Провокирана

съм от изказванията на някои хора, че децата трябва, едва ли не, на всяка цена да се виждат с родителя с който не живеят.Доста време се колебах дали да пусна темата.Уточнявам предварително, че синът ми се вижда с баща си когато пожелае, стига той да може да го вземе. Моят проблем е следния: Баща му никога не си организира дните, в които ще е с детето, спрямо неговите интереси. Взима го в петък и го връща в неделя вечерта. Всеки път синът ми стои в това време при баба си, при дядо си(те също са разведени) или,което пък изобщо не разбирам, при леля си. Предпоследния път, обаче, беше върхът. Напомням, че развода ми беше заради ужасното му пиянство и аресията произлизаща от него.И така-баща му си имал приятелка, с която щели да се женят. Той в момента живеел с нея. Та, завел го баща му там. Вечерта детето си легнало, но след известно време баща му го събудил, за да си тръгват, защото се били скарали с въпросната жена.Детето започнало да се облича, а той продължил да се уточнява с нея. След малко решил, че няма да си ходят и му казал пак да си ляга. По някое време, след като детето било заспало, той си тръгнал сам, но явно решил да се върне и понеже вече нямал ключ от вратата на входа .....я разбил. Качил се горе и вдигнал отново скандал.Събудил сина ми. Жената казала, че тя ще излезне на хотел щом той не си тръгва, но синът и (18г.) не разрешил. Казал на бившия ми мъж да си тръгва и понеже той не го направил, момчето извикало полиция. Така двамата с детето били изкарани от там с полиция в два часа посред нощ и натоварени на такси, защото баща му не бил в състояние да си кара колата. Та се чудя: да продължавам ли да си затварям очите за простотиите му и до кога.Нали точно от това исках да предпазя детето си, когато се изнесох. Ох, много дълго стана. Дано някой да има търпение да чете.

пред простотиите му. Направи всичко възможно срещите между тях да са контролирани по възможност от 3-ти човек. Ако няма такъв или няма такава законова възможност - отивай на вариант - забрана на срещи.
Адвокатите да ти кажат ако искат как може да стане юридически. Но - от морална гледна точка - ти си задължена да пазиш интерсите на детето.

не би трябвало да оставаш равнодушна към настоящите събития. Наистина не знам какво следва да се направи, но ако нещата причиняват стрес и дискомфорт на сина ти, по-добре да вземеш мерки това да се случва възможно най-рядко.
Все пак е важно и желанието на детето - то какво споделя след този случай? Всъщност аз не знам колко е голямо.

Лично аз насърчавам и ще продължавам да насърчавам контактите на бившите ми с дъщерите ми. Назрява момент, в който ще трябва да приема отново първия ми екс като баща и това малко ме стряска. Ще видим и мен като ме затресе...
Понякога в името на комфорта и спокойствието на щерките, дори организирам времето им, когато са с бившия ми мъж. Чат-пат сме четиримата заедно (доколкото това взаимно ни понася).


Wine Me & Dive Me

Казах на сина ми, че ще спра да го пускам при баща му, а той вдига рамене. Виждам го, че му е криво. Явно си го обича детето. И как иначе, нали си му е баща. Мъчно ми е за него, затова се чудя какво да правя.

Nikis, а на колко е детето?
Не вярвам да гори от нетърпение за срещите с баща си. Ако детето откаже да прекарва времето с него, щом нещата не се подобряват, нали никой не може да го задължи?

Carpe diem! Volente deo!

Написах ти един дълъг пост , ама дира ме шитна и ми отиде труда))
Та с две думи: Случая, който описваш е краен и неподлежащ само на писмено обсъждане в клуба!
Трябва ти сериозна консултация с адвокат, психолог...жалба до прокурор и много сериозно заемане с проблема! Тук дори може да се касае вече и за живота и достойнството на детето и стресовете, на които е поставено не се знае как ще му се отразят за в бъдеще!
Вижданията трябва да се ограничат и то само в твое присъствие! Този човек щом има проблеми с алкохола и става неконтролируем...бегай веднаг ада движиш нещата! Питай Абетора - той ще ти каже))
Случаят ти е по-сериозен!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Ами, в 4-ти клас е. 10 годишен. Не изказва мнение по въпроса, но го сподели с видимо неприятно чувство. Той, милия, всеки път се надява да отидат да покарат кънки заедно или колело, или нещо друго, но всеки път въпроса не му се урежда, а той винаги му намира оправдание и продължава да се надява.

Той самият не отказва да се вижда с баща си. Продължава, всеки път, когато нямаме конкретни планове за почивните дни, да го търси. Не бих го заставила да го прави.

Чудех се какво да кажа, за да те успокоя, но за съжаление не мога да го направя. Да, детето има право да вижда баща си и да иска да е с него, но същевременно може да го прави и по задължение, защото знае и е чувало, че така трябва. Синът ти е голям сладур и е добре да поговориш с него какво наистина иска. Ако държи да прекарва време с баща си, то ком и опиумката са прави - осигури присъствието на 3-ти човек дори и да се налага това да си ти. Знам, че ти звучи налудничево, макар и да съм сигурна, че ти е минавало през главата, но понякога е по-добре да не стигаме до ограничителни заповеди и нови съдебни разправии.

