Съдбата

18 отговора 0 прегледа
#1

Съдбата

Когато не искате да виждате даден човек , оставяте ли отношенията от само себе си да заглъхнат или изяснявате причините за себе си които водят до това?
Оставяте ли развитието на отношенията си по принцип в ръцете на Съдбата?!

Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #2

Re: Съдбата

не не чакама на съдбата
ами чакам сами да се оталожат нещата
и да тегля чертата

Любовта не безобразничи...
Отговор
в отговор на Rozovotakova #3

Re: Съдбата

И аз така...

Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #4

Re: Съдбата

Не - не оставям отношенията си с хората в ръцете на съдбата. След като вече имаме изградине такива ....гледам да са с кристална яснота и за двете страни...зада няма недоразумения.

Теб какво точно те е заглождило тия дни ?

Весел и Успешен Ден

Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #5

Re: Съдбата

Провокирам я, както тя мен и който спечели

Мисля в движение
Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #7

Re: Съдбата

Съдбата има къде къде по важни неща с които да се занимава за да я занимавам с такива дребни проблеми !

Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #8

Re: Съдбата

майната й на съдбата да ви кажа пък аз

[линк]
Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #9

Re: Съдбата

Нещо не ти е натаман въпроса.

Не искаш да го виждаш - хубаво , не го виждай човека, какво има да му мислиш . Обаче какво има да изясняваш за себе си СЛЕД като си стигнала до решението , че не искаш да го виждаш.

Как я виждаш тази работа : оставяте ли отношенията от само себе си да заглъхнат . Как тъй сами заглъхват?

И сега на въпроса за Съдбата . Тя дава знаци. Докато не ти даде знак ти не решаваш че не искаш да виждаш определен човек . Ей тъй от нищото няма как да решиш. Седиш си и изведнъж ти идва мисълта - този/тази не искам да го/я виждам повече. За да се появи тази мисъл, която след като узрее прерастне в решение трябва да има причина или мотив за това.

Каквото и да правиш от Съдбата не можеш избягаа. Стига с тия умувания как да му го начукаме на Онзи Горе , макар че е по-скоро е мерак как да го начукаме на себе си , защото това което ни се случва ние сами сме го избрали да е такова .

Единствената реалност- Любовта
Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #10

Нищо не оставям "от самосебе си",

особено що се отнася до интимни взаимоотношения.
Давам яснота и детайли по всички въпроси, които има субектът.

Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #11

Re: Съдбата

Предпочитам яснота в отношенията. Мразя да ме мотаят и да ми бягат.

"Да оставиш отношенията да заглъхнат" е ефимизъм за това да си страхлив мухъл и да не ти стиска да кажеш на жената в очите, че не искаш да се виждате повече.

I told you I was trouble ...

Редактирано от Mишeл на

Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #12

Re: Съдбата

Каква съдба.
Какво е тва? Онова, дето му викат още - така ми било писано? Или квото дойде?

Ай глупости

Никога не си оставям отношенията в ничий ръце, камо ли на съдбата с главно С, ха ха ха.

editbase
Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #13

Re: Съдбата

Ама след като чак не искам да го виждам дори, какво повече за изясняване има??
А Съдбата да си гледа работата, ако чаках на нея, до сега да съм пукнала. Виж, ако ми прати една шестица от тотото - няма да я върна.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !
Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #14

Re: Съдбата

на принципа - направи каквото трябва, пък да става каквото ще. май съм някъде по средата. уважавам съдбата, но това не ме освобождава от отговорностите към мен самата и заобикалящите ме.

освен това смятам, че е по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото да се коркаш за нещо, което не ти е стискало да направиш.

I failed but I failed trying - тази мъдрост гледам да ми е наоколо, като върша нещо.

"дали е по-достойно да понасяш стрелите на жестоката съдба или обнажил меч да се опълчиш срещу море от мъка?"

"обважването" на меч е моят домейн.

мога да продължа до безкрайност този поток на съзнанието. общо взето в действения коловоз съм. с ясното съзнание, че не всичко зависи от мен.

Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #15

Re: Съдбата

не ми е ясен този първият въпрос, който задаваш

когато не искам да виждам даден човек, то съм наясно и с причините, поради които не искам да го правя
това как ще оставя да се развият нещата е по-скоро въпрос на взаимоотношения, а не съвсем на еднолично решение.
да, понякога ми е трудно да кажа "не искам да се виждаме повече" и протакам, но в един момент ми писва да се влача по течението и да поддържам, изкуствено, отношения, които не са ми присърце

когато си тръгвам не оставам нищо в ръцете на случайността - някак безсмислено ми се вижда това упражнение

Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #16

Re:рано или късно...

Когато не искам да виждам един човек той е нагазил лука яко!Или не искам да го пребивам, или не мога да му простя!Рано или късно се сдобряваме.



Който не си е изпуснал нервите той си е спасил честта!




Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #17

Re: Съдбата

Понякога-да,понякога-не.......много зависи от човека

Отговор
в отговор на Гoлeмият Cнeжин #18

ех, Съдбата

какво движи съдбата
От какво зависи тя
може ли да се промени?
Въпроси безчет, отговори.двойно повече
а ти стеснила си въпроса до китката на магданоза...

[линк]
Отговор
в отговор на !HA-KOЙ-MУ-ПУKA™ #19

Re: ех, Съдбата

Добре де. Разшири отговора извън обхвата на китката, моля!

Отговор