за срама

Здравейте, приятели. Минаха почти 4 месеца, откакто не пия. Вече ми е много по-лесно да отказвам питиета, да съм сред пиещи хора. Щастлива съм, че не пия, събуждам се свежа, усмихвам се повече. Обаче често се връщам назад, сещам се за пиянските ми простотии и ми иде да потъна в земята от срам. Не знам как ме виждат хората, които са ставали свидетели, дали им се струвам по-различна или в момента, в който ме погледнат си мислят само на какво съм приличала като съм била пияна :( Имам чувството, че е второто :( Вие успяхте ли да преодолеете вината и срама? Благодаря ви за подкрепата. Желая приятна, спокойна и трезва вечер на всички :)

P.S. Поздравления на Girasol и Ирина за рождените дни :)

Аз използвам Програмата за възстановяване. Помага и срещу най-упоритите петна. Безплатна е и не се работи на парче. Работи, когато аз работя. Начин на живот, а не интелектуална хитрина. Куфарче с духовни инструменти. Утъпканата пътека към Бог, който въвежда ред във всички сфери на живота ми. Пътят на Щастливата Съдба, обувките и движението. Проста Програма от Дванадесет стъпки, които се прилагат на практика. Предприехме следните стъпки като Програма за възстановяване. Целият ми живот и всички негови области имат нужда от възстановяване. Алкохолът е симптом, вината, страха, гнева - също симптоми на душевната болест. Заемаме се с Програмата за възстановяване и тогава изчезва и кашлицата, която така силно стисках в гърлото си. В отчаяни опити да се справя с нея, исках да нагълтам възглавницата.

Това се чете преимуществено в началото на сбирките на АА по света - Глава Пета от книгата Анонимни Алкохолици:
"КАК ДЕЙСТВА ПРОГРАМАТА
Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашия път. Не се възстановяват онези, които не могат или не искат изцяло да се отдадат на тази проста програма и това обикновено са мъже и жени, които по-природа не могат да бъдат честни със себе си. Има такива нащастници. Те не са виновни; вероятно така са се родили. Те по-натура не са в състояние да възприемат и развият един начин на живот, които изисква безмилостна честност. Вероятността да се възстановят е по-малка от средната. Има и такива, които страдат от тежки емоционални и психически смущения, но много от тях се възстановяват, ако притежават способността да бъдат честни.
Нашите истории разкриват в общи линии какви бяхме преди, какво се случи и какво представляваме сега. Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.
Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха някакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.
Помнете, че срещу нас стои алкохолът – коварен, объркващ, всемогъщ! Без помощ не можем да се справим с него. Но има Някой, който притежава цялата сила – този Някой е Бог. Дано да Го откриете сега!
Половинчатите мерки не ни помагаха. Стояхме на кръстопът. С пълно отдаване помолихме за Неговата подкрепа и грижа.
Предприехме следните стъпки, които се предлагат като програма за възстановяване:
1.Признахме, че сме безпомощни пред алкохола – че животът ни е станал неуправляем.
2.Повярвахме, че Сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.
3.Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме.
4.Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си.
5.Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.
6.Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.
7.Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8.Направихме списък на хора, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9.Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случайте, когато това би наранило тях или други.
10.Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.
11.Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12.Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.
Много от нас възкликваха: "Ама че порядки! Аз не мога да се подложа на всичко това." Не се отчайвате. Никoй от нас не е в състояние да се придържа изцяло към тези принципи. Ние не сме светци. Важното е, че искаме да израстваме духовно. Принципите, които сме набелязали, са път към израстването. Ние се стремим по-скоро към духовно израстване, отколкото към духовно съвършенство.
Описанието ни на алкохолика, главата за агностиците и личните ни истории преди и след приемането на програмата изясняват три съществени момента:
а)че ние сме алкохолици и не сме в състояние да управляваме живота си;
б)че вероятно никаква човешка сила не е в състояние да ни освободи от алкохолизма;
в)че Бог може и би ни избавил, ако Го потърсим."

