помощ

Ужасно ми се пие снощи се скарах с мъжа ми и тъй като той не ми обърна достатъчно внимание а отиде да си легне в другата стая не успях да излея докрай гнева си .Спах лошо сънувах кошмари и се събудих с мисълта за едно малко което ще ми даде исканото спокойствие. Цялата треперя..........

Знаеш, че няма да ти го даде. Исканото спокойствие.
Ще ти даде други работи, от които после ще боли повече отколкото от скандала с мъжа ти.
Дишай дълбоко, повтори колкото можеш пъти Молитвата за спокойствие:

Господи,

дай ни спокойствието да приемаме нещата, които не можем да променим,

смелостта да променяме нещата, които можем да променим

и мъдростта да прозираме разликата между тях.
Нека бъде Твоята воля, не моята!
Амин.


Разкажи в пост за скандала, не спестявай нищо. Когато описваш случилото се наблегни на твоите чувства и реакции, на твоите думи и евентуални грешки. Излей гнева си пишейки. След като го напишеш го прочети внимателно и ако решиш го пусни тук.
Но не пий едно малко, и половин не пий. После ще ти е по-мъчно от сега.

Бебчето може да помогне. В момента то е силен енергиен източник на силата, от която се нуждаеш. Докато казваш молитвата нека е с теб в стаята. Докосни го по босото стъпало и си кажи, че си благодарна за трезвостта си.
Ако пиячката на мъжа ти от снощи е още в хладилника - изсипи я в мивката.
Ето ми айсикюто, ако имаш нужда да говориш веднага.
(280-148-536)

Направи всичко възможно и всичко, което мислиш, че ще ти помогне, за да не пиеш и да избуташ подлата мисъл за едно малко.
Стискам ти палци

Благодаря ви много След като написах поста си грабнах бебо качих я в колата и реших да отпраша на някаде Стигайки преди караулката на Горубляне обаче мисалта ми взе да се прояснява и ми светна че не бях взела в себе си никакви документи върнах се обратно прочетох постовете ви и сега съм малко по спокойна А поводът за кавгата беше че той е шофьор обикаля България и обича да качва на стоп всеки който му махнеСамо че аз изпитвам параноичен страх за близките си хора и всеки път изпитвам ужас и трепереики го чакам да се прибере Та вчера не издържах на напрежението и се разкрещях разбирайки че е качил поредния стопаджия той го прие като вмешателство в работата му въпреки че се опитах да се аргументирам доколкото може крещейки и така тръгна всичко След това намесихме много неща казахме си груби думи Аз го помолих да излезе от стаята като мислех че ще размисли и ще се извини но не стана така можеби това ме вбеси незнам Все пак мислех че ще разбере че не го правя нарочно а от страх е това е все пак успях за сега да не си купя алкохол

Сега е важен твоят живот, твоят - преди този на мъжа ти. А твоят живот ще е застрашен, ако обърнеш това прословуто малко, дето го бленуваш от снощи. А ще е застрашен и животът на малката, защото тя е зависима от теб. Ако ти си пила, вероятността нещо да й се случи е много по-голяма отколкото, ако си трезва.
Един от основните уроци на АА е - не можеш да промениш останалите, но можеш да промениш себе си. Значи и да крещиш и да не крещиш, не можеш да разубедиш мъжа си да рискува със стопаджии, ако той не го иска. Ето до какво води опитът ти да го промениш - до рискова ситуация за теб самата. Защото този, когото е качил той на стоп, може и да не го окраде, но ти със сигурност няма да се спреш след първата чашка, предизвикана от факта, че се гневиш на навиците му.
Сиреч за теб ситуацията ще е фатална. Не за него.
Ти направи колко сухи месеца - четири, пет? Помисли дали искаш да загубиш постигнатото само заради текущ скандал, който няма да е нито първият нито последният.
Слава на Бога, че сте живи и здрави с малката. Благодари Му за това.
И може би е по-разумно следобедната ви разходка да е в някоя близка градинка, сред другите майки, а не сама с детето извън града.
Стискам ти палци.
Само днес не пий!
Само днес.

