МеланХолия, днес е 15...

Мели, днес е 15... Аз малко се позагубих, разни неща се наслу4ваха, но един 4асовник в мен броеше дните. Как си? Не си писала отдавна, добре ли си? Дай знак, а?

И нека Силата да е с теб!

Здрасти Соня, радвам се да те видя отново тук.

Ами тук съм.... 15ти мина отдавна, а аз все още съм на стартова позиция, отново отлагам. Няма да насрочвам дати, да кроя планове, просто ще оставя нещата сами да се подредят. Не, не се предавам, но не искам да преминават дните ми в постоянни надежди. Ще се опитам да намаля, да си намеря занимания, да подредя нещата около мен, за да е по-лесно след това. Вчера отново говорих с приятеля ми за това, не че някога сме преставали, но такива откровени разговори са рядкост. Каза ми, че друсането е просто един миг, една идея, че с действията си зачерквам всичко. Не ми поставя ултиматоми, самият той е минал през това и знае за какво става дума, знае че насила няма да се получи, знае също, че с липса на желание от моя страна пак така... Но е съвсем наясно, че любовта ми е безгранична и изборът ми ще е повече от категоричен - Той, но... Няма да пиша за отказване.... ще пиша за провалите и успехите си, ще споделям настроянията и мечтите си, опитът си и ще искам съвети, а когато времето настъпи ще ви помоля да стискате палци.
Хубав и трезв ден ви пожелавам :))

Здравей, здравей, студен живот....

Здравей, Меланхолия!
Много стойностни хора пишат в този клуб. Намери сили да четеш написаното от тях.
Когато се обаждаш тук, ми доставяш огромна радост, сигурна съм, че и на тях. На мен лично ми е много приятно, ако мога да зарадвам с нещо някого, колкото и дребно да е то.

Меланхолия, ние сме тук, когато имаш нужда идвай, ще те чакам.

Меланхолия, аз ти стискам палци ДА НАСТЪПИ това време... Преди да е късно.
Не искам да те плаша. Просто си спомням за всичките ми познати млади и прекрасни като теб създания, за които стана късно то да настъпи.

Където в играта влиза дрогата или алкохолът, нещата никога не се подреждат сами, уви.
Опити за намаляване, занимания, подреждане на други неща - и какво ли не още ще пробваш за да отложиш решението - няма да го направят по-лесно после.
Това никога не е лесно (и не трябва да бъде лесно - лесните неща лесно си отиват!). Истината е такава, че е адски трудно. И този труд трябва да се изживее. С всичката му мъка.
За съжаление или за щастие, този път минава само оттам.
Всичко друго са илюзии, подхранващи зависимостта.

Стискам палци и се моля да пожелаеш да дойде времето.

ти пък откъде знаеш

Откъде ли?
От 26-годишен опит на зависим човек, Коце.
Опит на зависимия човек, който години наред е пробвал да прави същото, което в момента прави Меланхолия.
Опит на зависимия човек, който е изчел и приел, и приложил в живота си всичко, което се пише в книгите на АА (и в много други книги). Който е имал 13 години време за равносметки и изводи относно зависимостта си.
Опит на зависимия човек, който от 7 години работи с други зависими.
Само оттам.

Седя си тука на компютъра говорих си и с едно момиче и така отлагам си анализа вече незнам кой ден . И точно затова си говорих и с това момиче и тя еми не отлагай . Да и аз добре само да се изкъпя и отново сядам и пак чакай да видя тука и хоп погледнах в тая тема аз днес я гледах бая време да отлагах си анализа щото нали първо го отложих там казах си да ми е на компютър та така от миналият четвъртък . Та и за това сега тука хоп човек чист 13 години казва как ще стават нещата и кой какво ще прави я да му се поскарам . Че иначе е тъпо само аз ли ще съм зле да даже си помислих сега като се къпах че тука ще стана като черна станция да анализирам другите и да чакам само да сгрешат да мислех си каквото посеяло такова пожънало сега вече съм сигурен че нямам право да съм такова радио . Но всяко нещо с времето си а аз пак ще си отложа че съм уморен аня честито за рожденият ден оф искам да го изтрия това но много пъти съм го правил и нищо не научих така че тоя път ще го пусна пък да видя какво ще стане лека нощ и спокоини сънища на всички

Благодаря ти, Коце.
За честитка и още повече за останалото. Мисля, че е много е важно това което каза.
Лека нощ и на теб.

