САМОАНАЛИЗ

16 март

САМОАНАЛИЗ

“Целта на претърсващото и щателно морално изследване – да разплетем затрудненията и противоречията на живота си, за да разберем кои сме всъщност.”

Пиещите алкохолици са объркани и постоянно объркват другите хора. Невъзможно е да се каже със сигурност, какво ще направят те и как ще се държат в следващата минута. И самите алкохолици, като правило, не по-малко от другите са учудени от своето поведение.
Когато пиехме, нашето поведение беше обусловено от потребностите на нашата зависимост. Но много от нас и досега смятат, че поведението ни по време на пиянството е особеност на нашата личност, на нашият характер и поради това чувстваме срам и унижение. Днес повече не е нужно да бъдем тези хора, в които ни превърна алкохола; възстановяването ни позволи да се променим.
Можем да използваме Четвъртата стъпка, за да видим, какви бяхме в миналия си живот, в пиянството, и да разберем какви искаме да бъдем днес. Описанието на нашето поведение и особено на тези чувства, които изпитвахме преди, ни помагат да разберем какви искаме да бъдем. Анализът ни помага да погледнем на по-далечното минало и да видим как беше преди пиянството, преди да започнем да страдаме от потребността да бъдем обичани и приети, да видим какви бяхме в началото. Започваме да разбираме какви черти са ни присъщи и какъв искаме да видим живота си. Това е началото на пътя към себе си.

САМО ЗА ДНЕС: Ако искам да разбера кой съм, ще погледна какъв бях и какъв искам да бъда.

Често се сещам за дзен-историята, в която университетският преподавател отишъл при скромният простоват сенсей, за да му се разяснят основите на учението. Домакинът почнал да налива чай на професора и не спрял да налива дори след като чашата се препълнила. Когато гостът извикал – не виждаш ли, че чашата е препълнена! Не може да побере повече – домакинът отбелязал: Ами тогава как ще разбереш нещо ново, след като си препълнен от старите си идеи и теории?
Преди около десетина дена ми се прецака новият бойлер. Нагревател. Беше работил не повече от три месеца, а когато го отворихме извадихме едно кило варовик. Както казва един мой приятел – пий вода от чешмата, за да си набавяш нужния за организма калций. Не мога да разбера дали се шегува.
Системата на едно такова елементарно нещо като бойлера, се яко се задръства. Бойлерът представлява един цилиндър, в който има бързовар. Това е.
И си задавам логичният въпрос – След като човекът е върхът на еволюцията? Много сложна система! Е как без поддръжка да я карам цял живот!? Задръстен от стари идеи, наслагвания и налепи!
То се виждат резултатите от моите стари идеи. На Херкулес подвизите няма да могат да изчистят тези обори. Друг мой събрат каза – аз не съм ги чистил тези авгиеви обори, аз съм ги поливал.
Новата ми пералня /един от плодовете на трезвостта ми – купих я в четвъртък/ има система и датчици, които сигнализират, когато се задръства.
Не е ли депресията сигнал, че нещо не върви както трябва. Противното би означавало да твърдя, че една пералня е нещо по-избарано от мене.
Как действала съвременната медицина. Когато датчикът за задръстване започне да свети, вместо да се отвори и почисти – баааамммм с чука по датчика. Няма датчик, няма и проблем. Ами всичко се поражда от начинът на мислене. Той определя какво лечение търся и кое ми се струва нормално.
И аз така дълги години. Реват тези аларми в мене. Зор, ужас, страх, депресия, мъка. И други съпътстващи заболявания като раздели, надути глави, финансова несигуност. Обаче аз изобщо не реагирам, че нещо не е наред. Ще се оправи, когато изчезне световната несправедливост. Когато другите почнат да постъпват нормално. Когато спечеля на тотото. Когато влезем в Европейския съюз. Когато, когато, когато....Само не и аз да взема да свърша нещо.
Едва след като си свърших досега работата по Четвърта и Пета стъпка, се освободих от ДЕВЕТГОДИШНА депресия. Девет години. Съпътстващо заболяване или самостоятелна диагноза. Доста алкохолици съм чул досега да теоретизират, че депресията било друго. Че те нямали само алкохолизъм, ами и депресия, което било друга манджа и съвсем сложна история.
Бих казал, че и разводите са отделни диагнози, и полиневропатията, и бездомничеството и омацването с говна. Нямат нищо общо с алкохолизма. Поне на пръв поглед.
Вчера ме заведоха да видя един събрат. Легнал в една рушаща се постройка. Сред боклуци. Лежи там от няколко дена. Когато се появихме, си извади главата от яката на суичъра. Не бил ял от две седмици. Просто не може да преглъгне нищо, освен алкохол. Изгонен отвсякъде. Извади патронче и преглътна остатъка. С мъка и отвращение. Повръщаше му се, но го напъха и задържа. И на мен ми се догади. Попита ме – Ако има Висша сила, що не ми помогне сега!
Когато почна да действа дозата отново се закачули и каза – айде оставяйте ме!
В такъв момент нищо не може да се каже. Поне аз не можах.
В този момент ми проблясна онази притча, която често се дава за пример във Втора стъпка. Как падналият в пропастта се хваща за корен, но всеки момент и коренът ще се скъса. Вика нагоре за помощ. Чува се величествен глас – Аз съм твоята Висша сила. Ако искаш да ти помогна, пусни старият корен. Човечецът се поослушал и отново запискал – Има ли някой друг там горе!?
Мда. Защо като ми се налага операция, не седна да взема скалпела от хирурга, та да си я направя както знам? Защо, ако ме натисне някаква друга конвенционална болест, се блещя от готовност и изпълнявам безпрекословно указанията на доктора?
Каква гадост е алкохолизмът. Коварен, объркващ, всемогъщ! Умираме, омазани с говна, изгонени отвсякъде, търкалящи се в изоставени бараки, или най-малкото гърчейки се от депресия и неадекватност години наред, и пак не се оставяме от старите идеи.
Много от нас ще си кажат – ами аз не съм стигнал до тези крайности. Има време. Вчера се замислих. Така съм смятал, че алкохоликът пада от марс. Родил се в канавката. Ей така внезапно е останал без дом, без семейсвто, без здраве, без нищо, за което да си струва да се живее. Или пък цял живот, ако може да се нарече живот, да се влача като охлюв.
Опитът на над 2 000 000 /два милиона/ членове на АА по целият свят. Трезви алкохолици. Неееее. Искам нещо друго. Тази Програма не е за мене.
Май предозирах с поста, но това е положението. Един ден срещам човек овъргалян в лайна. Друг ден – умиращ с патронче в ръка. Малко или много съм човек, а не компютърна схема. Разтърсвам се. Благодаря на Бог, че ми показва тези работи. Благодаря за Програмата на АА, за всички възможности, които ми се дадоха. За това, че ме свърза с моя спонсор. За това, че все още не ме е напуснало желанието да направя всичко, за продължавам да тропкам по Пътя на Щастливата Съдба.
Това е положението. Захванал съм се с тази Програма и Четвъртата и Петата стъпки от нея ми донесоха облекчение, което съм търсил години наред. Реално, безплатно и чудодейно облекчение. Изчистих доста от тинята в себе си. То можело по друг начин да се живее. Как така като не се изкъпя един ден и почвам да се чувствам кофти, пък обстоятелството, че в мене е пълно с боклук, хич не ме тревожи!? Мда. То сред лайната бях свикнал и не ми правеше впечатление вонята. Натисках я отгоре с пиене. То отнема обонянието и премахва болката.
Да, точно това съм търсил, не да остана трезвен, а да не ме боли.Болката е защитната система на организма. Ще спра да я изключвам, а ще потърся аварията в себе си!
Още 24 трезви часа за всички нас!

