УТРЕ

У Т Р Е

Аз вече свикнах да будувам,
През нощите си на мълчание
И с мъчни думи да рисувам,
Как бягам от едно страдание.

Аз свикнах,хич не ми е лесно,
Но степ бай степ”по-силен ставам,
Не е страданието телесно,
То във душата е поставено.

Аз виждам моя паяк на страданието,
Аз виждам осемте му крака,
Аз чувствам той изсмуква ми съзнанието,
Аз чувствам,той да сбъркам чака...

И нека да ви стане ясно,
Със зъби,с нокти се сражавам
И нека да ви бъде ясно,
Че „степ бай степ” по-силен ставам.

За мойто Утре с лоб изчуквам
Основите на нова къща,
В която озарен,разчувстван,
Без Алкохол да се завръщам.

За къщата основи правя
И още много дни ме чакат,
Докато грешките изправя
И свърша горните етажи.

Защото искам да ви кажа,
На мен сега не ми е лесно,
Това са няколко етажа
И хич не ща да ги оплескам.

И ето,честно си признавам,
Пред Алкохола съм безсилен,
Дълбоко в мене се надявам,
Със къщата да съм стабилен..

Step by step! And more will be revealed!
Само откъде го извади "паякът" на страданието..?
Аз имам аранофобия... И сега ще ги асоциирам, страдание ве4е извиква в главата ми образът на голяма, 4ерна, космата тарантула... Да..

И нека Силата да е с нас

Хей, здравей, Стар кокал радвам се да те видя тук. Тежка и коварна е болестта, ама ти няма да и се дадеш, вярвам в това.

В АА видяхме плодовете на тази вяра: мъже и жени спасени от крайна алкохолна катастрофа. Видяхме ги да посрещат и превъзмогват другите си болки и изпитания. Видяхме ги спокойно да приемат невъзможни положения, без да бягат или да отправят обвинения. Това не бе само вяра - това бе вяра, която действаше при всякакви обстоятелства. Скоро стигнахме до заключението, че каквато и да е цената в смирение, която трябва да платим, ние ще я платим.
2-ра стъпка

Относно паяка искам да изясня,че така виждам алкохолизма.Не избързва а само чака да му отвориш вратата.Когато вече си добре оплетен в мрежата,започва да те смуче.Накрая от теб остава само скелет изсмукан от плът,кръв и мисъл.
ще пусна по късно още едно стихче Надежда.

Стар кокал си, ама все пак да ти кажа, нищо че може и да го знаеш.

Ако горе до "Клубове" ти мига едно червено пликче, значи някой ти е пратил лична бележка.
Кликваш горе на "Бележки" и си четеш пратеното до теб.

Здравей stаrkokal!
Чудесна е идеята ти да се пускат в този форум и литературни форми. Пътят към духовното израстване за мен минава не само през четеното на научна литература за болестта ми.
С удоволствие прочетох нещата ти. Аз, обаче, откакто не пия, загубих "таланта" си да съчинявам мерена реч. Можем само да се досетим що за "талант" е било упоритото ми неумолимо и безсънно пиянско вдъхновение...
Но пък намерих в рунета едно разказче, което ми въздейства. Преведох го и го пускам в отделен пост в тази тема.
Предлагам ти, ако си съгласен, да си пускаш нещата в тази тема, а не в отделни. Мисля, че ще е по-пригледно. Пък и някой друг като мен може да се закачи с нещо свое.
Желая ти творчески успехи.

