Дири сред строежа
14 отговора
0 прегледа
Дири сред строежа
Шест дни Бог създавал светлината, земната твърд, микробите, гъбичките, человека, пък на седмия ден почивал. Сигурно е отделил минутка-две да създаде и бирата, за да е пълна почивката, но това си е само мое предположение. Възможно е да я е създал и дори изпил преди да създаде човека – ефектите от подобна последователност са лесно забележими.
Та Бог създавал, създавал, пък после почивал, а госпожа Богова се въртяла с прахосмукачката около краката му и запречвала пътя на взора Божествен към мача от шестия кръг на А вселенската футболна група между “Ангели – Райски порти” и “Лили Иванова – Шумоизолационното” (отбор от ветерани).
По същия начин и аз – шест дни създавам, един ден почивам. Създавам хотели, СПА центрове, дискотеки, ваканционни селища, вилни селища, обикновени селища... Продавам имоти на акт 2, акт 3, акт 4 и така до акт 356, който ми го написа служител на КАТ досами София, между другото, уверявам ви, той също се продава – и акта, и служителя.... Продавам на зелено, продавам, като изляза на червено, на кална поляна продавам, на чертеж продавам, на идеен проект продавам, на идея продавам, даже безидейно продаавам, продавам в равнината, в планината, даже и под язовира продавам, продавам на англичани, испанци, италианци, румънци, на българи даже продавам, ама не много, че знаят колко в центъра на София е Перник.
И на седмия ден – отдих. Пия си минералната вода, гледкам си в пространството, жената ме гони с прахосмукачката из цялата къща, защото камериерката пак не дошла, та все някой трябвало да ги почисти тия 750 квадрата... И така. Нормален живот на нормален гражданин.
Докато един ден – май беше сряда, тъкмо като продавах вила на англичанин във ваканционно селище “Buthery” – на много хубаво място, до севлиевския свинекомплекс, от двора излизат домати по пет кила, отхапват ти пръста ако не внимаваш, тъкмо тогава ми хрумна, че има и друго в живота, та може и да я разгледам тая пуста българска природа, дето ни храни и нас, и секретарките ни, и секретарките, дето сме ги взели за работа, а не първите, и джиповете ни, и певиците ни, и пластичните им хирурзи на тия певици... И въобще – да видя аз, откъде гребем ние с пълни шепи злато и благоденствие.
Реших го аз, значи, допродадох вилата, подписах още един напълно безидеен проект и... продължих да си върша работата. Вечерта, както винаги, седнахме с жената да хапнем нещо официално, нещо по-така, тая вечер беше направила хамбургери, когато й споделих:
- Григорке, утре да знаеш, не съм на работа ако ме търсят, ще ида малко по планината.
Че като писна оная ми ти жена.
- Пак ли тръгна ти пу гурътъ, нали са бйеми разбрали, че повечи нйяма тъй, чйе чйестно вечи, пак ли ша бийш хората по таз пуста планина, да не та опукат нйекъде, виж, че всичкити ни приятели опукаха, нйема кой на гости да ни дойди....
- Не ма, сред природа отивам, на чист въздух.
- Какъв чист въздух та гони, нали бехми при нашити на селу, ни са ли надишъ?
- Не бе, планинския въздух, такова, той е друг въздух.
Гледа оная ми ти жена, пули ми се, накрая сведе поглед, захапа си сандвича и се умълча като прасе в царевичак. И както сумти и мляска сандвича, една сълза се плъзна по бузата й, пък хоп – и се спря в гористата местност над горната устна.
- Знайя я аз таз твойта планина, оназ русата, със стегнатата планина и двйети възвишения отпред, зарад койято симействуто ни щйеши да утиди. Знайя я аз, ама какво да правйя, що да чиня....
Такава си е тя, моята. Невярна съпруга. На нищо не вярва. Не че няма защо да не ми вярва... Нейсе, оправихме се някак с нея, поубедихме се – къде мирно, къде не, пък си легнах рано, че на следващия ден ме чакаше голямото пътешествие.....
Следва продължение, разбира се. Ако искате.
Та Бог създавал, създавал, пък после почивал, а госпожа Богова се въртяла с прахосмукачката около краката му и запречвала пътя на взора Божествен към мача от шестия кръг на А вселенската футболна група между “Ангели – Райски порти” и “Лили Иванова – Шумоизолационното” (отбор от ветерани).
По същия начин и аз – шест дни създавам, един ден почивам. Създавам хотели, СПА центрове, дискотеки, ваканционни селища, вилни селища, обикновени селища... Продавам имоти на акт 2, акт 3, акт 4 и така до акт 356, който ми го написа служител на КАТ досами София, между другото, уверявам ви, той също се продава – и акта, и служителя.... Продавам на зелено, продавам, като изляза на червено, на кална поляна продавам, на чертеж продавам, на идеен проект продавам, на идея продавам, даже безидейно продаавам, продавам в равнината, в планината, даже и под язовира продавам, продавам на англичани, испанци, италианци, румънци, на българи даже продавам, ама не много, че знаят колко в центъра на София е Перник.
