СЪДБАТА НА АРСЛАН
17 отговора
0 прегледа
СЪДБАТА НА АРСЛАН
Един разказ, за който бях споменала, преведох го специално заради Ния и безглавия конник
СЪДБАТА НА АРСЛАН
______________________
(Действителен случай)
Разказва Евгения Святловская
За първи път видях ахалтекинеца Арслан, когато той стоеше в ъгъла на манежа на Школата по езда със съвършено отчужден вид, и ако не се броят прилепналие му уши, не обръщаше никакщво внимание на ездачката, която се суетеше на търба му, и се опитваше да действа с шенкели, повод и нагайка, еднакво неумело и безуспешно.Спомням си, че Арлсан така и роседя цялата смяна почти неподвижен, "замислен", но много събран, явно оссъзнавайки "своята красота". На него винаги му беше свойствено особено "кокетство", което не му позволяваше да се отпусне, когато го гледаха. Арслан много обичаше да е водещ в смяната и съвсем се преобразяваше на празничните излизания.
Солкото повече време минаваше, ттолкова по - интересно ми беше да гледам тоя кон. той разчупваше всичките ми представи за психологията на животните, толкова "очовечено" изглеждаше неговото поведение. Докато се познавахме, моето уважение към тоя кон растеше, и ако не се беше случило нещастие, той би си останал за мен просто един от многото коне, които съм харесвала. Веднъж го взеха от Школата. Някой се канеше да го купи и го беше взел "за проба".След два месеца го върнаха, ззаключвайки, че конят е "неподходящ", но когато видях Арслран след връщането, ми стана зле :от скакателната става до самото копито двата му крака бяха еднакво дебели по цялата дължина, съвършено загубили формата си заради отока.Той имаше тежки травми на сухожилията на двата крака и навяхване на ставата на десния- по време на движение, когато задния десен крак докосваше земята, кракът сякаш се приплъзваше по ставата още напред.
И с това започна веригата от нещастия за любимия ми кон.Не можех да го изоставя в бда, а заедно с мен участие в неговата съдба взеха всички, които посещаваха гррупата по езда.Конят трябваше спешно да се лекува.Ветеринарят постави диагноза, назначи лечние. и ние почнахме да се борим за здравето му.
Не можех всеки ден да ходя при него, но ние измахме много добра група, и от любов към конете и жал към Арслан, и от приятелство към мен, моите приятелски остановиха дежурства. В нечение на цлото време, дсокато не отпадна необходимостта, те не пропуснаха нито един ден. отначало по двама, после по един, пет човека на възраст от 17 до 25 години , си избираха време специалнно да отидат на хиподрума след учлище или работа, за да разтрият и пребинтаоват краката на коня, да го разходят и покордират на тръс.И до ден - днешен съм им благодарна за това.
Спасихме коня от гибел, но годините минаваха, и в школата по езда все по - настойчиво възникваше разговора , че конят старее, че не се справя с натоварването. Устроиха го в лесничейство, където аз ходех да го наглеждам в продължение на година. За нещастие конят попадна в лоши ръце. Почти не го хранеха, абсолютно не го чистеха и го пояха от кофа, миришеща на боя, нещо, което той не понасяше, заради който "грях" го обиждаха на "интелигенция".
Тогава реших да купя Арслан. Уговарях, молех, ходатайствах, събирах законови записки и постановления. И изведнъж на нас с Арслан ни провървя - художникът Алексей Глухарев ни предложи помощ. той знаеше за нашите мъки и придложи на първо време да вземе коня при себе си.
Когато пристигнах за Арс (така го наричахме галено) с камиона, той сам разбра, че е време да заминава,и бързо се качи в каросерията още щом го поведохме.Арс силно се вълнуваше докато не отпътувахме, но след десетина минути се успокои, сякаш чувствайки, че започва нов етап в дългия му и труден конски живот, и започна внимателно да подръпва сеното с устни.
В милото семейство на Глухареви Арс най - после намери дом, който му липсваше през целия му живот, и грижливи стопани.
