Проблеми с общуването

Здравейте,

Винаги съм имала този проблем, виждам, че и други тук са се оплаквали от нещо подобно. Не мога да общувам с хора. Чувствам се добре само сред най-близките си или сред такива, които познавам добре и донякъде приличат на мен. Освен това съм много нерешителна, трудно понасям промени в живота си и трудно свиквам с нови хора. Нямам никакво самочувствие, лесно изпадам в меланхолия и депресии. Всичко това винаги ми е пречило много. Като тийнейджърка бях много самотна и в училище бях прицел само на подигравки. А това което ми тежи напоследък, е че заради тези ми "качества" не ме вземат никъде на работа. А иначе имам висше образование с отличен успех. Но работодателите това не ги вълнува, а искат да си общителен, отворен към хората, енергичен, да умееш да работиш в екип. Навсякъде държат първо на това. Когато отида на интервю, се държа адски зле, сковано, намръщено, не знам накъде да гледам, и хората ме отпращат. Искам да се развия като професионалист, мисля, че имам доста заложби, но на интервютата без да искам показвам точно обратното - че не мога нищо. Има ли начин да преборя характера си, който ми е по рождение? Това прави целия ми живот непълноценен и дори да имам някакви качества, никой не ги забелязва. Започвам да се чувствам ненужна, дори в някои моменти се ненавиждам. Препоръчайте ми нещо, или ако знаете добър психолог/психотерапевт (в София), защото не знам към кого да се обърна. Благодаря.

Писах ти бележка, ако не си я получила случайно ми кажи.

Имах една работодателка, която искаше винаги да съм усмихната като пъпеш. Разбира се напуснах доста бързо. Работодателят следва да оцени качествата ти като професионалист, а не да ти брои зъбите като се усмихваш. Но е добре да започнеш да се приобщаваш към хората в една или друга степен. Това общуване не помага много, но все пак е нужно, ние сме социални животни. Но няма нужда да се насилваш да работиш с хора, на които ТРЯБВА да се усмихваш. Ползата и за двете страни е нула.

При мен не става дума само за усмихване. Трябва да мога да работя в екип. Когато си избирах тази професия, дори не подозирах, че трябват толкова силни комуникативни качества. Няма да забравя как веднъж ходих на интервю в HR агенция и мислех, че се държа съвсем нормално, когато жената, която ме интервюираше ми каза: "Ама вие защо се държите така сериозно и намръщено? Ами така никъде няма да искат да ви вземат на работа, за какво им е такъв човек.". После няколко дена се чувствах зле заради тези думи. Но явно са си самата истина.

не трябва да се чувстваш виновна за това какво ти е кзала някаква патка и не приемай нещата , които хората ти казват толкова дълбоко. поговори с познатите си и близките си, те те познават и тогава генерализирай проблема. работодателите искат всичко, искат да не си женена, за да си свободна, да не си омъжена, че може да решиш да раждаш, да не си с малко дете, защото то се разболява, а ако ти кажа, че един ме кара да си отворя устата да ми види зъбите че имал фобия към кариеси.....хахаха. ама на мен не ми дреме казах му че е безпишковец и да изчака да си свалч ченето.изгони ме като мръсна котка,ама си тръгнах в блестящо настроение. реално те искат да им работиш и да им плащаш за това. за това съм намерила перфектния начин да се изхранвам. не завися от никого, само от убийствените срокове. :) но един срок се изтърпява. :) Усмихни се наистина. НЕ ЗА НЯКОЙ ДРУГ, А ЗАРАДИ СЕБЕ СИ.

Усмихни се наистина. НЕ ЗА НЯКОЙ ДРУГ, А ЗАРАДИ СЕБЕ СИ.

Точно така. И ги обладай всичките.

То ясно, че обладаването ти е малко да не кажа никак, ама май и самообладаването не ти е на ниво, чичо Данчо.

Да не би да има друг проблем-тежко детство,или някаква голяма тайна?

Писах ти на лични .

Иска ми се да ти кажа да не се променяш, само за да те приемат. Но пък е трудно да живее човек с ниско самочувствие. Знам, че психоаналитиците работят с такива случаи, но не мога да ти препоръчам никой - просто не познавам такива, нито съм ги чувала.

Всъщност не е толкова лошо, че не можеш да общуваш с другите. Знаеш ли колко е трудно се намира някой, с когото да си помълчи човек, без да се чувства неловко.