Интернет притча
2 отговора
0 прегледа
Интернет притча
Намерих в нета една притча за мъдростта. Много ми хареса и се замислих, какво ли ще стане, ако сменя думата мъдрост с думата трезвеност.
Запитах се дали ако в началото не бях готова да направя всичко възможно за своята трезвост, ако не бях готова да променя целият си начин на живот, дали щях да оцелея досега?
Замислих се какво всъщност "пожертвах", за да искам трезвостта ми да продължи. Оказа се, че нищо особено. Алкохол у дома, гости при хора които пият, самотните вечери с бутилката и телевизора - като начало. Не знаех, че "жертвайки" тези неща, аз ще спечеля пълноценен и интересен живот, пълен с нови занимания инови приятели. Не знаех че "губейки4, аз всъщност печеля. И то много.
Ето и притчата:
Младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал:
- Какво трябва да направя, за да стана мъдър?
Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос:
- Какво трябва да направя, за да стана мъдър?
Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал:
- Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?
Младежът отговорил без колебание:
- Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!
Мъдрецът попитал:
- Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща? - настоявал мъдрецът.
- Не, аз желаех и мислех само за въздух - бил моменталният отговор.
- Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти ще я откриеш!
Усмихни се, има изход!
Запитах се дали ако в началото не бях готова да направя всичко възможно за своята трезвост, ако не бях готова да променя целият си начин на живот, дали щях да оцелея досега?
Замислих се какво всъщност "пожертвах", за да искам трезвостта ми да продължи. Оказа се, че нищо особено. Алкохол у дома, гости при хора които пият, самотните вечери с бутилката и телевизора - като начало. Не знаех, че "жертвайки" тези неща, аз ще спечеля пълноценен и интересен живот, пълен с нови занимания инови приятели. Не знаех че "губейки4, аз всъщност печеля. И то много.
Ето и притчата:
Младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал:
- Какво трябва да направя, за да стана мъдър?
Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос:
- Какво трябва да направя, за да стана мъдър?
Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал:
- Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?
Младежът отговорил без колебание:
- Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!
Мъдрецът попитал:
- Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща? - настоявал мъдрецът.
- Не, аз желаех и мислех само за въздух - бил моменталният отговор.
- Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти ще я откриеш!
Усмихни се, има изход!
"освен ако не го направи, за да опази живота си."
"Защо толкова упорито твърдим, че всеки член на АА трябва първо да е достигнал дъното? Отговорът е, че много малко хора ще се опитат да практикуват програмата на АА, ако най-напред не са достигнали дъното. Защото практикуването на останалите единадесет Стъпки означава да се възприемат отношения и действия, които почти никой алкохолик, който все още продължава да пие, и на сън не може да предприеме.
Кой иска да бъде абсолютно честен и толерантен? Кой иска да си признае грешките пред друг и да обезвъзмезди стореното зло? Кой иска да жертва време и енергия, за да отнесе посланието на АА до следващия страдащ? Не, средният алкохолик, затворен в себе си до крайност, не се интересува от всички тези неща - освен ако не го направи, за да опази живота си.
Ударени от бича на алкохолизма, ние достигаме до АА и там откриваме пагубното естество на нашето положение. Тогава и само тогава отваряме ушите си за убеждение и желаем да слушаме толкова силно, колкото може да го желае само един умиращ. Решени сме да направим всичко, което би ни освободило от безпощадното ни пристрастие към алкохола."
12Стъпки12Традиции - Първа стъпка
То и аз редовно откривам топлата вода и колелото.
Затова си карам по Голямата книга, където се намира Програмата за възстановяване.
Иначе мога да отида при зъболекаря и да почна да го разпитвам за структурния строеж на зъбния емайл. Сетих се, че на моят му дължа едни пари. И след като ми разясни всичко подробно, аз доволен да си ида.
Мда. Обаче лечението да го пропусна. Така е и с моята коварна болест. Тя иска безкомпромисни действия. Действия по Програмата на АА. Това ми е лечението. Ако не ми е опряла вилата до врата ще има да късам маргаритки и да философствам.
Като ме хване алкохолизма за тиквата и ми я навре, да не казвам къде, тогава вече не ми се ще дори да си отварям устата да дрънкам, че ще ми се напълни с разни подробности.
