота . После разбрах и, 4е зависимостта е болест на 4увствата, зна4и нямам "срамния" етикет, алкохоли4ка, а къде къде по красивата диагноза: "свръх4увствителна", по се ядва, нали?
Програмата беше това, към което се бях стремила подсъзнателно дълги години.. Прости4ките стъпки и принципи ме завладяха, тогава се предадох, капитулирах и....поисках да се променяТочно като алкохолизма, Програмата на АА обхваща всички сфери на живота ни
САМО ЗА ДНЕС: Ще лекувам болестта си с помощта на Програмата Дванадесет стъпки.

И нека Силата да ни води!