И на седмия ден – отдих. Пия си минералната вода, гледкам си в пространството, жената ме гони с прахосмукачката из цялата къща, защото камериерката пак не дошла, та все някой трябвало да ги почисти тия 750 квадрата... И така. Нормален живот на нормален гражданин.
Докато един ден – май беше сряда, тъкмо като продавах вила на англичанин във ваканционно селище “Buthery” – на много хубаво място, до севлиевския свинекомплекс, от двора излизат домати по пет кила, отхапват ти пръста ако не внимаваш, тъкмо тогава ми хрумна, че има и друго в живота, та може и да я разгледам тая пуста българска природа, дето ни храни и нас, и секретарките ни, и секретарките, дето сме ги взели за работа, а не първите, и джиповете ни, и певиците ни, и пластичните им хирурзи на тия певици... И въобще – да видя аз, откъде гребем ние с пълни шепи злато и благоденствие.
Реших го аз, значи, допродадох вилата, подписах още един напълно безидеен проект и... продължих да си върша работата. Вечерта, както винаги, седнахме с жената да хапнем нещо официално, нещо по-така, тая вечер беше направила хамбургери, когато й споделих:
- Григорке, утре да знаеш, не съм на работа ако ме търсят, ще ида малко по планината.
Че като писна оная ми ти жена.
- Пак ли тръгна ти пу гурътъ, нали са бйеми разбрали, че повечи нйяма тъй, чйе чйестно вечи, пак ли ша бийш хората по таз пуста планина, да не та опукат нйекъде, виж, че всичкити ни приятели опукаха, нйема кой на гости да ни дойди....
- Не ма, сред природа отивам, на чист въздух.
- Какъв чист въздух та гони, нали бехми при нашити на селу, ни са ли надишъ?
- Не бе, планинския въздух, такова, той е друг въздух.
Гледа оная ми ти жена, пули ми се, накрая сведе поглед, захапа си сандвича и се умълча като прасе в царевичак. И както сумти и мляска сандвича, една сълза се плъзна по бузата й, пък хоп – и се спря в гористата местност над горната устна.
- Знайя я аз таз твойта планина, оназ русата, със стегнатата планина и двйети възвишения отпред, зарад койято симействуто ни щйеши да утиди. Знайя я аз, ама какво да правйя, що да чиня....
Такава си е тя, моята. Невярна съпруга. На нищо не вярва. Не че няма защо да не ми вярва... Нейсе, оправихме се някак с нея, поубедихме се – къде мирно, къде не, пък си легнах рано, че на следващия ден ме чакаше голямото пътешествие.....
Следва продължение, разбира се. Ако искате.
в отговор на дpyrapkaтa пo литepaтypa
#8
Re: Слабичко, шамак, слабичко.
Ама другарко, аз не съм шамак, а шаман. Всъщност и шаман не съм, а Шаман.
Моля Ви се, не закачайте мама. Тя няма нищо общо с това недоразумение :)
Инак много се радвам, че не ви е харесало :)
Моля Ви се, не закачайте мама. Тя няма нищо общо с това недоразумение :)
Инак много се радвам, че не ви е харесало :)
Re: Айде, шамар, минаваш нататъка.
Радвам се, че минавам 
.
ама накъде минавам - натам или наобратно? Наляво, ама с десния крак?
Есенцията е следната: човек от народа се среща с терзанията на природната стихия. Драма, съспенс, положителни и отрицателни герои, себеотрицание, скепсис, прадигми и парасемантични изрази.
Да е жив и здрав Никола Георгиев, Титанът на литературното воайорство. Ако знаеш кой е той, Оценителю мой :)
.
ама накъде минавам - натам или наобратно? Наляво, ама с десния крак?
Есенцията е следната: човек от народа се среща с терзанията на природната стихия. Драма, съспенс, положителни и отрицателни герои, себеотрицание, скепсис, прадигми и парасемантични изрази.
Да е жив и здрав Никола Георгиев, Титанът на литературното воайорство. Ако знаеш кой е той, Оценителю мой :)
Ahh vanity - my favourite sin!
Едно време като пусна: За Мусала през Борисовата
[линк]
и
Един обикновен ден
[линк]
...другите ме мързи да ги търся в архива, та едно време не ги въртеше тия номера. Сега се сучиш като кокона дето хем я боли, хем я сърби.
Ако ще пускаш нещо, пускай. Ако ли не - стига си дразнил. В живота си дразнители имаме достатъчно.
[линк]
и
Един обикновен ден
[линк]
...другите ме мързи да ги търся в архива, та едно време не ги въртеше тия номера. Сега се сучиш като кокона дето хем я боли, хем я сърби.
Ако ще пускаш нещо, пускай. Ако ли не - стига си дразнил. В живота си дразнители имаме достатъчно.
Re: Айде, шамар, минаваш нататъка.
Никола Георгиев - теория на литературата, СУ. "Всички тези парасемантични изрази сякаш артикулират с това, което е вербално неизразимо" е казал той по адрес на горкия Ботев "Хаджи Димитър". От десет години насам се чудя какво е имал предвид...
Продължението скоро иде. Просто не е готово
Продължението скоро иде. Просто не е готово