ОЛЕГ КОЗИРЬОВ


Н О В А С Т Р А Н И Ц А

Той седеше на пода до леглото на дъщеря си. Жена му беше в кухнята. Момиченцето, свито на кълбо и гушнало възглавницата, седеше до прозореца.
- Дъще, моля те, не мълчи, кажи нещо – просмуканете с мирис на прегоряло думи кънтяха из потрошената от вчерашния запой квартира. – Аз съм, баща ти. Не ме ли чуваш?
Той се опита да се надигне, но непреодолима сила отново го стовари на пода.
- Нещо съвсем сдадох багажа….
Дъщеря му не отговаряше.
- Кво мълчиш? Не искаш да разговаряш с баща си-пияницата? А аз пия ли, а? Аз съм непиещ. Когато искам мога да спра и да обърна нова страница. Не ми ли вярваш?
Уличната лампа осветяваше засъхнала диря от сълзи по бузата на дъщерята.
- Помниш ли как едно време ходехме заедно с майка ти на пързалката? И се пързаляхме до забрава, какви времена бяха! А ти все падаше от шейната. Страхуваше се, и от страх падаше още повече. Искаш ли сега, веднага да идем пак на пързалката? Само майка ти да приготви нещо за хапване…
Той се обърна към кухнята.
- Жено, давай кльопачка! Мъжът ти е гладен!
Но жена му не отговаряше.
- Гледай я ти нея, и тя мълчи. Интересен филм, всички мълчат! Значи вие сте чисти, пък аз съм в лайната. Е, благодарско! Ето как ми се отблагодарявате за всичко. А аз, може би, искам да започна живота си на нова страница. Може да съм ходил да ми зашият есперал. И какво получавам? Мълчат ми!
Той все пак успя да се повдигне от пода и да се облегне с длани на перваза. Едър сняг засипваше града. Светлина имаше само в няколко прозореца на съседни къщи. Нощта беше глуха.
- Нещо ми пресъхна гърлото. Жено, може би поне вода ще ми донесеш?
Погледна дъщеря си.
- Не ми носи вода майка ти! Станала е горда. Не й харесвам вече.
Силните пръсти се свиха на юмрук.
- Ами потърси си друг тогава! Айде опитай се да намериш някой, който ще те обгриижва. Такива идиоти дълго ще търсиш!
От счупения прозорец духаше. Косите на момичето се развяваха от течението и скриваха очите му.
- Няма пари… Дъще, останало ли ти е нещо? – С нестабилни крачки се придвижи до секцията.
Катинарчето на касичката отдавна беше разбито. Той с надежда изтръска металната кутийка и от нея падна монета от 5 рубли.
- Това е за минерална вода. Ще ти ги върна на заплата, - оправдавайки се измърмори бащата. Но всички у дома вече бяха свикнали с кражбите му. Той, като че ли без да забелязва разминаването между думи и постъпки, по навик си заговори за своето.
- Майка ти все пита къде са парите. Човек може да си помисли, че най-важното в живота са парите. – Той приседна на края на леглото. – Знаеш ли кое е най-важното в живота?– Той скри монетата в джоба си. – Любовта е най-важното!
Притисна се в дъщеря си.
- Съвсем си измръзнала, скъпа. Да притворя ли прозореца?
Той се приближи към прозореца и неразбиращо се втренчи в счупеното стъкло.
- Оппа! И кой го направи?
Той не помнеше снощния скандал, не помнеше как мина като бушуващ ураган из къщата, изтърбушена вече от предишните му запои.
- Интересен филм. Ама аз нали вече сменях стъклото. Бива си ви!
Треперенето вече си пробиваше път към ръцете му. Прииска му се да излезе навън, да е в магазина.
- Добре, аз трябва да отскоча до едно място по работа. После ще си продължим разговора.
Криво-ляво се облече. На вратата се обърна и още веднъж надникна в спалнята на дъщеря си.
- Чуваш ли ме? Аз съвсем сериозно говорех за новата страница.. Ще видиш, утре всичко ще е различно! Татко ти си държи на думата!
Разговорът за новата страница, която ще обърне и ще почне всичко на чисто, той захващаше след всяка почерпка. Напоследък – почти всеки ден.
Вратата се хлопна, пердетата се развълнуваха от усилилия се вятър.
През счупения прозорец снегът влизаше в стаята и падаше на пода. Някои от снежинките долитаха до кухнята, където от вчера на пода лежеше майката. Червеното петно на възглавницата на дъщерята, стичало се и по леглото, вече беше започнало да засъхва.
Очите на момичето бяха втренчени в далечината. Там, където няма всепоглъщащ мраз.
Безмълвните майка и дъщеря в празния дом. За тях наистина се обръщаше нова страница. И ярка светлина, отдалечаваща ги от ужаса на тъмнината.

Благодаря ти, Харакири, за разказа и за напомнянето. Е, аз не познавам алкохолици, които са стигнали до там да убият в буквалния смисъл най-скъпите си хора. За себе си знам, че съм направила огромната грешка да пия и като резултат от това да загубя ценни за мен неща, най-ценното от които: предишното отношение към мен от страна на сина ми. Другите ги наваксвам полека :) Но нямам идея (все още) колко време трябва да мине и дали това необходимо време е съизмеримо с времето, което ми остава на този свят, за да бъдат заличени пораженията, които успях да причиня на него и на себе си.
Да... казах, че ти благодаря, но ми е много, много неприятно чувството след прочитането на този разказ. Успя да възкресиш чувството ми за вина, с което така отдавна се боря... и което, уви!, не успявам да преодолея все още въпреки трезвите ми действия и усилия, то сега излезе сякаш още по-голямо...