Благодаря на всички, за споделянето на натрупания опит много е важно за мен това. Но си мисля, че ако сама не придобия това познание и мъдрост, което имате вие в АА, в следствие на собствените си провали и изводите ми от тях, то никой няма да ми ги "налее" в главата.
Аня, хиляди, ама хиляди пъти си права. Все отлагаме, все не сме готови, все нещо ще изкочи, което да бъде повод за още един ден, за още едно "последно" взимане. Наясно съм с това и всеки път си казвам, че ще е за посследно, че утре няма, но... всеки път след като с надрусам
И днес така... отидах да си купя и за малко да ми откраднат телефона от чантата. Тук купуването на хероин е доста показно, не е като в Бг да се крием по тъмните ъгли. Та отивам аз и 10 човека ми крещят - купи си от този, неговият е по-добър от другия, блъскат ме, говорят ми, занимават ме... а някой отзад ми тваря чантата и телефона ми пада на земята, но аз не се усещам. Само се опитвам да се измъкна от този хаос. По някаква случайност поглеждам надолу и там - телефонът ми! Един се опитва да прикрие случилото се като го настъпва с надеждата, че не съм го видяла и само ще искам да си тръгна. Навеждам се бясна, грабвам го и търча към вкъщи. Разплаках се... талкова грозни ли са станали душите ни, толкова безкрупулни и арогантни? В такава ли съм способна да се превърна и аз, ако нямам пари за да си взема?
Ето такива моменти ме карат да се замисля и се надявам, че един от тях ще е повратния такъв в живота ми.

Здравей, здравей, студен живот....

