без име

тая сутрин станах в 6 и 30 да ходя за трети ден на работа и недостатъка ми да се харесам на всички и най вече на момичетата проработи в моя полза . Станах и написах на меланхолия едно писмо и така хоп и някакъв почнах да се правя на интересен исках хем да се харесам хем да я понауча на нещичко та си анализирах някой работи във работата ми и хоп това днес много ми помогна . Ахам та се замислям и така сега слушам същата песен както и сутринта когато тръгвах вече спокоен за работата ехе и тръгвам и нямах пари имах някъде един лев и щях да будя дядо ми ама брат ми ми каза нещо там че няма пари той може и да се е маитапил но аз не го събудих и нали не съм като другите и не си взех храна за там кой аз да нося буркани манджи или каквото и да е то имаше някакъв кекс та можеше и от него да си взема няма значение това ме изяде още по пътя натам към работата ако искате ми вярвайте първоначално тъкмо стигнах и исках вече да е почивка и тогава почнах да благодаря на меланхолия е така ми нахлу писмото някак и то началник смяната ми каза и там да направя едни работи и аз почнах съвсем спокоино и си казах какво толкова да става каквото ще аз съм тук трети ден никой няма да умре ако сгреша нещо това си го бях описал и в писмото и затова благодарих та почнах да ги правя тия работи и тогава стана лошото доиде директора със началника на цеха и пред него ми каза че аз не съм като другите там да вадя книгите за машините и да почвам да уча и че имам бъдеще в завода не съм като другите че може да стана един ден началник смяна и аз се възгордях леле ужас а и после като тоя човек които сега се пенсионира и беше в смяната той е там от години като почна да ми пляска там като направих нещо и като видях че почна да си говори с мен той почти не говори и е все сърдит някакъв вчера отначало не ми обели и дума и аз седя така дори за отверка молеше другото момче но аз много се старах тия три дни та той някак почна и да си говори с мен и да ми казва какво да правя аз там като изпаднах първият ден като на сватба сигурно се знае как са ме приели на работа и аз се помолих тогава щото ехе супер вижте ме кой съм и се помолих господи не ме оставяй да се възгордея и хоп тоя шефа на цеха идва и той не ми харесва от начало още а и аз не му харесвам и доиде и като ме прати да чистя някакви гаики с нафта а те в масло и там и други работи и леле това изобщо не е моя работа и навън в дъжда незнаете какво ми се случи откачих той само ме кара да мета е такова и днес като ме накара да направя това и побеснях направо какво съм му намислил на тоя човечец там и се сетих че и той е егоцентрик режисьор просто тоя път аз съм от настъпените да и се молих за него малко но като заваля спрях и не ми пука гневя се на началника на цеха защото мисля че не му харесвам щото са ме уредили там и ми дава все мръсна работа засяга моето самоуважение амбиция работа грешката ми е че очаквам уважение не давам уважение не се поставям на негово място искам аз да казвам как да става правя се на бог вината ми е егоцентриран нечестен необмислен себичен егоистичен изискващ та така прибрах си и това е вече друга тема изобщо незнам какво правя но сега се чуствам по добре и ще взема да лягам щото съм уморен ехе вече съм два дена почивка след три работа първата ми почивка суперррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррр заслужих си я лека вечер на всички

Поздравления за новата работа!
Обаче това е най-дългото изречение, което съм чел през живота си...

Браво, Коце, за днешния ти ден
Ама май и аз не бях чел досега толкова дълго изречение

