съмнението...

...Е толкова странно явление, че започнах да си мисля дали пък извънземните са виновни. Проява на глупост, на интелигентност или просто вирус, привнесен от враждебно настроени извънземни е то?
Вярвайки безрезервно в някого или в нещо - например в любим човек, в Бог, във вкусните баници, в евтината бира или в демокрацията, обикновено се оказваш заобиколен от ехидни усмивчици. Куп критици те убеждават, че не разглеждаш нещата в дълбочина, привеждат ти солидни аргументи за това и в крайна сметка излиза, че си наивно лайно и си толкова сляп, че просто няма накъде.
Влюбен си, например, и изведнъж ти хрумва, че тя/той, може и да ти изневерява. Или, че не държи кой знае колко на прекрасната ти особа. И, хоп! Почваш да търсиш доказателства, а който търси.... Днес така, утре така и в крайна сметка се разделяте или като добри приятели, ...или като добри идиоти. Същото е и с приятелите, и с колегите, само че от тях нема отървия в общия случай. В крайна сметка се заформяш като един изключително проницателен нещастник(темерут) и се опитваш да откриеш радостите на градинарството, на риболова или на плетенето на брюкселска дантела.
Вие как го приемате съмнението? Не е ли нищо повече от вирус, който се разпростанява по всякакви пътища (в това число и по полов) само и само да не изпреварим технологично извънземните. Или пък съмнението е лъжичката с катран, която разваля цяла каца с мед.

Ех,днес съм в такова хубаво настроение. Времето е хубаво - идва пролет! Аз съм на вълна филмови награди,вълнувам се от красивите и талантливи актриси, които ще гледат втренчено, когато чуят името на победителката в категориите:
Най-добра актриса в главна роля
Най-добра актриса в поддържаща роля

И точно сега,тази съмнителна тема...Доколкото разбирам,ти се съмняваш дали вече играеш "главната роля" в мислите на своята любима Нека да изключим другите неща(Бог, вкусните баници, евтината бира, демокрацията и извънземните...)

Защото само Тя има значение,поне за мен. Тоест - възможно е само в нея да се съмнявам,ако я имах!Става дума за една друга любима,не твоята
Но,понеже аз я нямам,няма и в какво да се съмнявам. Ако И тя беше влюбена в мен,тогава нямаше да има и капка съмнение.

Извинявай,че ти говоря такива неща в състоянието,в което се намираш,но съмнението по отношение на любимата е сериозен проблем. Ако бях на твое място и не издържах повече,щях направо да я попитам,гледайки я в очите,разбира се.

Опитах се да те освежа. Незнам дали съм успяла,но и твоята тема не може да ме помрачи

на едното май му казваха критична мисъл, а на другото - мнителност. ясно е кое вреди на здравето (психическото, предимно)...

Едно нещо, което не е достойно за съмнение, е фактът, че всичко подлежи на такова :)
Смея да твърдя, че не самото съмнение е проблемът при повечето хора, а това, че винаги имат нужда от патерица... тоест да ВЯРВАТ в нещо. Вярва този, който не знае, и не иска да си го признае :) Вярва този, който не иска да намери в себе си това, което си мисли, че ще намери извън себе си.

[линк]

Е, поне вярващите имат "balls" ако не друго.



Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus

"Вярва този, който не иска да намери в себе си това, което си мисли, че ще намери извън себе си. "

Това да не би да означава,че трябва да повярва в себе си?

Аз и на себе си нямам много много вяра

Но това не ми пречи да си се уважавам

Ейй как можах да забравя тази/това песен/стихотворение, дето така и не научих на кой е, ама много ме кефи, някой го беше пуснал тук много отдавна:

Не можеш да откриеш всички истини,
дори да знаеш цялата история.
Ще бродиш като алхимик дълбоко в мислите,
докато най- накрая си натъртиш мозъка.
Не можеш да излъжеш всички дяволи -
поне един зад тебе ще се скрие.
И ще ти бръкне някой ден със пръст във вярата,
щастлив като трамвайния джебчия.
И ще ти бръкне някой ден със пръст във вярата,
а след това от щастие ще вие.

