Безупречност

Дълго време се опитвах да си изясня това понятие. Отне ми години. Когато започнах да разбирам какво означава да си безупречен, не можех по никакъв начин да го формулирам с думи. Обаче друг го е казал изключително точно. Прочетете и вие, за да не се лутате като мен.

Ако...

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на твоето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни по-мъдър, ни по-свят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
Ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха - зъл предател -
еднакво със Триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани -
и изхабени да ти служат пак,
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря:"Влезте в крак!"
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
Ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой, ще бъдеш Мъж!

Р.Киплинг

По-добре усмихнат шут, отколкото намръщен интелектуалец.

ако, ако.
тоя свят все си търси собственик.
не му стана ясно кой е най-сетне

аз пък виждам смирение в това стихотворение

ще обясниш ли защо виждаш безупречност?

towa e ot edna kniga za Y hromozomata nali? deto obqsnqwat kakwi sa myjete

Страхът почукал на вратата. Когато смелостта му отворила видяла, че няма никой. Никой!

Ей, робовладелеца

да бе, не ми стига другата работа

Да си "безупречен" означава да си "без-упрек" и към себе си и към останалия свят. Без обвинение, с приемане на нещата такива, каквито са.

Навремето по психология ни учеха, че упрекът към себе си е средство, което те подтиква да се промениш. Това било неговият еволюционен смисъл. Един скандинавец в книгата си "Просветлението" каза нещо шокиращо за мен: автоупреците са индулгенцията, с която си плащаш правото отново да правиш това, в което се упрекваш. Пристрастеният към чашката сутрин се упреква и едва е станало обяд посяга към чашката. Същото е с цигарите, с бомбоните, с избухливостта, изобщо с каквото се сетите.

Да си без-упрек означава да се приемеш такъв какъвто си. "Създателю, обичам те такъв какъвто си и себе си обичам такъв, какъвто съм, тъй като съм твое създание" - казва в молитвата си в края на "Четирите споразумения" Мигел Руис. Опитах за някои неща, които не харесвам в себе си и стана чудо - с голяма лекота започнах да ограничавам това, което не харесвам. Не го харесвам, но го разбирам, приемам го и не се възмущавам. Но започвам да имам власт над него в някаква задоволителна степен.

Да си "безупречен" означава да приемеш предизвикателството с благодарност и да се справиш с него - "без-упрек". Е, години трябват за леко, как се казва в този форум, да преместиш СТ.

Опитах за някои неща, които не харесвам в себе си и стана чудо - с голяма лекота започнах да ограничавам това, което не харесвам. Не го харесвам, но го разбирам, приемам го и не се възмущавам. Но започвам да имам власт над него в някаква задоволителна степен.

Тръгнах по обратния в известен смисъл, път - да наблягам на всичко, което харесвам в себе си. Резултатът? Ха! Същият, като твоят - нещата, които не харесвах и исках да променя в себе си и преди не можех, сега някак естествено се променят. Някак не ми е комфортно или е ми е ненужно да поддържам онова, което не харесвам.

Благодаря ти. Това е същото. Трябва да подкрепяме това, което харесваме у себе си. Другото ще си отиде, стига да не се правим, че го мразим. Голяма заблуда е, че мразим нещо у себе си. Това е трик на Аз-а.

ако вместо Безупречност използваме думата безпогрешност цялата логика на поста ти се разпада

аз пак виждам смирение

Да приемаш себе си такъв какъвто си, не е пътят на толтеките.
От тази твоя "без-упречност" към себе си до самодоволството е само една малка крачка. Може да е нечий друг път и начин, но не този на толтеките.

Безупречността на толтеките има отношение към действието. Тя означава да даваш най-доброто от себе си във всеки един миг и няма нищо общо с индулгирането и разните там психологически интрепретации. Толтеките са прагматици и като такива са свели всичко в света на тонала до прости неща.

