Християнски прецеденти
109 отговора
0 прегледа
Християнски прецеденти
Привет,
Първо искам да кажа, че уважавам всички протестанти. Бих искал обаче всички да си познават историята и фактите. Следващият път, когато някои "хвърли камък" по СПД заради многоженството, нека да има в предвид прецедентите, които М.Лутер е правил.
Целта ми не е да се заяждам, а да се види, че понякога говорим за едно и също нещо, но на различни езици...
На края съм посочил библиография на източниците. Ако някой смята, че написаното не отговаря на истината може да коментира.
*****
ХРИСТИЯНСКИ ПРЕЦЕДЕНТИ
Отново ще изтъкна, аз не твърдя, че полигамният брак е правилен. Изтъквам само, че вярването, че той може да е правилен при определени обстоятелства не определя непременно някого като нехристиянин. Robert Holst, един протестантски мисионер в Нова Гвинея, отбелязал, че в тази страна „баптистките и методистките мисии кръщават онези, които влизат в полигамни бракове, преди да влязат в контакт с Евангелието, или по-конкретно, преди да вземат решение да приемат Христос. Те не считат полигамията за грях, но чувстват, че това не е идеалът на Бог."9 С други думи, мисионе¬рите вярват, че полигамията не е бариера за това да бъдеш християнин. Ще отпишем ли от християнството новопокръстените и техните мисионери, задето вярват, че при някои обстоятелства полигамният брак може да бъде толериран в една християнска църква?
Протестанти от други райони на света по подобен начин също са настоявали за признаване на възможността за съществуване на християнски полигамисти: „Нека бъде заявено публично, че една полигамна африканска църква може все пак да бъде класирана като християнска църква, независимо че моногамията си остава християнска норма и че никоя такава църква няма да бъде изключена от християнските събори и членство в християнската общност само заради нейната полигамия."10
Може би най-добрата илюстрация за възможността от християнски полигамен брак се дава от самия велик реформатор Мартин Лутер. Няма никакво съмнение, че Лутер в общи линии се е противопоставял на полигамията: „Следователно, моето мнение е, че един християнин не е свободен да се жени за няколко жени, освен ако Бог не му заповяда да получи тази свобода при условие, че това е базирано на любов."11 Но също толкова ясно е, че по теологията на Лутер опозицията срещу полигамията никога не е била абсолютна. Дори в книгите, където е писал в полза на моногамията, Лутер в общи линии е добавял, че полигамията може да се разрешава на християните при определени обстоятелства; например, ако една жена получи проказа или тя не иска да се ангажира в брачни връзки, или „ако има някоя друга наложителна причина"12 - или, както посочихме по-горе, „ако Бог му заповяда". В сравнение с новите становища, възгледите на светиите от последните дни са, че само последното обстоятелство може да оправдае едно изключение от моногамията. Без конкретна заповед от Бог, полигамният брак е толкова неприемлив за светиите от последните дни, колкото и за другите християни, като нарушението на това условие води до сигурно изключване от църквата.
Имало и други обстоятелства, при които, според Мартин Лутер, полигамният брак би бил възможен. През септември 1531 г. Лутер написал писмо на Робърт Барнс - пратеник на английския крал Хен¬ри VIII, - който търсел подкрепата на Лутер за развода на Хенри с Катерина Арагонска. В него Лутер изтъквал, че след като разводът е забранен от Бог и би бил несправедлив за Катерина, Хенри просто трябвало да се ожени за втора жена. 13
Осем години по-късно един от привържениците на Лутер, Филип, лендграфа на Хесе, искал да се ожени за Маргарет фон дер Саал, без да се развежда със своята първа жена (след като разводът бил забранен в писанията). Нито Филип, нито бъдещата му съпруга и нейната майка не искали да сключат брака без писменото раз¬решение на Лутеранските теолози. На 10 септември 1539 г. Лутер, Бюсер, Меланхтон и други подписали един документ, в който се казвало, че предложеният, полигамен брак е приемлив на основанието, „след като Евангелието никога не е отхвърляло или забранявало това, което Законът на Мойсей постановява по отношение на брака." След като е бил силно увещавай да пази цялото нещо в тайна по разбираеми политически и културни причини, Филип бил по-нататък уверен (писмено), че той има „одобрението на всички" в искания от него полигамен брак.14 Впоследствие бракът бил сключен на 4 март 1540 г. от Денис Миландър, лутерански съдебен капелан, в присъствието на Бюсер и Меланхтон.15
Намерението ми тук не е да представя Мартин Лутер като застъпник на полигамията. За него моногамията е било ясно правило - но полигамията е била все пак позволявана с негово одобрение при определни обстоятелства. Трябва внимателно да се отбележи, че Лутер е предпочитал полигамията много повече пред развода, но все пак много съвременни християни, докато ненавиждат полигамията, практикуват развода почти като християнско тайнство.
