още съм в шок

Искам съвет и помощ.Разведох се миналия юли-бременна и гневна.Той каза,че не може да живее повече с мен.И всичко заради майка му.Не го спряха 10г. брак,1 дете и още едно на път.Знам,че не съм наред,но все си мисля,че ще му дойде акъла.Не мога да се почувствам разведена,немога да го надживея тоя рязвод.Помощ!!!

Мила, не трябва да си все още в шок!Мисли за себе си и за децата си!Ти си най-важната!
Тук всички знаят, че брака е работа в екип!Фалитът също е възможен!
Също трябва да знаеш, че можеш да променяш единствено себе си, а не някой друг, ако той не го иска!
Животът продължава!
"Само спокойствие и силна храна!" -както казва Пипи Дългото чорапче
Надявам се да имаш истински приятели и помощ от роднини, защото наистина ти е трудно.

"Споделете!"

Здравей,
А какво те кара да мислиш, "че ще му дойде акъла"? Той как се държи сега, има ли повод да смяташ, че има връщане назад?
Ако няма нищо такова, значи всичко е в твоята глава.
Трудно е да повярваме, че някой не иска повече да бъде с нас, минава време, да.
Но достойнството е това, което помага да приемем факта. Ти си го имаш, така че не се вкопчвай в миналото, ако няма за какво.

Върнах се да питам какъв е тоя ник? Ти за какво се самообвиняваш?
Ако е така , недей. Ние всички правим грешки.
Написах ти и аз ам-найсет клишета, но един практически съвет от моето минало - когато ми е било най-тежко в емоционален план , винаги мисълта, че детето е най-важно ме е спасявала. Не забравяй, че децата ти са с погледи вперени в теб. Не си позволявай и те да страдат, гледайки, че майка им е зле.

Хайде, усмивка и успех в изгазването. Знам, че можеш.

Благодаря!За моя радост нещата в кащи и в работата се развиват повече от добре,но ми липсва тоя нещастник.

Когато се видяхме малко след развода,за да обсъдим децата,той беше категоричен,че счупеното не може да се залепилНапоследък,когато пак зачекнах темата,каза,че в момента му е добре така,но за в бъдеще може и да се съберем.И като цяло не изглежда никак щастлив,дори бих казала,че е гузен.Същото чувам и от близки приятели.

Тази "разкрачена" ситуация понякога може да трае дълго.:(
Не ви е дошъл момента да заживеете своите си животи, вероятно.
Помисли колко време би загубила в догадки и слагай въпроса на масата за разискване. И каквото сабя покаже.
Успех!

Вярно си много лоша за себе си.Когато няма любов, "идването на акъла" не е нищо повече от егоизъм и егоцентризъм и използване.Това поне показва моят скромен опит.И няма "не мога".Има..."не искам"!

"но ми липсва тоя нещастник"

А за какво ти е някакъв нещастник?

А може би му е писнало да е нещастник и за това ти липсва

всичко е заради майка му ??????

А на теб, защо ти е мъж, който те е изоставил бременна? Че то това не е до акъл, а до човещина бе. И ти ще чакаш утре такъв човек в някакъв тежък момент, да застане до теб. Вярваш ли го това, 'щото аз не....

Carpe diem! Volente deo!

Лошото е,че той все го отлага това разискване.Мисля,че и двамата изпитваме някакви чувства и това него го обърква.По принцип смятам,че той превъртя на тема развод, а и майка му има голям принос.

Права си,но има деца и отговорности

Не знам и аз съм много объркана.В началото твардеше,че детето не е негово.Направихме тест,видя ,че е негово,но продалжава да се държи неадекватно

Мисля, че в разговорите ви трябва да уточните как стоят нещата между вас двамата. Не че децата не са важни, напротив, но там нещата след развод са ясни.
Вие като двойка и всичко произтичащо от това - може ли да го бъде занапред и кое пречи/ според него /. Изслушай го, ако иска въобще да говори, ако не иска му пиши, но за себе си трябва да изясниш къде се намираш.

Понякога синовете се влияят от майките си, наистина и може да стане фатално.
Помисли и ти къде можеш да попромениш поведението си, ти си знаеш най-добре какво е било.
Но не протакай безкрайно.

Ясно. А той знае ли за други твои връзки?
Сподели за майка му. Каква е нейната роля в тази история?

Carpe diem! Volente deo!

Не сам имала други връзки.Работата ми е такава,че пътувам минимум половината месец в командировки из цяла Южна Б-я.Друготое ,че той доста си пийваше и в леглото беше гола вода.Да не говорим,че го гонеше дива ревност.

Не знам.Говорихме,каза,че не ме мрази,но в момента му е добре така.А за в бъдеще-можело и да се съберем,но аз не мога да го чакам безкрайно.

Остави го него! Разкажи за бебчо!

Да не те мрази някой, не е никак достатъчно, за да можеш да живеш с него.
Разбира се, че не трябва да чакаш безкрайно човек, който не е наясно със себе си.
Моят съвет е да поемеш инициятивата и да не се оставяш животът ти да зависи само от чуждо решение. Говори с него и си поставете срок, например до лятото да се изясни той в намеренията си. Времето до тогава ти можеш да използваш, за да уреждаш животът си така, все едно той няма да се върне.
И честно казано, не възлагай големи надежди. На него му е удобно вече така...без отговорности.

Carpe diem! Volente deo!

От собствен опит ще ти кажа, че няма ли го уважението ти към един мъж, нищо друго не остава задълго. Може би ти не го осъзнаваш, но в думите, с които го описваш НЯМА уважение.
Не знам защо въобще чакаш още? Да не те мразят съвсем НЕ Е достатъчно !!!
А и си помисли, ако утре той се озове в къщата ти, какво би било по-различно от преди, какво си представяш, че по чудо ще стане?
Не казвай само "липсва ми", а се попитай защо ти липсва?

Бебчо е прекрасен.Много е кротък,яде ,спи,вече се мъчи да и да сяда.Абе голям сладур.Мога само да благодаря ня Господ,че ми е дал страхотни деца.