за ПЪРВА СТЪПКА

Здравейте,аз съм алкохоличка,осъзнах го сравнително от скоро,но отговарям на всички критерии на болеста и го приемам.За да разбера проблема си ми помогна сайта на АА.Когато го отворих останах изумена!Толкова много прилики!Е и разлики имаше,но ние сме все пак различни хора.Верно болни от една болест АЛКОХОЛИЗ!Заинтересувах се за група АА в моя град.В сайта не ми стана ясно дали има тук или не.Разбрах,че има и си казах"Ами чудесно"Позмъних,свързах се.Отложих първа сбирка-не бях готова!През дните до следващата,останах трезва,но не сама,а с помоща на човек от АА на когото писах и той жертва от личното си време за да ми отговаря и напътства.Дойде деня и-страх,срам,неизвестност-отидох.Голямо притеснение,кършене на пръсти...Слушах, чувах и осъзнавах.Свърши сбирката и пак страх...вече от чутото.На прибиране-биричка.?Болестна проява-АЛКОХОЛИЗЪМ.Първа стъпка гласи:"Признаваме,че сме безсилни пред алкохола,че живота ни е станал неуправляем"Да признавам,но не я прекрачих.Днес пропускам втората сбирка.Дайте мнение или опит моля ви как се прави тази първа стъпка?!

july здравей.
Толкова се радвам за теб, че си решила да се бориш с болестта си и ти стискам палци. Важното е да поискаш да започнеш, всичко друго си идва на мястото едно по едно.
Да ,Първа стъпка гласи, че "сме станали безпомощни пред алкохола и че животът ни е станал неуправляем". За мен това означаваше, че дълго време съм смятала, че мога да контролирам пиенето си, но неизменно се провалях. Дори известно време (дни, месеци или дори години) да не пиех проблемно или дори въобще да не пиех, идваше момент в който нещата излизаха извън контрол. Извън всякакви човешки норми на поведение, разбиране и проумяване.
Реших да спра сериозно едва когато алкохолът ми отне всичко заради което си струва да се живее. На пръв поглед нямах нищо за което да се "хвана" и да остана на този свят. Но явно някъде дълбоко в мен беше останало едно човече с жажда за живот, което ми каза:"СТИГА. Този път стига, наистина, защото искам да живея".
И от дъното започна моят път във възстановяването. Вече не се опитвах да контролирам алкохола, знаех, разбрах и проумях, че ТОЙ контролира мен, каквото и да си казвам и въобразявам. Започнах бавно, САМО ЗА ДНЕС да не пия. Когато дните ми се струваха дълги, не пиех "пет за пет минути", бях с кръстосана зависимост и дори минутите ми се струваха часове. Но успях, с тази "Програма за 24 часа". Не бързах за никъде, защото нямаше за къде и за кого да бързам, този път спрях да пия заради мен самата. Разбрах, че не е нужно да се безпокоя за това колко ще изпия, ако не посягам към първата чаша, и то само за днес. Не да се заричам да спра след първото, второто или двайстото....Тази програма е описана в книжката "Живот в трезвеност" и аз наистина бих ти препоръчала да започнеш от там.
Можеш да си я свалиш от тук:
[линк]
А Първа стъпка от тук:
[линк]

Ако наистина си решила да спреш по този начин, аз ти пожелавам много светлина по твоя път към щастливия и трезвен живот.
Дано съм ти била полезна.

Усмихни се, има изход!

Аз не съм .Или поне засега не съм . И някои неща ми коства да ги разбера. Иначе съм с всички показатели да стана , кой знае .........? Никой . Хем съм от този свят , хем не съм . Писна ми цял живот да не съм там от където съм.

Здравейте! Моето мнение е, че първа стъпка е най важната ...и затова е първа . Без да съм сто процента сигурен , че съм по слаб от алкохола - ще търся начини да доказвам на себе си и околните, че системните ми изцепки са временни и даже случайни. Че се дължат на скапан живот,стрес, глад,умора,лоша компания и цяла система от оправдателни фактори.
Признавайки безсилието си пред алкохола, на мен ми става ясно какъв е крайния изход от меренето на силите с него...
Казват , че разликата между умника и мъдреца е, че умника винаги може да излезе от кашата в която се е забъркал - чист, докато мъдреца - никога не би попаднал в кашата...
За мен това означава, че вече е крайно време да оставя тази битка с решен край...и да се опитам да помъдрея...поне за днес
Това наистина е битка , в която загива всичко...
Благодаря Ви!

