ПЪРВА СТЪПКА

Много ми харесва как е развита Първата Стъпка в Синята Книга, тук я нари4аме така, всъщност е 4ерна. Силни и то4ни думи....

ПЪРВА СТЪПКА

Ние признахме, 4е сме безсилни пред своята зависимост и 4е животът ни е станал неуправляем

Няма зна4ение какво и колко сме употребявали. На първо място в АН е АА стои това да оставаме 4исти.
Ние осъзнаваме, 4е не можем да употребяваме наркотици и алкохол и да живеем. Когато признаваме бесзилието си и неспособността да управляваме собствения си живот, ние отваряме вратата към възстановяването.
Никой не може да ни убеди в това, 4е сме зависими. Това е признание, което трябва да направим сами. Когато някои от нас имат съмнения, ние си задаваме въпроса:"Мога ли да контролирам употребата на което и да е хими4но вещество, променящо ума и настроението ми?" Пове4ето зависими ще разберат, 4е в момента, в който пожелаят да упражнят контрол, той е невъзможен. Какъвто и да е изходът, ние откриваме, 4е не можем да контролираме нашата употреба, за каквато и да е продължителност от време. Това ясно ни показва, 4е зависимият няма контрол над наркотиците и алкохола.
"Безсилни" озна4ава, 4е използуваме хими4ни субстанции ПРОТИВ волята си. Ако не можем да спрем да употребяваме, тогава КАК можем да кажем, 4е се контролираме??
Неспособността да спрем да вземаме, дори влагайки най искреното си желание и прилагайки най силната си воля, е онова състояние, за което казваме:"Нямаме абсолютно никакъв избор"
Все пак ние имаме избор, но само ако спрем да се опитваме да ОПРАВДАВАМЕ своята употреба.
Ние не дойдохме в тази общност, преизпълнени с любов, 4естност, непредубеденост и готовност.... Ние бяхме стигнали до състояние на невъзможност да продължаваме да вземаме поради физи4еска, умствена и душевна болка. Едва след като бяхме победени, ние проявихме готовност за действия. Нашата неспособност да контролираме употребата на наркотици и алкохол е симптом на болестта на зависимостта.
Безсилни сме не само пред наркотиците и алкохола, но и пред ЗАВИСИМОСТТА СИ. За да се възстановяваме, ние имаме нужда да признаем този факт. Зависимостта е физи4еска, умствена и духовна област, която влияе на вси4ки сфери на нашия живот. Физи4еската страна на нашата болест е принудителното използуване на хими4ни вещества: неспособността да спрем след като веднъж сме запо4нали. Умствената страна на нашата болест е тази идея фикс, или неопродолимото желание за употреба , дори когато разрушаваме живота си. Духовната страна на нашата болест е тоталният ни егоцентризъм.
Ние си мислехме, 4е можем да спрем, когато и да пожелаем, независимо от вси4ки доказателства за обратното.
Отри4ане, заместване, рационализиране, оправдаване, недоверие в другите, вина, объркване, запуснатост, деградация и загуба на контрол _ вси4ки те са резултат от нашата болест....
БОЛЕСТТА НИ Е ПРОГРЕСИВНА, НЕЛЕ4ИМА И СМЪРТОНОСНА!
Пове4ето от нас изпитват облек4ение, когато открият, 4е ние сме болни, а не морално непълноценни. Ние не сме отговорни за нашата болест, но ние сме отговорни за нашето ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ!!
Пове4ето от нас са се опитвали да спрат сами, но не са били в състояние да живеят нит със, нито без наркотици и алкохол... В края на краищата ние осъзнаваме, 4е сме безсилни пред зависимостта си.
Много от нас се опитваха да спрат използувайки цялата си волева сила. Това винаги беше само временно разрешение. Ние разбирахме, 4е цамо волята не може да ни помогне, независимо дали за по кратко или за по дълго време. Ние опитвахме безброй други средства: психиатрии, болници, рехабилитационни домове, любими, нови градове, нова работа. Вси4ко, което опитвахме, се проваляше...
Запо4нахме да разбираме, 4е изобретявахме най абсурдни измислици, за да оправдаваме бъркотиата, в която бяхме превърнали живота си заради наркотиците и алкохола.
Докато не се освободим от нашите резерви, без зна4ение какви са те, базата на нашето възстановяване е в опасност. Резервите ни отнемат това, което тази Програма ни предлага. Отказът от вси4ки резерви озна4ава предаване. Тогава и само тогава е възможно да ни се помогне да се възстановяваме от болестта на зависимистта.
И сега въпросът е: "Ако сме безсилни, тогава как могат да но помогнат АА или НА??
Запо4нахме с това да ПОИСКАМЕ ПОМОЩ. Основата на нашата Програма е да признаем, 4е сами не можем да овладеем зависимостта. Когато успеем да приемем този факт, ние сме изпълнили първата 4аст на Стъпка Първа. За да завършим изграждането на основата, необходимо е да направим още едно признание. Защото ако спрем дотук ще знаем само половината от истината.
А НИЕ СМЕ ВЕЛИКИ МАНИПУЛАТОРИ НА ИСТИНАТА
От една страна казваме: "Да, аз съм безсилен пред зависимостта си", А от друга страна казваме: " Когато си оправя живота, тогава ще мога да се справя с наркотиците и алкохола". подобни мисли и действия ни връщаха обратно към активна зависимост. Никога не ни идваше на ум да се запитаме:Щом не можем да контролираме зависимостта си, тогава как можем да контролираме живота си? 4увствахме се нещастни без наркотици и алкохол и животът ни бе неуправляем. НЕСПОСОБНОСТ ЗА РАБОТА, ЗАПУСНАТОСТ, РАЗРУХа з това са явните 4ерти на неуправляемия живот.
Семействата ни са разо4аровани, объркани и разтроени от нашите действия, 4есто ни изоставят или дори се отри4ат от нас. Дори и ако имаме работа, ако сме приети в обществото, ако сме възстановили връзката със семействата си, вси4ко това не е достатъ4но, за да бъде животътр ни управляем. Приемането в обществото не е равно на възстановяване.
Ние разбрахме, 4е нямаме друг избор освен или да променим стария си на4ин на мислене или да се върнем към употребата. Когато направим най доброто, на което сме способни, то работи за нас така, както е работило за другите. Когато не можехме пове4е да вървим по стария път, ние запо4нахме да се променяме.
От този момент нататък, ние запо4нахме да разбираме, 4е всеки 4ист ден е успешен ден за нас, без зна4ение какво се слу4ва през този ден.
"ДА СЕ ПРЕДАДЕМ" озна4ава, 4е не е необходимо да продължаваме да се борим. Ние ПРИЕМАМЕ нашата зависимост и живота, такива каквито са. Ние ставаме готови да направим вси4ко необходимо, дори и нещата, които не харесваме, за да оставаме 4исти.
Преди да предприемем Стъпка Първа ние бяхме изпълнени със страх и съмнения. В този момент много от нас се 4увстваха изгубени и объркани. 4увствахме се разли4ни. Работейки по тази стъпка, ние заявихме нашето предаване на принципите на Програмата.
Само след като се предадем ние ставаме способни да преодолеем от4уждението на зависимостта. Помощта за нас, зависимите, запо4ва само когато сме способни да признаем пълното со поражение. Възможно е това да ни изплаши, но това е основата, върху която ние изграждаме живота си.
Стъпка Първа озна4ава, 4е ние не трябва да употребяваме и това е едно голямо освобождение. На някои им трябва време , за да осъзнаят 4е животът им е станал неуправляем. При други, едибственото, което им е ясно е, 4е не са в състояние да управляват живота си. Дълбоко в себе си ние знаехме, 4е алкохолът и дрогата имаха силата да ни превръщат в нещо, което не желаехме да бъдем. Като оставаме 4исти и работим по тази стъпка, ние се освобождаваме от нашите вериги.
И все пак, нито една от стъпките не деъствува като маги4еска пръ4ица. Ние не просто произнасяме словата на тази стъпка, ние СЕ У4ИМ ДА ЖИВЕЕМ според тях. Ние сами разбираме, 4е тази Програма може да ни предложи нещо. Ние открихме НАДЕЖДАТА. Ние можем да се нау4им да съществуваме в свта, в който живеем. Ние можем да открием зна4ението и целта на живота и да бъдем спасени от безумие, поквара и смърт. Когато признаваме нашето безсилие и неспособност да управляваме живота си, ние отваряме вратата за една Сила, по голяма от нас, която ни помага..

