хипотермия
5 отговора
0 прегледа
хипотермия
Господ да прости Асен...
Искаше ми се да разбера повече за състоянието "хипотермичен шок", но не намерих нищо по-подробно.
Намерих обаче хубаво кратко описание на локалните измръзвания и хипотермията. Всеки, който ходи зимата в планината, трябва да знае това:
"Хипотермията се характеризира със спадане на телесната темепература под 35 градуса по Целзий. Снабдяването на периферните области на тялото с кръв се намалява до минимум за сметка на кръвообращението в централните части на тялото и мозъка.Първоначално се появява неудържимо мускулно треперене в резултат от необходимостта да се произвежда максимално количество топлина. Пострадалият е превъзбуден, неспокоен и некоординиран. Действията му са неадекватни и немотивирани. След време треперенето изчезва поради изчерпване на въглехидратните резерви. Появява се непреодолима сънливост и умора. Пострадалият става апатичен, вял и отпуснат. Кожата му е бледа и студена, пулсът и дишането стават неравномерни и забавени. Характерно е изживяването на неоправдано приятни усещания. Пострадалият изпада в безсъзнание, мускулите се вцепеняват, зениците се разширяват. Постепенно всички функции на организма затихват и тялото замръзва. Настъпва така наречената “бяла смърт”.
При откриване на пострадал с подобни признаци незабавно трябва да се започне затопляне на организма. Докато се осигури подслон със стайна температура и завет, той може да се постави между телата на двама души, които да го обвият откъм гърба и гърдите. Ако дрехите му са мокри, трябва бързо да бъде преоблечен и увит в предварително затоплени одеала или спални чували. За подсилване на ефекта може да се използва и спасително фолио.
Затоплянето трябва да става постепенно и пострадалият в никакъв случай не бива да се претопля рязко. Желателно е да се държи буден. Ако е в съзнание, за попълване на енергийните запаси може да му се даде висококалорична храна – шоколад, бонбони, мед, захар, а така също обилни количества топъл подсладен чай или бульон.
Транспортирането на пострадал в хипотермия трябва да става изцяло пасивно. Необходимо е да му се осиури пълен покой и да се забранят всякакви движения, тъй като размесването на охладената периферна кръв с тази на телесното ядро може да се окаже фатално. Съществува още сериозна опасност от нараняване на тъканите, както и от допълнителна загуба на енергия. От същите съображения в никакъв случай не бива да се правят масаж или разтривки.
Въпреки общоприетата практика да се пие алкохол за затопляне в планината, трябва да се знае, че при студено време той може да се окаже опасен враг. “Затоплящото” действие на алкохола се дължи на неговото свойство да разширява кръвоносните съдове. По този начин топлата кръв от вътрешността на тялото излиза в периферията, където са топлочуствителните рецептори и предизвиква усещане за затопляне. В действителност обаче, това води до общо охлаждане на организма и особено на жизнено важните органи и може да ускори настъпването на хипотермичен шок и смърт.
Под въздействие на ниските температури, неподходящо или стегнато облекло и обувки и принудително обездвижване могат да настъпят локални измръзвания на тъканите. Най-често измръзват периферните части на тялото – пръстите на ръцете и краката, ушите, носа, бузите. Студът води до свиване на кръвоносните съдове, което влошава кръвообръщението и снабдяването на тъканите с кислород и предизвиква постепенното умиране на клетките.
В зависимост от дълбочината на увреждане на тъканите се разграничават четири степени на измръзване. При първа степен се засяга повърхностния слой на кожата. Тя е бледа, отекла, с понижена чувствителност. При затопляне се появява пареща болка и зачервяване. При втора степен настъпва увреждане на по-дълбоки кожни слоеве. Силно изразени са бледността и втвърдяването на кожата. След затопляне се появяват силни болки, интензивно зачервяване и оток, както и мехури, изпълнени с бистра течност. За трета степен е характерно увреждане на кожата в цялата и дълбочина. След затопляне наред с интензивната болка се появяват и мехури, изпълнени с кървава течност. След време се превръщат в трудно и бавно заздравяващи рани. Типично за четвърта степен е умъртвяването не само на кожните слоеве, но и на подкожните тъкани – мускули, сухожилия, нерви, дори кости. Засегнатите части са бели, втвърдени и безчувствени и при груби манипулации могат да бъдат отчупени. След затопляне в течение на няколко дни тъканите почерняват и изсъхват.
Първата долекарска помощ за пострадал с локални измръзвания започва с осигуряването на подслон със стайна температура. Докато това стане, замръзналите пръсти на ръцете могат да бъдат поставени под мишниците или между дланите на друг човек. Обувките и стегнатите дрехи трябва да се разхлабят. Желателно е затоплянето да става постепенно и след това замръзналите части да не бъдат излагани повторно на ниски температури. Мокрите ръкавици и чорапи трябва да бъдат сменени веднага със сухи и затоплени. Добре е пострадалият да движи измръзналите си карйници, за да активира кръвообращението в тях. В никакъв случай не бива да се правят масажи със сняг. Леките и внимателни разтривки с мазнина или сапун са допустими само при измръзвания от първа степен – без мехури и рани. При втора и по-висока степен не бива да се пукат мехурите. Върху засегнатите части внимателно се поставя хлабава стерилна превръзка от марля и над нея памук, закрепени с бинт. Както при общо преохлаждане, пострадалият се завива, дават му се висококалорични и топли напитки и храни. При измръзвания от втора и по-висока степен и при усложнения при измръзвания от първа степен е необходимо да се потърси лекарска помощ.
