Безнадеждност

Безжалостност има гледам, но дали е преди всичко към себе си?
А жадност и безнадеждност има ли при кастанедианците?

НИРВАНА

Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмлъвните им бездни.

Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,
над тях се не навеждат хоризанти мрачни. . .
И впиваме ний поглед безнадеждни,
и тръпнем пред догадките си здрачни.

Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни. . .
Но страх ни е да пием, нас - страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.

Пейо Яворов

"Никога през живота си не бях изпитвал такава меланхолия. Това беше една тъга, за която нямаше точно определена причина, но аз я свързах със спомена за дълбините, които бях видял в огледалото. Беше една смесица от най-чист копнеж към онези дълбини и абсолютен страх от тяхната вледеняваща усамотеност.
Дон Хуан отбеляза, че в живота на воините е нещо съвсем естествено да си тъжен без видима причина. Ясновидците твърдят, че сияйното яйце, бидейки енергийно поле, усеща крайното си местоназначение винаги когато се нарушат границите на познатото. Само едно зърване на вечността извън пашкула е достатъчно, за да наруши уюта на нашия опис. Меланхолията, която се появява в резултат на това, понякога е толкова силна, ...."

е ама ако се подадеш си отиваш с нея меланхолията е ответната реакция на ума на хищника с цел да спре походът на съзнанието.
затова тя трябва да се осмее и подиграе

По не така казва ДХ

Може, не знам. Един познат все вика: зависи каква е целта.

"Никога през живота си не бях изпитвал такава меланхолия. Това беше една тъга, за която нямаше точно определена причина, но аз я свързах със спомена за дълбините, които бях видял в огледалото. Беше една смесица от най-чист копнеж към онези дълбини и абсолютен страх от тяхната вледеняваща усамотеност.
Дон Хуан отбеляза, че в живота на воините е нещо съвсем естествено да си тъжен без видима причина. Ясновидците твърдят, че сияйното яйце, бидейки енергийно поле, усеща крайното си местоназначение винаги когато се нарушат границите на познатото. Само едно зърване на вечността извън пашкула е достатъчно, за да наруши уюта на нашия опис. Меланхолията, която се появява в резултат на това, понякога е толкова силна, ...."


Браво!
Цитата изключително точно , според мен , обяснява настроението на поета,когато е писал стихотворението .

Това може ли да се нарече страх от Нищото?
Всеки, който се докосне до Него, изчезва, става нищо.
То е универсален разтворител.

дх беше споменал на кк за точното значение на снизхдителното отношение.
това което казваш помага но не решава въпроса за съотношението на силите в полза на присмиващия се.

"Походът на съзнанието"

Айде сега - Lost in translation, ко да праиш?

О неговия Аз не мисли така

Погледни го от положителната страна: картинката на съзнанието в поход (с евентуално насочен напред щик и походна раница на гръб) така ме разсмя, че тутакси ме извади от хватката на безнадеждната меланхолия!

Меланхолия?Другото лице на ЧСЗ

До колкото помня, воинът е орисан да изживява състояния на дълбока тъга, но тази тъга присъства в живота му само, за да го накара да се смее... И това, което мога да потвърдя е, че независимо от източника и причините на тъгата, хуморът е чудесна противоотрова!

Ти не бъркай тъгата с меланхолията

Не знам дали е страх, може да се страхопочитание.
Ето още нещо, ама май че е за виждащи (не за предполагащи):

"Изправен пред непознатото, човек се държи смело и дръзко. Непознатото има това свойство да ни дава надежда и щастие. Човек се чувства силен, въодушевен. Дори страховете, които поражда, ни изпълват някак с чувство на удовлетворение. Новите ясновидци видели, че човек е в най-доброто си състояние, когато е изправен пред лицето на непознатото.
Дон Хуан каза, че винаги когато нещо, взимано за непознато, се оказва, че принадлежи към непознаваемото, резултатите са катастрофални. Ясновидците се чувстват опустошени, объркани. Завладява ги едно ужасно чувство на потиснатост. Тялото им губи своя тонус, а непознаваемото в никакъв случай не изпълва с енергия. То не е в обсега на човека, следователно човек не бива да му се натрапва било то от глупост или с взети предпазни мерки."

Едното е лично, другото - безлично, но хуморът помага и при двете.

"Под дисципли­на магьосниците разбират способността да
спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуст­во — изкуството да се изправят пред безкрайността, без да, трепнат, и то не защото са силни и твърди, а за­щото са изпълнени със страхопочитание,"

барем кажи от коя книга е това

Страхът почукал на вратата. Когато смелостта му отворила видяла, че няма никой. Никой!