Значи не аз, а Бог би се справил, преодолял и би ме отървал" Колко унизително за мойто вездесъщо аз

Ина не ги мисли хората. Било каквото било. Не е важно какво мислят те, а какво правиш ти. Освен това просто няма начин да знаеш какво мисли всеки един.
Разбира се, че преодолях срама и вината, но ми трябваше време. И едно дълбоко, истинско осъзнаване, че алкохолизмът е болест. И да приема че съм болна, а не морално непълноценна. Но не стана от днес за утре, дай си време. Аз знаех, бях чела много за болестта, но все се чувствах виновна за нещо си, и това ме съсипваше. Мина вече, но знам, че не бива да повтарям нищо, направено от мен тогава, защото вече съм изтрезняла и няма да имам оправдание.
Не знам какво друго да ти кажа, прости си и давай напред.
Бъди добра със себе си и се обичай, заслужаваш го. Всеки трезвен алкохолик е чудо, а ти си едно от тези чудеса!



Усмихни се, има изход!

8 февруари

НАМЕРЕТЕ СИ СПОНСОР

“...хиляди хора между нас твърдят, че не биха оживяли, ако не е било специалното приятелство на възстановил се алкохолик, който ги е поддържал в първита месеци и години по пътя им към трезвеността.”

Спонсор? Това е този приветлив човек, с който пихте заедно кафе след първата ви сбирка. Това е този великодушен човек, който безкористно споделя опита на своето възстановяване. Този, който постоянно ви удивлява с проникновеното си разбиране и доброжелателното отношение към недостатъците на вашият характер. Този, който ви напомня, че трябва да приключите Четвърта стъпка; изслушва вашата Пета стъпка и не казва, че сте ужасен човек.
Това е много яко – да вършим всички тези работи и да разбираме, че сме нужни на някого, който се намира до нас. Можем да загърбим здравомислието и да си кажем: “Ще се обадя на спонсора по-късно. Сега трябва да разтребя, да ида до магазина, да се доразговоря с онази страхотна...” В резултат се нахлузваме в неприятна ситуация и се чудим, къде сгрешихме.
Спонсорът не може да чете мисли. Само от нас зависи да го помолим за помощ. Трябва ли ни помощ по стъпките, трябва ли да се ориентираме в някаква каша и да си подредим мислите или пък просто имаме нужда от приятел – това винаги е наша работа – да помолим. Спонсорите са добри, мъдри, забележителни хора, и техният опит във възстановяването може да бъде и наш – стига само да ги попитаме за помощ.

САМО ЗА ДНЕС: Благодарен съм за времето, любовта и опита, които спонсорът споделя с мен. Днес ще се обадя на моят спонсор.

