Простено да е!

Здравейте,

Поводът да отворя темата, е, че тази седмица празнуваме Прошки" (Сирница или Амката).

Накратко:
През първата седмица на март, в зависимост от църковния календар, се празнува "Прошки”. Обичаят е свързан с началото на Великите пости. През деня на Сирни Заговезни момчета и момичета отиват в гората и събират клонки от хвойна. Хвойната се натрупва на големи купи (гарета) , като целта е купата да бъде най-голяма и висока. След сутрешната литургия се ходи у роднини за прошка. Вечерта се палят гаретата и се вихрят буйни хора около тях, а в къщи се яде традиционна баница със сирене и яйца… „сирните”, които поради едни от тези обичаи се наричат и „Простени поклади” или „Прошки”.

Този обичай се състои в едно всеобщо взаимоопрощаване. Според него, всички по-млади са длъжни да присъпят към по-старите и да поискат прошка за всички волни или неволни прегрешения към тях. Възрастните са длъжни да дадат поисканата прошка. Всички кумци и кръщелници искат подобно опрощаване от кумове и кръстници, снахите – от свекърите, синове и дъщери от родители и т.н. Това взаимно опрощаване в много случаи става твърде церемониално, особено когато бива между младоженци и техните близки. То бива съпроводено с поднасяне на дарове, с поклони, с ръкоцелувания и угощение. Не по-малко интересни и мили са опрощаванията на случайно срещащите се познати и приятели по улиците и площадите на селата: всеки произнася „Па прощавай!”, „Простено да е!”.


Тук съм някъде от края на април или май 2007 г. През тази почти година бях аз, аз , такъв какъвто съм. Но сигурно съм засегнал хора, човеци с моето "най-право" мислене, че само аз и само аз съм най-правият. Оказа се, че не съм "най-правият". Тук, макар и много трудно, болезнено за мен, се научих да чувам, да уважавам противното мнение. Да, научих го и това е моето най-голямо постижение за тази година. Дължа го на Аня, Алки, Некой, Джирасоле, Харакири, Независима, Приятелка, коко, Пуфпаф, Алкажа - този отличник преводач, и там всички дето не мога сега да ги изпиша, т. е всички дето тук се появяваме. Е, най много го дърла, да не я изпусна - Лали, дето всички си я къде явно, къде полу, па и тайно си я обичаме.

Та, много ви моля простете ми за моите простотии. Аз ви прощавам за евентуалните ваши.

Искам прошка от всички тук, моля ви простете ми за мои волни или неволни прегрешения към вас.Лично аз ви прощавам

И аз с най голямо удоволствие следвам примера на 007 и искам прошка от всички на които волно или неволно съм навредил или обидил.Давам си прошката на тези на които съм бил обиден и не само това а и искрено им благодаря за това защото май се оказа ,че повече ми помогнаха да се осъзная тези които ме критикуваха и на които бях обиден отколкото тези които ме потупваха по рамото разбиращо.

Благодаря ти, много ти благодаря, че ми прости. Имах, имам нужда да простя и да ми простят! Олекна ми и от мен го знай, че е много очистително да ти простят.... Блгодаря ти!!!

Ако имам увереността че Бог е простил всичките ми грехове, какво ми пречи на мен самата да прощавам? На себе си и околните? Защо ми е толкова трудно да кажа "Прости ми", или дори простичкото "Извинявай"? Защо ли ми беше толкова невъобразимо да простя на хората, които са ме наранили? Ако на мен ми е простено, защо аз да не прощавам? Гордостта и самовлюбеността ми пречеха да видя очевидния парадокс - от това, че не прощавах, губех единствено аз.
От това, че не исках прошка наистина, с цялото си сърце - отново губех аз.
Но понеже Любящия ми Бог е вложил в мен достатъчно любов към моята скромна особавзе че ми просветна. Че ако искам да съм добре, не само е достатъчно да знам, че ми е простено, а самата аз да поискам и да получа прошка. От хората и от мен самата. Да простя на тях и на себе си. И едва тогава, когато приемам, че аз съм само човек и греша, изхвърлям двойните стандарти и приемам, че хората са само хора и грешат. Като мен. И ако аз имам право да не съм перфектна, те също имат. И всичко е наред.
Открих един невероятен материал за чудото на прошката - от Грег Андерсън, който на смъртното си легло започнал да прощава, и оживял. Благодаря че не ми се наложи да стигна чак дотам.

Пускам линк към материала, за който се интересува.
И моля да ми простите. За троснатия ми тон, за нереалистичните очаквания, за гледането отвисоко, за заяждането, за осъждането, за гнева. Наистина не разбирах, че така мога да ви нараня. И се извинявам още веднъж.

[линк]


Усмихни се, има изход!