Мисълта ми е следната: щом Мартин Лутер е можел сериозно да одобрява полигамни бракове, и то писмено, в поне два случая в рамките на едно десетилетие; щом той е можел да удостовери писмено, че полигамният брак на Филип от Хесе е приемлив в контекста на християнското евангелие; и щом е можел след това да одобри самото сключване на брака, тогава аз се чувствам уверен да заявя, че Мартин Лутер е разрешавал полигамни бракове при определени обстоятелства. И ако с това той все още може да бъде броен за християнин, какъвто той с пълна сигурност е, тогава не е вярно твърдението, че ако някой одобрява полигамни бракове при определени обстоятелства, трябва да бъде считан за нехристиянин.
9. Robert Hoist, in International Review of Missions 56 (April 1967): 205.
10. H. W. Turner, „Моногамията: Символ на Църквата!", International Review of Missions 55 (July 1966): 321
11. Мартин Лутер до Josef Levin Metzsch, 9 December 1526, in Theodore G. Tapperts, ed. and trans., Luther: Letters of Spiritual Counsel, vol. 18 of the Library of Christian Classics (Philadelphia: Westminster Press, 1955), p. 2716; подчертаването добавено.
12. Виж Ernst Enders, ed. Dr. Martin Luther s Briefwechsel, 16 vol.( Stutgart, Verlag der Vereinsbuchhandlung, 1884-1915). 5:441-42.
13. Виж Enders, Luther's Briefwechsel 9:88, and n. 2.
14. Виж Enders, Luther s Briefwechsel 12:319-20 [WA, Br. VIII, 638-44], Cf. Tapperts, Luther: Letters of Spiritual Counsel, p. 288.
15. Използвайки този брак като прецедент, Frederick William II of Prussia по-късно си взел две съпруги с разрешението на лютеранския Hofprediger; виж Gerd Heinrich, GeschlichtePreussens: Staa tund Dynastie (Frankfurt am Main: Propylaen Verlag, 1981), p. 257.
Християни ли са мормоните? С. Робинсън
*****
ignorantia non est argumentum
Първо искам да кажа, че уважавам всички протестанти. Бих искал обаче всички да си познават историята и фактите. Следващият път, когато някои "хвърли камък" по СПД заради многоженството, нека да има в предвид прецедентите, които М.Лутер е правил.
Целта ми не е да се заяждам, а да се види, че понякога говорим за едно и също нещо, но на различни езици...
На края съм посочил библиография на източниците. Ако някой смята, че написаното не отговаря на истината може да коментира.
*****
ХРИСТИЯНСКИ ПРЕЦЕДЕНТИ
Отново ще изтъкна, аз не твърдя, че полигамният брак е правилен. Изтъквам само, че вярването, че той може да е правилен при определени обстоятелства не определя непременно някого като нехристиянин. Robert Holst, един протестантски мисионер в Нова Гвинея, отбелязал, че в тази страна „баптистките и методистките мисии кръщават онези, които влизат в полигамни бракове, преди да влязат в контакт с Евангелието, или по-конкретно, преди да вземат решение да приемат Христос. Те не считат полигамията за грях, но чувстват, че това не е идеалът на Бог."9 С други думи, мисионе¬рите вярват, че полигамията не е бариера за това да бъдеш християнин. Ще отпишем ли от християнството новопокръстените и техните мисионери, задето вярват, че при някои обстоятелства полигамният брак може да бъде толериран в една християнска църква?