Прочетох историята на спонсора ми някъде около 12-13 август 2006г. Отчаяно търсех нещо. Като че ли друг движеше пръстите ми, когато написах в Гугъла – Анонимни алкохолици и плеснах ентъра. Иначе знаех, че съм болен от алкохолизъм от преди година. Или си мислех, че знам. Знам – каквото и да означава тази дума, каквото и съдържание да има зад нея или да няма.
Аз знам. Любимото изказване на всеки алкохолик. Няма алкохолик на тази земя, който да си признае, че не знае. От политическата обстановка, през футболния мач, грешката на съседа, глобалното затопляне, неправдите на този свят, начините на изтрезняване. Последният, който с изхвръкнали очи ми нареждаше как се оставало трезвен, съвсем скоро започна да проявява познатата нервност и се стигна до логичният завършек. Кофти болест.
Аз знам.
Всъщност точно тука е качествената разлика. В това изказване някъде се намира нещо. То е определящо за спонсорът и АА като цяло. Спонсорът не знае, Спонсорът е минал през това, преживял го е и продължава да го живее – да действа и да върви по Пътя на Щастливата Съдба. Той не знае, той единствено може да сподели какво е направил и какво е станало, какво не е направил и какво не е станало. Спонсорът не дава акъл, не държи проповеди, на налага. Спонсорът не работи програмата на новака и не се подвежда на неговите манипулации. Защото доста често ми се искаше да накарам моят спонсор да работи една специфична програма, съобразена с моята специална личност. Добрият спонсор няма да се удави с драпащия махмурлия. Няма да го интересуват обвиненията и опитите за отмъщения и дискредитация. Писъците от сорта – какъв спонсор си ти, защо ме изостави, защо не искаш да работиш моята програма, защо толкова обърка с програмата, ти не знаеш как се работи по програмата!!! Защото спонсорът не търси авторитет, а единствено иска да помогне на себе си, да остане трезвен и днеска. Защото вижда огромните пропасти и препятствия по пътеката. Върви по нея отдавна и е видял толкова пропадания. Пътеката е утъпкана, но съвсем не безопасна. Крачката в страни може да има фатални последици.
Май се отплеснах. Я да се върна на АЗ ЗНАМ.
Това е ключов елемент от създаването на братството. Невероятният ЮНГ е казал АЗ НЕ ЗНАМ. Моите знания и способности са безсилни.
Чакай да го видя как беше наистина: “Докторът каза: “Имате психиката на хроничен алкохолик. Не съм виждал дори един единствен случай на възстановяване, когато психиката е променена до такава степен, до каквато е променена вашата.” Приятелят ни си помисли, че вратите на ада се затварят с трясък зад гърба му.
Той каза на лекаря, “Няма ли изключения?”
“Да”, отговори лекарят, “има. Винаги е имало изключения за случаи като вашия. Тук-там понякога алкохолиците се сдобиват с това, което се нарича духовен опит. За мен това са уникални случаи. Наподобяват по характер силните емоционални сътресения и пренастройки. Идеите, емоциите и поведението, които преди са били движещи сили в живота на тези хора, изведнъж са отстранени и напълно нови схващания и мотиви започват да ги управляват. Всъщност аз се опитвах да възпроизведа някои подобни емоционални пренастройки у вас. При доста хора методите, които прилагам, се оказват успешни, но никога не съм постигал успех при алкохолици от вашия тип.”
Глава втора от Анонимни алкохолици, Има изход
Може би някъде там започва истинското познание, когато си призная, че не знам, че съм безсилен. Това е и Първата стъпка от Програмата за възстановяване. Тогава и само тогава мога да потърся и получа помощ.
Там, където са безсилни най-акредитираните световни авторитети и професионалисти – точно там може да съдейства един водопроводчик. При положение, че се е пробудил духовно трезв алкохолик. Извървял е Стъпките и ги е направил свой начин на живот. Още повече, че водопроводчикът, ще бъде абсолютно безкористен и честен. Защото това ще е част от неговата Програма, неговият начин на живот и неговото оцеляване.
Май стана много теоретично. Всъщност е много просто. Бях премазан от болестта. Не ми се живееше. С алкохол или без алкохол. Не можех и не исках да живея. Стоях свит на кълбо у дома. Не смеех да изляза. Когато излезех, веднага се сблъсквах с враждебните хора. Всички ме сочеха с пръст. Шпионираха ме. Когато бях с приятелката си у дома, говорех тихо. Защото всички ме чуваха. Център на света. Може и да не исках, но се чувствах такъв. Бесният чакал, когото всеки сочи с пръст. Разочарованието на цялата фамилия. Провалът на джинса. Човекът, който трябваше да удари всички в земята, сам се изтряска на дъното и драпаше в тинята на безнадеждното отчаяние. Това съм аз. Бях аз. Оттам ме измъкна любящата ръка на Бог, за която се улових точно като удавник за сламка. Сламката ми показа моят спонсор. И ден и нощ беше и е с мен, за да ми покаже как да не се изпусна от сламката. Да драпам нагоре по калният баир. Защото никой вместо мен не може да извърви този път.
Стана време да се оправям и да излизам. Да видим каква забава днес ми е приготвил моят ден. Благодаря на Бог, на Братството и на моят спонсор, за новият живот. И желая на всичкиоще 24 часа и нека Силата да бъде с нас.

...

Аз не пия от един месец, но преди правех много глупости под въздействието на алкохола. Станалото станало, но няма от какво да се срамувам мога само да съжалявам но и от това полза няма, важното е че вървиш градивно и трябва да се гордееш с това! :)

Благодаря ти xxх. Глади ми се косъма, като разбрах, че съм четен от години. За малко да ударя гъза в тавана от възгордяване Радвам се, че и ти се чувстваш добре. Лично на теб ти желая да имаш всичко, което искам и за себе си - трезвост, здраве, щастие, живот, мир, покой на съзнанието, успехи, радост от живота и сполука! Помолих се за тебе. Това е част от практическата ми работа по Стъпките. По този простичък начин се освобождавам от всяка негативна емоция или пък се поддържам във форма, за да не допусна някаква обида. Тя е враг номер едно на един алкохолик. Не е добре за мен да се чувствам зле - дори да имам основателно външно оправдание. Едва ли ще съм на далавера, ако се шибна с чук в главата, защото някой нещо си не ми отървал. Мисля, че всеки човек заслужава да се чувства гот, независимо дали ме харесва или не. Вярвай ми, ти ми помагаш страхотно с твоите постове Действай и няма от какво да се плашиш

Поздравления, Ина!!!