Мели, откакто ти про4етох предишния постинг, буца заседна на гърлото ми.. Ама и аз отлагах да отговоря... И нищо не написах във форума, защото си бях обещала, 4е първо ще напиша на теб и после.. Но все не намирах думите. Знаеш ли, днес Първата Стъпка, постинга, го пишех и си мислех, 4е и ТИ ще го про4етеш... Не отлагай.. Помисли за Него!!! Не ти поставя ултиматуми, но...как се 4увства?? Всеки път, когато се надрусаш, ти "крадеш" от щастливите мигове, изпълнени с нежност и любов, вашите мигове... Докога?
Мели, да, никой не може да ти "налее" в главата, Болестта е хитра, интелигентна, изобретателна, смъртоносна съблазнителка... Поемам си дълбоко въздух, за да споделя месец и половина от живота си. Само месец и половина.. Ти знаеш 4асти, дяволски ми е трудно да пиша, но се 4увствам длъжна.. Аз тогава нямах понятие за могъществото на болестта. Май ве4е запо4нах да се оправдавам. Не познавах и Програмата, не пиех, бях прекарала един месец ле4ение в Психиатрията, наивно вярвах, 4е е достатъ4но, 4е НИКОГА пове4е.. Глупава, тъжна наивност.. Той, беше 4ист от хероина около 6 месеца, а и преди това само около 4з5 месеца беше пушил.. Нищо работа, нали? Минимизиране.. Искаше от мен и да спра цигарите, настояваше, съгласих се, обещах, постави ми условие: Ако аз изпуша една цигара и той САМО ЕДИН ПЪТ да се надруса.. Ето ти я измамната Болест.. На 3ия ден аз изпуших една цигара, не исках да лъжа, ех 4естност, 4естност, признах си.. Той каза, 4е си държи на думата.. После беше само още един път..и само още един път.. Проклинаше се, 4е е постъпил като малко дете, аз се 4увствах така виновна.. Една цигара.. Спря два пъти, без лекарства. Толкова силно искаше да не е зависим, срамуваше се.. Ужасно беше за мен да гледам и да не мога да помогна.. Предупреди ме, 4е ще ме моли, ще ме манипулира да му купя, но аз не трябва да отстъпвам. Закле се в живота на майка си, 4е ще издържи. Някъде към 214аса, аз не устоях на молбите и болките, облякох се, за да купя. От вратата се сетих, Майка ти!! Само ми каза, Върни се.. На другия ден, когато мина страшното ме будалкаше, 4е нямам сърце, 4е съм от желязо.. Минаха няколко дни, лошо нарани ръката си.. За да не го боли, когато работи .....пак... Само докато минела болката.. За да не загуби работата.. Ето ти ги оправданията, отлаганията, абсурдните измислици, дето ни ги нашепва Болестта.. Тя го манипулираше него, той мен.. Аз му вярвах, 4е може, само да поиска!!!! Така допринесох за смъртта му... А искаше да спре, срамуваше се ужасно.. Как го написа ти??талкова грозни ли са станали душите ни, толкова безкрупулни и арогантни? В такава ли съм способна да се превърна и аз, ако нямам пари за да си взема? Да...В такава ще се превърнеш... И тук е показно и купуването, и друсането.. На улиците.. Когато виждахме с него мра4ните сенки с безжизнени о4и, той ми казваше като теб: "Не искам да се превърна в това!! Не искам като тях да разбивам коли, за да открадна радио. Помогни ми преди да стана такъв!!!" Казваше ми: "Не вярвай на наркоман, той само майка си няма да продаде...до едно време..." Но не ме оставяше да поискам помощ, да не разберат, да не го презрат.. И страдаше, страдаше.. И аз до него. Деградацията настъпва бързо. Боли, когато пред о4ите се превръща в подобие на 4овека, когото оби4аш. И аз не поставях ултиматуми, вярвах.. Но нещо у мен се пре4упваше, няколко дни преди да умре ми каза, 4е любовта е като пти4енце, което сме захлупили в дланите си, пазим го, грижим се за него. Всеки път, когато пуши хероина, 4увства, 4е дланите се разтварят по малко.. Ако не спре, процепът ще стане толкова голям, 4е пти4енцето, Любовта ще отлети.. Насро4вахме дати, 28.09.2005...после 01.10.2005.. купихме лекарства.. всеки път отлагане.. С правдоподобна при4ина.. И аз вярвах. Докато на 04.10 просто сърцето му спря докато спеше.. Ирония на съдбата, аз бях решила да не го слушам пове4е, бях поискала помощ, лекарска..Късно, смъртта ме беше изпреварила... Обвинявах себе си.. Излизах от болницата, когато ми позвъниха, не исках да повярвам.. Какво ли написах?? Не зная, прекъсвах няколко пъти. Буцата ве4е не ми е в гърлото.
Мели, не отлагай много!! Заради тебе, заради 4овека до тебе, заради пти4ето на Любовта, което пазите в дланите си... Не отлагай...

И нека Силата да те пази!

[линк] IРедактирано от Coння на 25.02.08 05:39.

25 февруари

БОЛНИ СМЕ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО НЕ СМЕ СЕ ИЗКАЗАЛИ

“Ще бъде непростимо да напишем всичко това и да го сложим в бюрото. Нашите недостатъци растат в тъмнината, но умират щом ги извадим на светло.”

Колко пъти сме слушали тази фраза: “Болни сме дотолкова, доколкото не сме се изказали”? Не става въпрос за това, че много членове не се решават да разкрият на сбирка някакви много интимни детайли от живота си. Важното е, че всеки от нас намира най-подходящият за себе си начин. Ами постъпките, чието разкриване би означавало да потънем от срам? Доколко добре ще се почувстваме, когато се разкрием, и пред кого? Ако не можем да споделим някакви моменти от живота си на сбиките, то тогава към кого да се обърнем?
Отговорът на този въпрос намерихме, избирайки си споснор. Разбира се, за да се установят отношения със спонсора трябва време. Важно е единствено да бъдем абсолютно честни! Недостатъците имат власт над нас само докато ги крием. Ако искаме да се избавим от тях, трябва да ги намерим и да се разкрием. Тайната си остава тайна, само докато за нея не знае друг човек.

