УДОВОЛСТВИЕ
1 отговора
0 прегледа
УДОВОЛСТВИЕ
10 февруари
УДОВОЛСТВИЕ
“В процеса на възстановяването се променят и представите ни за удоволствие”.
Много от нас разбират, че в миналото, когато пиехме и друсахме, представите ни за удоволствие бяха доста ексцентрични. Някои от нас предпочитаха да се нагиздят и да идат на нощен клуб. Танцувахме, пиехме и друсахме до изгрева. Често ставаха и сбивания. Това, което тогава беше за нас удоволствие, сега наричаме безумие.
Днес представите ни за удоволствие се промениха. Удоволствие днес е да се разходим по брега на океана и да гледаме как подскачат делфините на фона на залеза. Удоволствие е да излезем на пикник на АА или да се облечем добре и да идем на банкет, без да се тревожим за това, какво сме направили на някой и ще има ли после пиянски разбори.
Благодарение на Висшата сила и Братството на Анонимните алкохолици, представите ни за удоволствието се промениха радикално. Днес ние наблюдаваме изгрева на слънцето, защото добре се наспахме снощи, а не защото излязохме от дискотеката в шест сутринта клатейки се и със затварящи се очи. И дори само това да получихме в АА, то е напълно достатъчно.
САМО ЗА ДНЕС: Ще получавам удоволствие във възстановяването.
Седем без десет сутринта. Сядам да пиша сутрешен анализ.
Събудих се с мисълта за този човек, на когото вчера се присмях. Не става така номера. голям урок получавам от Бог. Отново. Благодаря му. Той се пробужда в мен или аз се пробуждам за неговото присъствие. И не става да живея по старому. Да се базикам с хората. нещо повече съм от тях. качвам се на гърба им. ставам безмилостен. Правя се на бог. И то на Бог по моят тертип. Болният. Да критикувам, да поправям, да наказвам, да осмивам. не става номера. Ти правилно вчера ми правеше показно за иронията. Че не става с ирония. да си казвам директно, ако има нещо. ако няма нищо – да си трая. И да се благодаря, че съм добре. Че бог ми отваря очите. Да не се моля като онзи в църквата, че бирникът имал повече грехове. Да казвам на Бог, че оня не става. пък аз съм супер. Ами той Бог ми показва, че така не става. Затова ли ми е дал милостта си, за да ставам съдия сред хората. Да ставам обвинител, да вадя отново сламките от очите. не да помагам, а да се издигам на гърба на събратята си. Не става. всичко ми се открива от ден на ден в програмата. Защо е вредна критиката, присмеха. защо не мога да обсъждам другите хора и да недоволствам нещо от тях или за сметка на тях да се издигам в собствените си очи, камо ли в очите на другите. Не става. Аз възставам срещу реда на Бог. Подигравам се с неговото дело, с неговата воля, неговият план и неговата милост. Наранявам хората и предизвиквам те да ме нараняват. После се изпълвам с угризения и страх, защото съм настъпил някого. И тези угризения и страх стават препятствия пред светлината на духа. Всичко е много логично, за този, който не може да го види. А за този, който го вижда и усеща – това не подлежи на обсъждане. Нещо повече от несъмнено. Реалност. Емпирия. Начин на живот. От кого откъсвало части от брега. И за кого бие камбаната. Не само на думи да се джомоли и какво означалави в началото на „За кого дрънка камбаната“ на колегата Хемингуей. Колега в алкохолизма, разбира се.
Седнах веднага да анализирам. Преди това изгорих боба. Това е майсторство. Да вариш боб и да го загориш. След това почнах да пиша и като писах и ми хареса и като ми хареса си казах – това става за пост. И като казах, че става за пост и почнах да го гиздя. И като почнах да го гиздя и се отклоних от целта и веднага загубих прозрението в момента.
Иначе вчера ме вдъхновиха думите на един събрат. Замислих се за изкривения си инстинкт да бъда харесван, обичан, приеман. Как дори по този критерий съм си подбирал приятелките. Да са най-хубавите. Да се показвам с тях пред другите. тоест – да угаждам на другите, а не на себе си. За да ме приемат другите. Страх от неприемане. Така и с дрехите, с приказките, с поведението. значи се превръщам в шут. превърнах се в шут, в кукла, в пародия. и всичко това със силната претенция за индивидуалност. Станах еднакъв. Такава е магията на алкохолът и дрогата – в желанието за уникалност, ставам сиво копие и губя всичко мое.