eхе а си мислех че няма да съм най във нищо преди много исках но сега съм сега съм човека написал най дългото изречение което сте прочели благодаря че ме осведомихте и че ме направихте щастлив да които иска да вярва но сега съм така засмян върнахте ми настроението та сега щях да напиша че скоро не съм се смял така но тая вечер ходехме с едно приятелче наркоманче и той не друса и се прибирахме ходихме и играхме един билярд и пихме по кафе и на връщане към нас срещнах едно момиче от моя клас от основното училище и се спрях не я заговорих но той ме пита какво бе какво става и аз ами това е момиче от класа ми и те май ще правят събиране а мен никога не са ме викали и той само е ко да те викат и мен не са ме викали представи си само отиваш на маимуна и почваш само да говориш със всички и само си почесваш носа и оттам почнахме да си говориме какви сме ги правили и той само и се почесваш и почваш о брат здравей как си какво бачкаш и оттам аз или прекрасна моя станала си много красива той и пиеш две бири и заспиваш аз и почваш с петте цигари във пепелника той събуждаш се и почваш да искаш щото твоите са свършили и почнахме да си разказваме такива историики как ходиш и нямаш цигари искаш на тоя на ония и само си мислиш то няма нищо а че си изхарчил луди пари днес и не си си купил цигари или пък се сетихме и как не сме имали пари за помпи и пак искаш на тоя на ония на мен любимото ми беше да спра някой на моята възраст и да почна брат трябват ми стотинки да звънна на маика ми щото нямам ключ аз съм искал така и пари като не ми стигат и за дрога и това не веднъж поне пет пъти е било нощем тъмно и не ми стигат и е така срещна някой и му искам да и сега се сетих това беше когато ме изгониха от нас та няма значение не ми е това мисълта и ходим и се смеем на глупостите и двата говорехме едно и също и какви сме ги правели и той леле виж какви сме като се гледаме от страни та му казах то добре че се смееме това е хубаво леле с него сме се смяли яко ама яко какво ли не се сетих и той е братовчед на момчето което почина понеделник ноща тука не знаете аз го писах в другият форум за наркотиците аз там пиша вече та накрая се сетихме и за истории с него но това е живота ей натъжих се и ще спра с писаането лека вечер

08 март

УЧИМ СЕ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ

, “Повече от всичко искаме да се отнасяме добре към себе си”

“Ние ще те обичаме, но и ти трябва да се обичаш”. Тези думи, които така често чуваме на сбирка, пророкуват денят, към който така се стремим – денят, в който ще се научим да се обичаме. Самоуважението – искаме колкото се може по-скоро да намерим това изплъзващо ни се чувство. На някои от нас ни се струва, че се натъкваме на това чувство от време на време, докато другите се занимават със самовнушение пред огледалото. Но техниките на съсредоточаване върху себе си и тенденциозните пснихологически програми могат да ни отвлекат далеко от главната ни цел.
Съществуват няколко практически стъпки, които можем да предприемем, за да развием любовта към себе си и да разберем изпитваме ли я или не. Можем да се погрижим за отговорността пред себе си. Можем да се отнасяме към себе си мило, както бихме го направили с любим човек или приятел. Можем да започнем да обръщаме внимание на своите нужди. Дори можем да обръщаме внимание на тези качества, които така ценим в нашите приятели – ум и чувство за хумор, и да търсим подобни черти у себе си. Уверени сме, че ще разберем, че сме истински достойни за любов и все някога ще се убедим в това. Чувстваме се добре на нашия път.

САМО ЗА ДНЕС: Днес ще направя нещо, което ще ми помогне да осъзная и почувствам любов към себе си.

