Молба.......

Всъщност, ситуацията е твърде благоприятна за теб! Ако не беше срината, а само поразклатена, нямаше да имаш такъв огромен шанс (а и да бъдеш принудена) да се изправиш и да тръгнеш отново! А сега просто няма друга приемлива алтернатива (не искаш нито да умираш, нито да деградираш, нали?), така че - смело напред! Аз от сърце ти пожелавам крепко здраве и добър шанс! Можеш да ми пишеш на бележки за конкретни дейности и помощ - не се знае, току виж се окаже, че точно аз мога да посвърша нещо?

Няма страшно! Аз финансово се сривам средно 2 пъти годишно и веднага започвам пак планове да кроя и реализирам, да набирам скорост на нова сметка. Най-нарочно го правя, иначе какъв ми е стимулът за развитие?

Помолих просто за едно искрено пожелание за успех,кураж и късмет.Не съм искала някакви заклинания да изричате...
Благодаря ти все пак...

Изпращам ти само слънчеви и усмихнати първомартенски мисли и пожелания за здраве и много късмет!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Благодаря ти....явно след срива се е задействал в мен инстинкта ми за самосъхранение и оцеляване.Като допълнение притежавам и доста спортна злоба,хъс и упоритост....придобила съм ги от спортуването.
Това,което най-много може да ме изкара извън релси е некоректността и несправедливостта.А точно това ми се случи и съм безкрайно разочарована.Както и да е......
Бллагодаря ти и за персоналната помощ,която ми предлагаш.Ако се наложи наистина ще те потърся.
Целувки на всички .....щастлива съм,че намерих този клуб за взаимопомощ.

Честита БАБА МАРТА на всички
Бъдете много здрави и много силни.

Да ти се връща тъпкано

Първо си те представих в бяла, мъглива, пролетна сутрин, ухаеща на трева, как излизаш от къщи, потропвайки с токчета по влажния асвалт, облечена си в елегантен сив костюм, отваряш сама вратата на колата, слагаш служебния лаптоп на седалката, фриихенда на ушенцето и потегляш към офиса - за своя първи работен ден след повишението...

После си те представих как излизаш от къщи в ранната, ухаеща на трева, пролетна вечер, облечена в къса поличка на цветя, носиш обувки с високи токчета на които леко се олюляваш... как усмихнат мъж, галантно ти отваря вратата на лъскава кола и после потегляте на почивка...или приключение с щастлив край.


Достатъчно позитивно ли беше?

Не искайте много, за да може да платите цената.

Достатъчно,благодаря ти.....
Първата ситуация абсолютно точно отговаря на моята,като към всичко прибавям повишение на отговорностите,ангажиментите и труда.Не се оплаквам,само споделям.Колкото и да ми е трудно сега се надявам да успея,защото съм убедена,че постъпвам правилно.

А за втората картинка мога само да мечтая.....поне на този етап,но и това е нещо

... щом първата картинка е налице - втората скоро ще я последва...

Както вече се коментира наскоро в една от темите - мъжете / особено след развода/ предпочитат жени с пари и самочувствие, а ако са и младички като теб - още по-добре...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Аз пък съм на противоположно мнение.Мъжете прекалено се комплексират от такива самостоятелни,независими и умни жени,с пари и положение.Може и да са по-напред от тях финансово и всякак,пак се опитват да си мерят п*****е с тях и да се опитват да ги потискат.Не обобщавам разбира се,комнтирам само моите наблюдения и горчив опит.Така ми се иска бъгарските мъже да се освободят от комплексите си и да спрат да се надскачат и бият в гърдите колко много работят и колко пари изкарват.А ние жените все едно сме даденост и сме длъжни да работим,раждаме,да се грижим за деца и семейство,а и пари да изкарваме много и накрая и паметник да им издигнем за това,че просто са се родили.
Оффф,отплеснах се.....извини ме,в момнета съм гневна,защото дори и времето за сън ми е запълнено със задачи.