[линк]

Здравей Ина и честито за 4-те месеца!
По въпроса ти: да, може да се каже че успях да преодолея чувството за вина и срам. Но за това ми бяха нужни 2-3 години.
Това време ми беше нужно за да разбера и да приема, че всичките простотии, които съм вършила пияна, са минало. Свършен факт, който не съм в състояние да променя. Че мога да посветя остатъка от живота си на ровене в миналото и подхранване на чувството за вина - но и това няма да го промени. Разбрах и приех, че всичко, което мислят за мен другите хора във връзка с моето пиене, си е тяхно право и тяхна истина. Разбрах, че единствено нещо, което мога да направя, е да променям живота си, да променям себе си, да изправям грешките си (доколкто съм в състояние) и да изкупувам своите вини (доколкото е възможно). Само по този начин мога да дам на хората възмовност да мислят за мен нещо друго, да откриват нова истина за мен.
Също така разбрах и приех, че онези пиянски простотии са били резултат от моята болест, а не от моята морална инвалидност или човешка непълноценност. Това не ме освобождава от моралното задължение да изкупивам вините си. Но ми дава сила да се променям и вяра, че съм в състояние да го направя.
А трезвеният живот носи толкова много все нови, важни, хубави и интересни неща, че постепенно в него не достига място за срам от отдавна изминалите и изкупени грехове.
Има обаче само един начин да се убедиш в това - да останеш трезва.
Пожелавам ти го от все сърце.

Поздрави Ина

Браво Ина! Поздрави и от мен!

[IMG][линк][/IMG]

Ина,

Поздравления и от мен!

Хаосът заробва. Редът дава свобода.

Бях тръгнала да ти отговарям надълго и нашироко, но няма смисъл.
Забрави за "хората". Ти нямаш контрол над мислите им. В повечето случаи те сами нямат контрол над тях.

Просто дерзай напред с усмивка и слънце в душата.
И не забравяй какво си оставила зад себе си.

Прегръщам те

___________________

Into the blue...

В АА хората прощават на себе си някогашни вини благодарение на това, че останалите участници нямат претенции към тях за нищо. Всеки доста бързо се убеждава, че всички са еднакви или много си приличат и че и другите са вършели, ако не по-лоши, то поне подобни неща.
Чрез участието в общността на АА човек се освобождава от чувството за вина и срам по-добре и по-бързо, отколкото би могъл да го стори с помощта на индивидуална терапия.

Ева Войдило

---------

Горното е от Войдило, а от мен честити четири месеца

"Психоложката, с която работя в Центъра за терапия на зависимостите, разказва по много хубав начин на пациентите за този изключителен смисъл на сбирките: „Това е късче от рая на земята. Защото къде другаде ще можете да кажете за себе си всичко най-лошо и на всичкото отгоре ще ви прегърнат за това?”

Пак Войдило

Здравейте , не знам каква съм , но това , което прочетох ме разби до дъно . Пия на седмица литър уиски и до литър вино и то уикенда.Винаги в почивните дни и когато почивам , никога пиенето не е афектирало работата ми . От понеделник до петък нямам шанс да пия и не го правя. Не пуша не знам дали има някво значение де. Имам едно семейство , което зависи само от мене и нямам шанс да се разсейвам с други неща .Понякога се плаша от това което мога да изпия един уикенд щото съм стигала и до половин литър уиски за нощ и ми няма нищо . Усещам , че не съм в ред , ама не знам . Почнах да пия яко на 40 , иначе баща ми не е изтрезнявал унас. Никога не съм го имала за проблем , нито сина ми ме е виждал пияна , грижа се за него като истинска майка , за каквото и да било , ако пия е когато той спи . Но осъзнавам , че имам проблем , някой който който разбира повече от мене ще ми каже . Искам да си пиша с АНЯ , ако влиза тука , това е невероятен човек за мен . И скойто се сети де

а какво ще кажете са срама който изтитва този с когото живеете? Той не помалко боли когато пияни срещнете човека с когото живеете и го подминете с безразличие, или когато пренебрегнете детето си, или когато със злоба обвинявате този който винаги ви е защитавал и оправдавал. Наистина боли.