Сега слушах една песен тя такава християнска и се пее ти може би имаш свой начин да стигнеш небето но пътят е само един . Еми да човека е измислил самолет . Та и аз не пиша вече анализи и си мисля че имам свой начин да се справя с нещата та вече над десет дена не пиша и още не съм се издънил . Как да не мога та да взема да пропусна това как вчера от работа се връщах с колелото и само чаках да стигна място където няма хора и да извикам толкова яко и виках лаях даже като куче та да не ме чуе някой все пак и да викне куките за убииство . И оная вечер мъжа на сестра ми ми прати тая където пее в мюзик аидъл на марая кери и ко пее толибу либу даиту . И аз не мога да го спра снощи да и и се хиля яко . Та сега е момента май да помисля защо не мога да го спра тя излезе пя милиони хора я гледат . Аз излязох да пея пред петстотин човека бях се напил пуших яко трева не можех да ходя тогава и пак не събрах смелост да изпея песента си само първите изречения и скочих от сцената . Ама иначе на нея се смея когато си правех анализите ми пратиха другият пич които се дънеше там ама на него не се смеех защо сигурно защото се знаех колко съм смешен аз може та сега ще взема да се помоля да изкарам една сбирка и да взема да почна да се поопознавам щото иначе не става знам какво искам и то не е да лая . Лек ден

Приди малко някой ми каза:"абе ти какво правиш,ние ти говорим,а ти не ни обръщаш внимание,уж чуваш,а май нищо не чуваш"а аз си мислех:"те не разбират,аз се самоанализирам"после рапочнах да чета тук и... аз май не се самоанализирам,а се самовглъбявам.Ще взема да го правя анализа по друг начин.Пак ще се самоанализирам,ама това защо трябва да ми пречи да направя нещо приятно за себе си и за околните.Трезв и успешен ден приятели!

19 март

ДА СПОДЕЛИМ С ДРУГИТЕ

“Само простото и честно послание за възстановяване звучи правдиво”

Вие сте на сбирка. Тя вече е започнала. Един или двама от членовете на групата вече са споделили за своя духовен опит и техните думи звучат доста смислено. Още един ни умори всички от смях със забавните си истории. А после водещия дава думата на вас... Гърлото пресъхна. Вие плахо се представяте, запъвате се и с извиняващ се глас произнасяте няколко думи, благодарите на всички за вниманието и след това през времето до края на сбирката стоите във вцепенение. Позната картинка? Не сте само вие.
При всеки от нас е имало период, когато мислехме, че нашите изказвания не са достатъчно духовни, не са достатъчно интересни и изобщо не са това, което трябва да са. Но да се изказваме, не означава да се съревноваваме като в спорта. Същността на сбирките е в идентификацията и в опита, който всеки от нас има предостатъчно. Когато ние от цялото си сърце и честно споделяме своят опит, другите алкохолици чувстват, че могат да ни се доверят. Те знаят, че ние сме същите като тях. Когато ние просто споделяме това, което ни помага, можем да не се съмняваме, че нашето послание ще помогне на още някой.
Не е необходимо да украсяваме или да придаваме хумористичен характер на своите изказвания, за да звучат те по-правдиво. У всеки алкохолик, който честно работи по Програмата за възстановяване, има нещо необикновено ценно, което си струва да се сподели и което може да сподели само той или тя – личният опит.