САМО ЗА ДНЕС: Ще открия тайните си. Ще се постарая да бъда честен със своят спонсор.

Мъчат ме стари спомени и пролетна умора. Какво ли щеше да стане ако не споделях всичко каквото се сетя с моя спонсор? Много кофти болест. Дори тази сутрин взех, че й благодарих. Затова, че не ме оставя на мира. Доста се позадълбахме с нея. Вече не може да се правим, че не се познаваме.
Какво ще стане? Или аз, или пак аз. Мисля, че направих каквото трябваше. Оттук нататък не е въпрос на човешка сила.
Написах шест реда, а се скъсах да ги редактирам. Кой редактира? Физиологичните нужди ще ме отърват от зациклянето в компа.
Желая на всички още 24 трезви часа. И мисля, че може да си дадем шанса да опитаме нещо. Само да си дадем шанса. Само да опитаме. Другото не е наша работа. Само Бог може и би ни помогнал, ако го потърсим. Ако го потърсим. Дюран-дюран. Повтарям го два пъти, за да го запомните. Имаше такъв древен виц през комунизма, но съм го забравил.

"...тoлкова грозни ли са станали душите ни, толкова безкрупулни и арогантни? В такава ли съм способна да се превърна и аз, ако нямам пари за да си взема?..."

Да. Способна си. Тази болест ни прави способни на всичко. Рано или късно.
Тогава и такива моменти като този, който те разтърси в случая, нямат вече шанс да станат повратни. Защото стават ежедневие.

Аз бях откраднала последните пари на баща ми. Като много добре знаех, че са последни...
И не успях да му ги върна.

Преди 2-3 месеца ми разказваше една приятелка за смъртта на нейния близък, наркоман. Добро момче, семейството по най-различни начини се е опитвало да го подкрепя, както и да подкрепя негови двама най-близки приятели, пак наркомани и добри момчета. Когато е починал, те са плакали заедно с майка му.
Но за учудване на семейството и двамата не са дошли на погребението му.
Защото през това време ограбили семейната му къща, знаейки, че всички са на погребението.
Те са наистина добри момчета. Не изроди и не бандити.
Вероятно наистина са страдали заради приятеля си.
Това е силата на болестта.

Здравейте...
Соня, днес отново препрочетох постинга ти и ... въпреки че знам тази история всеки път ми става тъжно... колко красиви неща си отиват от нас безвъзвратно. Не можем да ги върнем, да ги задържим за още един миг дори. Все има нещо недоизказано, недовършено, нещо пропуснато... Аз не искам да пропускам нищо, нито една подробност дори, грозна или красива, тъжна или с усмивка, то тя е частица от мен и искам да я попия с всяка една своя пора, да я усетя, да и се насладя или оплача, като вложа в тези емоции всичката лЮбов или ярост на която съм способна. Да, бих искала... но се чуствам някак си безпомощна, като малко дете, което сега прохожда. Не съм тъжна или депресирана, просто чуството че нещо пропускам не ми дава мира. А точно това не искам да ми се случва. От седмица намалявам, от три - четири пъти дневно "пазаруване" успях да сведа само на веднъж, т.е. три-четири пъти по-малко количество употребявам на ден, колкото да мога да извършвам някаква физическа дейност. Само дето навика ми липсва, онова търчане до оная уличка, подаването на парите, отварянето на пакета, свиването на банкнотата на тръбичка... това за мен се е превърнало в някакъв ритуал, всяко едно мое действие в тази насока е почти тържествено, еуфорично...
С подобни разсъждения и проблеми, сигурно ви отегчавам или приличам на пълна глупачка, но... това място е моята изповедалня...
Приятеля ми се опитва всячески да запълни времето ми, да прогони безпокойството, да надвика онова гласче, което настоятелно шепне... и въпреки, че знае само една думичка на български - "обичам" , днес ме заведе в Бг клуб, подари ми рози, танцува с мен... дано не съм забравила как се живее...