Тази история се проточи няколко години и ме свърза с различни хора. Много от тия, които тогава ни помагаха, на мен и Арс, станаха мои приятели, и не само за това, че вършехме общо дело, но и благодарение на този удивителен кон, който със своето благородство и преданост действаше облагородяващо на всички, които го познаваха достатъчно отблизо.
* * *
Разказва Алексей Глухарев
Когато свалиха коня от камиона, той залитайки вяло закрачи по ноемврийския сняг. Беше вече тъмно, бяхме аз, шофьорът и двете момичета, съпровождащи Арслан до новата му, и вероятно последна "квартира".Вглеждайки се в гладувалото животно, аз се опитах да разгледам в него ахалтекинеца - сина на Акбар и Сусамбил, далечен роднина на Абсент, кон с уникален характер и нелека съдба. Нищо не се виждаше. Реших да го огледам на сутринта.
Но това, което видях, не би могло да се нарече кон. Това беше скелет, омотан с кожа, покрит със слепени косми от кална козина !
Но и в такова състояние това същество се движеше из двора с походката на велможа, и с целия си вид даваше да се разбере, че каквото и да стане, на никого няма да му се отдаде да сломи у него великия дух на неговите предци потомците на "небесните" коне на Несея.
Удивлението и възхищението у мен де бореха с досадата и с безчислените опасения. "Че той няма да изкара и ден"- мислех аз. Той е на 23 години и е изтощен.На мен много ми бяха говорили за необикновения му характер и даже "интелект".Разбира се, аз отфилнрирах възторга, оставяйки за себе си инхормацията, и ми се струваше, че конят, радбира се, е неугледен и нищо "необичайно" в него няма, просто е стар и затова "мъдър". Но ден след ден Арслан доказваше цялата несъстоятелност на моите убеждения за него.Ной бързо постраи стълбица на йерархията в такъв вид : мен той поставяше редом със себе си, понякога отстъпвайки ми лидерството, след това той снисходилно се починяваше нна жените - (моята съпруга и двете ми дъщери), а кучето високомерно игнорираше. Но повече от всичко мен ме радваше това, че той взе да се "охранва".Още през януари ребрата му се скриха и той взе да си сменя косъма. Старата козина падаше с шепи.Беше трудно да се чисти. "Старецът"стана по - доверчив и спокоен.
На нас емята ни е малко - два ара. Конюшнята - 3 на 4 метра с двойни стени от дебели греди и замазана с шлака и пенопласт.В малкия сеновал над конюшнята се събира малко сено. Прозорците са 70 на 60 см, двойни, от армирано стъкло.Яслата е от стара мивка, талаша - под навеса.
На тересата има дървен сандък за овес.Хранехме го ибилно, но храна намирахме доста трудно, както се казва, по капка.Сеното купувахме от съседите, овес, трици, царевица, булгур, ленено семе, сухари - където и колкото се намери, толкова и карахме.Основно помагаха приятелите и роднините. Купувахме храна от гълъбарите, разменяхме за тор...Накратко, беше "весело". През май, преминавайки на трева, Арс отново леко поотслабна, тъй като тревата беше малко, а сено той вече не искаше.
Идобщо той даже и в най - студените зимни дни никога не ядеше излишно . пред него можеше да сложиш буре с овес - той ще изяде килограм и половина - двна - и ще се успокои. За денонощие той никога не ядеше повече от 6 кт концентриран фураж.До пролетта той почти не работеше. Разхождаше се из двора и три пъти в седмицата вървеше на ходом по 30 минути, а 3 - 5 минути - тръс.Есздеин път през март той здраво ме помъкна право на улицата. Тогава разбрах, че може да му се увеличи работата. Сега ние тренирахме по такъв график : 5 минути ходом, 5 тръс, 10 минути хоадом, 10 минути тръс, 40 минути ходом, два пъти в седмицата галоп по две минути - и два почивни дни.
