деца-родители и още хора

здравейте,
както се сещате провокирана съм от темата на Оптимиста, въпреки, че този проблем от дълго време ме вълнува. Отношенията деца-родители-нови партньори и стари такива и нови братя и сестри и всякакви възможни комбинации. Много ще се радвам да чуя вашите мнения по въпроса, както и рецептите, които самите вие прилагате - успешни или не.
Само в началото ще споделя моята теория, която аз смятам за правилна и която прилагам в живота. Малко рискувам да си навлека гнева на клубарите, но така или иначе аз така смятам. Аз мисля, че като голям и отговорен човек, родител, трябва да направя така, че първо на мен да ми е добре, за да съм способна да направя така, че и на детето ми е да е добре. Не ме разбирайте погрешно, страшно обичам дъщеря си, отгледала съм я сама и съм направила и ще правя всичко за нея. Сега, когато е почти на 16 претендирам да имаме силно приятелски отношения. Никога не бих позволила да е с човек или в ситуация, в която не се чувства добре, но и никога ни бих й позволиля да ме манипулира или да решава вместо мен. Човека, с когота съм поставя на първо място децата си, а след това него си. Спасява ни това, че неговото степенуване е децата-аз- и накрая той си. Не бих се наела да съдя коя от позииците е по-правилна. Но ще се радвам да споделите гледната си точка.

На твърда позиция съм, че ако е стойностен партньорът, ще се съобразява на 100% с детето, ако не ... знаете какво следва
Повтарям го от темата на Оптимиста, разбрах, че много са на друго мнение ...
иначе и аз като зузуня - голям и отговорен човек, родител ...

Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

какво значи на 100 %? представи си ситуация. партньорът ти е прекрасен човек, обича те, уважава те, отнася се чудесно с детето ти. С две думи, устройва те напълно, а и на всичкото отгоре имаш чувства към него. но детето, поради някакви си негови причини казва - не, не го ща и това си. тогава какво?

Детето е на първо място, да не потретвам ... че съм куха лейка, ясно ... но това е положението, при мен де

Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

Нито аз, нито партнера поставяме децата по презумпция на първо място. Естествено, че ако бъда оставена пред избор с ултиматум (хипотетично) "аз или децата", ще избера децата, щото те са ми отговорност, но пък до такива ултиматуми не сме стигали. Също и децата не са ми поставяли ултиматуми. Синът ми навремето, когато им казах, че си имам приятел се намуси здраво и каза "ми, не ми е приятно", но аз му обясних, че колкото и да му е неприятно, за мен е важно да имам някой възрастен човек до себе си, когото да обичам, което по никакъв начин няма да промени обичта ми към тях и така. Когато се получат конфликтни ситуации, преценявам от моя гледна точка кой е прав и правя забележка на този, който според мен не е прав, понякога и двамата.
С неговото дете имахме конфликт на интереси, щото то държеше да вижда татко си без мое присъствие (не точно, ама нещо такова), което за мен беше крайно неудобно, защото ме закрепостяваше в София всеки уикенд и като така никак не бях съгласна. Тогава предлагах всякакви компромисни варианти, ама детето не ги прие, та се наложи да променят графика за виждания, за което по никакъв начин не се чувствам виновна. Та, така в нашата кочинка.

Колко мъка има на този свят, драги ми Смехурко!

от лично моя гледна точка , ти си права. но аз нямам деца. майка ми беше в ,подобно на "старата мома" от темата на оптимиста, положение- едно момче на 16 много страдаше, че баща му си има приятелка, и баща му вече си няма приятелка, защото на майка ми и писна с постоянните капризи и истерии. аз лично винаги бих подкрепяла майка си да бъде щастлива в личния си живот, и винаги съм я подкрепяла в желанието й да си има човек до себе си. бих подкрепяла и баща си, но той е много дискретен и не би споделил с мен дори и да има връзка. ако децата ми не могат да ме приемат като жена , определено би ми било много мъчно. според мен едно дете е егоист, ако не може да приеме , че мама и татко не са само обслужващ персонал, ами са пълноценни хора, които имат нужда от връзки, и не могат да бъдат само за тях. децата отгледани

на мен ми е жал за бившия приятел на майка ми, защото човекът наистина ще си седи като кукуряк.