НЕ Е ВАЖНО ОТКЪДЕ ИДВАМЕ; ВАЖНО Е НАКЪДЕ ВЪРВИМ!!!

И нека Силата да ни води! Още 24 4аса за вси4ки нас, трезви и 4исти..

24 февруари

НОВО ВЛИЯНИЕ

“Трябваше да променим жизнените стереотипи, които ни разрушаваха”

В ранното детство повечето от нас бяха способни да се радват, удивляват, отдават и получават любов без никакви условия. Когато започнахме да пием, се подложихме на влияние, което започна постепенно да ни лишава от способността да правим всичко това. Колкото повече се плъзгахме по пътеката на зависимостта, толкова повече се отдалечавахме от радостта, удивлението и любовта.
Този път не го преминахме за един ден. Но независимо от разликите, ние дойдохме в Анонимни алкохолици с много повече проблеми от простата зависимост към веществото. Влиянието на алкохолизма се отрази на всички страни от живота ни.
Истина е, че Дванадесетте стъпки правят чудеса, но тези чудеса също не се случват за един ден. Нашата болест бавно, но сигурно спря духовното ни развитие. Възстановяването оказва на живота ни съвършено ново влияние. Имайки такъв източник на сила като Братството и духовното развитие, ние се обръщаме към нов начин на живот.
Това изменение разбира се не се случва “просто така”. Но ако ние се срещнем с влиянието, което АА оказва върху живота ни, то след известно време усещаме промените в личността си. Тези промени ние наричаме възстановяване. Дванадесетте стъпки ни дават програма, с помощта на която ще върнем в живота си радостта, удивлението и любовта.

