Играем на живот

"Moje bi si razbrala veche. Na 1.01.2008g. Rosi sprq da disha v synq si - vodka i heroin. Eto takava nova godina."
Tova syobshtenie me ochakvashe na icq-to predi nqkolko dni. Dylgo zqpah v monitora, bqh shokirana. Ne proronih nito edna sylza, nqmah sili. Ne che ne me boleshe... ooo... boleshe i oshte kak, no zapazih bolkata vytre v sebe si, otkazah da spodelq sys sveta.
Mashinalno prodegnah ryka i izsipah kum moneti v rykata na negyra i proronih "edna". Tazi smyrt shteshe da mi e izvinenieto da pravq tova oshte sedmici nared. Vse taka se poluchava, namiram si prichini. A az bqh choveka koito predi nqkolko meseca napisa na bivshiq si priqtel "veche si na 30g. a nishto ne si posltignal v jovota si. I tova ne trqbva da te otchaiva, a da te stimulira da spresh".
Ta taka.... igraem na jivot. Dnes taka, a utre?


Здравей, здравей, студен живот....

Съжалявам за загубата ти. В живота е така - днес си тук, утре те няма. Затова - to make it count, each and every day!

Никой не е идеален, само така си мисли!

Мели...
[линк]
За зависимите, които ни напуснаха и нямаха възможността да узнаят или да пробват, 4е има на4ин да спасят душата си...

Върнах се от сбирка, спикерът, с 11 години стаж във възстановяването, говори и зарежда с вяра и светлина. Вклю4их компютъра, за да ти пиша, от 2 дена нося в главата си писмото до теб и все го оставям за момент на спокойствие, надникнах във форума и... видях постинга ти. Върна времето, досега събирах смелост да ти пиша ТУК, по4увствах се длъжна да бъде тук, но мислите ми бягат. В едно от въведенията, които 4етем в на4алото на сбирките, си припомняме, 4е болестта ни дава да изберем едно от трите: Смърт, психиатрия или затвор.. Когато ми го дават да го 4ета, обикновено гласът ми затреперва. Затваряйки сбирките, пазим минута мъл4ание за тези, които ве4е не са между нас.. 4есто сълзи се събират в о4ите ми..
Ta taka.... igraem na jivot. Dnes taka, a utre?
ДОКОГА ТАКА???? Казваш, 4е на 1.01.2008 Роси спря да диша във съня си _ водка и хероин. На 4.10.2005, в 17,20 близък на мене 4овек спря да диша в съня си _ хероин и лекарства за спиране на хероина.. Просто сърцето му спря. Лекарите пробваха с електрошок, не успяха.. Игра на живот.
Болката, която носиш, не я затваряй в себе си!!!!!! Ще се саморазрушиш
Tazi smyrt shteshe da mi e izvinenieto da pravq tova oshte sedmici nared. Vse taka se poluchava, namiram si prichini.
Сама го разбираш... Какво се слу4и с мен? На същия ден близките ми ме интернираха в спешно психиатри4но отделение, болката...неприемането на реалността задейства механизъм на защита, превъртане.. Изписаха ме на 17.10. На 24.10 ве4е бях в алкохоли4но отделение.. Смъртта ми беше дала отли4на при4ина да се върна към алкохола.. Имах право, страдах.. След няколко месеца, на 1.06.2006 се оказах в център за ле4ение.. Въобще не мислех, 4е мога да повярвам.. 4е ще мога да се усмихвам и да имам пак ме4ти. Понякога ми се струва сън това, което се слу4ва с мен.. От този ден съм в пълно въздържание. И...и... запо4нах да се у4а да живея, както никога не съм си представяла. И сега ми се слу4ват 4удеса... Ти знаеш. Виждаш ли, възможно е!! Do not give up your dreams!!! Give life a chance!!
Как трудно ми беше да напиша това тук..Май не е много свързано. Лесното беше в писмо до теб, но ....игра на живот... Плаща се със смърт

И нека Силата да е с теб!

