Малък въпрос

*...И недей греши вече...*

Някой успял ли е? Или аз съм идиотка, или искам прекалено много от хората и себе си?

не знам дали някой е успял през земния си път.
въпросът е в отношението - да заобичаш повече правдата, отколкото греха.
и когато сгрешиш, да се покайваш и да се стремиш да не грешиш повече- т.е. като паднеш, да станеш отново и да продължиш.


[линк]

Здравей. Да, но по някога постъпваме грешно защото не можем да накараме друг да постъпи правилно...

да, за съжаление взаимосвързаността ни с другите има и тази отрицателна страна.
и все пак, Господ вижда какво има в сърцето на всеки един.
понякога нямаш избор, освен да постъпиш неправилно, друг път можеш да постъпиш правилно, но сърцето ти да не е чисто...
абе сложен живот


[линк]

P.S. A kakво да правя като искам да ги наритам тия другите?

Това че друг не постъпва правилно изобщо не може и не трябва да ни кара да постъпваме неправилно. Даже и молитва трябва да правим за него, а не да постъпваме неправилно и да правим грях. Грехът е по-лошо от смърт!

За човеците това е невъзможно, но за Бога , всичко е възможно. Възложи мъкицата си, на Господа, защото само Той е наше упование.
Аз самата също имам този проблем,та дори и до днес, така че не си сама.

Така е, защото опитът да накараш някого да постъпи както и да е (било то и правилно), е нещо погрешно. След като е така, нормално е да сгрешиш, нали?

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Куца ми нещо търпението. По някога наистина ми писва от различията на хората. Да, знам че съм магаре. И защо да е погрешно да карам някой да постъпи правилно? (Със сигурност не е правилно да се ядосвам заради това, че някой друг също е магаре...) Но не трябва ли хората сами да искат да постъпват както трябва? Не е ли това нормалното?

Защото принудата не е християнски похват. Ако ти не обичаш да те принуждават и се противиш на това, не постъпвай така и с другите. От друга страна - чрез принуда човек не може да научи нищо, а може да му бъде набито в главата нещо. Ти какво предпочиташ - да направи нещо правилно, или да се научи да бъде такъв човек, че да постъпва правилно?

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Разбира се, че искам да е по желание. Явно не правя нещо както трябва. Рядко изпадам в такива гневни и объркани размишления. Трудно ми е да променям себе си въпреки добрите си намерения, пък какво остава за другите. Ами да - искам и аз и другите да сме по-добри. По някога ме е яд на хората, друг път на мене си. Знам, че трябва да се науча да не се ядосвам.

А не бива да ни е яд нито на хората, нито на себе си. Гневът към Божието творение не е добро нещо. Затова не бива да го проявяваме към никой човек, а ние сме хора също. Ако нещо е повредено у някого (включително у нас), гневът няма да го поправи. Човек се гневи само когато е в ролята на съдник. Ако съдът му е справедлив, може да си позволи да се гневи. Обаче сама знаеш колко лесно човек съди несправедливо, затова и ни е казано - ”не съдете”.

Нашият яд издава безсилието ни. А какво трябва да правим когато сме безсилни? Да се обърнем към Силния. Когато виждаме нечия грешка (независимо чужда или наша) да се каем, а не да се ядосваме. Покаянието лекува, а гневът само задълбочава проблема.

Гневът разчита на своите сили и затова не постига нищо, а покаянието полага всичко в Божиите ръце и затова върши чудеса.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."