Арслан работеше винаги охотно от този момент, в който призна моята власт. През юни рациона бше такъв : 2 - 3 чувала прясно окосено сено, 3 - 4 кг концентриран фураж до самия юли, докато си сменяше козината, аз му давах по 2 - 3 лъжички отвара от ленено семе.Концентрирания фураж - само запарен.В свободното време се стараехме да го пасем. При нас в селото с тревата сме добре, край пътя има много неокосени полянки, край полето и гората има разообразна трева.
В разгара на лятото Арслан вече галопираше и от време на време,макар и рядко, скачаше ( възраст все пак). Макар, че тая възраст сега можеше эда се определи само по зъбите му и по "паспорта". През лятото той изглеждаше превъзходно, движеше се леко и с удоволствие и живо реагираше не само на подканяне, ами и на всеки дразнител. На него всичко му беше интересно, но на нищо не отделяше такова внимание както на мен като ездач. При управлението на моя кон, вече приятел - "член" на семейството , аз нямах никакви проблеми. Около нас взеха да се навъртат деца. Те на тълпи се стичаха при нас със сухари и моркови, ябълки и цвекло. За Арс започна вечен празник.Той не обичаше да вози деца, но да общува с тях му беше прятно.В тези месеци на лятна ваканция той блестеше така както роднините му на международните аукциони ! Него го чистеха по цял ден и по цял ден го глезеха и угощаваха.
Към есента той даже взе да става мързелив, заради лошото - време работеше съвсем малко и съвсем се оправи.През октомври успяхме да купим голям запас от овес по официален начин. Аз бях щастлив - имахме половин тон зърно за зимат! С талаша ни провървя - роднините и съседите режеха и строяха, а отпадъците - пилките и дребния талаш отиваха за постел на коня.През пролетта и есента събирахме сухи листа, не прибрана от полето слама.
Сено приготвях сам, а тъй като имахме малко място за съхранение, то към пролетта купувам от съседите.
Моето съкровище средно ми излиза, като се смята и заплащането на подковача, разходите за храна, транспорт, лекарства и амуниция, около 30 рубли на медсец.Лятото - по - евтино : ако сам си приготвяш сеното и е в достатъчно сколичество, то концентрирания фураж може да се намали до 1 - 2 кг.при условие, че сам си подрязваш копитата и подковаваш, и сам си поддържаш амуницията, а също ползваш свои шейна и каруца, но цената на издръжката на коня може да падне до 5 - 10 рубли на месец.
Ето така си живеем цялото голямо семейство : аз с жената, двете деца, папагала, кучето, Арслан, и нашите верни приятели, делящи с нас радостите и малките трудности на селския живот. За всеки от тях може да се говори с часове.
Сега Арслан започна 26 - ата си година. Аз си поддържам амуницията, с която, между другото, също имах трудности. Сега, с развитието на кооперативното движение, такива трудности, надявам се, ще има по - малко. А радостта от общуването с великата и добра природа, с нейните чудесни създания, трябва да стават все по - голяма.
превод: Рени Кръстева
"Коневодство и конный спорт", 12/1988
СЪДБАТА НА АРСЛАН
______________________
(Действителен случай)
Разказва Евгения Святловская
За първи път видях ахалтекинеца Арслан, когато той стоеше в ъгъла на манежа на Школата по езда със съвършено отчужден вид, и ако не се броят прилепналие му уши, не обръщаше никакщво внимание на ездачката, която се суетеше на търба му, и се опитваше да действа с шенкели, повод и нагайка, еднакво неумело и безуспешно.Спомням си, че Арлсан така и роседя цялата смяна почти неподвижен, "замислен", но много събран, явно оссъзнавайки "своята красота". На него винаги му беше свойствено особено "кокетство", което не му позволяваше да се отпусне, когато го гледаха. Арслан много обичаше да е водещ в смяната и съвсем се преобразяваше на празничните излизания.
