искам!

да си вдигна мършавия задник и ви събера утре всичките на купон-и тъжни,и весели ,и отчаяни , и замаяни,и злобни , и не толкоз такива!
да отида утре на Шипка-да му ударим там по 1 конско кафе с повече ром/може и коняк/и да хапнем кво да е прасешко!
реже ми се също,ама ха сетете си как и какво ми се реже!
Слуша ми се!И глупости,и жалби,и хвалби!
ми като знам,че чак на Шипка няма да дойдете,пък и мен няма кой да ме закара до там!Оная Шипка-високата,непочистената,Великата.Всички Ви бих ви заменила само с Горан Благоев.Мъжо каза,че кат съм махмурлия ставам романтична,дали е верно.Той пък оглупява.Дали и аз?

Хехе, аз пък си помислих, че става дума за едноименно заведение в София Кой за какво си мисли, а?

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му помага

И аз за О!ШИПКА си помислих, но не е лоша идея. бодилчето, вземи да организираш нещо! - пък ние ще те черпим :Р
Аз вече се отказах да се занимавам с каквото и да е, понеже трябва да се прави от една седмица предварително. Обаче ако искате може за довечера да измислим нещо. Удобно е, хората са си по родните места, а заведенията са празни. Нищо не обещавам - за сега само проучвам общественото мнение. Пишете тук, или се свържете с мен по някой от възможните начини.

Поглеждам навън и от 3-4 блока, доколкото ги виждам добре, забелязах само един български трибагреник. На мен не ми хрумна изобщо за едноименното заведение. Пък и България не е София, но виждаш този празник колко е или не е в сърцата ни. Други сме вече. Ценностите са други. А ти си сега, като бялата лястовица.

ДА ПРЕВЪРНЕМ ИДЕЯТА ВЪС ВСЕНАРОДНО ДВИЖЕНИЕ!!!

Като спомена Шипка и на мен ми трепна душицата...как ми се ходи, ама не само там, ами и Боженци и на Етъра и в Троянския балкан и в Трявна и.....
Не искам и да чувам за големите градове (макар че съм от такъв). Искам само сопкойствието,миризмата на стари възрожденски къщи, аромата на Балкана...
Е, към момента това е невъзможно понеже не съм била в БГ от повече от година и най-вероятно чак лятото ще се върна,...замалко....и засега само ги посещавам в сънищата си...
След семейството, тези местенца ми лиспват най-много - това за мен е България. Повдига ми се от политиците, от странните реформи, от промените които бавно и трудно, но сигурно превръщ БГ просто в една от многото еднотипни европейски държави, но с повече недостатъци от нормалното....Може би съм извън темата, просто исках да споделя сънищата си...и го направих защото зная, че само хора, говорещи български ще ме разберат...

Ти сега какво? Предлагаш да отпразнуваме националния празник на заведение? Да отидем под строй с развети байряци?

Може и да си прав. Май няма особена разлика дали човек ще иде да яде на връх Шипка или в пицария О!Шипка.

Аз по принцип не смятам, че яденето, веселието и развяването на знамена показва принадлежността ти към някоя кауза и доколко носиш един празник в сърцето си. Това са елементи на социалистическа показност, които ми напомнят за едни други, неотдавна отминали времена

Dreadx, защо използваш темата на бодилчето с призив за непатриотични, а чревоугоднически прояви? Я си пусни една темичка, че да знаят хората къде за какво да пишат...

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му помага

щот корана забранява алкохол и свинско-чети и м/у редовете.........

То не е проблема, дали точно този празник е в сърцата ни, а дали вообще в сърцата ни има място за празници.

Губя контрол...

Вчера идваха дъщерите ми. Та, баща ми "открадна" от времето ми с тях, разказвайки им за миналото. Покрай разказа ми припомни съборите на село. Как дядо му колел поне по две агнета, по два петли и две кокошки за супата. Идвали хора от други селища. Поне 30-40 човека гости. По-далечни и по-близки. Музика с живи музиканти, хорА, а на срЕдсело като панаир. Балони, играчки, шаренийки, за децата , че и възрастни , толкова забавно и превъзбудено.
Няма го това в бита ни вече. Поне в моя.

ДА ПРЕВЪРНЕМ ИДЕЯТА ВЪС ВСЕНАРОДНО ДВИЖЕНИЕ!!!

В моя пък никога не го е имало. Но празници е имало и ще има. Като 3.март примерно. Не е задължително да го свързвам само със "Здраствуйте братушки", въпреки, че прадядовците ми са били офицери от 'оная армия'.

Губя контрол...

Мдааааааам!
Почвам да се сещам за една стара максима, че по празниците хората си дават сметка на какво дередже са и се леко депресират поголовно.

Един иска да усети величието на празника с кръчма, друг с посещение на паметник, друг иска да види знамена, трети ако се върне в БГ ще си направи обиколка на природните забележителности, каквато ние тука простосмъртните от бач едва ли ще доживеем...


Ехххх, ех,ех,ех - разни хора, разни идеали...

Така, че мисълта ми беше ( щото в момента трудно я улавям) бягайте от синдрома на депресията покрай празниците - тя е кратка , но силна. Не случайно повечето самоубийства се организират също по празниците.

Освен старите максими ими и стари сентенции- например - "Ин вино веритас". Аи наздраве!

Ти си само прашинка от целия свят, но за някого ти си светът!

А моят прапрадядо е един от опълченците на Шипка. Името му се споменава в документираните разкази на очевидци (в доста героичен аспект, между другото!).

и кво ся, няма да се ходи в ошипка явно