САМО ЗА ДНЕС: Имам нещо ценно за споделяне. Ще ида днес на сбирка и ще споделя своят опит във възстановяването.

Този страх, че няма да бъда харесан, няма да бъда приет. Не съм и от тях. Те ще помислят, че не съм алкохолик. Идва моят ред да се изкажа. Страх ме е да се изкажа. Ще приказвам глупости. Тука говориха хора с дълги години трезв стаж. От тях лъхаше такова спокойствие, такава дълбочина. Това е духовен опит. Наистина опит.
Обаче моят спонсор ме подтикна да се изкажа, за да направя крачка срещу страха си. Че е на живот и смърт. Че тези хора знаят за какво става въпрос. Майната му на този, който ще ми се присмее.
Изказах се дървено. Нали се съревновавам. За моя изненада всички ме поздравиха топло. И ми казаха да се връщам.
Същността е в идентификацията и опита, който има всеки от нас.
Все някой ще прилича на мене. Един да е – ползата и за него и за мене е огромна.
Иначе тези дни не ми се пишеше. Явно съм търсил отново авторитет, а не съм го правил за себе си. Като част от Програмата за възстановяване.
Но тя не може да бъде следвана перфектно. Път към израстване. Това, че не съм съвършен и че малко по малко свиквам е доста облекчаващо.
Безсилен съм против тази болест. Не мога да управлявам и живота си.
Ето запецнах. И съм на път да се откажа да пиша в момента.

Вчера се подиграх с един човек. По навик. И се почувствах много зле. Дори не разбрах защо се почувствах зле. Опитах се да се извиня. На втория път успях. После нямах сили да стана и да се разходя. Почнах да повтарям и да повтарям ситуацията. Резентмънт – врагът номер едно на всеки един алкохолик. Повторението на всяка една болка. Съответно никой не обича да го боли. Нали затова беше нужно обезболяващото. Забравата. Тази тактика, която на сухо също увлича. Обаче коства толкова усилия, че всички жили в тялото се утрояват от напъване.
Този път се ядосвах на себе си. Че съм допуснал грешка. Инстинктът да бъда харесван се обърна против мене. Сбърканите инстинкти на алкохолика. Моето собствено аз, което е източник на всичките ми беди. Продължавам да наранявам другите и така наранявам себе си. Извършвам действия, които не водят до нищо добро. Най-вече в момента наранявам самият себе си.
Отидох в парка, изядох няколко сандвича и премислих ситуацията. Така съм се държал през целия си живот. За да се покажа нещо повече от другите – качвал съм се на гърба им. Издигал съм се за тяхна сметка. Като съм ги натискал. Защото ненормално големият ми инстинкт да бъда харесван не може да се задоволи никога. Никога. Жертва на една заблуда. Непреодолима жажда. Никога няма да се насити. Хората наоколо не трябва да постъпват така. Влизам в нечия чужда къща и почвам да се разпореждам. Първо тайно и тънко. Мога да бъда снизходителен. Мога да бъда самопожертвователен. Но всъщност съм користен. Искам да стане на моята. Във всяка една ситуация. Кофтито идва, когато почне да не става на моята. А то идва един момент, в който всеки един в спектакъла усеща моята користност. Започват битки. Ядосвам се, самосъжалявам се. Обаче по-виновни са другите. Повтарям и повтарям ситуация след ситуация. Резентмънт, риплей, обида. Тая обида след обида и следващия път се старая повече. Но е същото, защото съм същият. Защото съм воден от користността. Да бъда харесван на всяка цена и от всички. Да бъда перфектен.
Тоест – правя се на бог. Ако зависи от мене и цялата земя ще пренаредя. Защото ще бъде по-справедливо. Но в крайна сметка съм на умиране, затиснат от оковите на егоцентризма си. Може да не съм пил отдавна, но те ме задушават. Защото там е същността, ядрото на моята болест. Тя е душевна болест. Сбъркан е моят център. Моята душа, от която произлиза хармонията в живота ми, е затворена в клещите на ужасен тъмничар. Изкривеното его. То никога няма да бъде доволно. То се стреми към световният шампионат и сее разруха. Унищожава всичко и ми налага костюма на Дарт Вейдър. Това се е получило. Сключил съм споразумение с тъмната страна, за да не загубя никога нищо. Страх от загуба. Страх и гняв – това са пътеките към тъмната страна. В основата на всичко е страхът, че някой от основните ми инстинкти няма да бъде задоволен. Че ще се проваля. Че няма да бъда харесан. Че няма да оцелея. Че ще ми се смеят. Че съм слаб. Че за мене няма да има достатъчно. Че съм прецакан.
Няма проблеми мой човек. Драсни тука на договора и получаваш сила, която никога няма да те подведе. Ти няма да бъдеш смешен. Няма да се страхуваш. И хоп – темата на доста мислители – продажбата на душата. Тази душа, която за тебе е извор на слабост. Защо ти е да чувстваш? Трябва да се изреше тази излишна част. По този начин ти не можеш да прогресираш. Морала е отживелица. Дай да премахнем този източник на смущаващи чувства. Хоп, хоп. Сега е по-добре нали? Няма болка. Ти си силен. Всички те обичат. Можеш да нараняваш на воля.
И какво стана? Имало едни дребни буквички отдолу в договора. Прецакан отвсякъде. Продал най-ценното си, от страх да не изпита болка. Премахнал чувствата. Затворил ги зад много брони. Там дълбоко. Много маски. Маските, ще ме защитят от това да не се покажа слаб, смешен, уязвим. Страх. Страх ме е да бъда слаб, смешен, уязвим.
Заповядай шишето. В него е силата. Ти си силен.
Лелеее.
Тука много се отнесох и май и кафето забравих да си пия. Пък така трудно започнах.
Проблемът винаги е бил в липсата на Сила. Тази Сила, която един алкохолик като мене трябва да намери, за да може да живее. Иначе не става. Мога да имам в излишък морални и философски убеждения, но нямам Силата. Това е духовният опит, път към който е Програмата. 12 Стъпки, които са пътят към намирането на Сила много по-голяма от мен самият. Която да нареди и осмисли живота ми.
Вярвам, че Силата написа този пост. Благодаря на Бог за всички възможности, които ми дава. Уникалният шанс да затропкам по Пътя на Щастливата Съдба.

