Психея

Психея

лицето ти не заблуждава
това все още си ти
липсва ти литий, но няма
да те оставя да се изпариш

знам, щастието ти се съсирва
без серотонин в кръвта
Знам, сама не знаеш, че си луда
ти си сляпо утро - стъпваш по стъкла

сега се смееш, но е лъжа
под клепачите болката стеле се
защото всяка нощ заспиваш сама
без себе си

ужас

Ако имаш връзки с модератора помоли го да ти изтрие стихотворението да не се излагаш...
Явно си студент/ка по медицина и си превъртял/а от учене

5 пъти го прочетох и всеки път ми хареса. Слушай глупаците какво казват и се смей.

За повечето кварталната аптекарка е в ранг на личен гуру. Хайде бе, това никога не ти е било познато?! На мен - да. По едно време бях толкова нервна и угрижена, че в аптеката витамини с магнезий ги припознах като формулата на успеха. Всеки ред от комерсиалното описание по опаковката така ми влизаше скоропостижно в психеята, сякаш любов от пръв поглед.

Вече нищо не може да ме учуди, има ги всякакви..
Не съм влязла да се заяждам, нито да засегна някой. Просто не можах да се сдържа да не реагирам на тази безвкусица.
Иначе много обичам поезията.

точно за това си влязла ти
Не се будалкай,не те взехме за интелектуалка. Не си за поезия, различна си - навирила надменна зурла, от наше прасарско село си

Какъв ти тук ужас...?! Много ми хареса пък на мен. Защо мачкате самочувствието на човека?! Поезията е много лично нещо и не смятам, че има "ужас" в тая работа. Това е най-некреативната критика, на която съм попадала. Поезията е твърде субективна, че да могат да се дават такива крайни оценки.
Много е чувствено и ми харесва абстракцията му. Пък и страхотна песен може да излезе от него. Дерзай!

Ако искаш да съсипеш деня на сърдития, дай му усмивка!

Поезията е изкуство, което не се отдава на всеки.
Има разлика от това да пишеш нещо стойностно и да си мислиш, че пишеш :)
Може на някой да му харесва тази абстракция, но мисля, че ще бъде по-уместна в друг жанр.

Супер е, дръзко и силно като присъда!!! Има особен трак в изказа ти, има осонен мирис в чувствителността ти. Виж "стъкларите" се дразнят - знбачи действаш - бунт:-))))))))))))) Тъпотата е форма на слепота на друг рецептор, не на очите:-)))))))

В отговор на:

---

Какъв ти тук ужас...?! Много ми хареса пък на мен. Защо мачкате самочувствието на човека?! Поезията е много лично нещо и не смятам, че има "ужас" в тая работа. Това е най-некреативната критика, на която съм попадала. Поезията е твърде субективна, че да могат да се дават такива крайни оценки.
Много е чувствено и ми харесва абстракцията му. Пък и страхотна песен може да излезе от него. Дерзай!

---

Написах ужас защото така ми подейства. Може би се познах в рисунката. И се уплаших. Прочети какво писах по-надолу.

Напоследък повечето са почнали да изчисляват душите във формули. Забързаното ежедневия изяжда душите ни. Накрая дори не подозираме в какво сме се превърнали.

Стихчето не знам доколко е хубаво и формата дали е достатъчно напудрена и омазана с фон дьо тен за вкуса на "естетки" минаващи на пазар през форумите /а през смисъла транзит :)/ -

- но за мен важното е че това което е нарисувала е лаконично и вярно, за такива ужасни моменти, изпитвала съм ги.:)

их ама си философ бе ...

абе да ти кажа - не се излага точно тя.
но и да ме молиш - няма да ти изтрия мнението : )

не мисля, че има дефиниция за това къде започва поезията и къде свършва. Това е изкуство....!!! Както и да е...въпрос на вкус...

Ако искаш да съсипеш деня на сърдития, дай му усмивка!

Покажи нещо свое! Щом така смело критикуваш, би тряабвало също толкова умело и да пишеш...Да видим какво НЕ е безвкусица Давай! Интересно ми е.

Ако искаш да съсипеш деня на сърдития, дай му усмивка!

Философ - академично подготвен аналитик, боравещ с методиките и теоретическите похвати за обяснение на едно или друго физическо, обществено или друго явление.
Хахо!!! Къде ме видя в тази светлина???!!!!

наистина е много неприятно като те прихване да истерясваш на тема егото си, а май в тук ти се случва непрекъснато


П.П.да не би да имаш вкъщи жестока половинка с базука?

Имам доста, но не съм ги показала тук
1. защото са много лични;
2. защото съм също така критично настроена и към тях.
А и критиците не са поети и писатели.

Стига де. :) чак пък толкоз.
Сега ще ме караш да пиша, а не ми е ден за писателстване. :D
Писателите са прозаици, а проза се пише най-трудно, животът е проза!

Поетите - това са хората, които се докосват до сърцето си. Чувстват го как пулсира, изплакват го. Гореч, отчаяние, нежност,мъка, злоба, какво ли няма насъбрано в горчивата чаша.

А за критиците какво да ти кажа - това са същите изнервени хора. Само че за разлика от стихчето на savena - те се държат, правят се на железни, твърди и въобще - не искат да си го признаят.

Виж само как ми подаваш израз за "боц":-)))))))))))))) Какво ти его???? От къде този психологически гений у теб????!!! Аз мисля, че се изразявам ясно. Ти "Нин" беше написала стихче за "мама", простаците те драснаха мъничко, макар, че можеше да те пипнат тук-там, не ти беше приятно, нали, а и не бяха прави с тяхното "хммм....." и т.н.
Защо когато не харесваш нещо (има вероятност да не го разбираш или да не си в тази чувствителност) тръгваш да даваш класификации и да се правиш на критик - това е причината ми за реакцията и то не веднъж... какво ти его, тук става въпрос за нетърпимост към манталитет ... Това с егото говори, че по отношение на психологичните ти преположения си много зле ... Не ги прави, защото мога и да не съм много любезен следващият път...