Любопитно ми е .........

Имате ли представа какво означава IDES март в историята на Римската империя?

Идите (лат. Idus) са 13 или 15 ден от месеца. На мартенските иди (т. е. 15 март) през 44 г. пр. Хр. е бил убит Гай Юлий Цезар.

Благодаря ти , а има ли нещо общо самото понятиe IDES с пълнолунието и в тази връзка и NONES с half moon?
Ако ти се занимава с мен, имам и други въпроси!

Да, първоначално ноните и идите са обозначавали точно фази на луната - ноните първа четвърт, а идите - пълнолунието. Календите - първият ден от месеца - съвпадали с новолунието, тогава се обявявало кога ще се паднат следващите фази на луната.

Календарът , който римляните създават на практика, не е ли измислен от египтяните?В тази връзка какво е Leptis Magna?

По време на престоя си в Египет, Цезар поръчва на александрийският астроном Созиген да ревизира римския календар, който доста изостава. Созиген ползва за основа египетския календар.
Иначе 1-вия ден на всеки месеца се наричал — календа (Calendae) первоначално первия ден на новолунието (римският, както и юлианският календар са лунни)
13-ти или 15-тия дни от месеца се казвали иди (Idus) - денят на пълнолунието.
5-ти или 7-мия ден от месеца се наричали нони (Nonae, сокр), денят на первата лунна четвърт (от nonus — девети, 9-тия ден преди идите).
А пък Лептис Магна е финикийски град в Триполитания /дн. Либия/. Финикийска колония от началото на 1-во хилядолените пр. н. е., влизала в състава на Картагенската държава и завладяна от Рим в края на 2 век пр. н. е. Особено се развива по времето на император Септимий Север, който е роден там.
Малко да си оплакнеш очите:
[линк]

Aut Caesar, aut nihil

Благодаря за линка, аз пък мислех, че са най-запазените руини на римски град, построен от римляните, но явно съм в грешка!
Наскоро имах разговор с човек, който е наистина голям фен на Римската империя и по-скоро на военната част от историята и ,та той ми каза , че римляните не са успели да завладеят Англия- има ли нещо вярно/асимилация не е имало/?
Доколкото знам май в нашествията си на острова не са успели да достигнат до Шотландия, Ирландия и Уелс , заради географските особености на района.В тази връзка има някаква стена между Шотландия и Англия/името не го помня/, която е построена от римляните.
Ще ми е интересно да ме коригираш, ако греша!

Африканските римски градове са доста добре запазени - напр. Волубилис, Тамугади...
Иначе за римското владичество на острова - продължило е 4 века и населението в 2/3 от осторва било романизирано. Незавладяна останала само северната му част, но това била дива, пуста и студена земя и римляните не се хабили да проникнат там.
Легионите нахлуват в Британия за първи път по времето на Галската война на Цезар /54-53 г. пр. н. е/. Походът му обаче има за цел по-скоро да респектира островитяните да се въздържат да помагат да континенталните си събратя в съпротивата им срещу Рим.
Иначе официално начало на завладяването на Албиона е поставено от император Клавдий през 43 г. от. н. е., като в кампанията участват 4 легиона /XX Valeria Victrix, II Augusta, XIV Gemina и IX Hispania/. Първоначално римляните завладяват Южна Британия до Уелс, по времето на Нерон тяхната експанзия стига до съвременния град Йорк /Ебуракум/, но през 61 г. бритите вдигат голямо въстание под предводителството на иценската кралица Боадицея /Будика/. Бунтовниците опожаряват Лондиний /Лондон/, Веруламий и Камулодуним /Колчестър/ и практически унищожават IX легион, но благодарение на един талантлив военачалник Светоний Паулин, армията на Боадицея е разбита, а тя се самоубива.
По времето на император Домициан /82 - 96 г./започва нова кампания по завладяването на останалата част на Британия, кото неговият военачалник Агрикола /78 г./ пръв навлиза в Каледония /Шотландия/ и след битки с местното население завладява част от територията им и даже построява флота, с която обикаля северното крайбрежие на острова. Говори се, че той е единственият пълководец, видял Ирландия.
През II век, империята преминава към отбрана на заетите територии и поради зачестилите нахлувания на пиктите император Адриан през 122 - 126 г. нарежда да се построи през най-тясната част на острова крепостен вал, който да спира нашествията им.