Солкото повече време минаваше, ттолкова по - интересно ми беше да гледам тоя кон. той разчупваше всичките ми представи за психологията на животните, толкова "очовечено" изглеждаше неговото поведение. Докато се познавахме, моето уважение към тоя кон растеше, и ако не се беше случило нещастие, той би си останал за мен просто един от многото коне, които съм харесвала. Веднъж го взеха от Школата. Някой се канеше да го купи и го беше взел "за проба".След два месеца го върнаха, ззаключвайки, че конят е "неподходящ", но когато видях Арслран след връщането, ми стана зле :от скакателната става до самото копито двата му крака бяха еднакво дебели по цялата дължина, съвършено загубили формата си заради отока.Той имаше тежки травми на сухожилията на двата крака и навяхване на ставата на десния- по време на движение, когато задния десен крак докосваше земята, кракът сякаш се приплъзваше по ставата още напред.
И с това започна веригата от нещастия за любимия ми кон.Не можех да го изоставя в бда, а заедно с мен участие в неговата съдба взеха всички, които посещаваха гррупата по езда.Конят трябваше спешно да се лекува.Ветеринарят постави диагноза, назначи лечние. и ние почнахме да се борим за здравето му.
Не можех всеки ден да ходя при него, но ние измахме много добра група, и от любов към конете и жал към Арслан, и от приятелство към мен, моите приятелски остановиха дежурства. В нечение на цлото време, дсокато не отпадна необходимостта, те не пропуснаха нито един ден. отначало по двама, после по един, пет човека на възраст от 17 до 25 години , си избираха време специалнно да отидат на хиподрума след учлище или работа, за да разтрият и пребинтаоват краката на коня, да го разходят и покордират на тръс.И до ден - днешен съм им благодарна за това.
Спасихме коня от гибел, но годините минаваха, и в школата по езда все по - настойчиво възникваше разговора , че конят старее, че не се справя с натоварването. Устроиха го в лесничейство, където аз ходех да го наглеждам в продължение на година. За нещастие конят попадна в лоши ръце. Почти не го хранеха, абсолютно не го чистеха и го пояха от кофа, миришеща на боя, нещо, което той не понасяше, заради който "грях" го обиждаха на "интелигенция".
Тогава реших да купя Арслан. Уговарях, молех, ходатайствах, събирах законови записки и постановления. И изведнъж на нас с Арслан ни провървя - художникът Алексей Глухарев ни предложи помощ. той знаеше за нашите мъки и придложи на първо време да вземе коня при себе си.
Когато пристигнах за Арс (така го наричахме галено) с камиона, той сам разбра, че е време да заминава,и бързо се качи в каросерията още щом го поведохме.Арс силно се вълнуваше докато не отпътувахме, но след десетина минути се успокои, сякаш чувствайки, че започва нов етап в дългия му и труден конски живот, и започна внимателно да подръпва сеното с устни.
В милото семейство на Глухареви Арс най - после намери дом, който му липсваше през целия му живот, и грижливи стопани.
Тази история се проточи няколко години и ме свърза с различни хора. Много от тия, които тогава ни помагаха, на мен и Арс, станаха мои приятели, и не само за това, че вършехме общо дело, но и благодарение на този удивителен кон, който със своето благородство и преданост действаше облагородяващо на всички, които го познаваха достатъчно отблизо.
* * *
Разказва Алексей Глухарев
Когато свалиха коня от камиона, той залитайки вяло закрачи по ноемврийския сняг. Беше вече тъмно, бяхме аз, шофьорът и двете момичета, съпровождащи Арслан до новата му, и вероятно последна "квартира".Вглеждайки се в гладувалото животно, аз се опитах да разгледам в него ахалтекинеца - сина на Акбар и Сусамбил, далечен роднина на Абсент, кон с уникален характер и нелека съдба. Нищо не се виждаше. Реших да го огледам на сутринта.
Но това, което видях, не би могло да се нарече кон. Това беше скелет, омотан с кожа, покрит със слепени косми от кална козина !