Баща му го взима от петък вечерта до неделя вечерта. Понякога са в провинцията, такава му е работата, често пътува. Не мога да съм с тях. А и като се напие по-добре да не се говори с него, че става още по-лошо. Не знам кой е този човек дето ще се справи с такова леке.

Ники, не знам какво да ти кажа. Освен, че това усещане на излъгани очаквания ми е до болка познато. От моя гледна точка, не от детската. Та си мисля, това в един момент води до избухване на емоцията, потисканото разочарование постепенно се превръща в неприязън, в отхвърляне на другия, ако не се овладее на този етап, може и в омраза. За детето едва ли ще е добре да стига до там в отношенията и емоциите към баща си.
Това, че го търси е нормално, то си е душичка, иска си таткото, оня когото е изградило в представите си. Затова са и оправданията, за да не накърни в представите си образа на таткото. Така както и ние правим често спрямо партьорите си. Да ама ... тук ми свършват умните приказки. Нямам идея как да постъпиш, как да помогнеш на детето. Но определено мисля, че не трябва повече да рискуваш да го подлагат на подобен тормоз. Че то да не е торба с играчки, иди ми-доди ми. Както сама каза, точно от това си опитала да го спасиш, както и себе си.
Наистина може би нещата са в компетенцията на адвокат и психолог. Съжалявам да прочета това, което си написала. Прегръщам ви и двамата и ако мога да помогна с нещо, обаждай се.
Целувки!

..."Мъчно ти било, чудиш се какво да правиш"...ТИ имаш ли отношение към това дете ?
Белите стават за секунди...после да не ревеш, пуснах го с баща му, онзи пак се напил...детето спало на снега пребито/недай си боже!/...или де да знам каква друга изцепка
За мен , в случая ти проявяваш безотговорност! Но предполагам че и те е яко страх от бившия и неконтролируемият му алкохолен характер....мдааа

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

"Казах на сина ми, че ще спра да го пускам при баща му"

Не занимавай детето с такива изказвания, то няма нищо общо!...и не оправдавай безсилието си да предприемеш нещо наистина сериозно!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Сама го казваш - с други думи поставя в несигурност детето и ти изобщо не бива да вдигаш ръце. Отговорна си.
Писах по-горе. Още повече тия пътувания. Б@си, не искам да съм на твое място.
Задействай нещата, за да не се случи късен моментът, в който ножът опира кокала...

Успех!


Wine Me & Dive Me

Лишаване от родителски права. Как изобщо позволяваш това. Може и да не съм права, защото не съм запозната със сентиментите, то не е и нужно

Предвид миналото, което си е и настояще на бащата, май единственото разумно нещо е да се действа с адвокат и да се забранят тези пътувания и оставания насаме на двамата. Знам, че ти трябват сили и предполагам, че изпадаш в ужас от идването на уикендите, но се налага да се ограничат контактите им. Имаш и доказателство и повод да го направиш сега с последното му прибиране от полицията. Имаш и човек до себе си, който ще те подкрепи и ще е до вас двамата. Ние също сме тук и не се притеснявай да се обадиш по което и да е време по какъвто и да е повод.

Истината е, че той никога не е посягал на детето или на мен. Агресията му по-скоро се изразява в удряне по масата, чупене на покъщнина и е повече психически тормоз. И не, не ме е страх. И не бягам от отговорност. Не ми се иска да спирам принудително детето си да се вижда с баща си при положение, че то самото не е показало нежелание за това. Някакси ми се искаше да го оставя сам да реши. Той приема баща си като болен човек, който е зле с нервите и го съжалява.

по мое мнение , макар да му е баща не бива да се виждат, щом го поставя в такова несигурно положение.Разбирам че детето обича баща си все пак баща му е , но за негово добро не бива .Алкохола придружен при това с агресия е страшно нещо .ти сама казва ш от това си искала да спасиш детето си.А само с него какво ще го защити.Правилно са ти казали в краен случай срещата в присъствието на 3-и човек , консултирай се с адвокат.Какъв ли страх е брало детето тогава.А и съм сигурна че и ти не си спокойна когато са заедно.Пиши ни и ако можем с нещо да ти помогнем -доста хора от клуба биха го направили

Благодаря ти. Знам, че мога да разчитам.Хубаво е когато човек има такива хора до себе си. И преди сте ми помагали и то много. Виждам го детето, че оценява и факта, че човека до мен прави неща за него, които баща му никога не е правил. Винаги ще намери време да му обърне внимание, да поиграят на шах заедно, да ни заведе на кънки, да поиграят на мач, да му обясни по компютъра някои неща. А даже не дава лоша дума по адрес на баща му да кажа пред детето.

"Той приема баща си като болен човек, който е зле с нервите и го съжалява."
Да, детето приема така нещата...но ние "дъртите" знаем за какво става дума! То и за това детето е поверено на теб!/за да го предпазиш!/...защото всички знаем "тази болест!"

От пияния и лудия бяга!/спомни си поговорката/

А ти продължавай зорлем да набутваш детето в отровното бащино присъствие!
Не знам! Тук доста се изписа...ти си реши...ще се молим за момчето да оцелее все пак!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!