strah2

здравейте! с риск да стана досаден аз изкам да изясня нещо пред себе си за да знам къде се намирам.объркан сам.цялото ми тяло и съзнание са раздвоени.започвам отначало.аз алкохолик ли сам?моля отговорете ми според вашата преценка.аз пия от около 20 години.сега се замислих че са ме сапътствали винаги алкохола и проблемите с него.пиех за да съм интересен,да създавам по лесно контакти особено с жените.бях винаги душата на компанията. изгубих книжката си за шофиране в нетрезво състояние,започнах да пия по два три дни защото всеки следващ е отрежение от предния.така гоня махмурлъка и се започва пак.след това за да доказа на себе си че нямам проблем спирам за неопределен период от време и когато гузната ми съвест се успокои започвам с едно малко и нататъка веч ви е ясно ,всичко се повтаря.това е борба от години.не по малко от 5.когато пия за да не прави впечатление колко изпивам винаги поръчвам тайно .в къщи имах патрончета на всевъзможни места.с две думи ,пийвах си скришом.от срам.даже и след 200-300grama понякога имам бели петна.не си спомням какво сме говорили в компанията в която сам бил.отсъствал сам от работа заради неспособноста да се овладея от изцелителните 100грама на следващия ден.клетвите са ми безброй,но контрол над изпитото количество така и не можах да установя.доста разредих пийването си след забраната на доктори,но пак ми се случва .сега сам решен никога да не пия повеч ,но усещам болката навсякъде ,страха че ще се проваля и това че не ми е ясни аз какво сам всъщност.ако сам писал без да съм последователен в мислите си ,извинявам се но не съм пил 9 дена и сам под страхотна напрежение.и преди сам го правил за по дълги периоди от врема и то без проблем ,но сега само при идеята че трябва да спра завинаги ,нещо ми изсмуква силите и ентусиазма.вие ще ме разберете.здраве и късмет на вас.

Здравей, niki !
Не виждам с какво можеш да станеш досаден, след като тук си говорим точно за проблеми като твоя. А и нали вече 9 дни не си пил. Поздравявам те за тези трезви дни и те уверявам, че миналите по този път те разбираме напълно и за напрежението и за всичко останало, което те мъчи в момента.
Аз не съм пил алкохол малко повече от три години. И винаги съм гледал на непиенето си като на нещо което се случва сега, днес. Понятия като завинаги мен лично много ме стряскат. Тази неопределеност е объркваща и точно сега не я мисли.
Както описваш тези 20 години, пийването скришом, патрончетата на всевъзможни места, "бели петна" и т.н. мисля, че сам достигаш до извода за наличието на проблеми с алкохола и контрола върху пиенето си. А дали си алкохолик едва ли някой и то така наизуст може да отсече.
Като ориентир мога да ти кажа, че и аз докато пиех се смятах за душата на компанията. Може понякога да е било и така, но по-късно осъзнах, че по-скоро съм изглеждал смешен и не рядко жалък. Това, че се правим на интаресни не значи, че сме такива в действителност. В тази, истинската действителност, а не в пиянската ни измислена "реалност".

Най-важното сега е да продължиш да не пиеш и на трезва глава да премислиш състоянието си. Сам си го решил, поне така те разбрах, и това е важното. Опитай се да промениш навици и ситуации от ежедневието, които ти напомят за пиене.
Промяната към по-добро състояние на тялото и на духа идва. Понякога не толкова бъзо, колкото ни се иска. Но едно ново връщане към чашката ще те изпрати отново в изходна позиция. А тя винаги е партер и всеки път е по-трудно от предишния-изпуснатия.

Успех! И не се предавай!

Да, ники, според мен си, и аз съм също. Зависима, алкохоли4ка. От 21 месеца във възстановяване. Добре дошъл при нас , брате Не мисли 4трябва да спра завинаги , е САМО ЗА ДНЕС... Така се стига дале4е.
Добре дошъл

И нека Силата да ни Води!

niki, не се предавай.
Извървял си част от пътя, не се връщай назад, още повече, както и Коко ти го каза, изходната позиция винаги е партер.
И никой не иска то теб да спреш "завинаги". Само за днес, това е. Болките по тялото ти може да са от абстинентен синдром. Ако е така, потърпи, ще минат. Толкова години си тровил тялото си с тая отрова, сега се изчиства, но трябва да мине време. Няма безплатен обяд Ники, това е цената на билета за свободата. Но след това те чакат много интересни и приятни неща, които ти е подготвил трезвият живот. Не се предавай сега на половината път. Пиши тук, не досаждаш на никого, нали повечето от нас са минали оттам откъдето сега и ти.

Усмихни се, има изход!

Ники, в АА всеки решава за себе си дали е алкохолик.
Аз съм алкохолик, но непиещ.

Понеже тук не е АА, а е форум Алкохолно зависими, ще си позволя да ти кажа - алкохолик си, братко, от поста ти в началото на тази тема се вижда, че си класика в жанра.

Не се стряскай, че ти го казвам, по-добре погледни истината в очите.
Сам ще ти бъде страшно трудно. С чужда помощ ще успееш по-лесно.
Ако си от София, Бургас, Варна, Стара Загора - идвай в Анонимни алкохолици.
Ако си от другаде - стой тук във форума

Да си кажа и аз , че преди година и 4 трезви месеца бих написал същото като теб като почти всяка твоя дума се отнася и за мен.Тогава и аз все още не знаех отговора на въпроса ти.Сега ми е напълно ясно , че аз съм Алкохолик и то класически тип, без всякакво съмнение и разни отклонения от стандарта .С времето се научих да не го мисля не пиенето ми утре а само днес, а утре си е за утре.Естествено ми е ясно , че в който и да е бъдещ момент пия ли дори и малко се връщам пак в блатото и алкото ще ме победи отново.Какво се прави пък за да се намали вероятността това да се случи вече е друга тема.
Пожелавам ти още много трезви дни и да намериш отговор на въпросите си.Не се притеснявай да питаш, с удоволствие ще ти отговорим и споделим своя опит.

опитвам се да си дам отговори.колкото по бързо толко по добре.сутрин се събуждам и чувствам махмуркак ,но минути след това когато осъзная че не съм пил вечерта, всичко се оправя на момента.изпълва ме сила и желание за живот ,тватдо убеден че днешният ден ще бъде трезв.вечер се скапвам ,но това след хилядите вечери прекарани на маса явно е нормално. благодаря ви за съчувствието и подкрепата .ще продължа да пиша защото изкам да споделям с вас всичко което преживявам.а и толкова години сам мълчал и избягвал тази тема.дълго време живях в сащ като емигрант и свикнах да живея сам, да не споделям нищо ,даже да пия уиски с шопска салата(което е в разрез със всички етични норми)да нямам доверие на хората така че във вас виждам сродни души,страдали и добронамерени .благодаря.всичко си зависи от мен.аз наистина го изкам

Да, niki така е- след хилядите вечери прекарани на маса ти си свикнал да бъдеш "скапан". Скапването е навик, който за съжаление си остава като спомен след безотговорния начин на живот. Но сега имаш възможност да се сдобиеш с други навици, като например да се чувстваш свеж дори и вечерта. Дай си време и всичко ще си дойде на мястото.
А "скапания" навик ще си отиде там, където му е мястото. Бъди добър към себе си по пътя на трезвостта и не бързай. Успех!

Усмихни се, има изход!