Но и в такова състояние това същество се движеше из двора с походката на велможа, и с целия си вид даваше да се разбере, че каквото и да стане, на никого няма да му се отдаде да сломи у него великия дух на неговите предци потомците на "небесните" коне на Несея.
Удивлението и възхищението у мен де бореха с досадата и с безчислените опасения. "Че той няма да изкара и ден"- мислех аз. Той е на 23 години и е изтощен.На мен много ми бяха говорили за необикновения му характер и даже "интелект".Разбира се, аз отфилнрирах възторга, оставяйки за себе си инхормацията, и ми се струваше, че конят, радбира се, е неугледен и нищо "необичайно" в него няма, просто е стар и затова "мъдър". Но ден след ден Арслан доказваше цялата несъстоятелност на моите убеждения за него.Ной бързо постраи стълбица на йерархията в такъв вид : мен той поставяше редом със себе си, понякога отстъпвайки ми лидерството, след това той снисходилно се починяваше нна жените - (моята съпруга и двете ми дъщери), а кучето високомерно игнорираше. Но повече от всичко мен ме радваше това, че той взе да се "охранва".Още през януари ребрата му се скриха и той взе да си сменя косъма. Старата козина падаше с шепи.Беше трудно да се чисти. "Старецът"стана по - доверчив и спокоен.
На нас емята ни е малко - два ара. Конюшнята - 3 на 4 метра с двойни стени от дебели греди и замазана с шлака и пенопласт.В малкия сеновал над конюшнята се събира малко сено. Прозорците са 70 на 60 см, двойни, от армирано стъкло.Яслата е от стара мивка, талаша - под навеса.
На тересата има дървен сандък за овес.Хранехме го ибилно, но храна намирахме доста трудно, както се казва, по капка.Сеното купувахме от съседите, овес, трици, царевица, булгур, ленено семе, сухари - където и колкото се намери, толкова и карахме.Основно помагаха приятелите и роднините. Купувахме храна от гълъбарите, разменяхме за тор...Накратко, беше "весело". През май, преминавайки на трева, Арс отново леко поотслабна, тъй като тревата беше малко, а сено той вече не искаше.
Идобщо той даже и в най - студените зимни дни никога не ядеше излишно . пред него можеше да сложиш буре с овес - той ще изяде килограм и половина - двна - и ще се успокои. За денонощие той никога не ядеше повече от 6 кт концентриран фураж.До пролетта той почти не работеше. Разхождаше се из двора и три пъти в седмицата вървеше на ходом по 30 минути, а 3 - 5 минути - тръс.Есздеин път през март той здраво ме помъкна право на улицата. Тогава разбрах, че може да му се увеличи работата. Сега ние тренирахме по такъв график : 5 минути ходом, 5 тръс, 10 минути хоадом, 10 минути тръс, 40 минути ходом, два пъти в седмицата галоп по две минути - и два почивни дни.
Арслан работеше винаги охотно от този момент, в който призна моята власт. През юни рациона бше такъв : 2 - 3 чувала прясно окосено сено, 3 - 4 кг концентриран фураж до самия юли, докато си сменяше козината, аз му давах по 2 - 3 лъжички отвара от ленено семе.Концентрирания фураж - само запарен.В свободното време се стараехме да го пасем. При нас в селото с тревата сме добре, край пътя има много неокосени полянки, край полето и гората има разообразна трева.
В разгара на лятото Арслан вече галопираше и от време на време,макар и рядко, скачаше ( възраст все пак). Макар, че тая възраст сега можеше эда се определи само по зъбите му и по "паспорта". През лятото той изглеждаше превъзходно, движеше се леко и с удоволствие и живо реагираше не само на подканяне, ами и на всеки дразнител. На него всичко му беше интересно, но на нищо не отделяше такова внимание както на мен като ездач. При управлението на моя кон, вече приятел - "член" на семейството , аз нямах никакви проблеми. Около нас взеха да се навъртат деца. Те на тълпи се стичаха при нас със сухари и моркови, ябълки и цвекло. За Арс започна вечен празник.Той не обичаше да вози деца, но да общува с тях му беше прятно.В тези месеци на лятна ваканция той блестеше така както роднините му на международните аукциони ! Него го чистеха по цял ден и по цял ден го глезеха и угощаваха.
