Замислил

съм се за загубата, за приемането и за... прошката. За красивите неща, за неспособността ни понякога да разберем навреме, за страха и за мъдростта. Диамант е написал нещо много хубаво. Напомня ми за един човек. Та затова...

Пожелавам ви седмицата да е хубава.

Един стих, който съдържа в себе си всичко:

Посвещение
Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.


When There Is A Will, There Is A Way

Прошката е акт на Любов към самия себе си . човек трябва да прости първо на себе си , че е сгрешил и загубил , да се оттърси от вината която чувства , след това да прощава на другите . до този извод съм стигнала .

научих се да прощавам на себе си, но не и на другите. на другите да им прощава, да ги съди, да ги наказва съм оставила на Господ - не съм Господ и не искам да съм. прощавам на себе си , хвърлям зад гърба си всичко негативно, което съм събрала в себе си и го забравям . не искам да съм безрезервно и безкрайно добра - вредно е , за земните хора е вредно . наясно съм че това не е съвсем според Божиите повели , но прекаленият светец и Богу не е драг.

за неспособността да разбираме навреме, за страха и мъдростта човек се замисля с напредване на годините , когато времето тече бързо и няма да има време да направи всичко, което иска . от това са кризите , депресиите , цинизма , безразличието и страха че живота изтича като пясък между пръстите и това не зависи от теб. малко са тия, дето се замислят в по-млада възраст за това, което си се замислил . човек като е млад мисли , че животът е безкраен , има време за всичко да греши и да поправя грешките си и ще има време за всичко, което иска и когато го иска. . имам немалко бели коси на главата си от опитите ми да убеждавам че е по-добре човек да се учи от чуждите грешки , а не от своите. ужасно много хора губят чуждото време с незрялостта си, фасоните си , ината си , непостижимите си химери . живеят или в миналото или в бъдещето, но не и в момента тук и сега . наскоро се отказах да го правя , да хабя енергия за възпитателски занимания - човеците са с дебели глави .

Единствената реалност- Любовта

наскоро се отказах да го правя , да хабя енергия за възпитателски занимания - човеците са с дебели глави .




When There Is A Will, There Is A Way

самият живот е "правене на грешки". най-голямата грешка обаче би била да мислиш, че нещо би могло да бъде по друг начин. да живееш в свят на вероятностите, в минало време. животът е такъв, какъвто е и миналото е минало, не може да е било по друг начин - не е можело!



'Have you completely lost your mind?'
'Well yes, where have you been all night?'

Толкова хубаво, че е трудно да му повярваш..
Има ли такива хора? Наистина!

Мъжът, научил те на блус, секс и обич, се гравира в душата ти.

Мдаа, като гледам февруари се отразява депресантски на някои хора !
Нищо де, ще ви мине.
По темата : От това дето каза, нищо не е така.

Точно това е трудното - да простиш на себе си. Завиждам ти, че си се научила... И това не зависи от белите коси по главата, това е нещо, което носим в себе си. Моите също не са малко, но от това не ми става по-лесно...

Дълговете. Дълговете винаги трбва да се плащат...

Ако не може да е било, би могло да бъде. И затова трябва...

Ако сме по-зрели...
Ако сме по-мъдри...
Ако сме по-толерантни...
Ако се опитваме да видим другия, а не само себе си...
Ако сме смели, за да победим страховете си...
Ако сме по-... мислещи, за да се научим да разбираме...

Ако имаме вяра...

Може! Винаги може...

НЕ КАЗВАЙТЕ

Не казвайте с насмешка, че е късно
любовта си като празник да очаквам аз,
че всеки мой връстник е пръснал вече
сърдечния си плам и чистота,
че без да мисля трябва да поема
аз първата подадена ръка,
че за мечти и нежност няма време.
Не казвайте! Не е така! Не! Не е така!
Със своя жар до днеска нестопен
аз вярвам в любовта си нераздало,
едно сърце е плакало за мен,
едно сърце ме търси
и в един жадуван час
до мене пътя ще намери
и това сърце с вяра чакам аз!

Д.Д.

Ако вярваш в тях... значи има.