Трезва съм от 5 месеца и 12 дни. Мисля че за това време успях да променя доста мисленето си разбрах или поне така мисля че не мога да променя другите благодарение на вашите постове и голямата книга, но не разбрах как да се боря със страха си който ме парализира. Мозъкът ми рисува такива картини че не са за описване опитвам да се успокоявам с поговорката, че каквото е писано на глава на камък не ходи, но понякога изпушвам. Мислите ли че това може да се дължи на възстановяването ми на пропития ми все още мозък с алкохол или е време да посетя лекар Изпитвахте ли такива страхове и вие

Браво, жено!
Постигнала си много. Не си струва да го загубиш просто ей така.
Само преди две седмици мъжът ми тръгна за морето. При проверъчните ми позвънявания на два пъти чух "Няма връзка с този номер". След повече от 15 години спиртосване и негативно мислене формулата е още толкова жива, че вече "виждах" катастрофата, полицаите, линейката, болницата в малко градче и пр. Почнах да кроя планове на кого да се обадя да ме закара до това градче и как мога да стигна там максимално бързо, за да си взема последно сбогом с мъжа ми (да не дава Господ!). Говоря ти за части от минутата.
После "отхлабих" малко примката и "пуснах" друг филм. Крайпътен мотел, мистериозна спътничка, страстни сцени...
Слава на Бога! и едното и другото се беше случило само в моята болна глава (макар за второто да не мога да твърдя със сигурност ).
Мога да дам стотици подобни примери, които разяждаха живота ми докато пиех. С децата, с възрастните ми родители, с роднини, приятели и пр.
Трудно пресичах улица, особено с детето. Миенето на прозорци бе цяло изпитание, защото вместо да ги мия, аз се виждах разпльокана на земята и всички подробности около това. Ползването на асансьор неизменно "водеше" до смазаното ми тяло в шахтата. Ако майка ми не вдигаше телефона по някаква причина, вече "организирах" погребение. И пр. и пр. и пр.
След една година вървене по стъпките изчезнаха почти 60% от "най-добрите" ми апокалиптичните картини. Смятам, че ако бях започнала интензивна работа по Четвърта стъпка по-рано, резултатите щяха да са по-добри. (За два месеца имам три бдения пред опреационни, в едната от които се извършваха животоспасяващи манипулации на много близък. Мисля, че ме разбираш добре, какво щях да „създам” в главата си ако все още пиех…)
Прочети отново главата "Как действа програмата", разполагам и с работни таблици по 4-та стъпка за анализ на страховете (благодаря на Алки за тях). Кажи къде да ти ги изпратя, ако искаш. Когато идентифицираш страха и знаеш какво го предизвиква, вече не е толкова трудно да намериш начин да не му се отдадеш. Но трябва бачкане. Яко.
Относно лекаря, към когото да се обърнеш заради страховата си невроза (ако въобще е това), не мога да дам мнение. Върти ми се из главата една моя перифразировка свързана с това, че всекидневната работа с АА, сещаш ли се - keeps the doctor away.
Не пий само днес!
Невъзможно ли е да оставиш бебето на някого за 2 часа тази вечер и да дойдеш на сбирка на Веслец от 19 до 20.30?

аз не пия от 4 месеца.имах няколко тегки моменти,последния миналата седмица.мина ми през ума,че ще ми стане по-леко от 1 водка,но веднага отхвърлих идеята,защото знам,че кошмара с алкохола ще започне отново.аз имам 2 деца,които имат нужда от мен-трезва,както и твоето бебче от теб.аз от 1страна започна да добивам самочуствие,че вече не съм зависима от алкохола,но от др.страна ми се струва,че напоследък не съм добре с нервите.правя от мухата слон и се тормозя дори за дребни неща.никога не съм пила успокоителни и сега няма да го правя,ще се опитам да проявя воля.ей,трудна се оказа битката с тоя змей алкохола,но трябва да я спечелим.напълно те разбирам,но помисли колко мн.не си пила и си постигнала.сигурна съм,че колкото повече време мине ще ни става по-лесно.дръж се заради бебчето си и заради себе си.сигурна съм,че ще успееш.

"... се скарах с мъжа ми и тъй като той не ми обърна достатъчно внимание а отиде да си легне в другата стая не успях да излея докрай гнева си..."