Инстинктът да бъда харесван се обърна против мене. Сбърканите инстинкти на алкохолика. Моето собствено аз, което е източник на всичките ми беди. Продължавам да наранявам другите и така наранявам себе си. Извършвам действия, които не водят до нищо добро. Най-вече в момента наранявам самият себе си.
Отидох в парка, изядох няколко сандвича и премислих ситуацията. Така съм се държал през целия си живот. За да се покажа нещо повече от другите – качвал съм се на гърба им. Издигал съм се за тяхна сметка. Като съм ги натискал. Защото ненормално големият ми инстинкт да бъда харесван не може да се задоволи никога. Никога. Жертва на една заблуда. Непреодолима жажда. Никога няма да се насити. Хората наоколо не трябва да постъпват така. Влизам в нечия чужда къща и почвам да се разпореждам. Първо тайно и тънко. Мога да бъда снизходителен. Мога да бъда самопожертвователен. Но всъщност съм користен. Искам да стане на моята. Във всяка една ситуация. Кофтито идва, когато почне да не става на моята. А то идва един момент, в който всеки един в спектакъла усеща моята користност. Започват битки. Ядосвам се, самосъжалявам се. Обаче по-виновни са другите. Повтарям и повтарям ситуация след ситуация. Резентмънт, риплей, обида. Тая обида след обида и следващия път се старая повече. Но е същото, защото съм същият. Защото съм воден от користността. Да бъда харесван на всяка цена и от всички. Да бъда перфектен.
Тоест – правя се на бог. Ако зависи от мене и цялата земя ще пренаредя. Защото ще бъде по-справедливо. Но в крайна сметка съм на умиране, затиснат от оковите на егоцентризма си. Може да не съм пил отдавна, но те ме задушават. Защото там е същността, ядрото на моята болест. Тя е душевна болест. Сбъркан е моят център. Моята душа, от която произлиза хармонията в живота ми, е затворена в клещите на ужасен тъмничар. Изкривеното его. То никога няма да бъде доволно. То се стреми към световният шампионат и сее разруха. Унищожава всичко и ми налага костюма на Дарт Вейдър. Това се е получило. Сключил съм споразумение с тъмната страна, за да не загубя никога нищо. Страх от загуба. Страх и гняв – това са пътеките към тъмната страна. В основата на всичко е страхът, че някой от основните ми инстинкти няма да бъде задоволен. Че ще се проваля. Че няма да бъда харесан. Че няма да оцелея. Че ще ми се смеят. Че съм слаб. Че за мене няма да има достатъчно. Че съм прецакан.

Здравей, Алкажа! Много съм ти благодарен за този твой анализ. Като че ли мен описваш. Всъщност, сигурен съм че всеки един честен алкохолик може да се види в тези редове, кадето майсторски показваш същноста на нашата болест. Еми и аз помня кво мрънкало бях и как обвинявах хора, в който-като едно огледало виждах себе. Ама нъл не вдявах за кво иде реч, та гневът (плод на куп с разни страхове) самоволно се набираше в яка енерция която ме водеше до полуда. А пък съм и голяма шматка, та взема да съ оплаквам пред други (сигурно с намерение да ме съжалят или намеря някакво одобрение), а те (разбира се, че става въпрос за по старите и печени членове на А.А.), в отговор шъ ми кажат нещо от рода; "абе, ти не виждаш ли че обвиняваш хората в неща, дето сам вършиш....."! Ам'чи, от де да ги видя....тъй че, механизмът работи и опала......., ама и той е от тях! Напънки...отбрана...., не знаеш ли бе кой съм аз? как си позволяваш да говориш по този начин....., и след като не съ съгласява с мен се приписва в списака на противници и шматки. Не е лесно да носиш на гръб цял свят с шматки, затуй се прививах и не издържах на тежеста. Тежка е тази болест, затуй предпочитам да не я слагам на чужд гръб, но сам да си нося кръста.