Наследникът му император Антонин завладява територията на днешна централна Шотландия и строи нов вал /през 142 г./, но той скоро е изоставен след заради непрекъснатите атаки на каледоните, пък и империята не вижда смисъл да удържа със сила толкова бедни откъм ресурси и богатства земя. Та границата на Рим отново се връща към старата стена, прокарана от император Адриан.

През 3 век има периодични нахлувания на племена отвъд стената, но те носят спорадичен характер. През 4 век обаче започват морски нападения на германските племена сакси, юти и фризи.
Окончателно римските войски напускат острова през 410 г., когато император Хонорий нарежда на легионите да изоставят провинцията, тъй като те са необходими за отбраната на самия Рим, заплашен от варварските орди на готи, вандали и свеви.
Романизираното население е оставено на произвола на съдбата - от север нахлуват скотите, а от изток по море в Британия идват саксите. Някъде в тези тъмни години на 4-5 в. се ражда и митът за крал Артур, последният защитник на келтите от варварите.

Aut Caesar, aut nihil

Че то египетският календар е обвързан със слънчевата година т. е. той е независим от луната.А преди това използвали "Нилската година", после звездата Сириус така както не са били добри в астрономията и в математиката, но са били практични!
Най-интересна ,като че ли е календарната реформа на папа Григорий VІІІ от 1582г.
Бил е много смел да съкращава живота на хората с 10 дни, заради пролетното равноденствие.
Беше ми интересно и да науча откъде произлизат и имената на дните от седмицата-реда на планетите, които според римляните управлявали първия час на всеки ден , че и днес дните на седмицата на някои европейски езици все още носят имената на планетите./испански, италиански, френски и английски/

Забравих да ти благодаря за инфото, честно казано мислех , че ще ме препратиш при чичко Гугъл, но ти ме опроверга.
По-интересно е тук да научавам нещата, от извора..така да се каже

"Седмицата" на римляните е нундин (nundinum) и се състои от девет дни (всеки девети ден е бил пазарен). Нямам представа дали отделните дни в рамките на нундина са имали имена.

имената на дните от седмицата по "връзката" им със 7-те главни небесни светила идват от Вавилон, а в ранносредновековна Европа се оформят (поне що се отнася до германската група езици) според имената на тези светила и и съответстващите им богове при различните германски народи.

(ако разбираш руски):
Исторические источники датируют первые упоминания о семидневной неделе периодом Древнего Вавилона (около 2 тыс. лет до н.э.), оттуда эта традиция перешла к евреям, грекам, римлянам и, разумеется, к арабам. Йудейский историк Йосиф Флавий уже в 1 в.н.э пишет: "Нет ни одного города, греческого или же варварского, и ни одного народа, на который не распостранился бы наш обычай воздерживаться от работы на седьмой день". Считается, что Индия тоже переняла 7-дневку из Вавилона.
У иудеев и христиан ответы на эти вопросы даёт Ветхий Завет, откуда становится ясным, что семидневная структура времени установлена Богом. Напомню: в первый день творения был создан свет, во второй - вода и твердь, в третий – суша, моря и растительный мир, в четвёртый – светила и звёзды, в пятый – животный мир, в шестой – создан человек и заповедано размножаться, седьмой же день освящён для отдыха.
Семидневная неделя оказалась весьма жизнеспособной, даже переход с юлианского календаря на григорианский не изменил последовательность дней, ритм нарушен не был. Есть и астрономическое объяснение 7-дневки. 7 дней это приблизительно четверть лунного месяца, наблюдение же за фазами Луны было для древних наиболее доступным и удобным способом измерения времени. Более тонкое объяснение можно найти в соответствии семи видимых планет дням недели, и именно этот логический ход проливает свет на происхождение современных календарных названий дней недели.

