Мразите ли хората

Случва ми се само понякога, но напоследък твърде често. И тогава наистина ги мразя - не знам дали това е нормално, за човек, който е на 24 години.
Случва ли се и на вас, кога и какво ви провокира?
как се справяте с това усещане, кога идва моментът на отрезвяване и на луда жажда да се срещате с хора и да говорите, да говорите...

Като цяло, да.
С много малко изключения.
Мразя ги, когато се сблъсквам с глупостта, простотията, тесногръдието и общо взето с всички човешки недостатъци.
Съвсем нормално е да мразиш хората.
Достатъчно е просто да са те разочаровали наистина много.

Ако си фризьор с добър английски и искаш да работиш в чужбина - имам оферта за теб!

мизантроп.

Aut Caesar, aut nihil

дразни ме неразбирането понякога. но мразя омразата - прекалено черногледо и саморазрушително чувство е. което обаче не значи, че бягам от подобни емоции - не, изживявам ги и ги опознавам, а с това и себе си. съдейки от последните ти думи, ми се струва, че вече си започнала да се отърсваш от това или очакваш да се отърсиш от усещането - което е началото на по-добро усещане за себе си и другите...
за омразата е отрицанието обаче - за да ги изпитваш сега, значи има смисъл в тях, има нещо за което можеш да ги използваш. мрази, щом мразиш; отричай другите заради това, за което не ти харесват; използвай това чувство като тест - пробвай да отречеш всичко, истинските неща ще останат (тях просто няма да можеш да ги отречеш)... ще изтръскаш малко боклук от джобовете на съзнанието си и нещо ново може да ти се изясни... "моментът на отрезвяване и луда жажда да се срещате с хора и да говорите, да говорите" ме навежда на мисълта, че това твоето не е точно омраза, а отчуждение, различност, неразбиране. търсеният момент ще си дойде сам, когато попаднеш на подходящи хора - усеща се, може просто да нацелиш такава компания по време на купон или в някакво мероприятие... след някой и друг час просто почваш да изливаш насъбраното, водите дълги диви разговори, препускате из темите, споделяте... споко, и на мене ми е било така. отпусни се по течението, слушай си музика (щото тия настроения с определени стилове много вървят), прави каквото ти харесва и не им се връзвай на другите... не си избираме времето и мястото за живот, но поне начините можем!

Да мразиш хората означава да мразиш себе си - все пак си част от това общо понятие "хората". Общуването с други човешки същества не е еднопосочен процес, т.е. ти даваш и получаваш, както и хората дават и получават. Ако нещо в тази комуникация не е наред, помисли първо дали причината не е в теб преди да започваш да мразиш.
За себе си мога да кажа, че не мразя хората. Напротив, харесвам ги и ми е приятно да бъда сред тях. Разбира се има и такива, които не ми допадат и не ми е приятно да общувам с тях. Отминавам ги, без да им обръщам внимание - все пак времето ми на тази земя е твърде кратко, за да го пилея за глупости.

Успех! :)

Ласт Ром ми изтри постингите. Ти не се оставяй да ти суфлира каквода правиш.

а, споко, той и по телепатия може... влезеш ли веднъж в този клуб, няма отърване от внушения...
п.с.: ти четеш ли се какво пишеш?!

Ти си неадекватна до комичност в ситуациите както винаги. Не ме занимавай с глупостите си.

adam Darayavaus xsayathiya vazraka xsayatha xsayathiy

аре чупката оттук, недоносче.

Aut Caesar, aut nihil

Много ви благодаря за отговорите!
Вярно е, че е силно казано "мразя", по-точното е - понякога не ги приемам такива каквито са. Или може би те не ме приемат. Макар, че ми е малко странно - аз не съм чак толкова различна. Всъщност съм един слънчев човек, който губи неприлично много време в работа и рядко мисли за себе си. Сигурно това, колкото и да е странно плаши по някакъв начин останалите. Не мога да установя това ли ги спира на някакво подсъзнателно ниво. Защото аз се разбирам добре само с хора, които като мен горят в работата си. С останалите съм пробвала - сред тях има много готини хора, но - не се получава винаги както аз си го представям. Спокойно, не съм някакъв луд работохолик или перфекционист, но нищо чудно да стана
Ако сте в настроение да ми пишете пак ще се радвам.

спокойно, не се впрягай. може бе перфекционизмът ти ги плаши (или поне съм склонна да те разбирам така). показвай, че си обичаш работата заради самата работа, че ти е приятна и има смисъл за теб; малко скрий останалото, може би погрешно го разбират... и разпускай хубаво след това или си намери свой начини за разпускане - танци, пътувания, спорт, йога, нещо което ти харесва. то е и нова среда за общуване...
и пак заповядай тук, естествено :)

Не знам какво ги плаши, но аз наистина си обичам работата, макар, че когато изпадна в онова лошо настроение става направо страшничко, все пак работата ми е свързана с обущаване с много хора и можете да си представите как се чувствам
Права си, че точно свободното време най-много ми липсва, а от там и кръгът на хората, с които общувам вместо да расте се смалява
Но днес съм в слънчево настроение и гледам позитивно.
Може би трябва по-често да навестявам интернет форумите - тук сигурно има интересни хора. Ако това донякъде може да компенсира останалото.
Слънчеви и усмиханти почивни дни на всички

Случваше ми се на старата ми работа:) Когато ми бавеха заплатата:)

Не мога да се сетя да мразя някой, това е силна дума. Или харесвам някой с вариации в цялата гама, или не харесвам-без крайности, или ми е беразличен (неинтересен).

Като разбереш защо мразиш някой, конкретната причина, тогава ще намериш и решение на проблема.


Думи, думи и нищо повече

какво това ''м" след ника ти? мноооо си ми странен така. и тук.

простете игнорацията ми.

Думи, думи и нищо повече

Аз съм мразил доста хора и то по две причини:
1.Защото е жена и/или
2.Мизерия дори в мисленето

Аз пък не мога да разбера как успявате толкова омраза да държите у себе си.

Защото ако имаш предвид, че просто не искаш да виждаш никого и ти се стои сам вкъщи с поглед в стената е едно, но да казваш, че мразиш хората...Чудя се дали не използваш думата, без да влагаш в нея конкретния й смисъл. Защото аз съм срещала човек, който явно мрази хората. Ако си способен да изревеш на някого, когото не познаваш "кучко мръсна" в отговор на "извинявайте", не виждам друго обяснение

А аз...понякога се сещам, че не разбирам голяма част от хората...

* * *
Пълна излагация

наистина ги мразя - не знам дали това е нормално

нарича се депресия...иди на солариум

Do what you want to do and everything else will be revealed to you.