На фона на всепоглъщащата пошлост "замислил съм се" звучи обнадеждаващо!
Усещането за загуба го придобиваме, когато поради една или друга причина не можем да се радваме на нещо, което сме считали за ценно. Уви не винаги причината е в нас, но все има причина да се случи това. Пък и използвайки клишетата-когато губиш, не знаеш какво печелиш и обратното.
Приемането. Едно умно човече казва, че просто трябва да приемеш фактите. Е, те не винаги са ни по душа. И понякога, колкото и да се мъчим да ги направим по-лицеприятни, за да успокоим себе си....фактите са си факти.
Прошката. Прощавайки, освобождаваш себе си от тежест.
Имаме толкова много време за мислене, анализиране и спомняне и толкова малко неща, заради които си заслужава да го правим. Не е нужно винаги да се мъчим да разбираме, по-ценно е да усещаме. Тук вече идва страха. Страха ако сбъркаме, ако не е така, както ни се иска, ами ако сме се заблудили,страх за после, ами ако свърши, страха от болката, страх да не сме смешни, да не сме жалки, да не сме слаби, страх от реални и приказни демони, страх от себе си, страх да зададем въпрос, страх да научим истината, страх да кажем истината, страх да сме сами и страх да сме с някого, страх от рутината и страх от неизвестното, страх да мечтаем и страх да се обезличим, страх да си единствен и страх да има единствен...Толкова много страхове!
Мъдрост!...Имали дефиниция това?! И не е ли това като "принца на бял кон" или като "идеалната жена"?!
Спомените са усмивката, която стяга гърлото ни и карат очите ни да заприличат на горски изворчета.
Егати! Много депресантски май звучи!?


Не вчера. Не утре. Днес!

Не, не звучи "депресантско". Звучи смислено. И ми се струва вярно. А най-вярно ми се струва, че всичко е свързано със страха. Но как се преодолява страхът, колко сили и вяра са нужни за това...

Някои неща наистина душат. И "карат очите ни..."

Страха ли...хм...миии...знам ли...?!
Може би като си помислиш и повярваш, че няма какво да губиш и че ако си поне мъничко по-смел би могъл да спечелиш....Или пък да си представиш кой е най-лошия сценарии при дадена ситуация...вече ще си визуализирал страха ... облечен поне в пунктир, страха май не е толкова страшен... Знам ли...на думи всички сме смели и силни!
Повече съм съжалявала, че не съм направила нещо и никога, че съм се отдала на желанията си. Не винаги съм печелила, но пък и уроците са ми били ценни.
Не знам каква ми беше асоциацията с горното, но сигурно има някаква връзка- какъвто си ти, такива са и хората около теб-двуличници са обградени с двуличници, колкото по-открит и отдаващ си, толкова повече подобни има и около теб....С други думи-обграден от сходно мислещи, страховете не са толкова страшни....Абее...това сега ми хрумна и не знам дали поне звучи добре, ако не носи смисъл


Не вчера. Не утре. Днес!

Най-страшно ми е като си помисля, че няма да има утре!
Утре ли да кажа на сина ми, че е най-любимото същество и че ужасно се радвам, че го имам?!
Утре ли да кажа на майками, че е най-отдаденото същесво на земята и че я обичам?!
Утре ли да кажа на приятелите си, че са разкошни създания и всеки път,когато ги видя или чуя ме изпълват с радост?!
Утре ли да кажа на човека, с когото съм се сдърпала и сме си оставили горчилка "Извинявай!"
Утре ли да целуна, утре ли да се смея, утре ли да плача, утре ли да ми е мъчно...как да спра всичко това за утре?! Ами ако утрето го няма?!
Не искам утре да усещам това, което искам да усещам днес, което желая, което заслужавам, което си струва... Нека има и утре, и другата седмица, и другия месец, да го има след много месеци и години, ами ако го няма?


Не вчера. Не утре. Днес!

Страшно е да няма утре ако има нещо, което трябва да кажеш, ако има нещо, което искаш да направиш... Ако няма, "утре"-то не е страшно. И всъщност няма значение. Само утре не е достатъчно. Нужни са причина и смисъл. А за да бъдем щастливи е достатъчно толкова малко... просто да бъдем разбрани... Но това, като че ли се оказва най-рядко срещания дар - способноста да разбираме. И май щастливи са само хората, които не знаят какво е да разбират - те никога не изпитват нуждата да бъдат разбрани. И не им липсва. Защото не може да ти липсва нещо, което не познаваш...

Разбери сам себе си и тогава и на другите, ще им е значително по-лесно да те разбират.
Смисълът....за всекиго различен. Аз съзнавам, че съм атомчето от един цял организъм и е глупаво да изисквам неща от другите, които самата аз още не съм достигнала. Знам и, че също толкова глупаво е да си мисля, че щом аз съм стигнала до някъде, то е логично и с другите това да се е случило. Удоволствието и смисъла за мен най-общо казано е да се отдавам изцяло на това, с което съм се захванала и на хората, които обичам и ме радват! Повече доволство ми носи да давам и радвам, отколкото да получавам!
Спирам с философстването, че утре работа ме чака! Лек ден утре и успех в себенамирането!


Не вчера. Не утре. Днес!

Ти я обичаш.

всички правиме грешки,
но това не означава постоянно да се самобичуваме за тях.
понякога просто трябва да приемем слабостите си и да се научим да живеем с тях, разбира се без да преставаме да се стараем към собственото си развитие, пък току-виж сме успели! трябва да сме оптимисти, понякога просто нямаме друг избор.


When There Is A Will, There Is A Way