Меланхолия, съжалявам за пирятелката ти.

Усмихни се!

Меланхолия, днес прочетох за една трагедия, една потребителка от Бъдещи и настоящи майки, катастрофа, пътувала е в колата си със съпруга и децата си, катастрофират, тя умира на място, съпругът е оцелял, но има тумор в мозъка и от него му е прилошало и загубил управлението на колата, предстои му операция с неизвестен край, трите им деца, които са пътували с тях са ранени, в Пирогов...
Потребителката се казваше Хепи мама, познавах я виртуално, една слънчева жена, млада, красива, щастлива...
Един свят се срива, за дечицата, за съпруга, за родители и...
Бебенцето няма две години, другите дечица са невръстни...

Меланхолия, ти си толкова млада и чувствителна, много бих искала някак си да успееш, да се справиш с живота си, да станеш мама, да обичаш, да си обичана...
Меланхолия, дали да не опитаме заедно, ти и нашият форум?
Аз не разбирам нищо от твоята зависимост...
Какво би ти помогнало според теб?
Как бих могла аз, непознатата и незнаещата да ти помогна?
Мисля, че ако разказваш за себе си, за чувствата си? Може би?
Или не?
Протягам ти ръка, Меланхолия...
Гушкам те, искам малко вяра и сила да ти дам, независимо от всичко...

Усмихни се!

Благодаря ви за подкрепата, за подадената ръка, за това че ви има.... някак си по-добре ми стана. Споделено... Винаги съм мислила, че само красивите и щастливи мигове се споделят, избягвам да товаря околните с моите страдания и страхове. Като по този начин натягам пружината всекидневно, малко по малко се убивам, и за да не се скъса, намирам отдушник в наркотиците.
Да разкажа за себе си?!! Незнам какво, тривиална история, нищо специално. Унищожих 1/3 от живота си, денят ми започваше и свършваше с мисълта за хероин. Той управляваше емоциите ми, тялото ми, той беше всичко. Но аз съм си такава, ако обичам или мразя, харесвам или не - то ще е невероятно силно. Краиностите са ми присъщи, те са моят "+" и "-". Но преди повече от половин година реших да се боря за живота си, да искам да го променя, аз да управлявам чуствата си, да мога да избирам. Преди три месеца си мислех, че съм успяла. Имам любим човек до мен, някой с когото да споделям, да плача и да се смея, до когото да заспивам и да се будя. Все едно го познавам цял живот. Не съм изпитвала такива чуства преди, въпреки че в Бг имах 8г. връзка, мислех си, че е за цял живот, но сега открих какво е наистина да обичаш и да бъдеш обичан. Но хероина отново нахлу в живота ми. Оправдавам се всекидневно, и пред себе си, и пред останалите с глупави извинения. Ако преди 1г. ми се беше случило това нямаше да крещя така за помощ, само дето сега има за какво да се боря, има нещо красиво в живота ми което искам да запазя, само дето от 8г. само руша и съм забравила как се гради. Родителите ми са ме учили тухла по тухла, но докато се получи стена, възможността тя да се срути е толкова голяма, а колкото по висока е, толкова по ще боли, та ме е страх.
Лали, историята е много тъжна, но от такива трябва да си вадим поуки, нали така? Ако не беше този човек сега до мен, щях да кажа "майната му и на мен може да се случи, защо да се боря", само дето сега е различно. Ще опитам дано успея.
Хубава вечер и нека утре бъде по-красиво от днес.

Здравей, здравей, студен живот....

"Меланхолия, ти си толкова млада и чувствителна, много бих искала някак си да успееш, да се справиш с живота си, да станеш мама, да обичаш, да си обичана..."

И аз Меланхолия съм с теб, повярвай ми. От как съм тук те обичам по своему!!! Искам тези нещица от горе дето са изписани да ти се случат, дай Боже. Моля ти се Господи! Моля ти се!На Мелонхолия ги дай!!!