Бре, бре, бре. Ами как да си призная, че не се обичам. Ще пропускам този пост. Не ми харесва този размисъл. Как ще покажа, че не се обичам. То така доникъде не съм стигнал. Пак гордост. Да се скрия, когато няма да се представя в блестяща светлина. Къде остана честността? Безмилостната честност?
Липса на любов към себе си. От малък. Не си харесвах името. Не си харесвах лицето. Не си харесвах дрехите. Не си харесвах косата. Не си харесвах гласа.
Исках отнякъде да видя как изглеждам докато играя футбол. Как се движа. Струваше ми се, че съм много дървен. Гледах финеса, с който се движат по терена и барат топката някои приятели. Имаха ме за по-добър от тях или поне равен. Обаче аз нямах такова чувство. Мислех, че се движа дървено и няма естественост. Ама не можех да се видя отстрани. Дори веднъж питах един приятел – дървен ли съм като играя. Той не може да ме разбере. Тези дни возих едно момче, с около десетина години по-малко от мене. И той ми вика – аз те познавам отпреди, но ти няма да ме помниш. Гледах те как играеш футбол. Имаше още един, който я бараше като тебе, но сега май живее някъде другаде.
Все пак говоря в минало време. Не съм толкоз на зле. Сега си харсевам името. Харесвам си косата. Харесвам си чертите. Гардероба е добре, при това положение. Вече има техника и може някой ден да се снимам, докато ритам топката. Но не съм играл от години.
Страх, че не съм достатъчно на ниво. Че съм смешен. Че ще бъда отхвърлен. Че никой не ме харесва. Страх. От провал. Няма да достигна нивото, в което ще бъда сигурен, че околните ме харесват. Един от основните инстинкти – да бъда харесван и обичам. Явно ми е сбъркан. Една от проявите на душевната болест. Опитвал съм с алкохола да го скрия, да го променя, да го премахна. Това чувство на непъллноценност. Пиех и за известно време се чувствах върховен. Върховен. Върховно. Ненормално изкривен инстинкт да бъда харесван. По този въпрос е много полезно да се процчете 4-та стъпка от 1212.
Тези симптоми на душевната болест съм ги проявявал много, много преди да пия. Много, много преди да почна да пия. Не ме интересуват теориите, но по себе си знам – аз бях алкохолик много преди да почна да пия. Трябваше само да набарам първата чаша и оттам всичко да си дойде на мястото. Да се задвижи абнормалността в тялото ми – алергията, телесната жажда за още и още. Да се влюби умът ми в ефекта от алкохола. И да се включи обсебването. Кой в моето положение не би се влюбил във веществото, което го прави смел, спокоен, весел, отпуснат? Това спокойствие и облекчение, което настъпваше след няколко чашки. И което с времето се изпари и се оказа, че съм гасил страховете си с алкохол, със същия успех, с който се гаси огън с бензин.
Май тръгнах от това, че не се обичам. И сега се усещам как съм готов да се изкривя, за да ме хареса някой. Тънко чувство на страх. Че няма да бъда харесван, няма да успея. В основата на всичко стои страх.

“Тази кратка дума по някакъв начин се докосва до всички страни на живота ни. Страхът беше зла разяждаща заплаха; цялото ни съществуване бе пропито от него. Той предизвикваше цяла верига от обстоятелства, които според нас ни носеха незаслужени нещастия. Но нима самите ние не бяхме поставили началото? Понякога ни се струва, че страхът е също толкова страшен, колкото кражбата. Изглежда, че той причинява повече беди.
Прегледахме изчерпателно страховете си. Описахме ги на хартия, дори когато не бяха свързани с някакво недоволство. Запитахме се защо изпитваме страхове. Не бяха ли те причинени от провалянето на нашата самоувереност? Самоувереността беше добро нещо, но с нея не се стигаше много далече. Някои от нас някога бяха изпълнени със самоувереност, но тя не разрешаваше напълно нито проблема със страха, нито пък които и да е друг проблем. Когато тя ни правеше дръзки, нещата още повече се влошаваха.
Може би има по-добър начин да се справим. Поне ние така мислим, защото сега стоим на друга основа – сега се доверяваме и разчитаме на Бог. Ние се доверяваме на безграничния Бог, вместо на собствените си ограничени сили. Съществуваме на този свят, за да изпълним ролята, която Той ни е определил. Само доколкото постъпваме и само доколкото смирено разчитаме на Него, само дотолкова Той ни помага да посрещаме бедите със спокойствие.
Ние не се извиняваме пред никого, че разчитаме на нашия Създател. Можем само да се смеем на онези, които смятат духовността за проява на слабост. Може да звучи парадоксално, но тя е пътя към силата. Мнoгoвековният опит сочи, че вярата означава смелост. Всички вярващи притежават смелост. Те се доверяват на своя Бог. Ние никога не се извиняваме за Бог. Вместо това My позволяваме да докаже чрез нас какво може да направи. Ние Го молим да премахне страха ни и да насочи вниманието ни към това, което Той би искал да бъдем. Изведнъж започваме да преодоляваме страха.”
Глава пета от Анонимни алкохолици, Как действа програмата