САМО ЗА ДНЕС: Ще отида да се срещна с новото влияние на Братството и духовните сили, които АА донесе в живота ми. Ще работя над следващата стъпка в моята Програма.

Велик текст. Има много сила в него. Благодарение на тази стъпка осъзнах, че не мога да контролирам употребата на психоактивни вещества. Когато твърдях, че мога да контролирам тази употреба, все още не бях готов да спра. А когато си казвах, че не мога да спра, дори и да искам и в същото време четях Първа стъпка, разбрах, че съм безсилен. "Помощта за нас, зависимите, започва само когато сме способни да признаем пълното си поражение"!

Karata,
Не знам колко пъти съм го 4ела... И обсъждали с братя и сестри. И всеки път нещо виждам по нов на4ин. И всеки път ме поразява със силата и то4ността си.. Затова и го пуснах във форума. Аз дори имам и тениска, на която на много езици пише последното изре4ение: Не е важно откъде идваме, важно е накъде вървим. За моя гордост на български гo пише 3 пъти!!!. И другите стъпки са страхотно развити ..

И нека Силата да ни води!

25 февруари

4УВСТВАЙКИ ЗАВИСИМОСТТА

Имаме много могъща сила на сцепление. Единственият проблем се състои в това, 4е за да живеем, се превърнахме в зависими от тези неща, които ни разрушаваха: нашите затаени обиди, самосъжалението, вредните навици, алкохола и наркотиците.

Наше задължение е да прехвърлим тази огромна сила на сцепление към нещата от живота, които са ни възможни и които допринасят за нашето благополу4ие и после да се захванем здраво за тях. Някой беше казал, 4е един любящ дух подкрепя другия на отворена длан, като 4е ли другият е крехко пти4енце. Ще потърся ли да се захвана здраво затова, което е добро за мен?

Мой Боже, отстрани от мене този страх, който ми пре4и да коригирам моите недостатъци.

Тези са добрите неща, за които днес ще се прикрепя: ..........................................


Господи, помогни ми да бъда днес 4ист и трезвен!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Kогато затропках по Пътя на Щастливата Съдба, 4ух един съвет от по старите, 4е ако вложа само една трета от усърдието, изобретателността, упоритостта с която съм употребявала по време на активната ми зависимост,в усилие да се поддържам във възстановяване, аз ще успея.. И си е така!!!

И нека Силата да ни води!

26 февруари

НАУ4АВАЙКИ СЕ ДА ЖИВЕЕМ

Трябва да се нау4им да живеен, ден подир ден, то4но така както се нау4ихме да ходим, или да говорим или усвоихме, каквата и да е физи4еска активност. Когато прекратихме с активната зависимост, трябваше да запо4нем да се у4им да живеем отна4ало. О4евидно, съдейки по нашето минало, не сме били постигнали големи резултати в тази област.

Ако нашето желание е достатъ4но силно, Господ ни хваща за ръката и ни води стъпка по стъпка, ден подир ден в посока на нашия нов живот. Вероятно е и да успеем да се превърнем в тези зрели и любящи възрастни, каквито не успявахме да бъдем през толкова дълги години. Дали съм се нау4ил да живея?

Мой Боже, моля Те да ме хванеш днес за ръката и да ме водиш в съответствие с Твоята воля, а не моята!

Днес ще търся да се нау4а да живея, както следва: ................................................................................................................................

Господи, помогни ми да бъда днес 4ист и трезвен!


:::::::::::::::::::: И нека Силата да ни води! Аз май във всеки мой постинг пожелавам, само за днес за вси4ки нас "Мой Боже, моля Те да ме хванеш днес за ръката и да ме водиш в съответствие с Твоята воля, а не моята!
Ама се обръщам към Силата::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

И нека Сърцата ни да са отворени за Силата..

Силата да, но дали вси4ки я 4увстват ?

[линк]

Ако нашето желание е достатъ4но силно, Господ ни хваща за ръката и ни води стъпка по стъпка, ден подир ден в посока на нашия нов живот.

Силата се чувства от хора, при който мисълта за Божията воля се пронизва във всички техни действия!