Смъртта е най-добрият ни учител и най-верният ни приятел.
Тя ни отнема най-скъпите ни същества, за да ни припомни, че преди това са били до нас, но може би сме пропускали да се радваме на всяка секунда с тях. Колкото по-рано влезе смъртта в живота ни, толкова по-добре за нас. Казвам го от опит. Тежко е, болезнено е, разтърсващо е. Защото ни припомня един факт, който вечно забравяме, а именно - че не сме безсмъртни и че хората край нас днес ги има, а утре може и да ги няма... може и нас да ни няма. Затова нека просто да бъдем днес - тук и сега, в момента. Защото само това имаме истински - настоящето. Само него никой не може да ни отнеме, затова нека не си го отнемаме сами.
Живейте и бъдете... СЕГА!

___________________

Into the blue...

Здравей, Меланхолия.
Тази тъжна история - това е самата истина за алкохол и наркотици. Друга няма.
Тази игра има само един край, ако не се прекрати навреме. Друг няма.
Да играя ли на живот или да живея?
Изборът е само мой.

Мерси на всички за хубавите думи и вярата в мен Въпреки, че аз се чуствам малко кофти, защото все като се появя в този форум се оплаквам, хленча... Сякаш очаквам да щракнете с пръсти и да оправите нещата, а аз нищо не предприемам по въпроса. Знам, че е време да спра и тоя път да е завинаги, а не за няколко месеца. Но зависимостите са ужасно нещо и вие го знаете не по-зле от мен.
И смърта е доста стряскащо нещо, но когато е станала твой постоянен спътник, когато всекидневно научаваш, че си загубил близак и не чак толкова близак човек, някак си... ами мисля си "дано там, горе им е по-добре от тук"... та Роси, дано там се усмихваш по-често. Вярвам, че е така.
Хубава вечер

Здравей, здравей, студен живот....

Меланхолия, не мисля, че мисълта да спра завинаги е добре. На мен ми звучи плашещо, прекалено натоварена с отговорност.
Хайде заедно да започнем ден по ден, искаш ли?

Ти ще се оплакваш, ние ще те утешаваме.


[линк]

Лайл лайл старо куче си ти . Искам и аз да утешавам в момента съм на такава фаза ех в болницата толкова исках да доиде някое уплашено момиче или някое такова за операция нали да я утешавам и то доидоха две момичета една вечер и чакат там в залата и аз ей с тая херния и само разходки в коридора въртях се като пумпал там и си викам ей тоя пък ко прави тука щото имаше и едно момче с тях ама и да го нямаше аз нямаше да ги заговоря в тоя момент де ама ей направих поне 10 десет дължини на коридора и на двете страни даже десет са малко . спирах при тях щото точно там бяха правилата на отделението и уж чета даже това исках да направя ама неможех щото в тоя момент нали играех някакъв театър там и ми беше чудно ко ли си мисли публиката . лек и чист ден на всички . Май не му е точно тука мястото да го пиша това ама защо то това за мен е на живот и смърт ако продължавам така с тоя театър скоро....оф много се раздрънках лека

Хъм... звучи доста съблазнително, като парче плодова торта Знам, че спирането за вечни времена звучи доста еманципирано от моя страна. Тук някъде имаше една тема за перфекционизма, май и аз страдам от тая болест, трябва да помисля по въпроса Та за спирането и продължителността му... Искам, да, как искам само... Преди 8г. започнах системна употреба на хероин, защото категорично отказвах да приема светът около мен. Съвсем по детски потропвах с крак " Искам, не искам, дай, ама аз няма..." И поведението ми е такова, защото неприемането на неоспорими факти вреди само на мен и близките ми, а светът даже няма и да разбере, че в един крайдунавски град живее едно момиче с душа на бунтарка. Доста високо вдигам летвата, а за такъв скок трябва засилка, само дето на мен ми липсва. Ще направя нещо което не е присъщо за мен. Ще се спра, огледам... няма да бързам, ще се опитам днес да остана чиста, а утре каквото сабя покаже
Хубав ден...

Здравей, здравей, студен живот....