22 март

ДА БЪДЕМ ВЪТРЕШНО 4ЕСТНИ

За щастие имаме на наше разположение вси4ки отговори, от които някой път може да имаме нужда. Въпреки 4е ни изглежда, 4е полу4аваме отговорите отвън, както и понякога посредством други хора, което реално се слу4ва е, 4е те съществуват вътре в нас. Нуждаем се единствено да ги рапознаем, когато те се появат. Има нещо вътре в нас, което слуша истината. Можем много добре и много дълго време да се опитваме да се преструваме, 4е нито забелязваме, нито ги 4уваме, но все ще дойде денят, в който ще решим да бъдем 4естни по отношение на нещата, които се слу4ват с нас.

Стигнали до този момент, завоюваме един нов полъх свобода. Успяваме да стигнем винаги малко по дале4е, когато сме 4естни по отношение на това, което в действителност 4увстваме. Бог може да промени нашия на4ин да 4увстваме, но Той го прави само, ако се обърнем към Него, такива каквито сме, то4но каквито сме. Ще бъда ли 4естен с мен самия що се отнася по на4ина,по който действително 4увствам вътрешно нещата??

Мой Боже, помогни ми да 4увствам днес реално моят вътрешен мир, дори и ако по този на4ин рискувам да се превърна уязвим.

Днес ще анализирам мойте истински 4увства във връзка с:....................................

Боже, помогни ми да бъда днес 4ист и трезвен!!

.................................................................................................................................

Трудна зада4а, много. Съзнателно и несъзнателно години съм се стремила то4но към това: да подтискам,да контролирам,да не показвам,да скривам 4увствата си. Анестизирала съм се да не 4увствам, да не съм уязвима, да не ме боли. И как така, сега ще ги ровя, анализирам и изявавам? Та аз ве4е не мога да ги разли4авам! . Толкова дълго съм имала маски и защитни механизми, 4е те се вклю4ват автомати4но. На вси4кото отгоре и 4ЕСТНО... Безмилостно 4естно. Хайде де, та аз да не съм мазохистка. ама това е пътят. Ина4е ще заприли4ам на болен, който отива при лекар и се оплаква от болка в лакътя, а в деиствителност му е подуто коляното. Най напред се у4их да ги разли4авам. Напреднала съм доста. Например, когато мърморя срещу хората и порядките в страната, която съм, ясно...пак ме налегнала носталгията силно, страдам, ама бягам от болката, трансформирам я в недоволство и гняв.По лесно и безболезнено, нали? Или, когато съм безпомощна, уплашена,ставам ирони4на, репликирам язвително.. Засегната ли съм, уязвена: атакувам.. Елементарно, драги ми Уотсън, елементарни хитрини...само и само да не покажа слабост, да не изпитам болка, да не ме наранят пове4е.. Нау4их се какво озна4ават реакциите ми, какво 4увство се крие зад тях. Само 4е.... още не умея да показвам 4увствата, да ги изразявам.. Не съм стигнала до това ниво да се саморазкривам, е...само понякога и пред определени хора, кураж се иска и доверие
Но най напред трябва да съм 4естна пред себе си, само тогава мога да съм 4естна и пред другите. Когато е необходимо, разбира се. И когато се моля на Силата се стремя да съм толкова 4естна, колкото мога..Максимум, защото Тя 4ете в сърцето ми. Ден след ден се стремя да постигна това

И нека Силата да ни води!

