неделя вечер

напоследък е най-ужасното време на деня, седмицата... за мен. времето тече бавно, влудяващо бавно, настроението ми е избягало някъде надалеч, а мислите ми ме нападат и атаката е толкова брутална, че успява да ме завари неподготвена и ме събаря. не може да се сравнява дори с онези пусти, безмълвни и мъчителни часове, когато внезапно се събудиш в 2 или 3 посреднощ и започваш да се въртиш в леглото - ту ставаш да пиеш вода, ту се завиваш през глава, за да се сгушиш по-уютно и да ти е топличко, ту светваш лампата и четеш, макар че клепачите ти натежават.
обикновено си намирам работа за тези вечерни часове или гледам някакъв филм. сега съм си пуснала Шаде - за да се меланхолизирам още повече. напоследък меланхолията е чувството, което ме владее най-много. за да се потисна. още и още. защото когато съм тъжна, съм способна да мисля, да пиша, да си задавам въпроси, да се провокирам. защото напоследък имам чувството, че губя себе си, губя силите и вдъхновението си, ставам безлична.
ходя на работа, уплътнявам изцяло работното си време, вземам решения, давам съвети на колегите и вечер съм толкова уморена, че се прибирам вкъщи, хапвам набързо - маслини от торбичката например, и малко след това съм заспала на дивана пред телевизора. страдам, че нямам сериал за гледане - той поне би ме държал будна до 9 или 10 часа. няма доктор Хаус, няма Изгубени... Обаче гледам новините - не бях го правила от години, но това е единственият начин да разбера какво се случва извън мен и работата ми. сякаш съм в безтегловност някъде, неизвестно къде и нещата се случват, но аз не съм дори пасивен наблюдател. с приятелите ми не си говорим за независимостта на Косово или кой кандидат ни харесва повече - Хилари или Обама, не водим философски разговори, а само правим дисекция на чувствата си (ако изобщо са ни останали такива). съсредоточени сме върху (не)съществуващите си връзки - ако си семеен, разбира ли те съпругът, има ли я тръпката; ако не си - къде и как да го/я срещнем, защо все още не сме, как трябва да изглежда (аз ако знаех, вероятно нямаше да съм сама)... анализираме формите на самотата и на несподелеността. всеки се е затворил в себе си и не иска да обременява другите с мислите си, не смее да разкрие желанията и стремежите си.
не помня кога за последно се чувствах наистина въодушевена и устремена нанякъде. добре, че преди време имаше слънце и беше топло - разходката из Южния парк и улиците на София със слушалки в ушите не може да се сравни с нищо. вървя и се усмихвам, чувствам се добре, оглеждам се наоколо и съчинявам историйки за хората, с които се разминавам, слушам разговорите им.
хм, Шаде като че ли помогна :)

може би там и тогава друга съм била...

аз много бой отнесох тази вечер имахме турнир бридж белот
ма, много бой, ти казвам

ся мъж ми ше спи в мазето, щото не може да брои до осем

A пускай го човека да си спи на леглото де,не се връзвайте на едни игри.
Мойта пък почва да блъска клавиатурата щото все на някакво 12-ниво умирала

Аз пък си подобрих рекордаредя пасианса за 89 секунди

Много си харесвам работата-мога да я гледам с часове

А поверието,че на когото не му вървят картите му върви в любовта(що ли не е в за секса-някакси по-правдоподобно звучи).
Ай, прибирай го момчето и го наказвай яко

Хубав е и този ден, в който нищо не се случва...

защо не направиш нещо ново, различно и не промениш нещо старо, обичайно? можем да си индуцираме каквито поискаме състояния, но обикновено ни мързи.

Красиво, но звучи тъжно, а времето тече бавно когато няма страст в това което правим. Опитай да махнеш слушалките и очилата като минаваш през Южния парк, има кога да слушаш музика. Усети живота без протези на сетивата. А някоя неделя вечер - през парка та в Спартак : басеин, парна баня, масаж, ако продължаваш да мразиш неделите пробвай - някой готин салон за красота и се глези. О шях да забравя - изхвърли Шаде, ако те срещна на една от двете програми не искам да те позная по тъгата.

гледай Star Wars - Episode II по Нова телевизия. На мен точно този епизод ми помогна

Познат синдром. Нещата се зациклят и си ядеш опашката. Бъдещето е празно и плоско като измит тиган. Смисъл няма а всякякви анализи те карат да завиеш като гладно от дни куче. Няма строго дефинирано лекарство - трябва да се изболедува. Аз лично като се стигне дотам си взимам два дена отпуска и отсвирвам нанякъде. Кеф ти Солун Истанбул Ивайловград Перперикон и какво ли още не. Трябва да се смени средата. Да се отъркаш в нови хора. Да седнеш да пиеш мастика 10 сутринта или пък да се пазариш с някой наглец турчин пред света софия искащ да ти продаде магнитче за хладилник за 6 евро. След 10 минутен пазарлък е взето за две и усещането е страховито Работатат яде хората отвътре прависте. И оставя черупки пълни със съдържание но не и със смисъл. Шаде не е лоша. Аз пък обичам да се потапям в текстовете на Доорс

хмм...
мечтая си за неделя срещу понеделник без планове...
Работя на две места, за три месеца и половина - един почивен ден. Искам ден без планове, в който да спя до късно, да се излежавам до още по-късно, да се размотавам цял ден, да свърша нищо-нищичко... Не щъ в момента ваканции и отпуски, не щъ и пътуване, искам си денят за размотаване. И май точно следващият понеделник ще е такъв, поне за такъв го обричам...

истината е в няколкото дни отпуск, прав си - опитвам се да си ги взема от два месеца, ама ако знаеш колко работа имам...
но пък тази седмица съм я наредила всяка вечер срещи с приятели, така че другата неделя може би няма да съм така

може би там и тогава друга съм била...

Я ела на гости другата неделя вечер, ще те разведрим с баница и шампанско.
И почетното място до печката.


Думи, думи и нищо повече

Have a break... have a Kit Kat

--
Communication breakdown, it's always the same

"Работата яде хората отвътре.."

зависи от работата. и от човека. моята ме вдъхновява и зарежда, поне през пвоечето време.

а когато нямаш време - за да смениш средата, да се откъснеш, два часа прекарани в компанията на позитивен човек, който те радва, и един хубав секс (може и без него), ефекта е същият

работата изчерпава/изхабява/уморява, когато не ти е по сърце. липсата на смисъл и посока в живота също. както и други неща...

обичам си работата. но умората се трупа постепенно - когато работиш сума време от осем до осем ефективно... и най-интересната работа съдържа в себе си рутина, и най-творческата професия изисква някои обичайни, повтарящи се действия.

може би там и тогава друга съм била...

опитах днес - с Милка с лешници ама не помогна... много. затова си сипах една ракия

може би там и тогава друга съм била...

абе ясно: липсва ти качествен секс, това е