Момичетата (и момчетата) с души на бунтари, които стават алкохолици или наркомани, най-добре да се откажат от бунтарството си. Иначе ще умрат не от бунтарство, а от алкохол или дрога (но всъщност заради бунтарството си).
Програмата на АА помага много за смиряване на бунтарските духове.

Тук не става дума за прословутата българска поговорка "наведена глава сабя не я сече".
Става дума за преобръщане на безсмислената гордост в уравновесено отношение към себе си и околния сват.

Мели, не е грешка, 4е стискамЕ палци.. Не съм само аз, приятелите ми от НА, тук, където съм също! Говоря за това..ще се опитам днес да остана чиста
От сърце се помолихме за тебе, за да успееш..Няма как Бог да не 4уе искрените молби на изстрадали същото души!!!! Казаха ми да ти предам, 4е си страхотно храбра.. Боже, каква нощ те 4ака... Утре ще е по трудно.. След втория ден олеква. Стискаме ти палци, молим се да издържиш, и ти, и 4овекът до тебе.. Как ли се 4увстваш ТО4НО сега... Ина4е хубава дата си избрала за НОВ рожден ден. Издържи Мели! Стискаме ти палци с любов и надежда!

И нека Силата да те носи на ръце тези дни!!!!!

Ще започваме ли заедно, ден по ден?
Ти и форумът?


[линк]

Меланхолия, мисля за теб, чакам те. Когато можеш, аз съм тук.


[линк]

Смъртта е най-добрият ни учител и най-верният ни приятел.

Да, и аз мисля така - винаги, когато се сетя за смъртта, се сещам и за моето семейство - за това, че искам да им обръщам повече внимание, да се занимавам повече с детето ми, да му показвам колко много го обичам, да го уча да познава буквичките и да брои, все неща, за които не се сещам, когато съм погълната от мисли за себе си. Поздрави с тази песничка, не че обичам чалгата, но е много идейна.

[линк]

Хаосът заробва. Редът дава свобода.

"Бунтар: човек с неспокоен дух, който проявява нетърпимост към съществуващия ред и се опитва да го промени."
(Съвременен тълковен речник на българския език)

и се опитва да го промени...
И аз някога мислех като теб. Гордеех се с бунтарския си дух. Поливах го с алкохол, а той растеше, че растеше...
Но това не беше никакъв бунт. Защото тогава не бях в състояние да променям нищо.
Започнах да го правя чак след като заживях трезвен живот.
Всеки ден малко по малко променям света. Своя свят.

Това, че например не допускам алкохола в дома си, е също един вид бунт. Срещу хорските и обществените стереотипи. Срещу Формата.
Това искаше от мен много повече смелост и решителност, много повече бунтарски дух, отколкото всичките ми предишни пиянски простотии, които за по-удобно обичах да наричам бунт...
Променям света, значи му придавам друга форма. Различна. Моя си.

Стискам ти палци, Меланхолия. Откакто се запознахме, през цялото време.
Вярвам че ще намериш и ти своята форма. Че твоят бунт ще стане истински.

Не успях да се измъкна от работа А да ходя абстинентна ми е невъзможно. Нямам идея кога ще мога да го направя, отново да имам нагласата за спиране, да вярвам в себе си, да искам... Обещаха ми, че следващата седмица ще се уреди нещо, но тогава трябва да си платя наема и парите ще ми трябват. Уффф.... препоръчаха ми да си взема метадон, та да не ме боли толкова, но мен ме е страх от нова зависаимост. И без това си имам достатъчно такива Можа би чак след 15.02 ще направя опит, а дотогава ще се постарая да намаля дозата, да се приготвя за това което ми предстой, за да мога след това да преодолея кризите по-лесно. Страното е, че сега по ме е страх от физическата абстиненция, а не от психическата. Толкова хубав ден е навън, че не ми се мисли за такива мрачни неща. Слънчево е... подарявам ви частица от него Хубав неделен следобед

Здравей, здравей, студен живот....