Правилен подход е този, който работи!
Да стоиш и да викаш как бившата ти е била супер и всички трябва да се мерят с нея е подход, който не работи!
Да третираш новия си партньор като натрапник, който ти е необходим само като осеменител, финансов изтичник, секс източник и т.н. е подход, който не работи.
Да викаш детето ми е номер 1 и да го оставяш да прави, каквото си иска е пак неработещ подход.
Да зарежеш детето си, щото някой не го искал пред погледа си пак не работи като подход.
Пак казвам, децата следват модела на поведение на родителите си. Ако родителите уважават и зачитат новия партньор като в същото време са достатъчно грижовни към децата си, проблеми няма да има и от двете страни. Не се ли опита партньорът с дете да приобщи всички към новото цяло, пиши го бегало! Бившите са си бивши. Крайно време е да ги приемем като такива. Те не са фактор, с който ние да се съобразяваме, а той се съобразява с нас. Нашите приоритети са новите взаимоотношения, а не старите.

Т.н. нов партньор трябва да приема детето ми,както и аз неговите,ако ги има.Не трябва да има ревност,или някакви дразги по отношение на децата.Разбира се,че ще си обичам детето най-много.И баща си ще обичам повече от всеки друг мъж в живота ми!А,сега...нека да ме ревнува от баща ми.Тъпо е.Това са различни видове любов.Не зная до колко може да се балансира,но...бих опитала поне.

добре де, а ако детето си се сгаджоса с някой, когото ти не одобряваш ти ще очакваш ли непременно да го разкара, само защото теб не те кефи? да приемем, че е пораснало вече на 16-17?
аз никога не бих се съобразила с мнението на родителите си за партньор, но тогава защо родителите ми да имат по-малко права от мен?

аз никога не бих се съобразила с мнението на родителите си за партньор, но тогава защо родителите ми да имат по-малко права от мен?
1.Никога не бих се бъркала за сгаджосването, още повече и на мен не са се бъркали ...
2.Ха, че аз съм родител на това дете и съм отговорна за него, а пък като се сгаджоса на там-колко години и не му харесва при мен, то си отива при гаджето ... незнам дали стана ясно, голяма разлика е дали си родител или дете

да, това е. балансът е много важен.

ревността е ирационално понятие, което не се поддава на логика. не се ревнува от деца или родители, а от времето и чувствата, които им даваш или властта, която те имат над теб. няма идеален вариант. тук хората много често правят гръмки изявления - само да посмее, да си ходи и т.н. но на практика, в реалния живот нещата не се случват така.

искам да имам търпение

ние също имахме доста конфликти на интереси с неговите деца. проблемът, при тях е, че те са малко по-разглезени от мойта щерка, която общо взето е доста самостоятелна и са свикнали баща им във всичко да се съобразява с тях, дори и с цената на него да му е зле. пример - трябва да дойде да ги вземе от училище с колата за разстояние 10 мин. пеша, защото ги мързи да ходят, а той е с температура и е бил нощна смяна. но той става и отива. аз се нервя. но пък от друга страна, това не влияя на нашите отношения, той видимо държи на мен и също не ми отказва нищо. така, че аз направих компромис с дребните неща и сега не му показвам, че се дразня. но пък тези дребни неща понякога правят живота доста труден.

искам да имам търпение

Не ти е никак лоша позицията.
Вманиаченото поводение а ла "майка - квачка" е характерно особено за балканските народи като нас.
Повечето майки или се вкопчват в децата си с някаква маниакална настойчивост да се месят за всичко в живота им, или ги оставят на произвола.
И едните, и другите смятат, че за тях децата са на първо място и те се грижат по най - добрия начин за тях.
Много често (почти навсякъде) разпространено е и виждането, че "детето е на първо място - може за себе си да не се погреижа, но за него - да"
Действително - пълно е с жени, които не се грижат за себе си. Което не означава, че се грижат за децата си - поне, по един адекватен начин.
Всичко това го казвам като страничен наблюдател - хич не ми е работа да се меся кой - как си гледа отрочето - опазил Господ!
Фактът обаче, е, че хората от моето поколение...за съжаление, определено им лиспва много. Определено една голяма част от тях са силно осакатени - в начина си на мислене, в културата си, в коректността си - все неща, които са въпрос на възпитание.
А това е много жалко. и, когато става въпрос за цяло едно поколение, определено не касае само родителите им.

