Е тя прекали

Защо да не си се отървал? Какво имаш в пред вид?

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Така като гледам - или й направи и на нея (поне) едно дете, или ще има да се ядосва постоянно. Но може би по-скоро не сте един за друг, а при нея тази работа вече ще да е спешна - и няма време тепърва да се решават тези неща.

По въпроса за всички, които оценяват по отношението към децата си - не трябва да забравяте, че дори за вас малки, вече децата са доста оформени като личност - има и с чисто гадни характери, които може и от малки да са си били такива, но родителите им са последните, които ще го забележат. Няма връзка с конкретния случай, но съм наблюдавал и такива.
Пример: 2 момчета - по-голямото зодия рак - лелее каква злобичка. Към всички и всичко. И мания да прецаква, ей-така на дребно - кой-както може и когато му падне. По-малкото си е съвсем читаво. Да кажете, че нещо - проблеми със семейната среда - явно не.. ;) Поинтересувах се и ми казаха, че това се проявява в по-голямото, още от момента в който се е родило братчето му. Не бихте си помислили, че малко дете на 1-2 год. може с такава сила да е чувствало интересите си застрашени, от присъствието на друго малко дете, нали? ;) Но явно може - и се натрупва с времето. Сега вече са тиййн. Но от този въпросния, по-големия - по мое мнение читав човек не става.

просто не ме устройва такъв начин на живот - опитвам се да си пазя нервите доколкото мога и зорлем не си създавам идиотски ситуации, когато от мен зависи да ги избегна. Майчинският ми инстинкт покрива единствено грижите по сина ми и не се разпростира нататък...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

С теб! Опровергай ме , ако ти стиска!
А ти готов ли си ...да направиш отново това нещо за Родината?

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Принципно си прав, но... ако си решил да живееш с някого трябва да си наясно, че освен активи има и пасиви - и е необходима поне една минимална доза толерантност...иначе всичко се взривява.
И въобще не се отмятам от мнението си за индикатора - не и след като един набор - иерген ми заяви - "Да ама аз искам да си имам мои деца - не да гледам чужди" ...
Всеки гледа от собствената си камбанариика

Silence Must Be Heard, Noise Should Be Observed...

Като го гледам човека - съвсем читав си е, а то трябва чавка да му е изпила акъла, че да се ожени за тази попреминала вече девойка.
А и щом тази сцена не и е и за пръв път, не разбирам само защо любезно не я отклони от идеята и да се връща...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ееее,хубаво.Ама гледай да не го отлагаш много,щото като гледам момата може и да те направи да не си толкова ларж...

Има едно нещо...дето изпива на мъжете акъла))
нЕма да ти обЕснявам))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Кака ти я взе знаеш 10 години по-млад))...бях на 38!!!
И с 2 развода зад гърба и с щерка на 14 тогава))

Така че...мани ти тая теория

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

То е различно от този случай.
Ти си била двукратно доказала се вече...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

А, това са различни неща, но твоя пример пък илюстрира нейното отношение в случая:

след като един набор - иерген ми заяви - "Да ама аз искам да си имам мои деца - не да гледам чужди

Значи - за човека вариантите са: или да се ожени за въпросната и да й направи деца, или по-добре да потърси жена с деца и да си ги гледат заедно, за да не възникват подобни проблеми.

Няма нужда да крещиш - или поне, може и да покрещиш но на попрецъфтялата госпоИца, щото тя явно иначе нЕма да те разбере! Гледай си синчето, че на него и без това не му е лесно - ту при мама, ту при тате......., а и в тази възраст, колкото и да се перчат са много крехки и бързо се депресират. Прав си в няколко неща - ПЪРВО - да е спокоен синът ти, а и вярвай ми, той няма да забрави, че си предпочел него, пред карпиза на ДЕВИЦАТА?!?! Виж за нея, няма смисъл да си губим времето - бягай далече. Ако не може да приеме детето ти, как тогава приема теб?! Помисли си по въпроса- дали не е само привидно, поради някакави си нейни лични егоистични причини? Аз също съм разделена със съпруга си и живея с друг мъж, имам син и за мое щастие - двамата се разбират чудесно. В интерес на истината това е една от важините причини, да съм все още с този човек. Може би само разведените го разбираме, но човек може да прости много неща, но не и това да избира между децата си и някой друг, независимо кой е този някой.

Човек никога не знае, какво печели, когато губи и какво губи, когато печели!