Здравей Котарано,
Съчувствам ти но не мисля, че каза истината. Ти от стопаджии ли си ядосана, че качва твоя човек или стопаджийки. Мисля второто. Че какво лошо има в това да качва стопаджии, да помага. Тава защо трябва да те притеснява. И аз качвам всеки, който ми махне, защото смятам, че е в нужда. Какво лошо ще ми направят - ще ме изнасилят, ограбят, разстрелят или какво. На тебе явно проблемът не ти е това, а признай си, ти си много ревнива. Ревнуваш писане! Той се е прибрал както сама казваш и не ти е обърнал внимание. Отишъл и си легнал в другата стая. Ето тук според мен е проблема и трябва да си честна към себе си и си го признаеш. И на мен като не ми обърнат внимание се гневя, пие ми се, паля колата и бягам нанякъде. Извинявай, но аз като предишните съвети няма да ти дам, а само този: не ревнувай, ревността не е добър съветник. Нека човекът си качва който иска на стоп. Ти и без това няма да можеш да разбереш кого е качил. Останалото са пълни глупости и вопли, мяукане на засегната, настъпена писана! Съжалявам за откровенността, но се надявам и това да ти помогне.

Браво, Ели, чудесно се справяш!
Само че има едно НО и то е много, много важно. Ние битката с алкохола не можем да я спечелим, защото сме я загубили безвъзвратно. Този змей е по-силен от нас и го е доказал многократно. Ние сме капитулирали.
Има и още едно НО, парадоксално и щастливо НО. Но нашето поражение е нашата победа.
Не може да стане това "вече не съм зависима от алкохола". Но може да стане това "няма да дам възможност на болестта да управлява живота ми."
Успокой се и престани да се бориш със змея. Инак ще ти е много трудно. Бори се само със щетите, които ти е нанесъл и не го пускай да властва. Бори се да промениш себе си, за да се научиш да устояваш на атаките му - и видимите и скритите. Решението е да се научиш да живееш заедно с него и въпреки него.
Като не му даваш да пие, той се прави както казват Коцето и Алкажа, на умряла лисица. Ето, и ти си помислила, че го няма вече. А той е жив, ах как е жив. И дебне да си кажеш точно това – абе аз не пия вече 4 месеца, значи мога и без алкохол, какво пък толкова – едно малко…Чудесно е, че си успяла да го заглушиш, защото той ще се оптива много пъти да те провокира.
Желая ти успех, мила!
Сподели за тормозите си, ако искаш. Ще ти олекне, пък може и светлинка в тунела да видиш като ги напишеш така - черно на бяло.
Бог да те пази, Ели!

Ами разбира се ,че изпитвам ревност мисля всеки който държи на някого ревнува поне малко. И знаеш ли понякога се радвам че изпитвам такива чувства защото пиейки аз не можех да изпитам обич,ревност,състрадателност и каквото се сетиш още,а изпитвах само срам и вина които потушавах с още алкохол. Но в конкретния случей мисля,че не е това още повече ,че тук съм анонимна и се старая да бъда максимално откровенна със себе си. А би ли ми обяснил страховете относно децата ми. Как когато голямото трябва да се прибере от училище а закъснява аз си представям как пресича улицата с хвърчащите тирове въпреки,че нямат право да минават по нея има знаци забраняващи това или когато малкото спи,а аз влизайки да си взема душ решавам,че е станала веднага след мен и пада от креватчето. Примерите са много,но ти благодаря за откровенноста накараме да се замисля за много неща

