ДУПКА

Здравейте,
пиша за първи път но ви чета редовно. Днес реших да пиша но нямам конкретна причина или повод. С оглед на всичко случило ми се напоследък установявам, че светът които градя със зъби и нокти започва да се срива. Кроиш планове бориш се за нещо забравяш за спокойния сън в името на доброто............и удар след удар под кръста. Гадно е м.....ра !!! В момента съм попаднала в дупка- ужасно тъмна и студена. Губи ми се всякакво желание за живот. Че за какво да живея да се опитвам да стоя на краката си и някой постоянно да ме спъва. Омръзна ми да падам и ставам. Омръзна ми вечно да протягам ръка на нуждаещите се а те да ми подлагат крак. Трябва ли да си лицемер, лъжец или гадняр за да стоиш изправен??? Трябвали да мачкаш всеки за да си добре ТИ? И ако трябва- как ще се погледнеш в огледалото или ще се унесеш в спокоен сън????Имали човещина бе хора? Имали справедливост?
Съжалявам за подтискащата тема, но имах нужда да излея някъде гнева си. Не ми се говори с никого не искам да виждам и да чувам когото и да е било, просто искам да говоря с неутрални хора само за да ми олекне. Благодаря на тези които ще ми отделят време.

Здравей

Едва ли има човек (над 12-годишна възраст ), който да не се е чувствал като теб в дадени моменти. Да, за съжаление, има етапи от живота, когато ти се иска едва ли не да се гръмнеш... Но пък има и моменти на щастие, които ти се иска никога да не свършват.

Бъди философ и си спомни поговорката, че винаги е най-тъмно преди зазоряване!

Ако ти се пише, сподели какъв ти е проблема. Ако ли не...просто поеми дъх и се усмихни, ето така

И горе главата!

Привет!
Брой първо до 25 и се успокой. Не ние градим 'света', той ни гради нас. И да - изправените сме много. Дали пък не правиш просто излишни компромиси? И дали си заслужава да ги правиш??

Губя контрол...

Когато си на дъното...
Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища премазани
нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души,
загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш

Carpe diem! Volente deo!

Много добре те разбирам и силно ти съчувствам. За съжаление има такива моменти в живота на човек, но те не са по-дълги от другите, светлите, просто ние ги усещаме така. Защото е трудно, защото търсим опора, но някой ни я измъква под краката, защото се надигаме, а получаваме нов удар и падаме отново - всичко има край, това също ще свърши. Наистина ще свърши. Някога, не се знае кога, но по-бързо, ако сами си помогнем. Въпросът е да спрем потъването и после, неминуемо, следва изплуването на повърхността. Желая ти кураж!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Преди два дни се подпалил спалният вагон на влака София-Кардам. Осем души изгорели живи, до неузнаваемост,издирват се и още жертви. Сред изчезналите /или неидентифицираните/ е 25 годишен младеж от Добрич. Пътувал с влака за сватбата си.

Сигурно имаш много сериозни проблеми. Но поне имаш бъдеще и шанс.

Споко!Поседни малко,ако трябва преди да станеш,повикай,погневи се и чак тогава стани.Аз вече да ти кажа не бързам много веднага да ставам.Почиииивам си след падането пък тогава.Може да не е най-добрият вариант,но е някакъв вариант.Ще намериш и ти твоят.Сигурна съм!

Съчувствам ти.
На въпросите ти, ще отговоря така:
Живеем в един доста несправедлив в същността си свят от гледна точка на християнския морал или детските приказки.
Но от гледна точна на закона на джунглата пък - всичко "несправеднливо", което ти се случва, лично на теб, всъщност може би е напълно заслужено - в съответния кризисен момент си се оказал неадекватен, неадаптивен или по просто казано - в позицията на слабия от гледна точка на целта ...
В резултата -причинно следствената връзка е скръцнала със зъби насреща ти...


Налага се постоянно да балансираме между цивилизованите правила и морала, измислени да защитават вида ни и социалните ни надстройки и закона на джунглата, вграден в нас от сотици хиляди години, целта на който пък е да ни защити като уникални индивиди.

"Успели" можем да наречем тези, хора които съвместяват балансирано двата привидно противоположни подхода към битието - в конкретен момент и конкретна ситуация и извличат най-доброто за себе си.
Резултатът трябва да е такъв, че хем на индивида и поколението му да е добре, хем човешкият род да не загази, има да върви с малки стъпки към прогрес...

Надигаш вопъл за следното:
Че за какво да живея да се опитвам да стоя на краката си и някой постоянно да ме спъва. Омръзна ми да падам и ставам. Омръзна ми вечно да протягам ръка на нуждаещите се а те да ми подлагат крак. Трябва ли да си лицемер, лъжец или гадняр за да стоиш изправен??? Трябвали да мачкаш всеки за да си добре ТИ?

Според мен, излишно се кахъриш с ОНЗИ въпрос -за смисъла на живота... Нищо чудно, че след толкова питания накрая всичко ти е омръзнало...