Точно това ми се случи тези дни. Осъзнах, че хич не ми е лесно да нося други хора на гърба си. А ги качих, защото почнах да ги обвинявам за неща, които сам върша. И по-точно се опитах да се оправдая с тях. С обвинение, да се измъкна от отговорност. Потънах в самосъжаление и търсех оправдание. Пряк път към най-закономерно и оправдано изшиване.
Мда. Наистина грешките на другите, въображаеми или истински, можеха да убиват. Гневът може да е съмнителен лукс за нормалните хора, но на мене ми разкатава фамилията, накъдето и да го насоча.
Не можех да приема поведение на мой много близък. И то съвсем кротко този човек прояви загриженост за моите работи. Ама аз го приемам на нож, защото не търпя критика. Дори и да няма критика, аз пак не я търпя. Намирам я и я подгонвам. И да я няма – измислям си я. Всичко ще бъде наред, когато бъде на моята. И е замразено до най-малката подробност. Все едно ще живея в музей или мавзолей. Страхотно огромно увеличени инстинкти за сигурност. Пък и за достойнство. Ако някой в Китай пръдне – това мене ме обижда. Камо ли някой близък да прояви загриженост, която аз наричам - да се коментира моето поведение или състояние. Това е престъпление. Всичко се приема лично. А как няма да е всичко, след като съм обхванал целия свят в режисьорската си мрежа. Егоцентризъм. Навсякъде съм аз.
Справедливият гняв, че някой се опитва да ме контролира директно ме постави под контрола на този човек. Или на измисленият от мен самият план за мой контрол. Качих си го на гърба и почнах да се боря за свободата си. Оплетох се в измислиците си. Как може по този начин да се постъпва с мене. Отчаях се. Светът свърши. Изолирах се. Моят гняв отряза всички проходи за светлина и разум.
Повтарях и повтарях ситуацията отново и отново. С всяко повторение – вината на другият нарастваше. Той се превърна в мой поробител, мъчител, изтезател. Стоях и се изтезавах и си въобразявах, че за това беше отговорен някой друг.
АЗ СЪМ ЖЕРТВАААА! Мъченик. Това улесняваше всичко. Аз съм една безпомощна, нещастна и онеправдана жертва. Други са виновни. Но ще дойде време и ще разберете колко несправедливо сте ме тормозили. Или сте ме пренебрегвали. Соня, нали се сещаш какво ми прави най-много кеф в „Капитан Блъд“? Колко виновна се чувства мис Бишоп и колко справедлив е Питър. Масло за душата на един онеправдан. Той да нареди картите. Хахааааа.
Аз не съм виновен. Те ме нараняват и ме поставят в положение да не мога да се справя с болката. Колко е несправедлив този свят. Дали да не се напия? Това е безумно. Обаче ако ми е невъзможно да устоя на болките на живота с невъоръжен мозък? Все пак дори и безумна, идеята си минава насам-натам.
Тогава загрях колко пъти съм виждал негодуванието наоколо. Мои събратя протестират от излятото кафе в чинийката, през миризливите крака, та до световният империализъм. /Другите иначе много добре ги виждам къде грешат. Мога да им направя веднага подробен анализ./ Всичко това поражда бунт. В един момент не е ясно дали бунтът поражда оправдано напиване, или оправданото напиване е предизвикало бунтът, за да се легализира.
Жертва. Да бъда жертва ме спасява от тежестта да поема всяка отговорност. Изобщо от мене нищо не зависи. Поставен съм в такова положение, че нищо друго не ми остава, освен да се напия. И ти на мое място не би могъл да постъпиш другояче. Мда.
Благодаря на тази Програма и на моят спонсор. Те продължават да ми сочат, че аз съм си единственият проблем. Че няма какво да търся навънка. Много хитър номер на егоцентрираната ми болест. Няма такава Програма. Една психоанализа винаги ще намери корените на проблема. Дали ще е някъде в детството, но ще ги обясни и оправдае. Неправилно възпитание, все някакъв тормоз. Някой друг ще поеме отговорността, че бодро марширувам към първата чаша, която ще бъде началото на потопа. Ама това ще е една добре отремонтирана и научно обоснована лъжа. Пази Боже от интелигентен алкохолик. Няма измъкване. Винаги ще се намери оправдание. Аз съм майстор на това. До каква степен ослепях – сега не ми се вярва. И това след толкова усърдна работа. Поне така си мисля.
Благодаря на Духовната Програма – 12 Стъпки. Истинско съкровище и прост практически път към свободата.
Иначе алкохолик от моят тип никога не би намерил начин да се справи с каквото и да било. Само тази дреболия можеше да ме накара да бия шута на всичко. Наистина дреболия. Такъв един мозък няма механизма да се справи с предизвикателствата, които са детска игра за други хора. Не съм никак пригоден да живея с оголено съзнание. Тази Програма ненапразно на много места е посочено – алкохолик от нашият тип. Иначе е пълно с хора за които нито алкохолът, нито животът без алкохол са някакъв проблем. Ако някой прилича на мене – искрено го съветвам да захвърли всякакви предубеждения и да запретне ръкави за няколко месеца. След това не мисля, че ще има спиране. Свободата увлича.

Благодаря на Духовната Програма – 12 Стъпки. Истинско съкровище и прост практически път към свободата.

И аз, алкажа... Страхотно.. Не бях про4ела постинга ти, само писмото, знаеш ли какво изпратих като съобщение, на един мой приятел, наш събрат? 4е колкото и смахнато да зву4и, съм благодарна на болестта ми. Да, благодарна.. Защото без болестта, не бих познала Програмата!! А познанието на Програмата и Силата ме запознаха с невероятни и изклю4ителни хора. Парадокс, но реален факт. Надникнах във форума, про4етох постинга т..и.. изпитах страхотна необходимост да споделя това и тук. Толкова силно е 4увството за благодарност, 4е трябва да го кажа сега, веднага, за да продължа със зада4ите от деня. Много бързам, ве4е трябваше да съм излязла, мо е по силно от мен.
И още нещо,Жертва. Да бъда жертва ме спасява от тежестта да поема всяка отговорност. Изобщо от мене нищо не зависи.. една от любимите ми фрази на Голямата книга, ама на НА е тази, от Първа Стъпка: Ние не сме отговорни за нашата болест, но ние сме отговорни за нашето възстановяне. Много то4но, нали?? Пак те цитирам...Няма такава Програма. Една психоанализа винаги ще намери корените на проблема. Дали ще е някъде в детството, но ще ги обясни и оправдае. Неправилно възпитание, все някакъв тормоз. Някой друг ще поеме отговорността, че бодро марширувам към първата чаша, която ще бъде началото на потопа. Ама това ще е една добре отремонтирана и научно обоснована лъжа. Пази Боже от интелигентен алкохолик. Няма измъкване. Винаги ще се намери оправдание. Аз съм майстор на това. И аз Няма такава Програма, тя ме нау4и, 4е да, жертва съм БИЛА, докато не съзнавала, докато не съм знаела, не съм разбирала, СЕГА след като ве4е съм разбрала, след като имам инструментите на Програмата, съм отговорна за ползуването им. Имам избор: да си се варя в казана на самосъжалението, щото ми е много лесно или изгодно, горката аз....или.. да поемам ли4ни отговорности и да живея Живота . Имам свободата на избора, той е мой и НИКОЙ ве4е не може да ми бъде виновен. Контрата остава у мен.
И още нещо бих искала да ти напиша, ама времето май ве4е съвсем ме гони.За цикъла, затворения и самунищожителен цикъл: обида, резентмънт, самосъжаление, 4ашка, резентмънт, самосъжаление, 4ашка ..и т.н. Изпитала съм го здраво и яко на гърба си.. Ама за това после.
Просто исках да благодаря.. Знам, 4е Силата ме пази.. И писмото и постинга про4етох, когато страхотно се нуждаех, когато сама си говорех какво трябва да направя, спомнях си за барон Мюнхаузен, който сам се дърпал за косата. Е, аз не бях сама, Люк Skywalker беше до мене, резултатът беше това.. да ми каже приятел това, което ми трябваше..