Безспорно първа стъпка е много важна крачка към възстановяването.Лично на мен ми трябваше време да си призная лично пред себе си безсилието.Гледах малко пренебрежително и дори с насмешка на цялата програма.Уж признавах пред останалите,но някъде дълбоко в мен си оставях една вратичка,че висите ли при мен не е точно така,аз съм малко по-различна от всички останали,абе направо аз съм си уникална.Да,ама не както казваше един наш журналист в недалечното минало.Това си е била поредната заблуда и висша форма на проявление на мой си егоцентризъм.Относно него също се борех-все нещо в думата не ми харесваше,не ми допадаше това да ме квалифицират като егоистка и егоцентричка.Бягах от формулировката.Сега и това осъзнавам.И нали аз съм си единствена и неповторима/смях/, не слушах и хората с доста по-голям стаж във възстановяването от мен,когато най-приятелски ме съветваха да избягвам заведенията и компаниите, в които се пие.Аз да се издъня...абсурд.Аз имам силна воля,аз съм най- най.Глупости.Поредното проявление на болестта,нищо друго.Обаче и това го разбрах малко късничко ми се струва.Когато след три месеца и половина без алкохол, на 14,02 си казах е от една чаша нищо няма да ми стане,аз толкова време удържах, та сега ли.И пак се почна.Няколко дни пиене,после много гадна абстиненция-няколко дни.Тогава ми идеше да се гръмна.Приятел ми каза,споко това се забравя мисли за после.Е, аз пак не повярвах.Но пак забравих...И така отново в омагьосания кръг.Въртележка.
Със сигурност много от хората тук ще ме упрекнат, но аз поне най-сетне се освободих от товара на мълчанието.От много време исках да си го призная пред вас и ето че днес го направих.
Благодаря на Бог, че ви имам,приятели.Аз или ще тръгна по пътя или ще забия отново нанякъде,то средно положение няма.За сега се опитвам отново да изляза на повърхността и се надявам този път да е по-успешен от предходния.Вече поне обещания не давам.Само ще си покаже.

Със сигурност много от хората тук ще ме упрекнат, но аз поне най-сетне се освободих от товара на мълчанието.

По-скоро никой няма да те упрекне.
Разбрах, че всеки възстановяващ се алкохолик е разбрал за свое собствено добро, че е най-добре да поправя своите си грешки. От които имаме доста за оправяне. Вместо да си губим времето да нищиме живота на околните, се заемаме със себе си и своето израстване. Както съм сигурна, че всички хора знаят притчата за "първия камък". Човек се учи от грешките си, като че ли болката е най-добрият учител и уроците й се помнят.
От падане и ставане е съставен тоя път, ако не падахме, нямаше да я има радостта от ставането.
Сега не гледай назад, върви напред, но помни урока на болката.
Успех, слънчев, трезв и весел уикенд.

Благодаря ви!Вашите мнения ми помагат наистина.Чувствам се ужасно,че се провалих в този си опит,че отнех от времето на хора,които не са длъжни да ми помагат.Най-трудно ми е да забравя вчера и да мисля само за днес,не за утре,но ще опитам.Зная,че ако отлагам ще става по-лошо.Паднах наистина и не ми остава нищо друго освен да се опитам да стана-днес, сега!Ще се опитам .Още веднъж-много БЛАГОДАРЯ!Успех на всички в борбата ни и днес!

В кои дни са сбирките на Веслец 33?

Сряда и Неделя - от 19.00

Здравей"и аз съм тук"тъкмо се зарових да потърся ,защото не съм от София и видях че bohata ти е отговорил.Явно в диалога наистина се ражда истината и помоща.