Здравей Котарано,
Много се радвам, че ме разбра правилно, прие това, което споделих с теб приятелски и по братски. Това тук за първи път ми се случва. Не знам как да ти го обясня, но по този начин ти и на мен ми помогна да разбера някои неща. По принцип съм много откровен и когато в повечето случаи откровенно споделя нещо, повечето се засягат, чувстват се обидени. Затова вече много съм предпазлив и предпочитам да не влизам.
Колкото до страха. Той и за мен е постоянен спътник. Не искам да се впускам в подробности, но общо казано също изпитвам много страхове. Сънувам кошмари и все съм в очакване, че нещо лошо ще се случи. И истински се радвам, когато нещо добро настане. Живеем в много трудни времена и за жалост лошотиите непрекъснато и мен ме преследват. Понякога и сам си ги причинявам. Той, страхът, който ме завладява, напада - ту постоянно, ту на моменти, периодически, е и следствие от сътворени минали мои поразии, грехове, грешки. Казват ми, че за да изчезнат страховете трябвало да мине време, много време. Да, ама не се получава. Явно съм орисан като всички хора да съм и жертва на това преходно време. Вече знам, че страховете ми няма да изчезнат. Готов съм на всичко, включително и смирено да приема, не дай си Боже лоша вест. Такъв е животът. Дано добрите неща да преобладават. Мъча се, а това доста трудно се постига: да не мисля за лоши неща, да не се поддавам на страхове, да не им давам да ме завладяват. Това просто при мен си е ежедневна борба. И разбира се, мъча се, боря се да не потушавам страховете със "светена" вода. И това е трудно, но някак си все още успявам да се справям.
Мисля си, че страховете ми /ни/ може би ще намалеят, ако между най-близките хора цари уважение, любов и взаимопомощ. Доверие, а не съмнение и разяждащата добрите отношение ревност. И най-вече, ако с тях споделяме страховете си, срещаме съчувствие и разбиране. И това в днешните времена е много, много трудно. Мелницата на живота ни е поела и ни върти на толкова високи обороти, че дори и най-близки са наострени, озлобени един другиго. Опитвам се да слагам в перките й "прътове", за да забавя нейният ход. Получава се само когато отстъпвам, правя компромиси, опитвам се да разбера другия и да му помогна.

Благодаря ти още веднъж. Мога само да ти кажа: опитвай се да не се страхуваш! Както казват "Споко, няма страшно, не трябва да допускаме страховете и лошотиите да ни победят". Няма да им се даваме.

007, виждам от регистрацията ти, че хобито ти е историята.
Значи знаеш от историята, че е имало и много по-трудни времена от днешните. И в тяха са живели различни хора - едни са преминавали през трудните времена достойно, други - не.

Нашите страхове са вътре в нас, а не са в трудното време. Така че то не може да ни служи за оправдание.

Здравей, котарана.
С Харакири ме накарахте да си спомня своите страховете, както и че се отървах от тях. И щастието, че това се случи.
Като зависима, аз си прожектирах своите "филми на ужасите", режисирах си и, а после си виках:"Дано не се случи!". Очакване на "най-лошото".... И облекчение, коато не се случваше "моят" сценарий. До следващия път....
Стъпка Втора от Програмата на АА ми подсказа пътя към спокойствието:
Повярвахме, че сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.
С работата си п отази стъпка аз признах две неща - че има Нещо или Някой, който е по-висш от мен, и че този Някой не съм аз.
С времето се научих на все по-голямо доверие към този мой Някой. Разбрах, че ако в живота ми се случва нещо, Той ми го е пратил, защото знае, че мога да се справя. Започнах да гледам на нещата като на малки уроци по живот - та нали не знаех КАК се живее истински. Понякога не ми харесваше, и все още има неща които не ми харесват, но се уча да ги приемам с мисълта, че аз не съм Най-великата на този свят. И че не винаги зная, кое е най-подходящото за мен. Но Той със сигурност знае.
Филмите в главата ми изчезнаха. Вместо да "чакам най-лошото", не си прожектирам сценарии и не го чакам това "най-лошо". Знам, че ако има нещо да става, то ще стане. Но пък ако не е писано да стане,няма да стане, колкото и да го мисля, само си губя времето и си скапвам настроението.Просто вече не бих си причинила това, наистина. А времето ми трябва, наистина ми е страшно скъпо, защото мога да живея пълноценно само днес.
Защо да си затривам хубавия ден?
Та... общо взето, това е моят опит с "филмите в главата ми" и с "мечката на гърба ми".
Пожелавам ти успех!

Усмихни се, има изход!

Здравей Некои,
Спаделих за моите страхове. Отчасти за някои. Понеже изразяваш несъгласие с нещо от споделеното, ще си позволя и аз да изразя своето. Иначе уважавам мнението ти. Накратко: моите страхове са предизвикани от нещо, в това число и от "трудните времена". В това число и от лудо препускащите тирове покрай моята улица, стрелбите и т. н. Ние не сме родени със страхове, които да са закодирани вътре в нас. Вградено ми е само чувството за самосъхранение. Те най-вече са насадени отвън. Това вече е дълга тема и не желая да я дискутирам. Мисля, че за мен е ясна и не е нужно да се впускам в ненужни спорове. Страховете наистина мога да преодолявам или не, в това число - достойно или недостойно, по мъжки или "женски". В никакъв случай те не бива да ми служат като оправдания, поводи, например за посягане към чашата, прехвърлянето им към трети лица чрез предизвикания като следствие от тях гняв и т. н. и т. н. С това съм съгласен.