Сега чрез програмата чистя останките от миналото. Изхвърлям. Инвентаризация, чрез която се освобождавам от гнилите, остарелите, бракуваните, некачествените стоки. Сдин пролетен огън на двора. Кой би отказал да се отърве от всичко старо и да почне наново. На думи – никой. Но на практика – кой? И как?
Програмата разрешава всички тези проблеми. Проста Програма от действия, за която съм много благодарен. ще работя по нея, за да покажа благодарността си чрез факта на отблагодаряването.
Това сутрешно анализче показа, че душата ми не търпи липсата на редовна хигиена. Ако пропусна нещо – става батак. Мда. Екшън.
УДОВОЛСТВИЕ
“В процеса на възстановяването се променят и представите ни за удоволствие”.
Много от нас разбират, че в миналото, когато пиехме и друсахме, представите ни за удоволствие бяха доста ексцентрични. Някои от нас предпочитаха да се нагиздят и да идат на нощен клуб. Танцувахме, пиехме и друсахме до изгрева. Често ставаха и сбивания. Това, което тогава беше за нас удоволствие, сега наричаме безумие.
Днес представите ни за удоволствие се промениха. Удоволствие днес е да се разходим по брега на океана и да гледаме как подскачат делфините на фона на залеза. Удоволствие е да излезем на пикник на АА или да се облечем добре и да идем на банкет, без да се тревожим за това, какво сме направили на някой и ще има ли после пиянски разбори.
Благодарение на Висшата сила и Братството на Анонимните алкохолици, представите ни за удоволствието се промениха радикално. Днес ние наблюдаваме изгрева на слънцето, защото добре се наспахме снощи, а не защото излязохме от дискотеката в шест сутринта клатейки се и със затварящи се очи. И дори само това да получихме в АА, то е напълно достатъчно.
САМО ЗА ДНЕС: Ще получавам удоволствие във възстановяването.
Седем без десет сутринта. Сядам да пиша сутрешен анализ.
Събудих се с мисълта за този човек, на когото вчера се присмях. Не става така номера. голям урок получавам от Бог. Отново. Благодаря му. Той се пробужда в мен или аз се пробуждам за неговото присъствие. И не става да живея по старому. Да се базикам с хората. нещо повече съм от тях. качвам се на гърба им. ставам безмилостен. Правя се на бог. И то на Бог по моят тертип. Болният. Да критикувам, да поправям, да наказвам, да осмивам. не става номера. Ти правилно вчера ми правеше показно за иронията. Че не става с ирония. да си казвам директно, ако има нещо. ако няма нищо – да си трая. И да се благодаря, че съм добре. Че бог ми отваря очите. Да не се моля като онзи в църквата, че бирникът имал повече грехове. Да казвам на Бог, че оня не става. пък аз съм супер. Ами той Бог ми показва, че така не става. Затова ли ми е дал милостта си, за да ставам съдия сред хората. Да ставам обвинител, да вадя отново сламките от очите. не да помагам, а да се издигам на гърба на събратята си. Не става. всичко ми се открива от ден на ден в програмата. Защо е вредна критиката, присмеха. защо не мога да обсъждам другите хора и да недоволствам нещо от тях или за сметка на тях да се издигам в собствените си очи, камо ли в очите на другите. Не става. Аз възставам срещу реда на Бог. Подигравам се с неговото дело, с неговата воля, неговият план и неговата милост. Наранявам хората и предизвиквам те да ме нараняват. После се изпълвам с угризения и страх, защото съм настъпил някого. И тези угризения и страх стават препятствия пред светлината на духа. Всичко е много логично, за този, който не може да го види. А за този, който го вижда и усеща – това не подлежи на обсъждане. Нещо повече от несъмнено. Реалност. Емпирия. Начин на живот. От кого откъсвало части от брега. И за кого бие камбаната. Не само на думи да се джомоли и какво означалави в началото на „За кого дрънка камбаната“ на колегата Хемингуей. Колега в алкохолизма, разбира се.
Седнах веднага да анализирам. Преди това изгорих боба. Това е майсторство. Да вариш боб и да го загориш. След това почнах да пиша и като писах и ми хареса и като ми хареса си казах – това става за пост. И като казах, че става за пост и почнах да го гиздя. И като почнах да го гиздя и се отклоних от целта и веднага загубих прозрението в момента.