26 февруари

УГРИЗЕНИЯ НА СЪВЕСТТА

“Осма стъпка ни предлага изход от живот, където преди властваха чувство за вина и угризения на съвестта”

Угризенията на съвестта беше едно от чувствата, които ни принуждаваха да продължаваме да пием. Непоносимо болезнено беше да осъзнаваме, че живеем оставяйки зад себе си само опустошения и разбити сърца. Угризенията на съвестта се подхранваха от мислите ни, че нищо не можем да направим с тези вреди, които причинихме. Не знаехме да постъпваме другояче.
Освобождаваме се частично от угризенията, когато открито поглеждаме това чувство в лицето. Започваме Осмата стъпка, когато съвестно съставяме списък на всички хора, на които навредихме. Приемаме ролята си в болезненото минало.
Но Осмата стъпка не изисква да поправим всички наши грешки, а само ни помага да се изпълним с желание да овъзмездим вредите на всички тези хора. Когато се преизпълваме с желание да поправим причинените вреди, тогава признаваме, че сме готови да се променим. Така укрепваме процеса на възстановяване.
Угризенията на съвестта вече не са инструментите, които използвахме за да се самоизмъчваме. Те станаха средство, чрез което се учим да си прощаваме.

САМО ЗА ДНЕС: Ще използвам всички свои чувства и угризенията на съвестта, като още едно стъпало в процеса на възстановяване по Дванадесетте стъпки.

Тези дни изплуваха разни спомени. Седя си вчера по обед в парка и си ям сандвичите. Този път обаче не викам, когато обмислям някои работи. Преди като ми изплува нещо, което дори и не искам да го мисля – крещя. Несъзнателно. Явно така освобождавам напрежението, да не ми се забива болката дълбоко, дълбоко...Лудите си говорили сами. Хаха. Понякога псувам, когато вървя. И се усещам, че около мене има хора. Правя се, че си пея и подвиквам.
Та вчера. Обмислях някои гадости. Видях, че ако Бог е справедлив към мене, значи би трябвало да ме върти на шиш. Загрях, че Той е по-скоро е милостив и няма какво да блокирам, ами да помисля какво мога да направя оттука нататък. Могат много да са от полза тези мои съкровища от миналото. Да ги сложа на кантара всеки път, когато ми се иска да потърся вината на някой друг и да му искам сметка. Опааа. Ами на мен кой ще ми прости, щом аз в един момент забравих моите греди? Ако обаче само се самосъжалявам и се поддавам на угризения, то нищо няма да мога да свърша оттук нататък. Затова, за да бъда полезен и да поправя грешките си, се налага да си простя. За да си простя обаче, се налага във всеки един момент да се сещам, че аз имам огромна нужда от прошка и заради себе си е неизбежно да прощавам и на другите. Първо. Тогава и само тогава мога да се насоча към реални действия по поправка на вредите. Когато няма да съм овъргалян в угризения, самосъжаления, нападения и так дале. Споделям на един авер преди време, че се налага да поправя грешките от миналото, да се извиня на хората, които съм наранил. Той – с много голяма задача си се заел. В този момент мога да мисля само за себе си. Отговарям му – Именно! Точно с тази цел пристъпвам към тези средства. Не че съм се юрнал да се правя на Майка Тереза, ами от здрав егоизъм. Точно искам да помогна на себе си. Това ми е дадено като задължителна стъпка от Програмата на моето възстановяване.
Има такава Програма.
Значи угризенията на съвестта могат да бъдат и полезни. Да ме държат нащрек. Да не търся грешките на другите. Откакто работя по тази Програма започна да ми светва вътрешният смисъл на много древни поговорки и мъдри случки. Преди бих ги разнищвал и анализирал. Сега съм на мястото на този, който категорично вижда защо не бива да търси сламката в окото на брат си. На мястото съм и на онзи, който се моли в църквата и казва на Бог – онзи бирникът е грешен, него накажи Боже. Аз съм перфектен. На мястото съм и на онзи, на когото са простили дълговете, а той излиза на пътя и се нахвърля върху своят длъжник. Мда. Когато съм външен към някоя ситуация е много мазно. Стоя на терапевтското място и соча чуждите грешки, анализирам, съветвам, коригирам. Лъсва значениието да стана съдия и обвинител. Тоест – да се откажа да живея. Обаче ползата за мене е точно никаква. И съответно и за другите. Прекрасна Програма. Когато съм част от процеса, от потока на живота, тогава става съвсем друго. Всичко добива смисъл и смисълът е жив. Само чрез действията. Когато живея тази Програма. Духовността е нещо, което се живее. Нещо просто. Все повече ще ни се разкрива.