Написах дотука поста и влязох във форума. То имало и готина тема, където да го плесна. Така ми е най-добре.
Действия, с които да си покажа, че се обичам. Да се науча да се обичам. Основно мисля да продължа да действам по Програмата, защото явно съм почнал да се харесвам. И то и любовта ми се струва, че е чисто действие, като вярата. Напоследък съвсем другояче се усещам в чувствата си към любимия човек. Така не съм бил преди. Не мога да го опиша. Обаче ако се обичам, би следвало да правя най-доброто за себе си. Ситуацията е на живот и смърт. Снощи срещнах четирима стари приятели. Обратно знаете къде. Ако се обичам истински, се налага да покажа любовта си чрез безкомпромисни действия по собственото си възстановяване. Иначе има да се гледам в огледалото и да си внушавам, че съм много не знам си какъв, а постепенно да се насочвам към водопада.
Разточих се като шарлан в тавата. Бог да я прости баба ми и всички хора, които ме обичаха безусловно.

Зайо напиши нещо дето да ти дойде отвътре , но ТИ ГО НАПИШИ . Най не се научих да чета копия на нечия величия . Не ги обичам ,нито да ми дават акъл и да нямат за себе си .Лесно е да да се работи с копи и пейст , а не бива ! Хората са една загадка и трябва да се стигне до всеки един от човешка гледна точка. И ми се иска да си мисля , че е така ......

09 март

ДРЕБНИ НЕПРИЯТНОСТИ

“В миналото правехме проблем от най-невинни ситуации”.

Да правим от мухата слон – това е нашата специалност. Слушали ли сте някога, че за зависимия и спуканата гума е трагедия? Ами тези, които забравят всички норми на приличие, сблъсквайки се с заяждащ цип? А случаите на повреден консервен нож, който един от нас метна през затворения прозорец? Чувстваме се съпричастни, когато чуваме: “Господи, дай ми търпение сега и веднага!”
Не, не най-големите неприятности ни хвърлят в отчаяние. Такива събития като развод, смър, тежка болест, загуба на работа ни разтърсват, но ние ги преживяваме. Научихме се от опит, че трябва да се обръщаме към нашата Висша сила и другите хора, за да ни помогнат да минем през основните житейски кризи. Но дребните неприятности, постоянните ежедневни проблеми, животът без алкохол, повече от всичко ни тормозят в периода на възстановяване.
Когато ни преследват дребни неприятности, молитвата помага да запазим душевния си мир. Можем да си спомним, че оставяйки нашите дребни проблеми на грижата на Висшата сила, намираме умиротворение и си връщаме смисъла на живота.

САМО ЗА ДНЕС: Ще работя над търпението си. Ще се постарая да не правя от мухата слон и ще изживея деня с моята Висша сила.

Оня ден ми се потроши пералнята. За пореден път. Много ясно. Тя е от първите автоматични перални в България. Перла нула четири. Бяха се събрали всички комшийки да я гелдат как върти. Преди около двадесет и няколко години. И едната вика – свят им се зави на тези дрехи да ги върти. Просто още тогава беше дала дефект. След три часа въртене и баща ми се усети, че нещо не става. Оттогава с един негов приятел постоянно си я правеха и тя си вървеше. Та сега ми е едно готино наследство. Ама оня ден вече реших да си купувам нова. Поразгледах цените из интернет и засега изчаквам. Откогато действам аз с тази пералня, съм викал майстора четири пъти. И ме е срам. Защото той ми вика – абе махай я тази пералня вече. Пък аз нямам пари и ме е срам от това. Срам ме е, че съм с тази пералня и изтръпвам да го викам пак. Може би от срам и страх ще си купя нова пералня. Да не ми се подиграва майстора. Взимам се май много насериозно. Всеки един майстор може да ме накара да се изкривя, само и само да му се харесам. Просто ми казва – абе ти си голяма шматка и аз съм готов да скачам през запалени обръчи, за да докажа, че не съм шматка. Каква ми е грешката? Гордост. Егоцентризъм. Нереална представа за самия мене си. Жертва на заблудата, че ще бъда щастлив едва ако преуспея в живота. Едва ако сто процента от народонаселението ме хареса и ме сложи на пиедестал и почне да ми се кланя и да вика – евалата батка! Супир си!
И този елтехник ме изнервя. Ядосва ме. Той на мене ще ми казва с каква пералня ще пера и ще ми се подиграва, че съм беден, глупав и смешен!
“Ако искахме да живеем, трябваше да се освободим от гнева. Цупенето и злобата не бяха за нас. Те могат да бъдат един съмнителен разкош за нормалните хора, но за алкохолика тези неща са отрова.
Отново се връщахме към списъка, защото в него бе скрит ключът към бъдещето. Бяхме готови да го погледнем от съвсем различна гледна точка. Видяхме, че светът и неговите хора всъщност ни доминират. При такова състояние на нещата грешките на другите, въображаеми или истински, можеха да убиват. Как можехме да избягаме? Видяхме, че негодуванието трябва да бъде обуздано, но как? Искахме да се отървем от него толкова силно, колкото искахме да се отървем от алкохола.”
Глава пета от Анонимни алкохолици, Как действа програмата