Ирина,
дали са минали 3 месеца и половина, или 3 години и половина няма абсолютно никакво значние. Болестта е точно толкова силна, колкото винаги е била независимо от срока на трезвост. Тя е в нас и понякога съвсем ясно излиза на повърхонстта без да се крие в засада. Трябва само да се научим да разпознаваме симптомите на кризата.
Аз след няколко дни трябва с Божията воля да направя една година. Еуфорията от "победата" така приспа сетивата ми, че миналата седмица бях на милиметър от фала. На милиметър. Моите планове за празник са абсолютно противоположни на плановете на болестта ми за тази „светла дата”.
Мислех каква торта да ви взема за в неделя, колко съм щастлива и как всичко е цветя и рози. Продължавах да се наблюдавам, но някак с едно око. Забелязах някои мои неадекватни реакции - постъпки, мисли, изказвания, но ги обясних с повишена месечна нервност, смяна на сезона и недоспиване.
Както казваш ти - да, ама не.
Вчера нещата стигнаха до там, че съвсем целенасочено и спокойно обидих близък човек, крещейки му в лицето някаква "категорична" истина, която го рани силно. Половин час бях сигурна, че съм му казала истината. Само че, слава на Бога, на връщане от срещата, влязох в магазин.
Усетих че, както уж съм влязла за и аз не знам какво (първо влязох, после почнах да мисля какво трябва да купя и има ли изобщо нещо за купуване), та усетих, че се наредих на тази каса, дето е до бутилките (макар че опашките и на двете каси бяха еднакво дълги). Преди да помисля защо е станало така, първо преглътнах обилно количество павловски слюнки, предизвикано от стройната стъклена редица с шарени етикети. Главата беше абсолютно празна. С изключение на мисълта: „Дали пък не трябва да взема една бомбичка за мъжа ми, май той си я допи снощи.” (Понякога му пазарувам пиене.)
Не, не разбрах веднага, че целият ми ден, а и предишните няколко, се водят по сценария на живата болест. Благодарение на Висшата сила и все пак малко понатрупания вече трезв опит, успях да прозра пъклените планове на болестта. Успях да разбера, че тя ме е ръководила, че ми е нашепвала да се държа точно по-този начин, (дори да кажа точно определени думи) за да си имам после прекрасното оправдание не само да мина през този магазин, но и да си купя точното нещо и да се "почерпя" - я виж колко поводи се натрупали без да усетя...
За първи път ми се случва откакто съм спряла да пия, физически да усещам как се бият силите на светлината и мрака вътре в мен. Молитвата, молитвата ме спаси. И това, че все пак разпознах атаката.
Не съм пила, но се чувствам, сякаш съм - отровена и изтощена.
Относно твоето залитане на Трифон Зарезан - самата дата вече вещае риск. Самото влизане в кръчма или съгласие за купон на тази дата, вече е опасно. Но ти седя до бутилката с уиски на Нова година и не пи дори капка, нали? Сещай се за този твой голям успех, всеки път, когато ти се прииска.
Не спирай да идваш на сбирки, възприеми ме ако искаш като досадната назидетелна стринка, но моето разредено ходене на сбирки, също е причина да се приспи бдителността ми. (Колко съм велика, та аз ще навърша една година, какво толкова, че не ходя редовно...)
Мисля, че през първите 5-6 месеца влизах в заведение само с човек от АА. Страх ме беше, дали по стар навик няма да сгреша поръчката. (и досега ми се случва да поръчам "малко" кафе или малка "кола", а един път "малък" тоник).
Стискам ти палци!
Ще станеш, ще си изтупаш колената и ето те пак сред нас, ще вървим заедно. Виждаш, че се спъваме в едни и същи камъни и падаме в едни и същи дупки. Няма начин - след като пътят ни е един.

17 март
За душевното равновесие
Древна китайска мъдрост гласи: "Бедите и радостите се втриват едни в други. Когато се втрият и смесят без остатък, се ражда щастието. Такова щастие е нерушимо". В нашия живот имаше достатъчно количество беди. То многократно надвишаваше предишните ни радости. Когато дойдохме в Програмата, видяхме как животът ни се преобръща – радостите вземат превес над бедите. Стремим се към душевен покой, в който нищо няма да може да унищожи нашето вътрешно равновесие, това е щастието, както ние го разбираме. Но това изисква от нас всекидневна усърдна работа и не малко душевни сили.
Пътят към трезвостта минава през виждането за света, през приемането на мисълта, че само нашите чувства са ни подвластни, всичко останало е във властта на Бог.

Разбирам ли своята отговорност за собствените си чувства в трезвост?

Боже, помогни ми да се радвам на живота и със спокойно сърце да приемам всичко, което може да се случи в живота ми.

Само за днес:
Каквото и да се случи, днес ще остана трезвен и ще се постарая да бъда силен, без да позволявам на никого и на нищо да ме лиши от душевното ми равновесие.

20 март

ВИСШАТА СИЛА

“За повече от нас не беше трудно да си признаят, че алкохолизмът стана разрушителна сила в живота ни. Нашите най-добри мотиви ни доведоха към още по-голяма разруха и отчаяние. В един момент ние осъзнахме, че се нуждаем от помощта на някаква Сила, много по-могъща от нашата замисимост.”