Угризенията на съвестта вече не са инструментите, които използвахме за да се самоизмъчваме. Те станаха средство, чрез което се учим да си прощаваме.

САМО ЗА ДНЕС: Ще използвам всички свои чувства и угризенията на съвестта, като още едно стъпало в процеса на възстановяване по Дванадесетте стъпки.

Меренге, душ и тъй нататък
И още 24 трезви часа за всички нас.

"Угризенията на съвестта беше едно от чувствата, които ни принуждаваха да продължаваме да пием."

"Угризенията на съвестта вече не са инструментите, които използвахме за да се самоизмъчваме. Те станаха средство, чрез което се учим да си прощаваме."

Здравейте,
Винаги след моите, макар и редки запои, изпитвах дълго време чувство за срам, угризения на съвестта. Съжалявах и се сомообвинявах. Това дълго време беше повод и причина да се боря да съхраня своята трезвост, но рано или късно разяждан от тези чувства отново съм се връщал на стартовата позиция. И отново срам, угризения. Порочен кръг.

Вече разбрах, че няма за какво да се обвинявам, не изпитвам чувство за срам. Зная причините за поведението си в периодите на опиянение. Това е ставало и е трябвало да става. Не е зависело от мен. Не съм осъзнавал какво върша и поради това не мога да съм виновен. Определено вече не се срамувам. Нека се срамуват онези, които не смеят да признаят състоянието, в което са се намирали, се намират все още, проблема си. Признанието макар и не така бързо ми помогна да се освободя от чувството за срам, да изпитвам угризения. Вече познавам много по-добре себе си. Поставих на кантар всичко и открих, че преди всичко съм бил отговорен човек, към семейството си и работата също. Постигнал съм не малко и мога много повече. Бил съм и искам да продължавам да съм добър човек. Това, което се е случвало с мен просто е трябвало да се случи и изобщо не е срамно. По-добре, че се е случило. То ме доведе до моето дъно и до това да предприема мерки за оттласкване, излизане от това състояние. Навреме. Накара ме да си поставя нови цели, в достигането на които "черното" ми минало не трябва да е мой постоянен спътник. Него само не трябва да забравям, от него поуки мога само да изваждам, но не и да се срамувам. Това ще е пагубно и отново ще ме върне далеч назад. Мога да кажа, че угризенията на съвестта вече не са инструментите, които използвах, за да се самоизмъчвам. Те станаха средство, чрез което се уча да си прощавам. И това за мен бе много важно. Простих на себе си и това много ми помогна да се освободя от срама, самосъжалението. Просто гледам много повече напред и само напред.

Говорим само за себе си! Споделяме своя опит!

Здравейте, приятели. Благодаря ви за отговорите :)
OO7OO7,
"Нека се срамуват онези, които не смеят да признаят състоянието, в което са се намирали, се намират все още, проблема си." Вече и аз не се срамувам от болестта, по - точно приех я и благодарение на всички вас успях да разбера много неща за нея. Казваш, че преди всичко си бил добър и отговорен човек към семейството и работата си. Вярвам, че е така :) Бих искала да кажа същото и за себе си, но постъпките ми под влияние на алкохола не са били постъпки на човек, достоен да нарече себе си добър и отговорен. Точно това ме притеснява и всеки ден живея с мисълта за това колко би ги заболяло близките ми, ако разберат за някои мои постъпки и в постоянен страх това да не се случи. А че няма да се повтарят докато съм трезва, знам със сигурност :)
Желая хубав, спорен, усмихнат и трезв ден на всички. Благодаря, че ви има.