Дребните поправки продължават.
Два пъти сменях компресор на хладилник. Той е в зряла възраст. Добър е. Не е антика, макар да е руски. Опитвам се май да се оправдая. Минск. Ама как ще се излагам. Да ставам за смях и да си показвам беднотията. Зор е. Добре е да има други декори този спектакъл. И добре е да сложа още малко грим. Страх ме е да не ме отхвърлите. Да не ми се присмеете и да ме оставите в ъгъла. Затова съм готов да играя на въже, да пия и да ходя по ръба на парапета.
Преди два-три месеца смених и бойлера. По думите на баща ми е на повече от тридесет години. Беше. Защото го дадох на вторични. И него много яко го правеха постоянно. И ремонтите останаха на мене. Един приятел му сменяше бая работи, докато последният път каза, че ако откаже още веднъж, ще е най-добре да купувам нов. Така и направих. Новият веднъж отказа преди месец и тогава бях изпаднал във велика паника. Идваше ми да скоча с главата надолу от терасата. Непоправимо е. Нямам топла вода. Как можа така. Не се издържа вече. Грррррррррррррррррррр. Видях колко съм смешен, когато ми го оправиха за пет минути.
Снощи пак. Гледам – не работи. Е, как се издържа в този живот? Всичко върви наопаки. Помолих се на Бог. И си викам – като го пусна след малко и той ще работи. Да, ама не работи пак. Господ не ще да ми оправи бойлера. Какво ще правя сега? То ще се наложи да се сваля. Да се носи в гаранционни сервизи. Преди това да се търси къде е тази гаранционна карта. Тя май остана в авера. Той сигурно я е забутал някъде. То няма да е попълнена правилно, ако я намери случейно. То и къде ли ще е този сервиз. Там ще кажат, че щом не са го връзвали този бойлер, няма начин да се занимават с него. Или ако се занимават ще го държат сто години. И накрая дали няма да е по-добре да не занимавам никого, а да си купя нов. Лелееее. Това са само три процента от водопада мисли, който се вихреше в кратунката ми. Сетих се да се помоля на Бог за спокойствие и да си кажа, че това е начин да се науча на някои работи. Как ще се науча на търпение, на спокойствие и на някои ежедневни тактики, ако нямам такива задачки. Ама нали като пиех изобщо не знаех кое къде е и как става. Правех се на важен, че не съм учил за това, че да се оправям с това. И други разни умности.
Такива ми ти работи. Заспах, обаче по някое време се събудих да пикая. Пак пробвах бойлера, да не случайно да е тръгнал. Не ще. Викам – айде пак сега ще се чудя как да заспивам с толкова грижи на главата. Превъртях малко сценарии какъв зор ще видя с този бойлер, докато се сетя отново да се помоля и да благодаря, че съм здрав. Че не се чупя аз, а техниката. И че е време да порасна и да науча някои работи за дребнавия еснафски живот. И аз за семейство си мечтая, а един бойлер ме хвърля в паника.
Нормален във всяко едно отношение. Само алкохолът ми беше проблема. Сега нали не пия.

