Гюте

(името в заглавието е нарочно сбъркано).

Понякога се чувствам като Фауст. Искам да знам всичко, да преплувам безбрежния океан на битието и познанието... всички книги, сведения, дискусии, разговори, беседи, проблясъци, сладки исторички ,....

Но знам, че не е възможно.. и това ме натъжава... защото жаждата не си отива... а няма и да си отиде...

В такива моменти се утешавам с един текст на U2:

What you don’t have you don’t need it now
What you don’t know you can feel it somehow

...

Действа, като утешение, но не и като решение...

Ето и песента, поздрав за всички среднощни поети, с надеждата, че кървящите ни сърца ще намерят утеха някой ден...

[линк]

Никой ли не съпреживява среднощният космос, заедно с мен?

вероятно изчакват да падне (сред)нощта

the fool wanders, the wise one travels

Чак ми се дочете Фауст пак.

Самоукия. Мисля, че така му викаха. Той, Самоукия, е герой от "Погнусата" на Сартр, който започнал сам, по азбучен ред да се образова четеейки книгите, които намерил в една библиотека. Странно, беше толкова отдавна, вече не си спомням дори в кой град се развиваше действието. Помня само, че беше нависоко. И че накрая...всъщност, имаше ли край? Онова писмо, изпратено до всички редактори на вестници, че ще се самоубие? Май да...може би...
Спиш ли, Принце?
Чакай да ти кажа едно стихотворение.
Разкмазвай ми, мъдрецо,
и пей за древна слава.
Започнеш ли, певецо,
реди, недей престава,
защото тая песен
душата ми услажда,
но жажда не насища,
а ражда нова жажда.
Чудя се дали знаеш, че страдаш от болестта да искаш нещо, което ако осъществиш, ще си само повече нещастен. Знанието още от времето на Адам и Ева е било опасно и носещо гибел и тъга. Тежката орис да знаеш, но понякога да не можеш да дейсваш. Касандра, която вижда, че в корема на един кон се крие смърт, но не може да я спре. Ето това е знанието, дори не и на бъдещето, защото нали казват, че който познава миналото, знае и идните дни?
Натъжава те нещо, което не можеш да имаш, но ще си още по-тъжен, ако го получиш. Омагьосан кръг да си вечн търсещ, но никога не намиращ. Някога имах подпис тук, много подходящ за случая.
Е, нищо, може да не изпием океана на познанието...но поне можем да имае сладката историчка Заложи на нея, няма да сбъркаш

Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- Да помълчим малко, че ми стана горещо!

Темата няма връзка с характера на клуб История!

Нищо не е простено, нищо не е забравено