И еще:
Оказывается, человек начал задумываться об этом и экспериментировать в этом направлении тысячи лет назад. Единицы измерения времени подобного типа, то есть объединяющие несколько суток дней подряд, у разных народов существовали с древних времён. Например, древние римляне вели счёт дням «девятидневками» - торговыми неделями, в которых восемь дней были рабочими, а девятой – базарным.
По-видимому, обычай измерять время семидневной неделей пришёл к нам из Древнего Вавилона и связан с изменениями фаз Луны. Люди видели Луну на небе около 28 суток: семь дней – увеличение до первой четверти, примерно столько же – до полнолуния и т.д.
В своё время древневавилонские астрологи обнаружили, что на небе есть «блуждающие» светила, названные планетами. Предполагалось, что эти светила вращаются вокруг Земли в таком порядке: Луна, Меркурий, Венера, Солнце, Марс, Юпитер и Сатурн. Каждый час суток находился у древневавилонских астрологов под покровительством определённой планеты.
Счёт был начат с субботы, первым её часом «управлял» Сатурн (следующие часы – в обратном порядке планет). В итоге первым часом воскресенья управляло Солнце, первым часом третьего дня (понедельника) – Луна, четвёртого – Марс, пятого – Меркурий, шестого – Юпитер, седьмого (пятницы) – Венера. Соответственно, такие названия и получили дни недели.
Эти названия дней недели именами богов перекочевали к римлянам, а затем в календари многих народов Западной Европы. «Разночтения» в английском языке объясняются тем, что названия вторника, среды, четверга и пятницы англичане взяли из скандинавской мифологии, в которой Тиу – бог, аналогичный Марсу, Водан – Меркурию, Тор – Юпитеру, а Фрейя – Венере. Названиями планет пользуются для обозначения дней недели и многие народы Азии – индийцы, монголы, корейцы, таиландцы.
Во многих языках некоторые дни недели (а иногда и все) пронумерованы. Но не везде первый день недели – понедельник. Вавилоняне перенесли субботу на конец недели, т.к. день Сатурна считался несчастливым. В этот день предписывалось не заниматься никакими делами, а сам он получил название «шаббат» - покой. Такое название перешло в некоторые языки, например, в еврейский и арабский.
Пронумерованы некоторые дни недели и в славянских языках, но счёт ведётся «после воскресенья». Решение о праздновании воскресенья принял ещё римский император Константин в 321 г. Когда-то воскресенье у славянских народов называлось неделей (днём, когда отдыхают от дел, ничего не делают).

Все още се оправям с руския, ама хич не го обичам!
Намерих нещо интересно за системата на обучение и възпитание в Древен Рим, както и за отношението ученик-учител.Установих , че са били доста строги, понякога педанти по отношение на поведението на децата.
А повече тук!

Бааа ... девед дена - един за шопинг, три почивни и пет работни - тъкмо като за мен, супер!