Иначе вчера ме вдъхновиха думите на един събрат. Замислих се за изкривения си инстинкт да бъда харесван, обичан, приеман. Как дори по този критерий съм си подбирал приятелките. Да са най-хубавите. Да се показвам с тях пред другите. тоест – да угаждам на другите, а не на себе си. За да ме приемат другите. Страх от неприемане. Така и с дрехите, с приказките, с поведението. значи се превръщам в шут. превърнах се в шут, в кукла, в пародия. и всичко това със силната претенция за индивидуалност. Станах еднакъв. Такава е магията на алкохолът и дрогата – в желанието за уникалност, ставам сиво копие и губя всичко мое.
Сега чрез програмата чистя останките от миналото. Изхвърлям. Инвентаризация, чрез която се освобождавам от гнилите, остарелите, бракуваните, некачествените стоки. Сдин пролетен огън на двора. Кой би отказал да се отърве от всичко старо и да почне наново. На думи – никой. Но на практика – кой? И как?
Програмата разрешава всички тези проблеми. Проста Програма от действия, за която съм много благодарен. ще работя по нея, за да покажа благодарността си чрез факта на отблагодаряването.
Това сутрешно анализче показа, че душата ми не търпи липсата на редовна хигиена. Ако пропусна нещо – става батак. Мда. Екшън.
ОТ ПРОКЛЯТИЕ КЪМ БЛАГОСЛОВЕНИЕ
11 февруари
ОТ ПРОКЛЯТИЕ КЪМ БЛАГОСЛОВЕНИЕ
“Благодарни сме за пътя ни към възстановяването...Болни сме, но се възстановяваме.”
Пиянството не беше детска игра, много от нас едва успяха да оцелеят. Но, бунтувайки се пламенно срещу болестта, скърбящи за това, което направя тя с нас и жалеещи положението, в което се оказахме, ние само по-дълбоко ще се оплетем в горчилката и обидата. Пътят към свободата и духовното израстване започва там, където свършва съжалението. Приемането е неговото начало.
Това не означава, че трябва да отричаме страданието, което носи алкохолизмът. В края на краищата, именно болестта ни доведе в Анонимни алкохолици. Без нея ние нямаше да се стремим и не бихме открили благословената трезвост. Изолирайки ни, болестта ни подтикна към търсенето на Братството. Измъчвайки ни, тя ни даде опитът, необходим ни да помагаме на другите, да оказваме уникална подкрепа, на която никой друг не е способен. Поставяйки ни на колене, болестта ни даде възможност да капитулираме и да се обърнем за помощ към любящата Висша сила.
Ние на никого не пожелаваме такава болест като алкохолизма. Но фактът си е факт: ние сме алкохолици и вече имаме това заболяване. Но без него, вероятно, ние нигкога нямаше да стъпим на Пътя на Щастливата Съдба. Хиляди хора цял живот търсят това, което ние намерихме в Анонимни алкохолици: Братство, цел в живота и съзнателна връзка с Висша сила. Днес ние сме благодарни за това благословение.
САМО ЗА ДНЕС: Ще приема факта на моето заболяване и ще получа благословението на моето възстановяване.
Преди година и нещо ходих нанякъде с колата и качих на стоп един човек. Нямах намерение да му спирам, но той странно сключи ръце в молитвена поза и спрях. Не знам защо. Качих го. Почнахме да се разговаряме. Оказа се болен от нещо. Заговори за Бог. Естествено, че саркастично го попитах – защо като вярваш в Бог, той ти е шибнал тази болест? Пича отговори смирено – защото се възгордях и поисках велико изпитание. И ми беше пратена тази болест.
Пича май не е искал точно това, но това бил отговорът на желанието му. На слизане ми каза – И вярвай! Да знаеш, че Бог има.
Размислям се сега каква странна работа е моята натура. С всичко прекалявам. Вчера реших да си сваля малко фотоси на красиви плажове. Бийчис. Да ми се връзват със сутрешната самба. Да си програмирам главата с нещо готино и позитивно. И освен това, в тон със съвременните течения на нюейдж, да очаквам Бог да ме прати на круиз из тези местенца. През това време ще си осъвършенствам танците и ще им взема акъла на естрадата. Нали знаете – на плажа, във водата на дървени колове стои голям дансинг. Накачени шарени фенери. Стари негри – Буена виста, свирят дълбоки и тъжно-весели парчета. Не разбирам езика, но сърцето ми танцува с тази приказка. Водата свети. Яка работа.
