...
10 отговора
0 прегледа
...
Без стихове ще мине пак денят,
удавен в неуморно ежедневие.
След миговете, пълни с тишина,
и шумните, разгулни размишления,
ще се завърна.
Ще се завърна тази нощ при теб,
макар че ти не ме очакваш
и пак до рамото ти ще се свия,
до теб на топло ще лежа
и ще те чакам.
Ще чакам да се върнеш у дома.
До мен лежиш, но всъщност си далече.
Не случа ли и тази нощ -
добре.
И следващият ден на теб ще е обречен.
Така изтичат капките живот
във вените на всекидневните миражи.
Ще хващам сутрин пътя вън оттук
а вечер ще мечтая,
да съм твоя.
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
удавен в неуморно ежедневие.
След миговете, пълни с тишина,
и шумните, разгулни размишления,
ще се завърна.
Ще се завърна тази нощ при теб,
макар че ти не ме очакваш
и пак до рамото ти ще се свия,
до теб на топло ще лежа
и ще те чакам.
Ще чакам да се върнеш у дома.
До мен лежиш, но всъщност си далече.
Не случа ли и тази нощ -
добре.
И следващият ден на теб ще е обречен.
Така изтичат капките живот
във вените на всекидневните миражи.
Ще хващам сутрин пътя вън оттук
а вечер ще мечтая,
да съм твоя.
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
Re: ...
Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.
в отговор на Last Roman
#4
Re: ...
Отново
Отново
купонясваме на вън.
Ще затворим
и това заведение.
Не зная
кое ме опива повече –
алкохолът,
или твоето присъствие.
Отново
купонясваме на вън.
Ще затворим
и това заведение.
Не зная
кое ме опива повече –
алкохолът,
или твоето присъствие.
в отговор на Last Roman
#5
мноооого класическо твоЙто:))
Дверь полуоткрыта,
Веют липы сладко…
На столе забыты
Хлыстик и перчатка.
Круг от лампы желтый…
Шорохам внимаю.
Отчего ушел ты?
Я не понимаю…
Радостно и ясно
Завтра будет утро.
Эта жизнь прекрасна,
Сердце, будь же мудро.
Ты совсем устало,
Бьешься тише, глуше…
Знаешь, я читала,
Что бессмертны души.
Думи, думи и нищо повече
Веют липы сладко…
На столе забыты
Хлыстик и перчатка.
Круг от лампы желтый…
Шорохам внимаю.
Отчего ушел ты?
Я не понимаю…
Радостно и ясно
Завтра будет утро.
Эта жизнь прекрасна,
Сердце, будь же мудро.
Ты совсем устало,
Бьешься тише, глуше…
Знаешь, я читала,
Что бессмертны души.
Думи, думи и нищо повече
Re: мноооого класическо твоЙто:))
Айде нещо некласическо тогава...
Ей писали стихи
На ладонях серебренной краской
Ей прощали грехи
Не надеясь на что-то взамен
Ей дарили себя
Она снова скрывалась за маской
"Ее звали мечтой"
И тихонько вставала с колен...
Ей срывали цветы
Но она не хранила букеты
Открывали мечты
Но она не сумела понять
"Ее звали мечтой"
Где-то в танце услышав ответы
Ей дарили любовь
Но она не сумела принять
"Ее звали мечтой"
Она просто по-женски жестока
Не ответ, так отбой
"Я люблю" - ровно шесть смс
Ей должно быть легко
Слово "дружба" - каких-то два слога
Да на тонкой руке
Кровоточит последний порез...
Ей писали стихи
На ладонях серебренной краской
Ей прощали грехи
Не надеясь на что-то взамен
Ей дарили себя
Она снова скрывалась за маской
"Ее звали мечтой"
И тихонько вставала с колен...
Ей срывали цветы
Но она не хранила букеты
Открывали мечты
Но она не сумела понять
"Ее звали мечтой"
Где-то в танце услышав ответы
Ей дарили любовь
Но она не сумела принять
"Ее звали мечтой"
Она просто по-женски жестока
Не ответ, так отбой
"Я люблю" - ровно шесть смс
Ей должно быть легко
Слово "дружба" - каких-то два слога
Да на тонкой руке
Кровоточит последний порез...
в отговор на Last Roman
#7
и телефонна любов?:)
"Я люблю" - ровно шесть смс
Брех
Думи, думи и нищо повече
Брех
Думи, думи и нищо повече
Re: ...
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска - прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза отронил, е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
...
може би там и тогава друга съм била...
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска - прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза отронил, е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
...
може би там и тогава друга съм била...