В случай на комбинирано състояние на общо преохлаждане на организма и локални измръзвания при оказване на първа помощ приоритет има състоянието на хипотермия. След като са взети необходимите мерки за затоплянето на организма, трябва да се положат грижи и за локалните измръзвания.
Продължителното излагане на слънчевите лъчи на незащитени от слънчеви очила очи, води до тяхното увреждане. Особено през зимата, отразените от снега слънчеви лъчи могат да причинят неприятни усещания и смущения в зрението. Това състояние е известно като “снежна слепота” и обикновено има кратковременен ефект.
Обикновено вечерта след целодневен преход при ясно време в снежната планина, се появяват силни болки в очите и обилно сълзене. Клепачите се подуват, конюнктивите силно се зачервяват. При примигване, човек има усещане за иглички в очите.
Първата помощ при снежна слепота включва преди всичко предпазването от понататъшно осветяване на очите. При по-тежки случаи на пострадалия се осигурява затъмнено помещение. За успокояване на болката, върху клепачите се поставят студени компреси. Прави се нестегната превръзка на двете очи, които трябва да останат в покой за известно време. Ако не настъпи подобрение е необходимо да се осигури лекарска помощ."
автор Марияна Панайотова
Искаше ми се да разбера повече за състоянието "хипотермичен шок", но не намерих нищо по-подробно.
Намерих обаче хубаво кратко описание на локалните измръзвания и хипотермията. Всеки, който ходи зимата в планината, трябва да знае това:
"Хипотермията се характеризира със спадане на телесната темепература под 35 градуса по Целзий. Снабдяването на периферните области на тялото с кръв се намалява до минимум за сметка на кръвообращението в централните части на тялото и мозъка.Първоначално се появява неудържимо мускулно треперене в резултат от необходимостта да се произвежда максимално количество топлина. Пострадалият е превъзбуден, неспокоен и некоординиран. Действията му са неадекватни и немотивирани. След време треперенето изчезва поради изчерпване на въглехидратните резерви. Появява се непреодолима сънливост и умора. Пострадалият става апатичен, вял и отпуснат. Кожата му е бледа и студена, пулсът и дишането стават неравномерни и забавени. Характерно е изживяването на неоправдано приятни усещания. Пострадалият изпада в безсъзнание, мускулите се вцепеняват, зениците се разширяват. Постепенно всички функции на организма затихват и тялото замръзва. Настъпва така наречената “бяла смърт”.
При откриване на пострадал с подобни признаци незабавно трябва да се започне затопляне на организма. Докато се осигури подслон със стайна температура и завет, той може да се постави между телата на двама души, които да го обвият откъм гърба и гърдите. Ако дрехите му са мокри, трябва бързо да бъде преоблечен и увит в предварително затоплени одеала или спални чували. За подсилване на ефекта може да се използва и спасително фолио.
Затоплянето трябва да става постепенно и пострадалият в никакъв случай не бива да се претопля рязко. Желателно е да се държи буден. Ако е в съзнание, за попълване на енергийните запаси може да му се даде висококалорична храна – шоколад, бонбони, мед, захар, а така също обилни количества топъл подсладен чай или бульон.
Транспортирането на пострадал в хипотермия трябва да става изцяло пасивно. Необходимо е да му се осиури пълен покой и да се забранят всякакви движения, тъй като размесването на охладената периферна кръв с тази на телесното ядро може да се окаже фатално. Съществува още сериозна опасност от нараняване на тъканите, както и от допълнителна загуба на енергия. От същите съображения в никакъв случай не бива да се правят масаж или разтривки.
Въпреки общоприетата практика да се пие алкохол за затопляне в планината, трябва да се знае, че при студено време той може да се окаже опасен враг. “Затоплящото” действие на алкохола се дължи на неговото свойство да разширява кръвоносните съдове. По този начин топлата кръв от вътрешността на тялото излиза в периферията, където са топлочуствителните рецептори и предизвиква усещане за затопляне. В действителност обаче, това води до общо охлаждане на организма и особено на жизнено важните органи и може да ускори настъпването на хипотермичен шок и смърт.
Под въздействие на ниските температури, неподходящо или стегнато облекло и обувки и принудително обездвижване могат да настъпят локални измръзвания на тъканите. Най-често измръзват периферните части на тялото – пръстите на ръцете и краката, ушите, носа, бузите. Студът води до свиване на кръвоносните съдове, което влошава кръвообръщението и снабдяването на тъканите с кислород и предизвиква постепенното умиране на клетките.