"Егоизъм – егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.
Така че, според нас ние самите причиняваме всичките си беди. Те извират от самите нас, а алкохоликът е един краен пример за бунт на самоволието, макар че самият той обикновено не е съгласен с това. Преди всичко ние, алкохолиците, трябва да се освободим от този егоизъм. Трябва да се освободим или в противен слушай той ще ни убие. Бог прави това възможно. И често изглежда, че без Неговата помощ не можем напълно да се отървем от егоцентризма си. Много от нас имаха в излишък морални и философски убеждения, но не можехме да живеем само с тях, дори когато ни се искаше. Нито пък можехме да намалим егоцентризма си само с желание или със собствените си сили. Трябваше ни Божията помощ."
Глава пета от Анонимни алкохолици, Как действа програмата

Сега съм си пуснал едно латинорадио. Ще си разкърша схванатите телеса. Вчера следобед дремнах на течение и съм се поодървил. Слънцето ми пече в очите. Хавата е добре. Днеска май е ден за прошка. Мисля да си простя първо на себе си, че съм това, което съм. Да си се извиня, че толкова време съм си тормозил тялото, мозъка и душата. Нататък по простичката духовна Програма от 12 стъпки

Василения, не съди другите, всеки помага както може, както иска и както разбира помощта.

Не е ли по голяма помощ да кажеш и споделиш това което мислиш? Ако някой иска да помогне да напише и да си каже мнението . И не да ми пейства статии , които аз ако искам мога да намеря .Тука най много помага личния допир с хората , и това , което той Живия човек и грешен може да сподели с теб май........

Василения, щом мислиш, че личния допир помага на хората - помагай така.
Аз също мисля така.
Но Алкажа е добър човек, не пречи на никой, не обижда никой, нека бъдем толерантни към него.

Тръгнах да си лягам щото нали вече съм работен човек ама се сетих за работата ми и хоп днес се върна тоя който ми каза че не наемат работници . И той е баш някакъв там на цех абе знам ли го той ми каза в коя смяна ще съм и днес пича ми казва да събера там една прах на купчинки и аз така му се ядосах че ме е накарал да измета там всичко но все пак се помолих за него и го изметох и после накрая видях че от яд че ме е накарал да измета всичко не съм го разбрал и то не е трябвало да го правя но няма значение нали вече изметох та аз си мисля че ще ми дават най гадното и то какво мен ме накарали нещо друго и хоп аз ще им измета всичко браво на мен ако някой наема работници да наема чисти наркомани или алкохолици лека нощ

Е може ли за т'ва,че некакъв наркоман е тръгнал на работа да пишеме 5 дена постове?!? Егати събитието!!!

ххх, събитие си е и то много важно за дадения човек, а още по важно събитие е желанието и радостта от новите неща в живота.Но това може да го разбере само един зависим в ремисия.Нета е свободно пространство и никой никого не задължава да чете нещо което не му харесва.
Друг е въпроса ,че за всички ни няма да е зле да споделяме ежедневните си мисли , действия и чувства при възстановяването си, като това е полезно и за новите да видят от тези с по голяма ремисия опита им.

Е може ли за т'ва,че некакъв наркоман
И да отбележа че нЕкаквия наркоман е преди всичко Човек, като съседката хипертоничка, чичото диабетик, жената в нервна криза че мъжа и и изневерява и не и стигат парите, депресирания човек от живота , и т.н. Зависимия в ремисия може да се окаже доста по стойностен от гореизброените хора.

Ремисия??! Дали?! Като не друса-пие.Егати ремисията Иди и му прочети бисерите из другите клубове и тогава ми говори,че бил в ремисия!!!