Към есента той даже взе да става мързелив, заради лошото - време работеше съвсем малко и съвсем се оправи.През октомври успяхме да купим голям запас от овес по официален начин. Аз бях щастлив - имахме половин тон зърно за зимат! С талаша ни провървя - роднините и съседите режеха и строяха, а отпадъците - пилките и дребния талаш отиваха за постел на коня.През пролетта и есента събирахме сухи листа, не прибрана от полето слама.
Сено приготвях сам, а тъй като имахме малко място за съхранение, то към пролетта купувам от съседите.
Моето съкровище средно ми излиза, като се смята и заплащането на подковача, разходите за храна, транспорт, лекарства и амуниция, около 30 рубли на медсец.Лятото - по - евтино : ако сам си приготвяш сеното и е в достатъчно сколичество, то концентрирания фураж може да се намали до 1 - 2 кг.при условие, че сам си подрязваш копитата и подковаваш, и сам си поддържаш амуницията, а също ползваш свои шейна и каруца, но цената на издръжката на коня може да падне до 5 - 10 рубли на месец.
Ето така си живеем цялото голямо семейство : аз с жената, двете деца, папагала, кучето, Арслан, и нашите верни приятели, делящи с нас радостите и малките трудности на селския живот. За всеки от тях може да се говори с часове.
Сега Арслан започна 26 - ата си година. Аз си поддържам амуницията, с която, между другото, също имах трудности. Сега, с развитието на кооперативното движение, такива трудности, надявам се, ще има по - малко. А радостта от общуването с великата и добра природа, с нейните чудесни създания, трябва да стават все по - голяма.
превод: Рени Кръстева
"Коневодство и конный спорт", 12/1988
в отговор на Oлra Пpaйд
#2
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
И тук да ти благодаря, много ми беше интересно да прочета историята... Макар и тъжна, завършва добре. 
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
Радвам се, че ти е харесала...
Аз вчера се замислих, че тя е на 20 години - някои от клубарите не са били родени, когато е била публикувана...
Има още един материал, сигурна съм, че специално на теб ще ти е много интересно - преведени са части от един роман за ахалтекинци - не съм сигурна дали името му е такова, в списанието е под името "Бек-Назар-Дор"... Продължава в няколко броя, ама ще иска бая време да превод и не съм се хващала...Отделно, че ще постави на голямо изпитание преводаческите ми възможности - използвани са такива завъртяни думички, че...Дано някой път ми остане време и успея...
Аз вчера се замислих, че тя е на 20 години - някои от клубарите не са били родени, когато е била публикувана...
Има още един материал, сигурна съм, че специално на теб ще ти е много интересно - преведени са части от един роман за ахалтекинци - не съм сигурна дали името му е такова, в списанието е под името "Бек-Назар-Дор"... Продължава в няколко броя, ама ще иска бая време да превод и не съм се хващала...
Отделно, че ще постави на голямо изпитание преводаческите ми възможности - използвани са такива завъртяни думички, че...Дано някой път ми остане време и успея...
в отговор на Oлra Пpaйд
#4
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
Историята на този кон наистина е впечатляваща и на мен също много ми хареса.Мерси Отначало тъжна, но с хубав завършек 
Отначало тъжна, но с хубав завършек
в отговор на Oлra Пpaйд
#5
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
Много истинска история и тъжна за съжаление.Питам се защо такава е съдбата на повечето коне,защо страдат цял живот,а миговете на щастие които заслужават са малко .Апелирам към хората които имат или искат да имат конче да се грижат за него както биха се грижили са свое дете.
в отговор на Oлra Пpaйд
#6
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
"Арслан" на тюркски означава "лъв"... Смятам, че конят си е оправдал името...
