Ритате ли мачле?

Пичове, да ви питам, когато бяхте 5-6 клас на коя позиция ритахте, по време на мачовете в часовете по физическо?

Онези пачи в Bulwork този път направо ме разбиха, като ме попитаха точно този въпрос. И аз, нали съм що-годе умно копеле, взех че се замислих преди да отговоря. Казах истината (of course - истината над всичко), но отговорът въобще не ми хареса. Докато учениците ми ритаха, аз стоях в страни от игралното поле, така че даскалката да не забелязва, че не играя (не ми стигаха другите проблеми, ами и с нея да се разправям защо не играя). А стоях в страни, защото бях най-хилавото дете в класа и всички се ебаваха с мен. Конкретно за мачлетата нито един от двата отбора не ме искаше. :)И като им го казах това на онези пачаврички, те веднага възкликнаха: “Аха, ясно защо сте си сменяли работата толкова често и не сте се задържали никъде за дълго!”. Идеше ми да им кажа, да вземат да врътнат една свирка на батко, след като ситуацията им изглежда по този начин.

Часове, след като бях приключила разговора в агенцията, взех че се замислих по-сериозно (нали съм що-годе умно копеле). Ситуациите във фирмите, в които съм работил, взеха все повече да ми приличат на онези мачове от училище. Най-преебаната работа, на най-преебаната позиция, за най-ебаните пари. Поразително, дори за мен самия, ситуациите съм ги отработвал точно както в училище - отбора ми тегли майната, аз тегля майната на отбора. И тук прозрях най-тежкото нещо за себе си, от мене team player в този живот няма да излезе.

За сметка на всичко казано до момента, все още продължавам да ги финтирам разните интервюиращи какъв съм team player, колко съм innovative, колко съм progressive and adaptive, self-motivated, fast learning, communicative and loyal of course. И моля ви се, тези идиоти все още ми вярват и се лъжат да ме назначават на работа, че и по някоя стотачка отгоре на предишната заплата ми предлагат. Ебати и ташака е българският ИТ пазар на труда …

и аз бих казал истината, а тя е същата като при тебе
аз обаче забелязах нещо за себе си още като ученик - в училище не играех мач, или ако играех беше насила, но в квартала или на село, където отборите са чувствително по-малки (по 3-4 човека), играех добре и с огромно удоволствие. по-късно си направих извода че мога да се интегрирам в колектив само ако е малък, и така правя - бачкал съм само в малки фирми, и винаги ми е било добре.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Часове, след като бях приключила разговора в агенцията

В моето училище момичетата не играеха футбол. Имаше един с миксотик пол и той не играеше. От време на време трудно ги навивахме да играем волей. Баскет традиционно само момчетата играехме.

Какви са тези глупости "интервю в булворк". Ако една фирма ще взима висококачествен наемник, ще дойде шефо или поне офицера на кохортата, в която има свободна позиция.

Много взеха да ме дразнят тези ХР простотии. Кво значение има в кой клас съм бил на спортно съзтезание и в кой клас съм бил на олимпияда.

Ние сме наемници, наемат ни, участваме в битката, взимаме малка част от плячката и никой не очаква висок морал от нас. Какво значение има кой в детството си е чел Сенкевич и кой е бесил котки.

И кво е това животно team player? И ако team player-а си комуникира добре с екипа, то има ли такива дето не си комуникират добре с екипа? Работил съм със всякакви от нормалници до напушалки, сектанти, такива дето тренират източни бойни смешки, дори с психопати, като чичо фестър. На събитията по употреба на алкохол стават глупости и всеки разправя смехории. На работа си е работа, говори се за работата и хората се разбират каквито и да са. За 7 години, веднъж не ми се случи да не се разбера с колега.

И как няма да си сменяш работата често, след като през 6 месеца някой приятел ти казва ела при нас и сумата е поне с 150% повече. Вече устоявам, защото се дразня да ме наричат несериозен, но не вярвам всички да устояват дълго ... е те това е простотията на бг ИТ пазара, че в 80% от фирмите увеличението идва след молбата за напускане. И все пак нещата бавно си идват по местата. :-) И ти ще си намериш добра фирма.

Само нападение, щото вкарвам ефектни голове. С финт. Всъщност не харесвам футбола-да го играя, предпочитам тенис.