И нека Силата да ни води!

Знаеш ли,Алкажа..? Ако ще и 100 000 самоанализа да направиш-пак си оставаш един обикновен ЕГОцентричен,ама мноооого егоцентричен тип.Не е алкохолът или алкохолизмът ти проблема.Проблемът си самия ти - и никакви Програми и Стъпки няма да те спасят. Ако ще и 200 години да си четеш и да си анализираш каквито и да било текстечета.Щото си ти и щото е БОЛНО ТИ ЕГО и щото просто не ти се получава!!! Просто си роден дефектен,брато! Не се напъвай,няма смисъл!!!

Eй, ти, успокой топката и ако нещо не ти харесва, просто не го чети.
Само че по всичко личи, че демоните, за които Алкажа пише, са и твои господари. И като четеш какво го раздира и твоите дяволи излизат навън. Защото те мразят да се гледат в огледало - там виждат себеподобни, а те не го траят това, защото смятат че са единствени и неповторими.
Значи добре си върши работата Алкажа.
Мен лично една година неговите постове ме теглят.
Тъкмо когато реша, че съм се изпотрепала от работа по програмата и вляза тук и видя пост на Алкажа, разбирам, че съм до под кривата круша. Сиреч, избива ми се от главата мисълта, че съм свършила мноооого и имам право на почивка. Почивка ли?
Не те знам ти какъв си, но знам, че аз съм алкохоличка, и ако спра за почивка с мен е свършено.
Както каза един брат веднъж - аз вас всички ви използвам. Е, аз използвам Алкажа за теглич, на мен той ми трябва, както и всички останали, дето пишат тук, всички до един.
И от твоя пост се уча, и той ми е упражнение.
Благодаря ти, за което.
За мен и форумът е училище, а не пикник. И много моля да се спазва дисциплината в час.

"Знаеш ли,Алкажа..? Ако ще и 100 000 самоанализа да направиш-пак си оставаш един обикновен ЕГОцентричен,ама мноооого егоцентричен тип.Не е алкохолът или алкохолизмът ти проблема.Проблемът си самия ти - и никакви Програми и Стъпки няма да те спасят. Ако ще и 200 години да си четеш и да си анализираш каквито и да било текстечета.Щото си ти и щото е БОЛНО ТИ ЕГО и щото просто не ти се получава!!! Просто си роден дефектен,брато! Не се напъвай,няма смисъл!!!"

Това ми хареса. То е много, много точно. Браво маце! Ти каза една истина. Ще добавя следното: тук няма самоанализ, няма и следа от обявеното "споделяне". Никакво!!Искате ли от утре да ви залея с подобни преводи, всеки ден, всеки час. Така ще ви поучавам, че ум ще ви зайде! Цялата първа страница ще е моя! Казах нещо, но за жалост алкохолните ви глави не го приеха. А то бе много, много просто: споделяйте бе хора! Нищо друго! Само в единствено число, това е!!! Нищо повече!

Добро утро! Незнам каква е ТВОЙТА дисциплина и не ме интересува.Чета ви от много време и написах каквото мисля.Всеки си има собствени демони,но мойте нямат нищо общо с тези на Алкажа или с нечий други.Просто считам,че основният проблем не е алкохолен ,а ЕГОцентрично-истичен и никакви преводи и анализи немогат да променят положението.И не само неговото.. Това е.
Приятен ден на всички!

Точно в десетката Меркуриев, точно в десетката!