От другата страна, от другата страна,
от другата страна на огледалото
днес търсим звуците на старото пиано.
А след това, а след това,
а след това поглеждаме в пространството,
една звезда поне да видим само,
а след това поглеждаме в пространството
една звезда поне да видим само.

Не можеш да спечелиш цялата игра,
дори да имаш всички силни козове
ще бъдеш вътре винаги поне с една ръка,
последната ръка - ръка на Бога е.
И толкоз още работи не можем,
но точно за това до днес разчитаме
на тази невъзможна невъзможност,
която все ни кара да опитваме.
На тази невъзможна невъзможност,
която все ни кара да опитваме.

От другата страна, от другата страна,
от другата страна на огледалото
днес търсим звуците на старото пиано.
А след това, а след това,
а след това поглеждаме в пространството,
една звезда поне да видим само,

а след това поглеждаме в пространството
звездата,
за да видим, че я няма.............


Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus

не. Вярва този, който има нужда от "вяра". И в това няма капка съмнение
п.с. who killed kenny в крайна сметка?

Е как кой! They killed Kenny!

Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus

се нуждае от доказателства. Например ако се съмняваш в Теорията на относителността, но не можеш и проклета думичка да кажеш по нея и в защита на съмнението, това какво е? Решаваш така просто да се съмняваш в прятелката си. Нямаш никакви основания, но решаваш да ровиш и всяко казано просто изречение да го обръщаш от всичко страни. Да си кажа честно аз бих те изритала на третия път. Или не дай си боже да ми надничаш с едно око зад ъгъла на блока. Не са никакви извънземни ами чиста слободия и загуба на хубава енергия за лоша кауза. Ако обаче си имаш съмнения към Айнщайн и туй то, давай! Може да си открием наша си, българска теория, която да им вземе акъла на ония американски тикви .
С други думи не си разваляй рахатлъка ако не чуеш поне една истинска лъжа със собствените си уши.

В този сайт има една стратегическа космическа игра
Хареса ми повече от серийното филмче...

Where did the sardines go?

Това хората - ужастно животно... Винаги ще се наредят, като в един тематичен гангбанг, да ти обяснят точно колко грешиш, вярвайки в нещо си. Дори да е за нещо прозаично, като да речем това да вярваш безрезервно, че обичаш да похапваш малини. Сега, ти си мислиш, че вярваш, че харесваш вкуса и похапването на малините, но това съвсем не е така, както немалко хора, познаващи те по-добре от теб самата/самият, ще ти заявят. Няма да се опитват да те убедят, просто ще го заявят. Като факт, който не подлежи на обсъждане.

Колкото до останалото - проблемът на повечето от нас е, че мислим прекалено много. Каниш някого на кафе, но той/тя си мисли, че ще искаш нещо след кафето, а ти си мислиш, че той/тя си мисли, че може би ти си мислиш, че те си мислят... По дяволите - става въпрос за една чаша кафе!
Да не говорим за набития ни насилствено/или просто вроден навик да ненавиждаме липсата на проблеми. И всичко да ни е наред, защо да не вземем да си мислим, че ни изневеряват, ей така, колкото да не ни е всичко толкова ок. Да де, някои нямат кого да ревнуват и кой да ги ревнува, но ние като имаме, по-добре да го правим, че иначе токувиж се окаже, че просто се имаме, което разбира се не е достатъчно и не отговаря на критериите за "истинност".

Съмннението е хапче против спокойствието, в онзи негов вариант граничещ със скуката. Или иначе казано - лъжичката катран, без която медът не би бил "истински"(типичен, стандартен, всеобщо установен и регламентиран) мед. Съмнението, освен това, не си противоречи с вярването, понеже самозаблудата все трябва да просъществува някак си.

Престанах да плача с двете очи. Вече плача само дясното. Лявото просто отказва това...