не эна от каде да эапочна
6 отговора
0 прегледа
не эна от каде да эапочна
аэ сум алкохлик които иска да промени живота си .опитах се сам но не успиах.ако сум обидил никои се извиниавам.трудно пиша на крелица но го правиа от уважение.тоэи път наисшина моля эа пощ.сус времето ще свикна и сус себе си и с кирелицата.туп пост но но ми трибваха 30 минути минути эа да го напиша.муэиката ще ви покаже как се чуствам подобре от думте.[линк]
Благодаря ти.
ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ ЧАСТ ОТ
15 март
ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ ЧАСТ ОТ
“Да идем на кафе след сбирка е отлична възможност да споделим това, което не можехме на самата сбирка”
Алкохолизмът ни изключи от обществото и ни изолира. Страхът беше причината за нашата изолация. Мислехме, че ако позволим на други да се приближат до нас, те ще видят единствено нашите недостатъци. Но отхвърляйки другите, ние не можехме да избягаме от страха.
Когато идваме на първата си сбирка на Анонимни алкохолици, ние сме поразени от дружелюбната простота, с която ни гледат и споделят възстановяващите се алкохолици. Ние можем много бързо да станем част от това Братство, ако си позволим. Например можем да се присъединим към тези, които след сбирката отиват в близкото кафе.
Когато се събираме заедно, ние можем да разрушим стените, които ни разделят и да разберем нещо ново за себе си и другите членове на АА. Един срещу друг, ние понякога разказваме за себе си такива неща, които не ни се ще да споделяме на сбирка. Учим се да общуваме по време на излизания след сбирки и така намираме истинското здраво приятелство.
Благодарение на новите приятели от АА не ни се налага да живеем повече в изолация. Можем да станем част от огромното цяло – Братството на Анонимните алкохолици.
САМО ЗА ДНЕС: Ще се отскубна от изолацията. Ще се стремя да се чувствам чяст от Братството на Анонимните алкохолици.
Към края на моето пиене /работя Програмата, за да няма ново начало/ изолацията стана мой начин на живот. Уж исках да съм част от другите, да съм като другите, сред компанията и веселието на другите. Да преодолея тази нервност, тази неадекватност, този страх. Един събрат скоро ми каза – родил съм се на две чашки от нормалността.
Та преди да ги изпия тези две чашки, не се чувствах нормално. Като ги изпиех тези две чашки – не можех да се спра там. От желание да стана нормален, правих все по-ненормални работи. И естествено, че в един момент вече не можех да се чувствам част от нищо, защото всичко около мене се разбяга. Дори аз исках да си стегна куфарите и да напусна.
Има един такъв лаф/ “Да си махна главата”. Или “Да си направя главата”.
Много съдържание има в тези фрази. Първо си правех главата, а после исках дори да я махна. И със себе си не се чувствах част. Нито исках да бъда част от себе си.
Обкръжението ми се сви до един човек, който издържаше вероятно поради не твърде честите контакти.
Какво ли следваше нататък?
В четвъртък срещнах един събрат, който не го бях виждал от последният септември. Беше омацан с лайна. Търсеше пари. Изкарал зимата като пасъл кози при един циганин за двеста грама ракия на ден и кутия “Мелник”. Не знам как е изкарал с двеста грама на ден. Не ми се вярва. Този човек е имал семейство, работа, приятели, дом. Сега е омацан с лайна. Спи където намери. Никой не иска да се доближи до него. Дори и от психиатричните клиники го гонят.
Приказвахме известно време на улицата. Мина едно момче да промотира нескафе. Наля по една чаша. Посмяхме се на някои работи. Над нещастието да не може да се заспи от мисълта – как утре ще се намери пиене.
Благодаря на Бог за тази Програма и за този нов начин на живот, който ми се предложи. Че ми се даде шанс да не съм сам и да не обикалям омазан в лайна и да търся един лев за шишенце спирт.
Сега имам много приятели. Хора, сред които се чувствам добре и най-спокойно си говоря. Мога да вляза в кафе и да не си мисля, че всички мене ме гледат и да ми се одърви двигателниья апарат. Мога да чуя женски смях наоколо и да не си помисля, че ми е разкопчан дюкяна. Приятно ми е да бъда с моите приятели и на моите приятели им е приятно да бъдат с мене.
