самотно - пролетно

Аз винаги ще те обичам.

но защо крещиш?

Абе,вие се побъркахте,бе!!!Ако ви сърби някъде се изкъпете,па пак елате!!!

Самотно ти е.
Кажи нещо.
Искаш ли да сме двама. Хубаво е да чувствам нещо около теб. Не искам само да те гледам. Трябва да има някакъв облак около теб. Кои знае, човек може би дописва с душата си несъвършената материя. После трябва да се докоснем. Ако този миг е неземен ще видиш колко силна е душата ти. Радостта вътре в теб без причина. Но с твоя помощ. Рядко хората събират нещо вътре от себе си с нещо от другия. Слад това може и да се пипаме. Не е лошо. Дано поне си жена.

Кого? Мен?
О, навярно, не...
Както и да е.
Когато се подхлъзна по мисълта, че нещо завинаги ще остане в съзнанието ми като реалност вместо спомен, част от способността ми да осъзнавам става недостъпна за новата информация, течаща отвън и отвътре към сетивата ми. Когато склонността да закачам етикета "завинаги" се превърне в навик, в главата ми остават само замръзнали картини с етикети, осъзнаването се губи и спирам да възприемам различното. Последствията са "консервиране" на миналото, което води до изкривяване на настоящето и съответно неадекватност на индивида. Ужасно е, пази се!
Само смъртта е завинаги.