Коце, на мен лично твоите постове много ми помагат. Познаваш ме кой съм, нали .
Вижда се, че и на други хора помагат, които си нямат работа и търсят с кого да се заядат. Поне аз съм го забелязал и при моите постове. Дори си мисля, че няма за какво Лали да заключва теми и да спира разни хора да говорят каквото си щат. Всъщност не ми е работа и на Лали акъл да давам. Но така си мисля. Аз нямам проблеми от тази работа. Важното е хората да се чувстват с нещо заети. И полезни.
Аз пък се тренирам да не обръщам внимание. За мене е важно, защото имам един основен недостатък - страх, че не ме харесват 100 процента от жителите на планетата и извънземните. И ми се струва, че е по-лесно да действам и да помоля Бог да ми оправи размерите на това желание да се харесам и съответният страх, че не съм одобрен и приет, отколкото да се опитам да се харесам на всички. От които повечето нито ги знам кои са, нито какви са, нито какво искат. Пък и дори да го знам, не виждам защо да се напъвам да се харесвам на хора, с които нямам общи ценности и не са мой тип. Всеки има право да не ме харесва. Естествено, че предпочитам да не ми се бърка. Ама как може да ми се набърка, като седи някъде и се звери в монитора и нищо работа.
Иначе им благодаря и на тях. Благодаря на Бог, че е създал разнообразни хора. Иначе нямаше да е интересно
Айде лека. Аз се захващам за работа, че трябва кинти да се вадят.
За "нормалните" хора може да е нищо работа да се работи. Обаче за мене понякога е такъв бяс и зор, че просто не ми се говори. Стяга ме врата, че цяла сутрин се пробвам да пиша в едни формати, които пък не запаметяват. И така мисля, че за три часа съм свършил нула работа в работата, но доста във вътрешно отношение. Да си гледам паниката и нерва.
Ама това е положението. То затова ние се събираме на сбирки и си споделяме, защото намираме идентификация. Не съм тръгнал да говоря дори на брат си кво ми е в кратуната, защото човека не е изперкал като мене. Защо да го карам да се напъва и да се тревожи, че не ме разбира.
Обаче тука не може да се направи подбор и контрол в този форум. Обаче за мене е един перфектен тренажор за живия живот.

Е може ли за т'ва,че некакъв наркоман е тръгнал на работа да пишеме 5 дена постове?!? Егати събитието!!!

Преди да намеря днешната си работа, смених около 7. Навсякъде шефовете ме харесваха и искаха да остана, обаче аз още от постъпването си започвах да търся причина, за да напусна. Днес работя и това за мен е СЪБИТИЕ. Всяка сутрин ставам в 5, за да мога да отида на работа и това за мен е СЪБИТИЕ. Вече мога да моля за помощ колегите и шефовете си и да я получавам и това за мен е СЪБИТИЕ. Започвам лека-полека да приемам, че не съм Бог и че и аз мога да правя грешки и това за мен е СЪБИТИЕ. За здравите хора всичко това може да е съвсем нормално, но за мен ходенето на работа е СЪБИТИЕ.

Хаосът заробва. Редът дава свобода.

Неква алкохоличка отказа преди два месеца работа на добро място.
Яко бачкане я чакаше и тя се уплаши. Последният й спомен за яко бачкане беше свързан с апогея на болестта й, когато отиваше в офиса на 150 гр. концентрат, а си тръгваше на 400 (ако нямаше служебни почерпки).
Последната си работа тя напусна преди 4 г., защото в спиртосания й мозък имаше една малка част, непокосена напълно от болестта, която подаде сигнал SOS. В съзнанието й изкочи ясната мисъл, че ако не напусне сама, ще я уволнят дисциплинарно (с вписване в трудовата книжка) съвсем скоро.
Трите години след напускането си, тя пи безпросветно. Отказа две-три служби (колегите й от гилдията я помнеха като добър професионалист и все още я канеха тук таме). На интервютата отиваше здраво подложила, след интервютата си вадеше от чантичката питието и си пийваше със самодоволна усмивка, че е още търсена - това й беше достатъчно. Отказваше на всички, като изтъкваше като "основна" причина, че синът е в началните класове и има нужда от строг надзор, а занаятът й изискваше всичкото й време - и работното и свободното.
Истинската причина бе, че ако почне работа няма да може да си пие на воля. Или ако си пие на воля и работи ще се издъни съвсем в началото, защото всекидневните дози вече се бяха вдигнали стабилно.
Та тя отказа и на последното предложение. Въпреки, че от почти една година не пие вече. Не й достигна смелостта на Коцето, предпочете да остане в стерилната, лабораторна трезвост. На тези, които я попитаха защо е отказала, тя пак обясни, че не може, защото твърде малко време ще й остане за сина й, а той, видите ли, е в доста кризисна възраст и тя не иска да премине на "телефонен контрол".
Истината е, че тя се бои от стреса, въпреки понатрупания сух опит. През тази година на трезвост тя не бе подложена на никакъв стрес, окопити се и весело затропка по пътя на щастливата съдба. И тъй като още не е проверено ще издържи ли крехката й трезвост на супернатоварване, тя реши да си трайка докато може.
За нея ще е наистина събитие да започне работа. Това ще означава, че тя е издържала изпита. Че трезвостта й е истинска, а не академична. Че тя е извървяла стъпките и работила къртовски, за да се почувства нормален човек. Че е преодоляла страховете си. Че наистина е стабилна, а не просто суха.