Ама като ги натиснах тези плажове и се олях. Както във всяка своя дейност. Дърпам, дърпам, дърпам. Сейв, сейв, сейв. Още, още, още. Всичките исках да ги дръпна за около няколко минути. Виждам, че това няма да стане в близките сто години, обаче не се спирам. Тиквата ми стана на монитор, очите – морски фарове.
Зависимото съзнание прекалява с всичко. Всичко, което носи някакво удоволствие. Такава уникална жажда.
С това съм възнаграден от Бог. Вероятно съм го поискал и ми е било дадено. И единствената правилна посока за оползотворяването на тази вакуумна празнота, на тази черна дупка, е пътуването по пътя на духовното израстване. Вероятно това е смисълът.
Преди около десетина година се засичам на една гара с едно бивше гадже. Порядъчно изшит. Веднага се опитах да възкреся миналите дни. Почнах да се правя на дълбок и смислен. Станал съм будист. Тя ме пита – какво ще рече това? Естествено, че всичко мога да обясня.
И ето накрая в релсите на тази болест. Ако си правя майтап и спра да движа по Програмата, изходът е един. Много бързо ме стяга менгемето в кратуната. Като в дзенбудистките притчи – за да ме научи на мечтаната бойна техника, учителят ме преследва нощ и ден с наострен меч. Или подобрявам формата си, или ще ме убие. Нищо лично. Природата на обучението.
Същата работа. Пожелал съм нещо повече от останалите хора. Мислех се за нещо повече. Сега е време да благодаря за изпитанието на смъртоносната болест – алкохолизъм. Тя ми даде възможността да се заема сериозно с моето духовно израстване. Ако се шегувам с това – ще ходя по плажовете, ама в съвсем друго състояние. С едно аверче се бяхме запили преди доста години и той заспа на плажа. Цял следобед. Аз обикалях из капаните, а той спал на хълбок. Беше изгорял само от едната страна. Наполовина. Тва е положението. Като оня лаф – да се гордея ли, че съм българин. Ами и да се гордея и да не се гордея – факт е, че съм българин. Така, че по-добре да се гордея с това.
И така и с болестта – и да се тръшкам и да не се тръшкам, болен съм. Така, че мога да приема тази болест и да си насоча усилията във възстановяването. Да се захвана с програмата и да видим какво ми е опаковал Бог в тази кутия.
Оня ден моят спонсор ми прати една историйка по въпроса. За подаръците и тяхното отхвърляне или приемане. Много яка. Ето я:
“Млад колежанин бил на път да се дипломира. Месеци наред се възхищавал на прекрасен спортен автомобил изложен за продажба в салона на местен търговец. Предвкусвал подарък, защото бил споделил желанието с баща си и знаел, че той може да си позволи покупката. С наближаването на Денят на дипломирането, младежът очаквал знак, че баща му е купил автомобилът.
На сутринта на дипломирането, баща му го повикал в работния си кабинет. Казал му колко се гордее с такъв чудесен син и колко много го обича. Подал на сина си красиво опакована кутия.
Любопитен, но и някак разочарован, младежът разопаковал кутията и вътре намерил красива Библия, с кожена подвързия, върху която било гравирано името му със златни букви. Ядосан, той извикал на баща си: „С всичките си пари намери да ми подариш Библия, ли?“ - и изхвърчал като ураган от къщата, захвърляйки библията.
Минали дълги години и младежът преуспял в бизнеса. Имал красив дом и прекрасно семейство, но често го спохождали мисли за стария баща. Може би трябвало да го навести. Не бил се виждал с него от Деня на дипломирането. Преди да си нагласи ангажиментите, той получил телеграма, която го известявала за смъртта на баща му. С последната си воля, старецът му завещавал цялото си имущество. Трябвало да замине незабавно и да се погрижи за всичко.
Когато пристигнал в бащината къща, сърцето му изведнъж се изпълнило с печал и разкаяние. Започнал да преравя най-важните документи на баща си и видял все още непокътната библия, точно както я бил захвърлил преди дълги години. Просълзен, той я разлистил и попаднал на грижливо подчертан от неговият баща пасаж:
„Матей 7:11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!“
Още не бил довършил откъса, когато автомобилен ключ изпаднал от библията. На него висял етикет с името на търговец – същият, който продавал така жадуваната спортна машина. На етикетът били написани датата на дипломирането и думите: ПЛАТЕНА ИЗЦЯЛО“.