Характерен пример за римски град в Северна Африка бил Тимгад /или Thamugadi/. Основан през 100-тната година на мястото на картагенско селище от император Траян, той скоро получил правото на римски град, тоест признаване на гражданите му за почти равноправни граждани на империята. Разширила се до крайните предели на могъществото си, империята се грижела за верността на покрайнините.
От археологична гледна точка на Тимгад му провървяло: когато западнал и загубил значението си, сравнително бързо го изоставили и забравили. След падането на Римската империя минал под властта на Византия, но когато земетресение разрушило част от града, той вече умирал.
Икономическата система на Римската империя била разрушена, износът на пшеница, с който се поддържала Северна Африка, спаднал, климатът станал по-сух, пресъхнали изворите, подхранващи града, и загубила смисъл сложната водопроводна система, дълга повече от тринадесет километра, която с помощта на акведукти подавала вода от извора в планината до фонтаните и резервоарите на Тимгад. И това, което в римско време изглеждало проста инженерна задача — да се намерят нови извори и да се прокарат още няколко километри акведукти, в началото на Средновековието вече не било възможно. Сахара взела своето. Хората напуснали града и го забравили. А тъй като нямало наблизо вода, то и селяни не се заселвали до развалините и не разграбили скъпоценните плочи за стопански постройки, както се случило по други места. Сахара, която погубила града, го запазила както лавата запазила Помпей.
Тимгад, образцовият римски град, бил построен с линия и пергел: две широки централни улици го пресичали, срещайки се в центъра. До тях, като шахматни квадрати, чак до градските стени, които подсещат, че Тимгад отначало е бил военен лагер както и много колониални градове на империята, били разположени еднакви жилищни квартали. По-късно, когато градът станал център на района, военният лагер на Legio III Augusta бил пренесен в Ламбезис, където се е запазила внушителна триумфална арка.
Сред еднообразните квартали, сред малките къщички на гражданите, се издигат големи обществени сгради: на римския град му се полагало да има пълен комплект от тях. Градски бани, където са се запазили мазетата на парните котли, от които идвала пара, затопляща помещенията с ваните. Там и днес се разпознават топлите и горещите басейни, залата за изтриване и площадките за бавни беседи на «истинските» римски граждани, които никога не били виждали Рим. Една от главните улици на града — декуманус, в чиято каменна настилка са се запазили дълбоки белези — вековни следи от каруци, води до величествената арка на Траян — как може римски град без триумфална арка? Статуите, които са я украсявали, са изчезнали, но колоните стоят както по-рано и улицата минава под три отвора — широк, централен, за колите, странични — за пешеходците. Убедихте ли се? При нас всичко е както в Рим! В самия център се намира… разбира се, форумът. От главната зала се е запазил само пода на курията, където заседавал муниципалитетът, и насреща базиликата, където се намирали съдът и борсата. Тимгад бил главно търговски град. Търгувал със зърно. От статуите на императорите и на други знатни и достойни лица са останали само основите, но броят им говори, че и в това римските граждани от различни националности са се стараели с нищо да не изостават от столицата. Две гигантски колони увенчават хълма, на който някога е бил Капитолът — храм, посветен едновременно на трима богове: Юпитер, Юнона и Минерва. Някога пред предната фасада на Капитола имало шест колони, вътре в храма огромната зала се разделяла на три притвора — за всеки бог отделен.
Пазарът в Тимгад, който се е запазил по-добре, отколкото в други римски градове, е интересен и необикновен: запазили са се дюкянчета с каменни маси и тезгяхи вътре. Дюкянчетата са украсени богато с орнаменти и релефи, които замествали фирмите. Не е трудно да си представим как е шумял пазарът, когато тук са се събирали керваните от пустинята и от крайбрежието.
Римските граждани се стараели да подражават на европейските си съотечественици и в изкуството. Грамадният театър на Тимгад бил с диаметър шестдесет и три метра и побирал до четири хиляди зрители. Едва ли такива размери са се диктували изключително от суетност — градът бил културен център на цялата околност. Към паметниците на културата се отнася и тимгадската библиотека — полукръгла двуетажна сграда с ниши за свитъци, шкафове за книги и дори с книжен склад в двора. Строителството на библиотеката, както се вижда от намерения там надпис, струвало 400 хиляди сестерции и я финансирал някой си Марк Юлий Квинтан. Фондовете на библиотеката били големи дори и в сравнение със съвременните мащаби — около двадесет и пет хиляди тома.
Изглеждало, като че ли градът е умрял, без да остави следи. Заличил се споменът за форума, шумния пазар и ромона на фонтаните, за мъдрите беседи на терасите на баните. Завоевателите, които дошли тук, след като изчезнал споменът за римляните, не се интересували нито от книгите им, нито от боговете им, нито от театрите им…
И все пак това не е така. Градът бил африкански в какъвто и «същински римски» външен вид да се е гиздил. И когато го напуснали последните римски граждани — либийци, финикийци, бербери, негри, тоест търговците, робите, занаятчиите, те отнесли със себе си спомена за статуите, книгите и театралните маски и този спомен, видоизменен в поколенията, отишъл в други области на черния континент, влял се като ручейче в широкия поток на африканската култура. Иска ми се да вярвам, че в скулптурите на Нок, в главите на Ифе, в стените на Зимбабве, макар не пряко и несъзнателно, но се е отразило това, което е съществувало тук преди едно и половина хилядолетие, така както потомците на творците на фреските на Тасили, отивайки в други земи, са донесли със себе си опита и спомена за своето високо изкуство, което никак не намалява постиженията на други времена и други народи.





[линк]
[линк]

Aut Caesar, aut nihil

Малий тоя провинциален град по-голем и по убав и от Плиска и от Преслав - то не,че Филипопол не е бил

Нищо не разбира от тематиката на клуба-спами,флудва и чати

Така са строяли римляните градовете си, дори и в най-затънтените провинции.
А това е един от най-добре запазените градове в Сев. Африка.

Aut Caesar, aut nihil

Въх, градо е хубав, наистина

Много е красиво

Винаги съм се възхищавала на римляните за тяхното желание да въдворяват ред и удобства навсякъде , където могат. Но тръпки ме побиват от жестокостта им- мъчения, наказания..........Това си впечатление имам най-вече от супер натуралистичния филм на Мел Гибсън - "Страстите Христови".
Добре са повлияли на Северна Африка и това е безспорен факт.
Та като си почнал от Алжир , да продължим с Мароко.

Волубилис



Датира от 2-3 век , а още по-рано е бил заселен с картагенски търговци.
Нямах време да търся повече, но намерих само много оскъдна информация.
Ако можеш да ми копнеш някой линк , ще ти бъда благодарна.