Здравей, здравей, студен живот....

Меланхолия, толкова се радвам, че се обаждаш и че си намалила, радвам се и се гордея с теб, знам, че ще успееш. Вярвам в теб. Ще чакам търпеливо.

Може би ще ядосам много хора тук, но лично аз не съм съгласен с някои неща по отношение на Меланхолия.Сигурен съм, че е добър човек и искренно желае промяна, но дали го прави? Ако не се лъжа тук е форум на зависими, включително и от дрога. В повечето случаи тук споделят хора, които са чисти, а в други - такива, които търсят помощ. Всички тук дават мило и драго да помогнат. Понякога и аз се опитвам. Не мога обаче да приема някой тук да се гордее с друг, който откровенно разказва как бил намалил дрогата и как си продължава по канвала да си купува дозите. Това може да продължи с години. Лечение от зависимост не е познато с "намаляване на дозата" и просто се питам на какво основание Лали се гордее. Аз не се гордея и не съм оптимист. Първоначално бих помогнал на такъв човек, но не и на човек, който ще продължава да слага дати и залива с обещания за спиране от дата, но после се оказва, че това било н,Намаляване! Пълни глупости. Бих оставил такъв човек с дозите му, с пиенето му. Щом му е сладко да си продължава, но да не ме занимава тук с неговото "намаление". Всички сме опитвали да "намаляваме" и знаем какъв е резултатът. Или тотално спиране или нищо, това е нещото, което ако чуя ще подпомогна, подтикна. Другото си е чиста измама. Все едно да кажа на някой: "Браво, гордея се с теб, че днес ти изпи литър, а не три!?" Съжалявам, че казах това и дано не съм засегнал някои.

Не се чувствам засегната.
Това е моята позиция. Знам, че е трудно, откакто реших да подкрепя Меланхолия прочетох много за абстиненцията и знам, че е много болезнена.
Каквото и да прави Меланхолия, както и да се опитва да се изтръгне от тази коварна зависимост аз ще и подам ръка, защото е в беда.
Нима аз не виждам, че пари за наем няма, но пари за дози има?
Виждам.
Но знам ,че насила нищо не става.
Ако така ставаше - нямаше да има нито един наркоман в света, майките им щяха да ги заключат и проблемът да се реши.
Гордея се с Млеанхолия, защото се опитва, намалява дозата.
Но знам, че ако тя самата не е готова да спре, никакви твърдости, заплахи и отричания няма да я спрат.
Подкрепям желанието на Меланхолия да спре.

Съгласен съм с Лали.
За наркозависимите не знам, но за зависимите от лекарства (а то е много близко) и докторите прилагат спиране чрез намаляващи дози. И аз самият преди 7-8 години махах диазепама по схема с намаляващи дози, направена от доктор.
И в момента в АА има хора, които се борят с хапчетата по този начин.

Справянето със зависимостите е изключително сложно нещо.
Нерядко зависимият иска да спре, но не може.
Друг път си въобразява, че иска да спре, но всъщност дълбоко в себе си не го иска.
Трети път пък изобщо няма намерение да спре, но симулира някакви действия, за да залъже околните или по друга причина.

Естествено, не мога да преценя Меланхолия към коя от горните групи спада.
Но тя поне е честна и си признава, че взима.

Ако ставаше само с едно "абракадабра и готово зависимят е станал независим", нямаше да има клиники, Анонимни алкохолици, всякакви други анонимни зависими, нямаше да има програми и т.н.
Просто на входа на Суходол щеше да стои Добрия магьосник, щеше да казва магическите думи на алкохолиците и наркоманите и всички щяха да са щастливи.