Не питай - ами живей, ТАКА, КАКТО НА ТЕБ ТИ ХАРЕСВА ити идва от вътре...
.
Ако ти харесва да си алчен, властен, егоистичен и дори жесток човек, който граби с пълни шепи от живота, без много да му мисли...ако това е твоята истинска природа - ами кефи се на това.. животът си е твой и най-добре е да се чувстваш жив във всяка минута от него.
А ако си в другия полюс - алтруистично настроен, винаги виждаш първо доброто в другия, ако обичаш да помагаш, да се раздаваш, да споделяш с ближния и ако все още харесваш истините в детските приказки - ами няма проблем , просто продължаваш да бъдеш себе си.

И в двата случая плащаш съответната цена... и е абсолютно безмислено да мрънкаш срещу нея!!!

Всъщност, ако искаш да минимализираш "цената" - с годините се научаваш в кога и как да спазваш "човешкия закон", кога "закона на джунглата" *

-----------
* Кавичките не са случайни - просто нямам под ръка цитат от Маугли....

Не искайте много, за да може да платите цената.

...трябва да се научиш, да поставяш всеки на местото му-за предпочитане е по елегантно, но ако н есе получи...може и по хард!))! И да прецениш до колко да се раздаваш според случая и хората! И тогава нещата потръгват))...щото иначе теква една демокрация и ти не знаеш дали дайчовото да подхванеш, или ръченица...трети пък иска нещо трето и ...така))
А нали не си забравила и до болка познатия лаф : Пътищата към ада са осеяни с добри намерения! Това го казвам във връзка с написаното от теб: "Кроиш планове, бориш се за нещо, забравяш за спокойният сън в името на доброто...и удар след удар под кръста!"
Предполагам, предпочитам, а то представи си! /бабин лаф!/

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Гледам си единфилм сега и там казах анещо , което си е баш така)):

"Днес моралът не е ценност!"
/пък ти си го дешифрирай както хочеш))/

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Здравей,
Приеми го просто като период. И това ще отмине.

А може би... трябва просто да спреш да "градиш със зъби и нокти".
Понякога си поставяме неизпълними цели и после страдаме, че не можем да ги осъществим.
От опит знам, че колкото повече се пъна срещу съдбата, роптая и недоволствам, толкова ударите й зачестяват.
Опитай една проста изпитана методика: открий какво искаш, прецени по силите ти ли е/ можеш ли да платиш цената/, направи всичко, за да следваш целта и...нататък е - каквото стане.
Ако не стане - не прави трагедии/ рискът трябва да е поет с ясна сметка какви ще са негативите/. После, както вече са ти казали, сядаш...почиваш си, колкото трябва..и когато поискаш се изправяш:)

А за това каква трябва да бъдеш- каквато ще се харесваш ТИ.
Поздрави и успех!

Така, както те чета, ми се струва, че се опитваш да правиш повече, отколкото ти идва отвътре, а според мен спокойствието идва, когато човек прави само това, което му се прави. Та, я се отпусни. Не е нуждо да изпадаш в крайности (Майка Тереза или Бостънския удушвач). Бъди си нормален човек.

Колко мъка има на този свят, драги ми Смехурко!

Благодаря ви за мненията имах нужда от това. Започвам да преосмислям нещата и ще продължавам да се боря. Целите ми не са високи защото знам, че мога да ги постигна и имам сили за това. Просто е гадно, когато някои постоянно гледа да те върне в първи клас само за да не си над него! Но живота е борба а аз съм борец!!!

Хубаво е да направиш някои много простички и много пъти повтаряни неща, за да се оттласнеш първоначално от дупката и да видиш че навън е наистина слънчево, че днес даже не духа като вчера, че има и усмихнати хора по улиците и че може би някой се усмихва и на теб.
Трябва просто да се обадиш на някой приятел, а защо не сега почивните дни по 2 пъти на ден на 2-ма различни, да излезеш отвкъщи и отидеш на кино, на концерт, на кръчма, на нощен клуб, на парк, на планина, на каране на колело ..... всичко което би ти доставило удоволствие.
Не искаш да виждаш никого и да говориш с никого от твоето обкръжение, а само с непознати, неутрални хора, но може би трябва някой да ти каже, че на никой не му пука повече за теб - както на тези хора, от които страниш в момента. Дори да са те наранили с нещо, и те не са идеални, но това не значи че не те обичат, това е.

здравей.....според мен се раздаваш с цялото си сърце и то не от скоро,а може би цял живот...но всичко има лимит,да ,сега с в дупка,но след като излезнеш от дупката,няма да си същата,ще има промяна в теб и не трябва да се обвиняваш за това.....сама казваш:борба за оцеляване!...за жалост всеки има такива моменти и на всеки влияят различно...но каквото и да се случва около теб не трябва да се страхуваш да живееш и да взимаш решения,та дори и те да се окажат грешни.....справила си се досега,НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!

Е па счупи си огледалото То е ясно, че изход няма. Лицемерието и глупостта са заразни