Колко често сме пропускали Божиите дарове, само защото те не са били подходящо опаковани? Вярвам, че ще се насладите на тази история. Предайте я и на други. Не проваляйте това, което имате, заради това, което искате да имате; но помнете – това, което имате сега е едно от нещата, за които само сте мечтали...
АКО ПОДАРЪКЪТ ВИ НЕ Е ОПАКОВАН ПО НАЧИНА, КОЙТО БИ ВИ СЕ ИСКАЛО, ТО Е ЗАЩОТО ТОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ВЪЗМОЖНА ОПАКОВКА!”
САМО ЗА ДНЕС: Ще приема факта на моето заболяване и ще получа благословението на моето възстановяване.
ОТ ПРОКЛЯТИЕ КЪМ БЛАГОСЛОВЕНИЕ
“Благодарни сме за пътя ни към възстановяването...Болни сме, но се възстановяваме.”
Пиянството не беше детска игра, много от нас едва успяха да оцелеят. Но, бунтувайки се пламенно срещу болестта, скърбящи за това, което направя тя с нас и жалеещи положението, в което се оказахме, ние само по-дълбоко ще се оплетем в горчилката и обидата. Пътят към свободата и духовното израстване започва там, където свършва съжалението. Приемането е неговото начало.
Това не означава, че трябва да отричаме страданието, което носи алкохолизмът. В края на краищата, именно болестта ни доведе в Анонимни алкохолици. Без нея ние нямаше да се стремим и не бихме открили благословената трезвост. Изолирайки ни, болестта ни подтикна към търсенето на Братството. Измъчвайки ни, тя ни даде опитът, необходим ни да помагаме на другите, да оказваме уникална подкрепа, на която никой друг не е способен. Поставяйки ни на колене, болестта ни даде възможност да капитулираме и да се обърнем за помощ към любящата Висша сила.
Ние на никого не пожелаваме такава болест като алкохолизма. Но фактът си е факт: ние сме алкохолици и вече имаме това заболяване. Но без него, вероятно, ние нигкога нямаше да стъпим на Пътя на Щастливата Съдба. Хиляди хора цял живот търсят това, което ние намерихме в Анонимни алкохолици: Братство, цел в живота и съзнателна връзка с Висша сила. Днес ние сме благодарни за това благословение.
САМО ЗА ДНЕС: Ще приема факта на моето заболяване и ще получа благословението на моето възстановяване.
Преди година и нещо ходих нанякъде с колата и качих на стоп един човек. Нямах намерение да му спирам, но той странно сключи ръце в молитвена поза и спрях. Не знам защо. Качих го. Почнахме да се разговаряме. Оказа се болен от нещо. Заговори за Бог. Естествено, че саркастично го попитах – защо като вярваш в Бог, той ти е шибнал тази болест? Пича отговори смирено – защото се възгордях и поисках велико изпитание. И ми беше пратена тази болест.
Пича май не е искал точно това, но това бил отговорът на желанието му. На слизане ми каза – И вярвай! Да знаеш, че Бог има.
Размислям се сега каква странна работа е моята натура. С всичко прекалявам. Вчера реших да си сваля малко фотоси на красиви плажове. Бийчис. Да ми се връзват със сутрешната самба. Да си програмирам главата с нещо готино и позитивно. И освен това, в тон със съвременните течения на нюейдж, да очаквам Бог да ме прати на круиз из тези местенца. През това време ще си осъвършенствам танците и ще им взема акъла на естрадата. Нали знаете – на плажа, във водата на дървени колове стои голям дансинг. Накачени шарени фенери. Стари негри – Буена виста, свирят дълбоки и тъжно-весели парчета. Не разбирам езика, но сърцето ми танцува с тази приказка. Водата свети. Яка работа.
Ама като ги натиснах тези плажове и се олях. Както във всяка своя дейност. Дърпам, дърпам, дърпам. Сейв, сейв, сейв. Още, още, още. Всичките исках да ги дръпна за около няколко минути. Виждам, че това няма да стане в близките сто години, обаче не се спирам. Тиквата ми стана на монитор, очите – морски фарове.
Зависимото съзнание прекалява с всичко. Всичко, което носи някакво удоволствие. Такава уникална жажда.
С това съм възнаграден от Бог. Вероятно съм го поискал и ми е било дадено. И единствената правилна посока за оползотворяването на тази вакуумна празнота, на тази черна дупка, е пътуването по пътя на духовното израстване. Вероятно това е смисълът.