Днешното трудно време и борбата ми да се справям с трудностите е до голяма степен виновно в мен да има страхове. То ги причинява, "вкарва" вътре в мен. Те навлизат отвън и след това остават в мен. Успявам, когато бързо ги прогонвам. Обратно - колкото повече ги задържам - пропадам. При мен поне е така. То, трудното време и породените от него страхове, не са виновни за другото...., което се надявам ти е известно. И за което не търся оправдание в "трудните времена"...

Приятен ден!

Като зависима, аз си прожектирах своите "филми на ужасите", режисирах си и, а после си виках:"Дано не се случи!"

И аз така.
Наскоро попаднах на една много хубава детска книжка: "Как се лекува лъвски страх", текста го има тук: [линк] , но за съжаление картинките ги няма, а са наистина много хубави. Та като почна да си мисля страхотии, грабвам книжката и почвам да я чета на детето, това много ми помага да сменя фокуса.

Хаосът заробва. Редът дава свобода.

Много ми помагате успях да притъпя желанието си за алкохол и сега съм спокойна ,но вчера попаднах в една ситуация и много искам да я споделя с вас. Та значи случея е следния обадиха ми се от работата да отида да попълня някаква молба свързана с майчинството ми. Попълних я и реших да сляза в магазина за да видя колежката която ме замества и да се информирам как вървят нещата.На практика ние отговаряме за персонала който стои зад щанда и обслужва клиентите видях нови попълнения и колежката посочвайки ми една жена каза тя е алкохоличка изтръпнах. След това ми разказа как я е предупредила утре да бъде в изряден вид/ аз през цялото време гледах жената боже вида и беше наистина окаиващ погледа и блуждаеше и трудно разбираше какво искат клиентите/, а тя се разплакала и казала,че в момента е с панталони на сина си тъй като няма пари но че още с първата заплата ще си купи Аз зная,че това няма да стане тъй като тя идвала на работа пияна/ не съм си го позволявала/ искаше ми се да направя нещо дори исках да се изцепя че и аз съм алкохоличка,за да повлиая на колежката да я задържи колкото може повече да и даде шанс не посмях явно съм малудушна Все пак казах,бъди по толерантна тя е болна по зяпването насреща ми разбрах че тя не може да проумее как така не можеш да не пиеш когато решиш,това което нито един нормален пияч не може да разбере На връщане в маршрутката мислех само за това и колко мога да бъда аз толерантна в една такава ситуация аз която познавам болеста в детайли Моля ви ако някога сте изпадали в такава ситуация дайте съвет все пак ми предстои да се върна на работа

Мило Котаранче,
Нима не си разбрала, че тук никои няма да може да ти помогне. Тези хора тук са много болни и силите им стигат само до това, когато някои се обади за близък, че има проблем с алкохола да му дават стандартните съвети, адреси и т. н. Те са наистина болни и не им се сърди, нищо, че някои от тях парадират, че били преминали някакви стъпки. Преди дни се опитах да ги провокирам, а те заключиха темата, а после... я отключиха. Ега ти айовците.
Гледаш ли ги как си мълчат. И знам защо? Мислят си че ще им потърсиш нови панталони за твоята колежка. Те сега не знаят какво да те посъветват. Няма го съветникът - Алки и темподобни, уморени са от преводачество и цитатничество. А и Лали "ключалката" май също е уморена. Няма ги всички всеотдайни съветници. Хей, не е вярно това, че ги нямало, защото били трезви.... Ха, ха, ха. Дали заради това "ключалката" не се оправдава, че ..., ключът използвала заради "нетолерантност".
Лалче, вземи пак да си я заключиш темичката, защого веднъж заключеното нещо, никога не се отключва! Запомни това!
Хайде слагай ключа! Молбата ми е истинска, нали аз създадох темичката.

Изгубен, .