В зависимост от дълбочината на увреждане на тъканите се разграничават четири степени на измръзване. При първа степен се засяга повърхностния слой на кожата. Тя е бледа, отекла, с понижена чувствителност. При затопляне се появява пареща болка и зачервяване. При втора степен настъпва увреждане на по-дълбоки кожни слоеве. Силно изразени са бледността и втвърдяването на кожата. След затопляне се появяват силни болки, интензивно зачервяване и оток, както и мехури, изпълнени с бистра течност. За трета степен е характерно увреждане на кожата в цялата и дълбочина. След затопляне наред с интензивната болка се появяват и мехури, изпълнени с кървава течност. След време се превръщат в трудно и бавно заздравяващи рани. Типично за четвърта степен е умъртвяването не само на кожните слоеве, но и на подкожните тъкани – мускули, сухожилия, нерви, дори кости. Засегнатите части са бели, втвърдени и безчувствени и при груби манипулации могат да бъдат отчупени. След затопляне в течение на няколко дни тъканите почерняват и изсъхват.
Първата долекарска помощ за пострадал с локални измръзвания започва с осигуряването на подслон със стайна температура. Докато това стане, замръзналите пръсти на ръцете могат да бъдат поставени под мишниците или между дланите на друг човек. Обувките и стегнатите дрехи трябва да се разхлабят. Желателно е затоплянето да става постепенно и след това замръзналите части да не бъдат излагани повторно на ниски температури. Мокрите ръкавици и чорапи трябва да бъдат сменени веднага със сухи и затоплени. Добре е пострадалият да движи измръзналите си карйници, за да активира кръвообращението в тях. В никакъв случай не бива да се правят масажи със сняг. Леките и внимателни разтривки с мазнина или сапун са допустими само при измръзвания от първа степен – без мехури и рани. При втора и по-висока степен не бива да се пукат мехурите. Върху засегнатите части внимателно се поставя хлабава стерилна превръзка от марля и над нея памук, закрепени с бинт. Както при общо преохлаждане, пострадалият се завива, дават му се висококалорични и топли напитки и храни. При измръзвания от втора и по-висока степен и при усложнения при измръзвания от първа степен е необходимо да се потърси лекарска помощ.
В случай на комбинирано състояние на общо преохлаждане на организма и локални измръзвания при оказване на първа помощ приоритет има състоянието на хипотермия. След като са взети необходимите мерки за затоплянето на организма, трябва да се положат грижи и за локалните измръзвания.
Продължителното излагане на слънчевите лъчи на незащитени от слънчеви очила очи, води до тяхното увреждане. Особено през зимата, отразените от снега слънчеви лъчи могат да причинят неприятни усещания и смущения в зрението. Това състояние е известно като “снежна слепота” и обикновено има кратковременен ефект.
Обикновено вечерта след целодневен преход при ясно време в снежната планина, се появяват силни болки в очите и обилно сълзене. Клепачите се подуват, конюнктивите силно се зачервяват. При примигване, човек има усещане за иглички в очите.
Първата помощ при снежна слепота включва преди всичко предпазването от понататъшно осветяване на очите. При по-тежки случаи на пострадалия се осигурява затъмнено помещение. За успокояване на болката, върху клепачите се поставят студени компреси. Прави се нестегната превръзка на двете очи, които трябва да останат в покой за известно време. Ако не настъпи подобрение е необходимо да се осигури лекарска помощ."
автор Марияна Панайотова
Редактирано от мaлъk змeй на
в отговор на мaлъk змeй
#2
Re: хипотермия
Само не става ясно коя температура се взема за достоверна Аксиларна или анална 
Re: хипотермия
Криси, хубаво четиво си извадила (мисля, че вече е било пускано във форума)
@Ийopи
Аналната, но на практика не се мери, а се действа според другите показатели.
Ако прочетеш пак статията ще видиш, че е много ясно. Там пише, че първо се намалява периферното кръвообръщение и тн... от където темп на кожата се понижава, съответно не ти дава достоверна информация
За останалите, които като мен не са чували преди за аксиларна темп.:
- това е температурата под мишницата. Тя обикновенно е по-ниска от вътрешната телесна температура. Нормално тази темп се колебае между 36 и 37 градуса по целзии. Това не важи при преохлаждане!
[линк] - пътеписи, легенди, Времето в планината
@Ийopи
Аналната, но на практика не се мери, а се действа според другите показатели.
Ако прочетеш пак статията ще видиш, че е много ясно. Там пише, че първо се намалява периферното кръвообръщение и тн... от където темп на кожата се понижава, съответно не ти дава достоверна информация
За останалите, които като мен не са чували преди за аксиларна темп.:
- това е температурата под мишницата. Тя обикновенно е по-ниска от вътрешната телесна температура. Нормално тази темп се колебае между 36 и 37 градуса по целзии. Това не важи при преохлаждане!
[линк] - пътеписи, легенди, Времето в планината