Така че е много просто за обяснение: безупречен си когато даваш най-доброто от себе си. А даваш най-доброто от себе си когато изполваш смъртта като съветник, т.е когато всяко нещо което правиш или мислиш, е все едно последното ти на този свят. Затова и толтеките казват- когато се колебаеш, попитай смъртта, тя ще ти каже.
Трудното е преди това: да осъзнаваш смъртта, да осъзнаваш че си смъртен във всеки едни миг и това осъзнаване да върви в мозъка ти паралелно с всички други възприятия, чувства, мисли и действия.

Толтека няма време за упреци към себе си или към останалия свят. Той има време само да се дебне дали дава най-доброто от себе си по всяко време.
Това е безупречност.
И после се оказва, че в стремежа си да е бил безупречен, той е натрупал лична сила, като малко по малко е побеждавал чувството си за собствена важност, именно чрез стремежа си към безупречност.

Стихотворението е добро.
Иначе какво означава човек да прави най-доброто! Как се разбира, че това, което си направила е най-доброто? На повърхността толтекските схващания изглеждат идеални, обаче ако се замислиш, навътре са пълни с противоречия. И човек ако ги следва само се обърква.
Примерно ако си в добро настроение и вършиш нещо, оставаш с убеждението, че си го направила перфектно, а ако си в лошо настроение, си мислиш, че е могло много повече. От това мисля, че е важно човек да си подържа вътрешната химия, иначе всичко става относително и ще се уплете в мисли.
Примерно отиваш на работа и за два часа се чувстваш скапана. Обаче продължаваш. Обядваш, после тялото ти напълно отказва да върши каквото и да било, драйфа ти се, обаче не обръщаш никакво внимание. Все едно че ти си станала Смъртта за себе си. Към вечерта наистина вече ти се драйфа от всичко, най-вече от хората, с които работиш (поне аз работя с шефовете ми), представш си как ги стискаш за гушите, успоредно с това вършиш всичко, което ти се каже и както трябва. Такава дисциплина може би коства много, но с времето започваш да си вярваш и ти си си съветник на себе си. Няма никаква мъдрост, само практика и трансформация.

Съжалявам, но не си разбрал.

Иначе какво означава човек да прави най-доброто! Как се разбира, че това, което си направила е най-доброто?

Запитваш се дали това което си направил е онова, което би направил в последния миг на живота си. Това е опростен, но доста точен начин за отговор на въпроса ти.
Внимавай когато се запитваш да си убеден с всяка твоя клетка че ти след миг няма да си жив. Това "убеждение" се нарича в книгите приемане на смъртта за съветник.
Най-вероятно няма да имаш достатъчно бързина да го правиш в момента на действието(или мислите) и едновременно с него. Като за начало ще го правиш постфактум.

знаех си, знаех си че ще се намери добра душа да напише, тъкмо излезе и по-изчистено ^_^

теб няма да залъгвам с целувки, направо ... ~~~

Е...................ТОВА Е най-съкровенното и най-трудното нещо за Осъществяване?

ще ти кажа аз как го разбирам...но не го правя

примерно безупречност при действието връзване на обувките е да си в пълна концентрация сякаш това е най-важното нещо на света, да го направиш така че движенията ти да клонят към изящност и когато приключиш с действието да испиташ удовлетворение

смирението ли?

като прочетох темата и осъзнах какво е смирение
сега само ми остава да го осъществя

аре де каде изчезна чакам да обясниш какво разбираш

може ли да се приложи безупречност в обясненията или само в действията?

сещам се за шаманите които се опитвали да обеснят необясними неща

Като за начало безупречното действие може да се прави като не се избързва (при което реагира само ума-егото),
а се поспре за малко и в медитация, изключвайки за момент ума, а оставяйки само интуицията - самото действие ще си дойде от самосебе си.

"Дон Хуан постави ръка върху устата ми и пошепна, че един воин постъпва така, сякаш знае какво прави, когато в действителност не знае нищо. Той повтори едно изречение три-четири пъти, като че искаше да го запомня наизуст. Каза:

— Един воин е безупречен, когато се доверява на личната си сила, независимо дали е малка или огромна.".............