относно следването

Наистина ли е толкова тежко следването по медицина,колкото казват всички?Какъв е обемът от информация,който трябва да се усвои за изпитите за една сесия и реалистично ли е?Остава ли и свободно време все пак?

Следването по мое време беше тежко.
Разбира се оставаше и време за купони.
Има доста дисциплини където е необходима добра памет, но има и дисциплини където е необходимо мислене.

Bеer? Mоre?
Плацебото

при добра основа на знания, логично мислене, разсъждения и не на последно място желание за всичко това-нещата стават по-леки

Има два варианта - или да не ти стигне времето - нито за купони, нито за учене, или да ти стига и за двете. Зависи ;-D

Поне за някои от нас не беше. Но има уникално тъпи и прости същества, които станаха лекари, включително чужденци. Така че...
То има и един лаф - магаре да вържеш в Медицинска Академия, ще завърши.
Според мен това е лошото на нашето образование - трудно влизаш, лесно излизаш. Би трябвало да е обратното.

Ако имаш желание, нищо не може да ти попречи. Действително е по-трудно следване, но не си спомням някой да не е завършил.
Ако искаш студентството ти да е безкраен купон, не се хващай. Защото ще трябва и да почетеш.

Държавата България - невъзможни неща няма!

Бе то и един инженер казвал, като се знам какъв съм инженер ме е страх да отида на лекар. Може би има доза истина в това. Дано да е по-малка дозата.

Може би това важи за всички висшисти. Не можеш да искаш от човек на 23-24 г. да е супер стриктен, отговорен и само да чете и да не купонясва. Че кога, ако не тогава?

Държавата България - невъзможни неща няма!

Ми то аз като знаех какъв съл лекар, та ме беше страх да поръчам да ми направят ЕКГ - най-накрая ми направиха, ама софтуера си го писах сам - щото как да се довериш на инжинери

Bеer? Mоre?
Плацебото