Обаче докато някой не е усетил умирането, трудно ще загрее за какво става въпрос.
И друга една тактика има - като се отпусне въжето - айде пак в кръжока по философия
Значи да съм благодарен на тази болест, че ме постави на колене. Че ми натисна тиквата под водата. Мога да взема да помъдрея, след като първо ми се наложи да оглупея. Ама май предпочитам да не съм толкоз умен
Кой иска да бъде абсолютно честен и толерантен? Кой иска да си признае грешките пред друг и да обезвъзмезди стореното зло? Кой иска да жертва време и енергия, за да отнесе посланието на АА до следващия страдащ? Не, средният алкохолик, затворен в себе си до крайност, не се интересува от всички тези неща - освен ако не го направи, за да опази живота си.
Ударени от бича на алкохолизма, ние достигаме до АА и там откриваме пагубното естество на нашето положение. Тогава и само тогава отваряме ушите си за убеждение и желаем да слушаме толкова силно, колкото може да го желае само един умиращ. Решени сме да направим всичко, което би ни освободило от безпощадното ни пристрастие към алкохола."
12Стъпки12Традиции - Първа стъпка
То и аз редовно откривам топлата вода и колелото.
Затова си карам по Голямата книга, където се намира Програмата за възстановяване.
Иначе мога да отида при зъболекаря и да почна да го разпитвам за структурния строеж на зъбния емайл. Сетих се, че на моят му дължа едни пари. И след като ми разясни всичко подробно, аз доволен да си ида.
Мда. Обаче лечението да го пропусна. Така е и с моята коварна болест. Тя иска безкомпромисни действия. Действия по Програмата на АА. Това ми е лечението. Ако не ми е опряла вилата до врата ще има да късам маргаритки и да философствам.
Като ме хване алкохолизма за тиквата и ми я навре, да не казвам къде, тогава вече не ми се ще дори да си отварям устата да дрънкам, че ще ми се напълни с разни подробности.
Обаче докато някой не е усетил умирането, трудно ще загрее за какво става въпрос.
И друга една тактика има - като се отпусне въжето - айде пак в кръжока по философия
Значи да съм благодарен на тази болест, че ме постави на колене. Че ми натисна тиквата под водата. Мога да взема да помъдрея, след като първо ми се наложи да оглупея.
Ама май предпочитам да не съм толкоз уменRe: "освен ако не го направи, за да опази живота си."
Значи да съм благодарен на тази болест, че ме постави на колене. Че ми натисна тиквата под водата. Мога да взема да помъдрея, след като първо ми се наложи да оглупея.
Да, бъди. Аз съм благодарна не "на" моята болест, а "за" моята болест. Защото без нея едва ли щях да предприема нещо за вътрешната си промяна. Гледах само външно всичко да е наред. На всяка цена. Да не би някой да си помисли НЕЩО. 
Хората си мислеха НЕЩО и без това, когато ми омръзваше да съм перфектна и бягах в моя си илюзорен свят с помощта на алкохола. Но тогава вече аз не можех нито да ги видя, нито да ги мисля. До следващия път.
Сега не зная какво мислят хората. Нито искам да знам. Всеки има право на свои мисли и чувства и аз нямам власт над тях. Не е нужно да знам всичко. Важно е да правя всичко, за да остана трезва. Външно и вътрешно.
Усмихни се, има изход!
Да, бъди.
Аз съм благодарна не "на" моята болест, а "за" моята болест. Защото без нея едва ли щях да предприема нещо за вътрешната си промяна. Гледах само външно всичко да е наред. На всяка цена. Да не би някой да си помисли НЕЩО. Хората си мислеха НЕЩО и без това, когато ми омръзваше да съм перфектна и бягах в моя си илюзорен свят с помощта на алкохола. Но тогава вече аз не можех нито да ги видя, нито да ги мисля. До следващия път.
Сега не зная какво мислят хората. Нито искам да знам. Всеки има право на свои мисли и чувства и аз нямам власт над тях. Не е нужно да знам всичко. Важно е да правя всичко, за да остана трезва. Външно и вътрешно.
Усмихни се, има изход!