Всичко това й предстои и за нея е много важно да прочете, че некъв наркоман е започнал работа.

Трите хикса, сега разбираш ли, защо е събитие един зависим да почне работа?

Благодаря ти, Коце, че ме накара да си призная една от причините, поради които отказах последното предложение.
Успех ти желая. От сърце.

Браво Алкаж эа мен си като истина эа галактическото патуване на един алкохлик. това сум аз особедно вув първиа пост.радвам се че по ниакав начин ниакои ме кара да се замисля до каде сум стигнал. сигорно е че не сум стигнал до себе си 100%.може би ще доида на эбирка в неделял.НАДИАВАМ СЕ.

Къде си бе, шадоу
Точно е като галактическия стопаджия. И нашият пътеводител е Програмата за възстановяване. Яка работа. Няма какво да ти рекламирам. Ако си същия шадоу, може да направиш разликите в мене чрез постовете ми отпреди месеци Пътят на Щастливата Съдба е нещо неповторимо.
Винаги може да ми пишеш и с радост ще тропкам из галактиката по Пътя на Щастливата Съдба с всеки, който иска да се измъкне от жалкото полусъществуване. [email protected] Благодари се, че има къде да ходиш на сбирки. Не всеки в България има такава привилегия.
Цяла Галактика има за извървяваме. Родени сме за нещо много повече от това да се гърчим, да доказваме и да философстваме бъзикани от болестта си Трябва да почваме от днес. Днеска може да вървим. Утрето го няма, вчера отшумя. Да тръгваме към свободата

12 март

ДА СЕ ОТСКУБНЕМ ОТ РУТИНАТА

“Още много пъти в процеса на възстановяване станите кошмари ще ни преследват. Животът може да стане безсмислен, еднообразен и скучен.”

Понякога ни се струва, че нищо не се променя. Всеки ден ставаме и правим едно и също нещо. Вечеряме по едно и също време всяка вечер. Всяка седмица ходим на едни и същи сбирки. Това, което правихме тази сутрин прилича на онова, което правихме вчера, и онзи ден, и денят преди онзи ден. След адът на пиянството и полубезумното състояние в началото на възстановяването, такъв стабилен живот може да има някаква привлекателност, но не за дълго. В някакъв момент осъзнаваме, че искаме нещо повече. Рано или късно започваме да се отвращаваме от монотонността и скуката в живота си.
При нас задължително ще настъпи такъв период, в който ще почувстваме вопиющо недоволство от своето възстановяване. Копнеем по нещо, но не знаем по какво. Съставяме си списък на благодарностите и виждаме, че има много неща, за които да сме благодарни. Получихме всичко, което искахме. Животът ни е пълноценен и имаме неща, за които не бяхме и мечтали. И какво от това?
Може би дойде време да използваме потенциала си? Възможностите ни са ограничени само от това, че не пристъпваме към действия, а се отдаваме на мечтания. Можем да се научим на нещо ново, да си поставим нова цел, да помогнем на още един новак или да намерим нов приятел. Уверени сме, че ще намерим нещо, ако положим достатъчно усилия. И животът отново ще придобие смисъл, ще стане наситен и разнообразен.

САМО ЗА ДНЕС: Ще се откъсна от рутината и максимално ще използвам потенциала си.