Преди около десетина година се засичам на една гара с едно бивше гадже. Порядъчно изшит. Веднага се опитах да възкреся миналите дни. Почнах да се правя на дълбок и смислен. Станал съм будист. Тя ме пита – какво ще рече това? Естествено, че всичко мога да обясня.
И ето накрая в релсите на тази болест. Ако си правя майтап и спра да движа по Програмата, изходът е един. Много бързо ме стяга менгемето в кратуната. Като в дзенбудистките притчи – за да ме научи на мечтаната бойна техника, учителят ме преследва нощ и ден с наострен меч. Или подобрявам формата си, или ще ме убие. Нищо лично. Природата на обучението.
Същата работа. Пожелал съм нещо повече от останалите хора. Мислех се за нещо повече. Сега е време да благодаря за изпитанието на смъртоносната болест – алкохолизъм. Тя ми даде възможността да се заема сериозно с моето духовно израстване. Ако се шегувам с това – ще ходя по плажовете, ама в съвсем друго състояние. С едно аверче се бяхме запили преди доста години и той заспа на плажа. Цял следобед. Аз обикалях из капаните, а той спал на хълбок. Беше изгорял само от едната страна. Наполовина. Тва е положението. Като оня лаф – да се гордея ли, че съм българин. Ами и да се гордея и да не се гордея – факт е, че съм българин. Така, че по-добре да се гордея с това.
И така и с болестта – и да се тръшкам и да не се тръшкам, болен съм. Така, че мога да приема тази болест и да си насоча усилията във възстановяването. Да се захвана с програмата и да видим какво ми е опаковал Бог в тази кутия.
Оня ден моят спонсор ми прати една историйка по въпроса. За подаръците и тяхното отхвърляне или приемане. Много яка. Ето я:
“Млад колежанин бил на път да се дипломира. Месеци наред се възхищавал на прекрасен спортен автомобил изложен за продажба в салона на местен търговец. Предвкусвал подарък, защото бил споделил желанието с баща си и знаел, че той може да си позволи покупката. С наближаването на Денят на дипломирането, младежът очаквал знак, че баща му е купил автомобилът.
На сутринта на дипломирането, баща му го повикал в работния си кабинет. Казал му колко се гордее с такъв чудесен син и колко много го обича. Подал на сина си красиво опакована кутия.
Любопитен, но и някак разочарован, младежът разопаковал кутията и вътре намерил красива Библия, с кожена подвързия, върху която било гравирано името му със златни букви. Ядосан, той извикал на баща си: „С всичките си пари намери да ми подариш Библия, ли?“ - и изхвърчал като ураган от къщата, захвърляйки библията.
Минали дълги години и младежът преуспял в бизнеса. Имал красив дом и прекрасно семейство, но често го спохождали мисли за стария баща. Може би трябвало да го навести. Не бил се виждал с него от Деня на дипломирането. Преди да си нагласи ангажиментите, той получил телеграма, която го известявала за смъртта на баща му. С последната си воля, старецът му завещавал цялото си имущество. Трябвало да замине незабавно и да се погрижи за всичко.
Когато пристигнал в бащината къща, сърцето му изведнъж се изпълнило с печал и разкаяние. Започнал да преравя най-важните документи на баща си и видял все още непокътната библия, точно както я бил захвърлил преди дълги години. Просълзен, той я разлистил и попаднал на грижливо подчертан от неговият баща пасаж:
„Матей 7:11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!“
Още не бил довършил откъса, когато автомобилен ключ изпаднал от библията. На него висял етикет с името на търговец – същият, който продавал така жадуваната спортна машина. На етикетът били написани датата на дипломирането и думите: ПЛАТЕНА ИЗЦЯЛО“.
Колко често сме пропускали Божиите дарове, само защото те не са били подходящо опаковани? Вярвам, че ще се насладите на тази история. Предайте я и на други. Не проваляйте това, което имате, заради това, което искате да имате; но помнете – това, което имате сега е едно от нещата, за които само сте мечтали...
АКО ПОДАРЪКЪТ ВИ НЕ Е ОПАКОВАН ПО НАЧИНА, КОЙТО БИ ВИ СЕ ИСКАЛО, ТО Е ЗАЩОТО ТОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ВЪЗМОЖНА ОПАКОВКА!”
САМО ЗА ДНЕС: Ще приема факта на моето заболяване и ще получа благословението на моето възстановяване.