край

Как приключвате бившо приятелство така, че по възможност никога вече да не се сетят за вас, да ви забравят напълно?

където никой не може да ме замести

Забравянето от другия не зависи от теб, не се отнася до твоето сърце и твоята глава. Самозаблуда и илюзия е да си мислиш че можеш да управляваш друго освен себе си.

Да, да и пак да!
Ама уж си тръгват, а пак се връщат... Тогава?

където никой не може да ме замести

За приятелство ли говорим или за нещо повече ?

Небива никога да приключвате завинаги . Все пак сте преживяли и хубави моменти . Трябва да се запаэят всички тези хубави преживявания .

Има ли значение?

където никой не може да ме замести

Според теб кога нараненият се връща при наранилият го?

където никой не може да ме замести

Според мен приятелството и влюбването са 2 различни неща. Ако сте били само приятели е по лесно. Защото винаги се появяват различия в идеите в един момент. Ако сте били заедно и сте се разделили, то значи е имало различия, които не сте съумели да преодолеете. От тук следва извода че няма смисъл да се тормозите взаимно и трябва да се разделите. Лесно е.

Ето затова съм твърдо против между междуполови приятелства.
Вие толкова ли не можете да си намерите истински приятел от вашия пол?
Любовта и приятелството са различни неща и трябва да си останат така.

Е, да, и аз мисля, че нещата са прости, но...

... или що да е трудно, като с малко усилия може да стане невъзможно?

където никой не може да ме замести

Не е като да ти липсва самоувереност...

където никой не може да ме замести

Никога не ми се получава от първият път. Винаги се опитват да открехнат отново вратата и ми се налага буквално да я затръшвам под носа им.

Carpe diem! Volente deo!

При мен пък много добре се получава - изтривам им телефонтните номера, снимките им отиват в кошчето, и всички техни предмети, които са ми подарили или ми напомнят за тях също. Освен това не им вдигам на обажданията, а даже сега си взех нова GSM карта и дори да ме търсят на стария номер няма да ме открият. В Интернет ги блокирах по разните програми.

мерки. Аз не мога след всеки край на някакви отношения, да си обръщам собственият живот с хастара навън. Пък и някой предмети ми вършат много полезна работа

Carpe diem! Volente deo!

Е поне някои неща да ги направиш от тези е полезно.

Гаранция, че някой няма да се сети за теб повече няма. Ама по-добре просто да се дръпнеш и да станеш "инвизибъл" за този, който се сеща за теб - не вдигаш телефона, винаги си зает и бързаш и т.н.

Само че не мога да разбера защо за 34 години на мен не ми се е искало да правя подобно нещо, т.е. да полагам усилия и да искам да приключа бивше приятелство. Хм...

* * *
Цялостно излагане

Щото си имал/а късмет да срещаш готини хора, но не смятай че и другите са като теб, ако обичаш. Постави се на наше място - мислиш някой боклук за приятел, а той те предава и то не два-три пъти, ами постоянно. Е много ясно, че ще искаш да приключиш всичко с тази псевдо приятел, който може и да те е използвал за нещо. Също така вашите добри моменти са били фалшиви, защото другият е знаел, че ще ти причини нещо гадно. Ако е без да иска няма да се повтаря постоянно, нали?

Ми тъпичко някак ми се вижда и на мен да кажеш край и после да се върнеш, за да човъркаш още. За мен това значи, че не си съвсем спокоен със себе си по отношение на този човек...
И на мен ми се е случвало да се връщам към някого, за да излея яда си върху него и да му кажа колко е виновен за това, че съм зле в момента. После загряваш, че вината за това е само твоя и на никой друг. Поне когато иде реч за лични отношения. Но пък колко назад и навътре трябва да се ровиш понякога, за да стигнеш до първопричината, не е истина. А е важна именно точката на пречупване.
И така - избираме вместо това да обвиним обстоятелствата или другия, тръгваме си с "достойнство" от този друг и след време се връщаме, за да му "простим" благородно (което е повече от ненужно, при положение че точно преди да си тръгнем, сме си отмъстили...). Уотевър, дето викат френдовете англоговорящи...
Та затова се чудя - има ли въобще начин да успокоиш човека така, че наистина да те забрави и да си живее споко, без да се сеща за тебе? То за самия човек ще е по-лесно, не само за мен. Но пък номерът е не да се правим на инвизибъл един за друг, а наистина да приключим. Отвътре.
При все че ми се струва, че приключиш ли отвътре с нещо лошо, то... приятелството няма защо да си отива въобще...

Следващия път я заключвай още от първия път.

За всяко нещо има причина.
Post et non propter - "след това" не значи "поради това". Или - причината предшества следствието, но невинаги това, което предшества следствието, е неговата причина.