И на мен ми въздейства така разказът, Приятел_ка, но не съм искала да ти причиня болка. Пуснах го само като "червена лампа", която никога не трябва да изгасва в съзнанието ни. За да поразмишляваме какво сме успели да предотвратим с Божията помощ, докъде, слава на Бога, не сме успели да стигнем, но някои са. И колко страшно близо е живата болест.
А за сина ти ще ти отговоря с твоите думи от една друга тема в този клуб:

Предлагам ти да не "боледуваш" прекалено на тази тема и най-вече - да не се плашиш за детето си. Плаши се, но в разумна, полезна доза ;) Достатъчно малък е, за да имаш време да станете приятели и да имаш възможност за въздействие.

Пускам в друг пост нещо по-забавно, взето пак назаем от рунета. Усмихни се!

Здравей Приятелка! Уш пратих писмо, но не разбрах тая техническа пречина поради която се изгуби поста. Бях отделил бая време да ти обесня с подробности за моща на алкохола, и на къв хал може да я издокараме. Но ся накратко ще ти кажа, че повечето от убиствата са между близки и познати, който са били защаматени от коварната сила на алкохола.
Лично аз безброй съм усмвал в полицейския участък, като в повечето случай не помня кво съм правил предишната нощ. Страшна работа. Целия в кръв. А рано-рано сабален се будиш в полицейски участък. Най веч се шашках когато разбера че кръвта не я моя!

Затуй искам да ти кажа че вината не е чужда за дето се чувстваш виновна. Еми не ходиш на сбирки, философстваш 12 Стъпки, оплакваш се от моя фанатизъм, а ся и от разказ, който има за цел да ни напомнят за дявола от който едва-едва се спасихме и с надежда никога да не забравяме. Иначе съм сигурен че алкохолик който забрави последния си запой да го чака друг!

ти благодаря, Харакири, но моят син е достатъчно голям (на 21), за да определя сам мненията си и да е "имунизиран" срещу въздействия от страна на компрометираната си майка. Болката пък понякога може да бъде полезна и не би било разумно да я пренебрегваме :) Ето че се усмихвам :)
Имай хубав ден!

Благодаря ти за това, което си написал за мен.
Да, аз не съм се будила в полицейски участък окървавена с чужда кръв, но за мен пораженията, които нанесох на детето си (нищо, че вече е мъж, за мен той е "детето ми") са непростими до тогава, докато самият той има моето приключило пиене за непростимо. Едва ли има по-голямо наказание за една майка от това да не бъде вече онзи човек, който е била, за детето си. Това ме боли и ще ме боли през всичкото време, което имам. Преживяла съм безвъзвратна загуба на близък човек и зная, че животът ми все пак продължи и след това и стана отново нормален, но ежедневният преценяващ поглед наживо от страна на детето ми е друго...
А ако не ти допада това, че съм се "оплакала" - ами никой не те задължава да ме четеш, а още по-малко - да ми отговаряш и да преживяваш заедно с мен, нали :) Зная, че си готов да отделяш време за всеки, но що се отнася специално до мен - би могъл да си спестиш усилията :) Видно е, че не се рабираме: моите проблеми са ти чужди и незначителни, начинът ми на мислене не ти допада, а аз пък не съм стигала до твоите висоти в преживяванията... Благодаря ти за това, дето ми каза, че изпитването на вина е мой проблем, а не Харакири е виновна за него - но и аз си го зная (както и тя впрочем), само споменах, че този разказ възкреси вината ми. И това е по-скоро споделяне отколкото оплакване все пак :) Бих предпочела да не отговаряш на моите мнения, както и аз от известно време "стоя настрана" от твоите, в случай, че това не е проблем за теб, разбира се, благодаря ти :)
Бъди здрав и трезвен!

Хари, благодаря ти. За разказа, който ми припомни докъде може да стигне лудостта в моята болест. Изпитах огромна благодарност към моя Бог, че чрез приятелите ми ме изведе от тъмнината още тук, сега, на тази планета. Радостта ми от Светлината, от трезвия ми, пълноценен и щастлив живот сега и тук.
Искрено ме разсмя със "обърнатите стъпки". Дааа, наистина понякога ми се случва да си взимам живота обратно, дори понякога казвам:"Видях какви ги натвори Ти предишния път. Нищичко не разбираш, сега ще се оправям сама!" Но тези мигове бързичко отминават и съм готова за следващата ми Трета.
Лек и успешен ден!
И.... Честит Свети Валентин. Много целувки без вино на всички тук днес. Е, за Лали може и с вино.

Усмихни се, има изход!

Намерих една интернет притча за любовта.
Поствам я тук, надявайки се че не спамя темата и още веднъж пожелавам на всички клубари да изкарат празника на Любовта с най-скъпите си същества които имат до себе си.
Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?

ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...



Усмихни се, има изход!

Весел празник, много любов и обич за всички.

Лали не пие. Като не пия се забавлявам по-добре. Ако пийна макар и малко ми става лошо и трябва да си лягам.