Всичко това го казвам като страничен наблюдател - хич не ми е работа да се меся кой - как си гледа отрочето - опазил Господ!

И съвсем правилно би било, ако беше истина. Според мен.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Всичко това го казвам като страничен наблюдател.... Бих допълнил, вместо теб и откровено (както ти държиш да бъдат всички) ... и с никакъв опит!!!

Хайде бе, писна ми от хора дето не са виждали квазер, а ми дават акъл, как да го държа за ушите.

Зузуня,
Всеки човек си има свои си разбирания за живота. Той си се ръководи от тях, и така възпитава децата си. Това, че партньора ти поставя на първо място децата си, не е лошо. Ами така мисли, така действа. Ти казваш, че искаш първо на теб да ти е добре, а после на детето ти.(тоест, след като на тебе ти е добре, ти ще направиш и на детето ти да е добре) Добре, обаче тук има една закачка. Ти искаш на теб да ти е добре. Следователно, и детето ти, ще иска някой ден, на него да му е добре. И ще направи нещо, което на теб хич няма да ти хареса. Защото тя ще прецени, че на нея и е добре, и няма да се съобрази с твоето мнение. Няма лошо, но ще последва сблъсък на интереси, и голям проблем след това. Разсъждавам, не знам кое как е. Внимавай, обаче. Ако искаш пробвай да и настъпиш някакъв неин интерес. И тогава виж как ще реагира. Нали всички сме на проба-грешка, проба-става.

Мила Маркизо,
Днес ми е ден, затова се обръщам към теб.
Ти нали си имаш сайт. Влязох, ама нещо не разбрах. И не научих това, което би трябвало да науча. Само си го регистрирала ли.
Заяждам се. Нарочно. Ще ти обясня защо.
Прекалено си млада, и неженена за да даваш съвети. Не питай старило, а питай патило. Е, аз като патило да ти кажа.
- Пълно е с жени, които не се грижат за себе си.Което не означава, че се грижат за децата си - поне, по един адекватен начин.
Айде, сега обясни ми, как като дам парите си за децата си да се погрижа за себе си. Май сложното ти изречение звучи кухо. Щото с приказки всеки може.
И за страничен наблюдател не ставаш., мила. То не само се наблюдава, това го правят и пенсионерките.
Виж, за хората от твоето поколение наистина им липсва много.
Знаеш ли какво, аз знам.
Липсва им духовност. Не четат. Нищо не знаят.
Изтървано поколение са. За съжаление. И моят син е в това число.
Точно тогава се роди. Него го възпита улицата. Тя излезе по-силна от мен.
Вярно е, че не всички са такива. Но болшинството. И домашното възпитание
понякога не помага. Пречи.
Прощавай, че ще се почувстваш обидена, но никой няма право да ми обижда
децата. И начина по който съм ги възпитавала. Защото познавам и системата, по която ги учат, сърбала съм и попарата. Най-малко пък да преценят от това
как се грижа за себе си, следователно и за децата си. Всяко следствие си има
причина. А всяка надстройка си има база - справка Карл Маркс.
Между другото той е бил доста богат, и е имал време да измисли комунизма.

о, това го знам. даже, тия дни имахме големи размирици у дома точно защото и понастъпих интересите. та за пореден път се убедих, че благодарност от децата я дочакаш, я не. но все пак аз съм възрастния в тази ситуация, и мисля, че засега по-добре знам от нея нещата от живота.
никога не съм имала илюзията, че като порасне ще се съобразява с мен или ще ми е длъжна с нещо. винаги и казвам, че тя е отговорна за живота си, аз ще и помагам и подкрепям до колкото мога, но не смятам да й се меся. знам, че няма полза да искаш децата да се съобразяват с мнението ти след като пораснат. най-добре всеки по пътя си и дай боже, да си гостуваме често. всички се учим от грешките си. аз като се зажених на 17, наште да не би да не се опитаха да ме спрат? и в стаята ме заключиха и пак се ожених. да , беше грешка, но от това аз станах по-мъдра.
и точно затова казвам, че човек трябва да има партньор и приятел до себе си, защото е най-голямата грешка на стари години да чакаш децата да те дундуркат.