Прочетох тя какво е/не е направила, ни никаде не прочетох ти какво си направил. О, да, опитал си се да говориш и с двамата! Голям праз! Щом не е имало ефект, значи не си си свършил добре работата! Въобще не виждам твоето участие като медиатор. Не е нейна задача да се справя със сина ти, а твоя да се справиш и с двамата. Очакваш някои неща от хората, но ти самият стоиш като страничен наблюдател и се жалваш, че ти развалят рахата.
Страхувам се, че и със следващата жена ще сте пак в същата ситуация!

Първо това, че ще бъде с дете не е никаква гаранция, че няма пак да обясняваш всички тези неща.

Има безброй на брой майки, които не могат да приемат, че един тийн не яде здравословно сготвена храна, че ще има нощи, в които въобще няма да си легне, защото чете супер интересна книга или гледа аниме - поредния епизод или кой знае какво друго.
Да не говорим за езиковите средства - нечленоразделни едно- или двусрични думи
Ами че те това са истинските майки, не като някои разбиращи детето.

Та, да се върна на това, което всъщност исках да ти кажа, че това навярно е нейното разбиране на живота. Тя няма дете, но всяка жена в присъствието на дете "знае" как се възпитава то.

и аз мислех така, ама реших да не го пиша, че като гледам общото мнение ще ме изядат май а иначе, като разведена с едно дете и съжителстваща с разведен с две такива знам, че нещата хич не са лесни. и въпреки, че и двамата имаме деца понякога сме на път да се избием, трябва много търпение, разбиране и разговори в такива ситуации. и любов най-вече. а ако човека не иска жената, винаги ще намери повод да се разделят. така ми се струва на мен.

1. Отделяш ли достатъчно време за нея от понеделник до четвъртък?
2. Тя иска ли деца? А ти?
3. Би ли оставил малкия на телевизора/компютъра, за да идеш с нея на кино? Пица? Разходка?
4. Говорите ли за това, че тя е важна за теб. Той също. Или й казваш "тва е положението, той ми е най-най-най в живота и толкова"

Все пак 3 дни са си 3 дни и то почивните...и тя на 35 без деца...Бе не е толкова лесно си мисля

Айде една малко по-различна гледна точка.

Ако госпожицата се чувства несигурна в чувствата ти, ако постоянно й демонстрираш, че детето "е по-важно", повярвай ми - малко жени ще го преглътнат, без значение дали имат или нямат свои деца.

В ситуацията, която описваш, тя наистина се е държала твърде крайно и бих казала, глупаво. Само че не знам предисторията.

От това, което казваш, не става ясно дали причината е в ужасния й характер или има някакви обстоятелства, които я подтикват да се държи така. Доколкото разбирам, ти не държиш особено на нея. Не знам дали това е причина за поведението й или е следствие от него. Но ти вероятно я познаваш достатъчно добре и можепш да прецениш. Мисля, че ако детето ти е проявило враждебност към нея от самото начало и не яприема просто защото е чужда, не можеш да я виниш за това. Твоя работа е да потърсиш някакво балансирано решение, така че никой да не страда излишно. Да, не е лесно, но няма кой друг да го свърши.

Тя - че се е държала неадекватно - вярно е, макар, че нейния поглед върху ситуацията е различен от твоя със сигурност.
Ама ти - какво направи - "за награда" си завел сина си да се забавлява?
Вярно, че е било необходимо в ситуацията да ги отделиш един от друг, ама - по този начин показваш сина ти, че той може да определя твоите отношения с партньорите ти.
Колко и да е важно детето - мисля, че това е недопустимо. Особено при тийнейджърите и особено в ранния пубертет - трябва да се поставят ясни граници.
Не си мисли, че те съдя - просто се поставям на твое място - и аз се пека на същия бавен огън.

сдобил си се с още едно дете, ама си го разбрал по-късно :)




Wine Me & Dive Me

Мога ли да ти тегля една по понеделнишки, дето ми казваш, какво не съм направил аз. Тя се самонанесе при мен. По време на гостуванията си носеше първо четката за зъби и бельо, после дрехи за преобличане и накрая съвсем се пренесе. Запознах я с детето и я представих подобаващо пред него. Помолих я да не демонстрира близост в началото. На него обасних, че държа на нея и ми помага. Не съм и обещавал нито брак, нито общо бъдеще. Когато тя започна да остава, детето прие, че ще спи в другата стая нормално. Когато тя започна да си отделя храна от общите пак й обясних, че нещата няма да свършат. Когато започна с демонстративно показване на чуства и ласки пред детето я помолих да не го прави. Пак казвам, психиката на детето ми е по-важна. С него говоря от малък и знам какво би го наранило. Нейното поведение и желанието и да покаже, че тя е номер едно, определено го постига.