в отговор на Oлra Пpaйд
#11
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
много хубав разказ...прави ли ти впечатление, как човекът се е домогвал до възможността да купи коня- не да го плати..по онова време..ая после и да купи легално овес за зимата..а днес е толкова лесно..стига да имаш желание..е може би и възможност...но възможностите трябва да се търсят!..за мен специално може да не превеждаш..все пак ми е майчин език..пък не лишавай и другите от удоволствието да пият от извора..
в отговор на konnikabezglava
#12
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
Аз се замислих, че по него време би било въобще да купя спортен кон - и бракуван да е - даже и да имах парите...Частен можеше да се купи каруцарски...
А иначе за разказа се сетих като разказа за кобилата...
Хе - хе, не знаех за превода !
Не си казвал. Ами аз можех в оригинал, къде по - лесно е, не е като от богат език на беден да превеждаш и да се мъчиш да разкажеш някоя дума, щото нямаме такава...Ама тук малко хора четат на руски - ако се върнеш назад - бях пуснала малко хумор, и сума и народ проплака, че не разбира...
А иначе за разказа се сетих като разказа за кобилата...
Хе - хе, не знаех за превода !
Не си казвал. Ами аз можех в оригинал, къде по - лесно е, не е като от богат език на беден да превеждаш и да се мъчиш да разкажеш някоя дума, щото нямаме такава...Ама тук малко хора четат на руски - ако се върнеш назад - бях пуснала малко хумор, и сума и народ проплака, че не разбира...
в отговор на Oлra Пpaйд
#13
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
ми да тренират бре.и без това има страхотни руски сайтове..
в отговор на konnikabezglava
#14
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
Ех, то не е за всеки...Аз пък не се оправям с английския - какво да направя, като съм учила френски ? Е, покрай компютрите ми се налага де, но...Опазил бог от такъв английски със самоучение !
в отговор на Oлra Пpaйд
#15
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
абе не съм забелязал някой тук да превежда от английски цели разкази...
в отговор на konnikabezglava
#18
Re: СЪДБАТА НА АРСЛАН
Ееее, точно от английски Ния беше превела разказ, сравнително скоро...Смерата кобила Начо - или нещо подобно беше като заглавие. И тези статии, за цветовете, които са доста подробни...
Иначе доста хора са превеждали статии...може да не е често, но...То пък от друга страна, като превеждаш много, току си видиш труда в списание, дето претендира, че това е негов материал...
И виж колко е хубаво като пишем за неща, дето ама въобще не са популярни в България - като Невзоров например - и хоп - пишат за него, голям майтап ! Това важи и за тази книга - нещо, публикувано преди 20 години, че и за ахалтекинци...
Впрочем - успях вече с 3 от шестте части...Малко бавно върви но.. Много сложна материя - тия дни четох една друга книга, тя е превод от английски на руски - ми съвсем друга работа, като песен върви...Е, срещнах ЕДНА непоззната дума все пак, но...За 180 страници...
А пък от немски malkija преведе двете книги за Цивилист...Доста труд е това и шапка й свалям, защото тоя език поне на мен бая сложен ми се вижда !
Иначе доста хора са превеждали статии...може да не е често, но...То пък от друга страна, като превеждаш много, току си видиш труда в списание, дето претендира, че това е негов материал...
И виж колко е хубаво като пишем за неща, дето ама въобще не са популярни в България - като Невзоров например - и хоп - пишат за него, голям майтап !
Това важи и за тази книга - нещо, публикувано преди 20 години, че и за ахалтекинци...
Впрочем - успях вече с 3 от шестте части...Малко бавно върви но.. Много сложна материя - тия дни четох една друга книга, тя е превод от английски на руски - ми съвсем друга работа, като песен върви...Е, срещнах ЕДНА непоззната дума все пак, но...За 180 страници...
А пък от немски malkija преведе двете книги за Цивилист...Доста труд е това и шапка й свалям, защото тоя език поне на мен бая сложен ми се вижда !