Повечето от нас не се съмняват, че целият ни живот се състоеше от разрушения. Осъзнаването, че сме болни и болестта ни се нарича алкохолизъм, ни помага да разберем източникът и причината на тази разруха. Можем да разглеждаме алкохолизмът като сила, която донесе опустошение в живота ни. Когато правим Първата стъпка, признаваме, че разрушителната сила на алкохолизма е много по-голяма от нашата собствена. Ние сме безсилни пред нея.
В това отношение нашата единствена надежда е да намерим някаква Сила, много по-могъща от нашата зависимост. - Сила, насочена към запазването на живота, а не към убийство. Не е необходимо да я разбираме или дори да я наричаме някак, нужно е единствено да вярваме, че може и да има такава Висша Сила. Вярата, че великодушната Сила, много по-могъща отколкото нашата зависимост, просто би могла да съществува, ни дава надеждата, която е достатъчна да оставаме трезви този ден.

САМО ЗА ДНЕС: Вярвам, че е възможно да съществува някаква Сила, много по-могъща от моята зависимост.


Ден след ден се опитвах да намеря начин да пия без да загубя контрола. Не можех да разбера защо се получаваше така, че винаги се изрязвах и се получаваше някаква нежелана конфигурация. Пробвах различни тактики на пиене, гасене, мезене, бъркане, контролиране – все едно и също се получаваше. Почнех ли – винаги едни и същи резултати. Не ми правеше впечатление, че това продължава години наред, защото се случваше само ден след ден. Така може да се отече цял един живот, който пък никой не го знае колко продължава. Мислех, че пия по този начин, понеже има голямо напрежение, не мога да понасям несправедливостите на хората и съвременното общество, целият този кариеризъм, нагаждачество, страх. Такива някакви дълбокомислени алибите ми се въртяха в кратуната. Пиех от моралната висота на един непризнат гений. Беше нещо естествено да бъда непризнат. Но от ден на ден ситуацията се забатачваше все повече и повече.
Когато набарах разказите на стотина близки – живели с алкохолици, истината ме порази. Всички те разказваха за мене. Това не можеше да бъде вярно. Ама нямаше как някой да ме снима и да сложи моите истории в устата на стотина различни човека. Бре. Всичко се намести. Аз съм бил алкохолик. Това обясняваше защо като вкарам и една глътка и оттам нататък няма вече контрол. Перфектно. Ето го алкохолизмът – пия и не мога да спра. Значи просто няма да пия и оттам нататък всичко ще се нареди. Всичките житейски проблеми и неприятности няма да ги има.
Ама де да знам, че алкохолизмът не бил само физическа болест и не се изчерпвал само с телесната алергия. Тази реакция на организма след първата чаша.
Той и мозъкът не можел без ефекта на веществото. След толкова години е запечатал дълбоко, че чашата е разрешението. Че чашата е средството за целта, което пък след време стана самата цел. Умът е запечатал и си иска своето. Иска си ефекта. Спрях да пия, но не можех да спра да си правя главата или да си я махам. Главата ми не можеше да живее без ефект. Освен телесна алергия имаше и мозъчна обсебеност. Главата искаше да се изключи или поне да се промени. Реалността беше твърде непосилна. А мозъкът е контролната система. Щом той като иска да си набави нещо, ще намери начин да си го набави. Поне стотина пъти съм чувал следната фраза – ами аз не мисля вече за алкохол! Хаха. Ама точно тука е ненормалността. Не е ясно кога и как и без капчица мисъл за алкохол, ръката ще надигне чашата. Лудост.
Затова не можех и да живея с невъоръжен мозък. Налагаше се да се затварям – в къщи, в себе си, по горите. Дори си мислех, че разрешението е някакъв манастир. Далеч от гадостите на този свят. От подлостите, мръсотиите и какво ли не. Всички бяха виновни. При всяка една болка – мозъкът търсеше ефекта. Търсеше си разрешението за справяне с болката. Болкоуспокоителното. Той не можеше да разреши проблема, той искаше да няма болка. Да се изключи. Не беше навикнал на болка.
Тука някъде загрях, че имала и трети пояс тази болест – тя била и душевна. Мойто аз не може да се примири с подредбата на света. Не може да приеме нищо, което не му отърва. И така се беше вкоравило и вкочанило, че бях заприличал на боен таран. Настръхнал като камикадзе. Страх и самосъжаление ме ръководеха. Страхът ме караше да подскачам срещу всичко. Защото всичко беше заплаха. Всичко беше против мене, защото аз бях против всичко. Нали имах собствени представи кое как трябва да е. Кой какво да прави, как да изглежда, как да мисли, как да ме гледа, как да се отнася с мене. Бях написал един твърд сценарий в главата си и всичко, което не съответстваше на него водеше до болка. Мятах се като объркана лястовичка. Влезна една такава веднъж в къщи и просто не успях да я насоча да излезе. Блъска се, блъска се и умря. Всяко мое действие беше за нея заплаха. Така възприемах всичко в този свят. Гонен от стотици форми на страхове, самозаблуди и самосъжаление. Всеки човек за мене беше заплаха и аз реагирах като срещу заплаха. Съответно всеки се бранеше и аз воювах с целия свят. Управляван от болната си същност. Душевна болест.
Аз нямах проблем с пиенето, защото ако беше така – при спирането, щяха да ми се оправят проблемите.
Аз съм болен от алкохолизъм. Щом спрях да пия и тепърва ме натиснаха проблемите. Защото бях премахнал ефекта, с който някак успявах да си смазвам чарковете. Източих маслото от двигателя, но не спирах да карам колата. Животът ми бе неуправляем. Втората част на Първата стъпка.
Не само съм безсилен срещу алкохола, но и животът ми е неуправляем. И нямам силата да го управлявам.
Сам не мога да се справя с тази болест. Предадох се напълно, защото тя ми взриви сто атомни бомби на територията. Капитулирах без никакви условия. То пък това било врътката. Щом се откажа да се напъвам със собствените си мизерни силички и се появява Сила, много по-могъща от мен и от болестта и се заема със задачата. Сила, която извира от капитулацията. Ай стига бе