САМО ЗА ДНЕС: Ще се отскубна от изолацията. Ще се стремя да се чувствам чяст от Братството на Анонимните алкохолици.
ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ ЧАСТ ОТ
“Да идем на кафе след сбирка е отлична възможност да споделим това, което не можехме на самата сбирка”
Алкохолизмът ни изключи от обществото и ни изолира. Страхът беше причината за нашата изолация. Мислехме, че ако позволим на други да се приближат до нас, те ще видят единствено нашите недостатъци. Но отхвърляйки другите, ние не можехме да избягаме от страха.
Когато идваме на първата си сбирка на Анонимни алкохолици, ние сме поразени от дружелюбната простота, с която ни гледат и споделят възстановяващите се алкохолици. Ние можем много бързо да станем част от това Братство, ако си позволим. Например можем да се присъединим към тези, които след сбирката отиват в близкото кафе.
Когато се събираме заедно, ние можем да разрушим стените, които ни разделят и да разберем нещо ново за себе си и другите членове на АА. Един срещу друг, ние понякога разказваме за себе си такива неща, които не ни се ще да споделяме на сбирка. Учим се да общуваме по време на излизания след сбирки и така намираме истинското здраво приятелство.
Благодарение на новите приятели от АА не ни се налага да живеем повече в изолация. Можем да станем част от огромното цяло – Братството на Анонимните алкохолици.
САМО ЗА ДНЕС: Ще се отскубна от изолацията. Ще се стремя да се чувствам чяст от Братството на Анонимните алкохолици.
Към края на моето пиене /работя Програмата, за да няма ново начало/ изолацията стана мой начин на живот. Уж исках да съм част от другите, да съм като другите, сред компанията и веселието на другите. Да преодолея тази нервност, тази неадекватност, този страх. Един събрат скоро ми каза – родил съм се на две чашки от нормалността.
Та преди да ги изпия тези две чашки, не се чувствах нормално. Като ги изпиех тези две чашки – не можех да се спра там. От желание да стана нормален, правих все по-ненормални работи. И естествено, че в един момент вече не можех да се чувствам част от нищо, защото всичко около мене се разбяга. Дори аз исках да си стегна куфарите и да напусна.
Има един такъв лаф/ “Да си махна главата”. Или “Да си направя главата”.
Много съдържание има в тези фрази. Първо си правех главата, а после исках дори да я махна. И със себе си не се чувствах част. Нито исках да бъда част от себе си.
Обкръжението ми се сви до един човек, който издържаше вероятно поради не твърде честите контакти.
Какво ли следваше нататък?
В четвъртък срещнах един събрат, който не го бях виждал от последният септември. Беше омацан с лайна. Търсеше пари. Изкарал зимата като пасъл кози при един циганин за двеста грама ракия на ден и кутия “Мелник”. Не знам как е изкарал с двеста грама на ден. Не ми се вярва. Този човек е имал семейство, работа, приятели, дом. Сега е омацан с лайна. Спи където намери. Никой не иска да се доближи до него. Дори и от психиатричните клиники го гонят.
Приказвахме известно време на улицата. Мина едно момче да промотира нескафе. Наля по една чаша. Посмяхме се на някои работи. Над нещастието да не може да се заспи от мисълта – как утре ще се намери пиене.
Благодаря на Бог за тази Програма и за този нов начин на живот, който ми се предложи. Че ми се даде шанс да не съм сам и да не обикалям омазан в лайна и да търся един лев за шишенце спирт.
Сега имам много приятели. Хора, сред които се чувствам добре и най-спокойно си говоря. Мога да вляза в кафе и да не си мисля, че всички мене ме гледат и да ми се одърви двигателниья апарат. Мога да чуя женски смях наоколо и да не си помисля, че ми е разкопчан дюкяна. Приятно ми е да бъда с моите приятели и на моите приятели им е приятно да бъдат с мене.
САМО ЗА ДНЕС: Ще се отскубна от изолацията. Ще се стремя да се чувствам чяст от Братството на Анонимните алкохолици.