И аз бях тъй долу-горе. Пък и винаги съм мразел колективните, и/или силови спортове. Ми не обичам да ме блъскат ритат и прочие, да търча кат ненормален заради едното търчане, или да дигам 2К желязо, щото било намсиквоси - нищо велико, и интересно не виждах, и продължавам да не виждам в тая работа.

Затуй като малък си избрах спортната стрелба - 4 годинки съм я карал. А по-късно като студент - тенис на корт.

П.С. Крайно време е великите собственици да разберат, че един работник най-често си сменя работата защото ТАМ дават повече, а не щото му е кеф да префърча напред-назад.

Гейовете на тази възраст не обичат футбола.

а ве, така си е. числото три май е най-добре. когато двама правят една задача обикновенно куца нещо. когато са повече от трима не се върши работа.
трима програмиста в екип е оптимално според мене.

Така е, програмистите са като вещиците.

И аз предпочитам тенис, на корт. Иначе като малък съм играл и футбол, като вратар, нападател и др.

---

Използвай минусите си интелигентно. Това, че си осъзнал проблемите си и си окей с тях е перфектно. Всички имаме проблеми, въпроса е да сме окей с тях и да не се депресираме.

Всеки минус става плюс в определена друга ситуация.

Това, че разбираш иронията и глупостта на корпоративния живот, на "тийм-уърк", на целия този шит, който има за цел да те държи в кошарката за стотинки и да си траеш е добре. Мисля как да излезеш от това и да отидеш от другата страна на играта.

Мен най-много ме кефеше вратар - че най-малко се търчи. Като се замисля и сега все ми се случва да спасявам неспасяеми положения, защото защитата пак се е издънила и нещата все до мен опират. Абе и голове ми вкарват, ама гледам да са малко. А в по-смотаните отбори/фирми автоголовете са особено модерни, ама кво да ги праиш - леваци.

и винаги така, уж в колектив, пък отсртани
в казармата бях командир на отделение, състочщо се от мене си.
обикновено съм lead на нещо изкилиферчено в което друг не участва, всъщност побеже и началниците не са наясно, кякво точно правя, се живее сравнително спокойно.

И ти ли в този период от живота си се осъзна като гей?

Аз пък винаги играех защитник но бях много твърд и затова никой не искаше да играе срещу мене.Когато се деляха отборите всеки гледаше да ме избере в неговият отбор само и само да не е срещу мене.Даже ми бяха избрали прякор Вини Джоунс.Като се замисля на работното ми място ситуацията е много сходна, където и да отида винаги се забърквам в скандали.

Аз бях защитник в стил първите години на Трифон Иванов - топка минава, човек не
Като цяло футбола не го умея особено, предпочитам волейбол и плуване - айде сега да кажат дали съм тим плеър

Защитник и вратар. Последните курсове само вратар, щото като защитник много ги ритах Като вратар сравнително рядко успяваха да ми вкарат гол, защото 2-3 години след 4 клас бях ханбален такъв . Иначе от спортовете наблягах повече на баскет и волейбол :) Един вид екипи от 5-6 човека са най-подходящи

Най-често играех защитник, понякога и вратар. Играех футбол с удоволствие

Сега не може да ме хване човек за футбол, неудобно ми е да ритам и блъскам хора със семейства и деца. Препочитам по-спокойни занимания като плуване и фитнес.

На теория, ако човек е успявал да заиграе в отбор на младинки има шанс и в работата да се сработи добре с колектива. На практика, за да се впишеш в отбора трябва да ти харесва играта и съотборниците - ако не ти харесват, по-добре смени отбора.

А каките от Булурк са кухи лейки, няма смисъл да се губи време при тях.

--
Communication breakdown, it's always the same

смотаняци програмисти

И аз като порастнах минах на фитнес основно. Друго си е индивидуалния спорт - виждаш какво сам ти можеш, а не си зависим от всекакви смотаняци.

На практика, за да се впишеш в отбора трябва да ти харесва играта и съотборниците - ако не ти харесват, по-добре смени отбора.

Много точно казано. За мен специално е 100% вярно. Мога да работя в екип, ама екипът и играта трябва да са истински, а не евтини ментета.