Всяка прлика с действителни лица и събития е случайна.
Е,аз съм,от действителните.

Вярата, че великодушната Сила, много по-могъща отколкото нашата зависимост, просто би могла да съществува, ни дава надеждата, която е достатъчна да оставаме трезви този ден.

Да, алкажа, това отли4ава трезвите ми дни от алкохолишките, тук открих алтернативата наефекта, с който някак успявах да си смазвам чарковете, това ме поведе по Пътя на Щастливата Съдба.
Беше трудно, дълго и продължително... Не разбирах, когато другите говореха за Висшата си Сила, СТРАХУВАХ СЕ и не вярвах, 4е и аз ще повярвам.. Страхът, който блокира вси4ко.. Рационализирвах, мислех, търсех логика. Разбира се, МОЯТА.

Как повярвах? Когато занулих. Спомних си прит4ата за пропастта и 4овекът, който искал помощ. Знаеш ли кога пуснах корена? Когато просто не виждах смисъл да го държа.. Имам голям потенциал на саморазрушение, бавно но сигурно се изка4вах по стълбата, която водеше надолу, но не разбирах това. Загубих вси4ко, което можеше да се загуби, не говоря за материални неща: Родина, детството на децата си, професия, любим, самоуважение, вяра в себе си, надежда, ме4ти, приятели.. Но упорствах, не се предавах.. Затова и най накрая попаднах в клиника за ле4ение, изолирана от вси4ко и вси4ки, притежаваща нищо. И пак бронята ми оставаше непробиваема,капитулация??, немислимо, бранх се с вси4ки сили, наложи се да попадна в изолация тотална, оставиха ме 2 седмици без да полу4авам телефонни обаждания, да не 4увам и дума от близки, не знам дали можеш да си го представиш... В 4ужда страна, затворена изолирана, без нищо, което да ме стимулира да живея, 4увствах се сама, сам сама...Какъв цвят има самотата?? За мен е теменужено син, както когато све4ерява. Но още не можех да повярвам в Силата,не бях дорасла, опитах се да я заменя с 4овешко същество, плахо повярвах в съветника си.. Само 4е той напусна центъра. Тогава пуснах корена. Когато просто нямах избор, помня и деня, когато полу4их "клик", 16.07.2006, когато изведнъж вси4ко се намести в болната ми и объркана глава и разбрах, 4е трябва да се доверя на Силата, 4е Тя има планове по добри от моите. Как си го рекъл?Щом се откажа да се напъвам със собствените си мизерни силички и се появява Сила, много по-могъща от мен и от болестта и се заема със задачата И с живота ми. Капитулация му е майката, ама за да го проумея, трябваше да зануля...

Силата, която е великодушна и любяща, която не ме наказва, когато сгреша, която не ме ИЗОСТАВЯ никога, не ме отхвърля, приема ме такава, каквато съм, Сила, насочена към запазването на живота, а не към убийство. Не е необходимо да я разбираме или дори да я наричаме някак, нужно е единствено да вярваме, че може и да има такава Висша Сила и има!!!!

Един поздрав за вси4ки, които вярват в Силата
[линк]

И нека Силата да ни води!

P.S. алкажа, взех си бележка от забележката