Като всички хора и аз съм несъвършена и греша.Правя го постоянно.Знам, че Бог ме обича и ми е простил грешките,но все пак е добре поне да не повтарям старите.Преди известен период от време аз не можех да кажа извинявай камо ли пък прости.Сега вече доста по-често се извинявам, когато осъзнавам че съм сбъркала.Напоследък доста "лазя" по нервите на някои хора и затова ги моля за прошка.Мили приятели,знаете че всичко това си е от болестта.Не искам да се извинявам с нея, разбира се.Просто ви моля да ми простите за грешките,така както аз съм простила на всички мои приятели и познати.

Блгодаря ви, приятели и прощавайте! Аз на вас нямам какво да прощавам,защото вие ми дадохте само ДОБРО: подкрепа-когато ми беше най-нужна,топлина,която ме сгряваше и ме караше да се чувствам силна,търпение за многобройните ми грешки,падания и ставания и разбиране-истинско,човешко,незаменимо!

Благодаря от сърце и хубави мигове на всички ви пожелавам!

П.С. Не пия от април на 2007,но не помня точната дата!

От все сърце и душа моля всички, които съм огорчила или наранила по някакъв начин да ми простят.

И аз се присъединявам към тези които са стъпили криво някога и са казали , не това , което е трябвало да се каже . Бог исключвам , ако го имаше нямаше да има толкова мъка по земята . Само човек е отговорен за всичко , което е направил или не е направил в живота си .........

Честит Осми март на всички момичета тук. Вероятно някои го празнуват, други не. Все пак е признат за международен ден на жената и от ООН. Бъдете живи и здрави! Щастливи, усмихнати, весели, да успеете във всичките си начинания!

честит осми март на всички във тоя форум лека вечер

е на почти всички де ...

Василена , познанието на човек не винаги е равно на логиката и видяното.Аз не съм виждал ядрото на звездите , черните дупки, неутриното и кварките, но казват че ги има.Не мога да си обясня как така вселената няма начало и край, ако има начало и край какво има оттатък края и преди началото.Всеки има право да си ги обяснява нещата както си реши, за мен е важното , че Бог това не съм аз и със сигурност има сила по висша от мен.Аз съм просто един човек със своите ограничени възможности и познание.

За Бог ли спорим ? За мене е персона нон грата сега и завинаги .Аз съм атеист и винаги съм била . И може вината да е на комунистите , които се опитаха да ме възпитат и пак не успяха. Аз яврвам на това , което виждам пипам и усещам останалото е от Лукавия. И съм за оня Мойсей дето водил народа си в кръг и когато го запитали защо отговорил за да умре и последния който помни робството .И аз искам този последен да умре ........За да повярваме в себе си и в народа си може би !

И понеже аз съм вярваща,оставям написаното от теб Василения без коментар....

Аз яврвам на това , което виждам пипам и усещам останалото е от Лукавия.

Да разбирам ли, че ще се срещали?
Как така единият го има, а другият Го няма.
Уточни се - ако едната част е от теб, а останалото от лукавия, значи има лукав? Само двамата ли сте или само Ти си?

Добре, че Персоната нон грата е милостива, пък и днес е Прошка...

Моля всички за прошка.

P. S. Руснаците наричат този празник Масленица. Наскоро прочетох един нюанс във вземането-даването на прошка при тях. Ако някой не желае да прости на този, който го моли за прошка или чувства, че не може с открито сърце да му каже - Простено да ти е! - казва - Бог простит!
Та ми хрумна - ами ако някой не вярва в Бог, а пък и не желае да прости той самият, какво ли отговаря?

Да кажа нещо относно Прошки, прошката.

Днес на Света Литургия нашият енорийски свещеник говори много хубави неща за този ден. Много подробно. Няма да ви преподнасям неговата проповед. Основното, което разбрах се състои в това, че всеки християнин трябва да намери в себе си достатъчно морални и духовни сили да прости. Дори и за най-голямата обида. Той говореше за това, че то е дар Божий. Разбрах още, че за прошка не се моли, не се иска, а тя само се дава. Който прости и на него ще му бъде дадена, ще му бъде простено. А аз досега също съм молех за прошка, а е трябвало да намирам сили да прощавам.

Божествено е да се прощава. Който прощава получава Божието благоволение, всеопрощение. Ако той наистина е искрен в този акт, на душата му олеква, сваля от себе си голям товар, живее в мир и е много по-щастлив. Който прости искренно и на него Господ ще му прости волно или неволно причинените другиму обиди, зло. Така го разбрах. Затова от тук нататък няма да моля, а само искренно ще прощавам. И вярвам, че Господ ще ми прости само тогава, а и ще се надявам другите също да го сторят.

Извини ме , ако съм те засегнала по някакъв начин. Не вярвам в никакви божества , свръх хора , богове и системи . Грешка е , знам . Ама не мога иначе .Всичко , което ми се струва догма до ненавиждам . Защото е измислена да те подчини и единственото ,което аз ценя най много е свободата . Да мисля , да имам мнения , да обичам който искам и който уважавам , и не този който ми кажат , че е достоен за това .