Като те обземе гняв, изкарай си го на работата!
И това за жените като даденост си го избий от главата. Със сигурност не съм единствената, която познава съпрузи и приятели на успешно реализиращи се жени, които ги обичат и се гордеят с интелекта и способностите им.
С широка усмивка ти пожелавам както си се залетяла с висока скорост напред, да се блъснеш в един такъв. Но не катастрофално, а с весел смях.
И после - заедно на Втора космическа към звездите.

Честита Баба Марта! Здраве и късмет!

А бе явно аз не съм попадала на такива.Блазе на тези жени.....искам и аз да имам този късмет.
Благодаря за пожеланието,много ме развеселяваш винаги като те чета.
Пожелавам ти да си винаги така позитивна и щастлива!

Имаш всичките ми възможни палци кръстосани!

мисля като теб, на база на практическия си опит, ама самите мъже като ги питаш - друго казват...уж,не искат бедни женички, та да се налага да ги издържат,а искат добре обезпечени дами, уж не искат необразовани домакини, с които да им е скучно, а искат умни и интересни жени, уж не искат два пъти по-млади от тях мацета, та да ги учат на всичко и да им търпят шуротиите, уж.... уж...
Ама едно говорят, пък друго правят...
Е, има и изключения, вероятно повечето събрани именно в нашия клуб...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Thanks ,thanks,thanks......

А бе хора,големи проблеми срещам.
Как може тлкова да са озлобени и егоистични тези хора.Ужас

И нета и той не ме пуска с профила ми......а бе като ти тръгне надолу и повлича всичко.

Хей, бях ти пращал един линк, хареса ти, но си го забравила
Припомни си го

ДА ПРЕВЪРНЕМ ИДЕЯТА ВЪС ВСЕНАРОДНО ДВИЖЕНИЕ!!!

Не съм го забравила Фотон,днес пак си го припомних.Тъжното е,че тези,които трябва да го видят и поучат от него,изобщо не им е до това.Те си мислят,че са велики и всесилни и даже си вярват.

Знаеш, че нищо на този свят не идва случайно. Щом ти се е отворила нова прекрасна възможност - значи си е точно за теб, теб си чака и никой друг!
Бъди благодарна на добрия късмет и от теб не се иска нищо повече от това да бъдеш себе си! Не, ти нямаш нужда от кураж и сила - ти ги имаш вътре в теб! Важното е да не го забравяш!
Ииииии никой не казва, че ще е лесно, нали? Приеми го откъм купонджийската страна - ако е много лесно, ще умреш от скука :)))

защото още не си стигнала дъното. Това е кратък период, в който ще си мислиш, че си там, но винаги има и по-надолу.
Има нещо останало недоразрушено при теб. За да тръгнеш нагоре, наистина трябва да "опреш" до дъното, за да се оттласнеш после нагоре.
Сигурно ти звучи, като дървена философия, но говоря от личен опит. Когато светът ми започва да се руши, аз му помагам, като доразрушавам останалото със собствените си ръце. Бързо, чисто, с премерени удари. Прекъсвам връзки и изяснявам отношения. Вместо на мен да ми затварят врати, аз ги затварям.
Оставам „сама”. Така намирам себе си.
Не е безболезнено, но предпочитам кратката болка, пред продължителната агония и то със същия резултат. Отхвърлила всички товари, леко тръгвам нагоре. После градя всичко отначало, но не върху руини, а върху нови основи.

Следя темата от началото, но не смеех да ти пиша, за да не прекършвам полетът ти. Мислех си, че това точно не е твоят полет...не и сега. Ти още не си стигнала дъното. Съжалявам. Съжалявам и, че ми се налага да ти го казвам, но яснотата винаги е по-добра, отколкото поддържането на химери.
Огледай се за недоразрушените неща, заради които не помръдваш...лесно е.

Успех и кураж!
Помни, че всъщност никога не си сама, макар и да не виждаш жива душа покрай себе си. Истината е в невидимото!

Carpe diem! Volente deo!