Все едно ти си го писал това:
"Егоизъм – егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.
Така че, според нас ние самите причиняваме всичките си беди. Те извират от самите нас, а алкохоликът е един краен пример за бунт на самоволието, макар че самият той обикновено не е съгласен с това. Преди всичко ние, алкохолиците, трябва да се освободим от този егоизъм. Трябва да се освободим или в противен случай той ще ни убие. Бог прави това възможно. И често изглежда, че без Неговата помощ не можем напълно да се отървем от егоцентризма си. Много от нас имаха в излишък морални и философски убеждения, но не можехме да живеем само с тях, дори когато ни се искаше. Нито пък можехме да намалим егоцентризма си само с желание или със собствените си сили. Трябваше ни Божията помощ."
Глава Пета от Книгата Анонимни Алкохолици - "Как действа програмата"

Така съм роден вероятно, както ти казваш. И наистина нямам никакъв шанс със собствени сили да се измъкна. Иначе се радвам, че съм един добър пример за БОЛНОТО ЕГО. Алкохолът е само синдром. Нали това се опитвам да покажа и на себе си и на другите. Не да демонстрирам излишъкът си от морални и философски убеждения. Или с желание да си намалявам егоцентризма. Бях се опулил от напъване толкоз години да се самодисциплинирам . Стига съм се правил на супермен и съм затискам боклука по чергата. Много по-зле съм отколкото дори се вижда.
Не мисли, че ми е лесно да се излагам тука пред вас. Мени многу ма и срам, че не съм съвършеният титан когото се очаква да бъда

Но както сподели тази сутрин с мене моят спонсор по повод следното ми изречение "МНОГО НЕДОСТАТЪК, МНОГО НЕЩО":
"РАДВАЙ СЕ
[07:55:55] каза: ЧЕ МОЖЕ ДА ГИ ВИДИШ И РАЗБЕРЕШ КОЛКО СИ БОЛЕН, А НЕ ДА СЕ МЯТАШ КАТО ШАРАН НА СУХО И ДА СЕ ЧУДИШ КВО ТИ Е, КАКТО ГО ПРАВЯТ НАШИТЕ СЪБРАТЯ-БОЛНИ АЛКОХОЛИЦИ"...

Ахам да и аз пък теб искам да те питам ти какво сподели че търсих търсих и по добре ти ми кажи че нямам много време все не ми стига напоследък преди все си виках тъпо е няма какво да се прави а сега не стига особено да търся какво си споделил ти . То и аз не споделям много много ама поне не дрънкам много и не гледам другите ко правят или хоп хванах се веднага в лъжа гледам те тебе оп и се засмях оп той анализира другите аз анализирам него той казва на някой че нищо не споделя аз казвам на него че нищо не споделя оп я да спирам че ще се объркам много аууу. Лек ден

Веднъж алкохолик, завинаги алкохолик...... Тъй че няма значение дали ще е изгубен или намерен, а дори и меркури...., щом не е алкохолик никога няма да разбере за кво иде реч. Ама както Харакири каза, и от тях има полза. Стават за супер добър пример.....даже и Коцето може да види нещо свое у тях.
Сполай ти Коце, и приятна работа!

Я успокой топките и пристани да се занимаваш с Алкажа, да не вземе твоя бог да ти изтърси някоя беля. Ако не ти се чете намери друга занимавка, но остави човека на мира да не та подхвана аз. ОК!

Ей, Коце успокоих се като те про4етох
Щото и аз не си спомням (откровен) или (неутрален) нещо да е споделил, освен за една ре4 на свещеника, ама си помислих, 4е от толкоз години на активен алкохолишки живот ве4е имам бели петна в мозъка, казах си: на зле отива работата, я виж на какво дередже си се докарала... Пък то май паметта ми си е наред, то просто няма какво да си спомням . Сполай ти!
Лек ден, Благовещение е днес... Не знам защо, ама много ми се нрави като празник, 4ист и светъл.. С надежда за нещо ново и хубаво!
И нека Силата да ни води.

Искате ли от утре да ви залея с подобни преводи, всеки ден, всеки час.
Здравей, zaguben, аз ли4но имам една молба след като сам си предлагаш услугите. Един от принципите на АА е "Живей и остави и другите да живеят", много му се кефя, можеш ли да го пуснеш в превод във форума, на първа страница, разбира се. В4ера го търсих в мрежата, ама не се справих нещо. И на мен ще помогнеш, а мисля, 4е и на теб няма да ти навреди, ако не само го постнеш ами се опиташ и да го приложиш във вси4ки сфери на живота. .
Между другото забелязъл ли си, когато посо4иш накого с пръст, обикновено е показалеца, нали?, какво е положението на другите 3 пръста?? Свити, те са насо4ени към този, който размахва показалец срещу другите. И това го забелязах само след като затропках по Пътя на Щастливата Съдба Внимавам да не насо4вам пръст срещу някого, автомат имам 3 срещу мене.
И още една молба имам, аз съм атеистка, имам смътно понятие, 4е в Библията пише нещо като, "Нека пръв хвърли камък този, който е безгрешен." Ама не си спомнам то4но какво става. Ще ме светнеш ли?
И нека Силата да ни води.

И тримата сте гола вода - Алки, Алкажа и тази там Соня. Въобще не вдявате за ко иде реч. Човека си е много прав. Нищо не споделяте, а само тримата отдавна си "говорите". Ами говорете си, ако има кой да ви слуша. Мй отдавна няма. Казват ви истина и вие размахвате томахавките, особено този Алки чак и плаши. Та това което човека ви каза е също споделено - моли ви да споделяте, а не да се правите на многознайковци. И веднага да се нахвърлите върху него като чакали. Щом така скачате, значи, значи е прав. Това да се приписва всеки го може. Хич не искате да чуете какво искат от вас: да говорите само за себе си!!!

Абе, след като шест месеца ни пускаш една и съща плоча, найстина ли вярваш че не се чуства и вижда да е едно мрънкало с различни имена?