Протестанти от други райони на света по подобен начин също са настоявали за признаване на възможността за съществуване на християнски полигамисти: „Нека бъде заявено публично, че една полигамна африканска църква може все пак да бъде класирана като християнска църква, независимо че моногамията си остава християнска норма и че никоя такава църква няма да бъде изключена от християнските събори и членство в християнската общност само заради нейната полигамия."10
Може би най-добрата илюстрация за възможността от християнски полигамен брак се дава от самия велик реформатор Мартин Лутер. Няма никакво съмнение, че Лутер в общи линии се е противопоставял на полигамията: „Следователно, моето мнение е, че един християнин не е свободен да се жени за няколко жени, освен ако Бог не му заповяда да получи тази свобода при условие, че това е базирано на любов."11 Но също толкова ясно е, че по теологията на Лутер опозицията срещу полигамията никога не е била абсолютна. Дори в книгите, където е писал в полза на моногамията, Лутер в общи линии е добавял, че полигамията може да се разрешава на християните при определени обстоятелства; например, ако една жена получи проказа или тя не иска да се ангажира в брачни връзки, или „ако има някоя друга наложителна причина"12 - или, както посочихме по-горе, „ако Бог му заповяда". В сравнение с новите становища, възгледите на светиите от последните дни са, че само последното обстоятелство може да оправдае едно изключение от моногамията. Без конкретна заповед от Бог, полигамният брак е толкова неприемлив за светиите от последните дни, колкото и за другите християни, като нарушението на това условие води до сигурно изключване от църквата.
Имало и други обстоятелства, при които, според Мартин Лутер, полигамният брак би бил възможен. През септември 1531 г. Лутер написал писмо на Робърт Барнс - пратеник на английския крал Хен¬ри VIII, - който търсел подкрепата на Лутер за развода на Хенри с Катерина Арагонска. В него Лутер изтъквал, че след като разводът е забранен от Бог и би бил несправедлив за Катерина, Хенри просто трябвало да се ожени за втора жена. 13
Осем години по-късно един от привържениците на Лутер, Филип, лендграфа на Хесе, искал да се ожени за Маргарет фон дер Саал, без да се развежда със своята първа жена (след като разводът бил забранен в писанията). Нито Филип, нито бъдещата му съпруга и нейната майка не искали да сключат брака без писменото раз¬решение на Лутеранските теолози. На 10 септември 1539 г. Лутер, Бюсер, Меланхтон и други подписали един документ, в който се казвало, че предложеният, полигамен брак е приемлив на основанието, „след като Евангелието никога не е отхвърляло или забранявало това, което Законът на Мойсей постановява по отношение на брака." След като е бил силно увещавай да пази цялото нещо в тайна по разбираеми политически и културни причини, Филип бил по-нататък уверен (писмено), че той има „одобрението на всички" в искания от него полигамен брак.14 Впоследствие бракът бил сключен на 4 март 1540 г. от Денис Миландър, лутерански съдебен капелан, в присъствието на Бюсер и Меланхтон.15
Намерението ми тук не е да представя Мартин Лутер като застъпник на полигамията. За него моногамията е било ясно правило - но полигамията е била все пак позволявана с негово одобрение при определни обстоятелства. Трябва внимателно да се отбележи, че Лутер е предпочитал полигамията много повече пред развода, но все пак много съвременни християни, докато ненавиждат полигамията, практикуват развода почти като християнско тайнство.
Мисълта ми е следната: щом Мартин Лутер е можел сериозно да одобрява полигамни бракове, и то писмено, в поне два случая в рамките на едно десетилетие; щом той е можел да удостовери писмено, че полигамният брак на Филип от Хесе е приемлив в контекста на християнското евангелие; и щом е можел след това да одобри самото сключване на брака, тогава аз се чувствам уверен да заявя, че Мартин Лутер е разрешавал полигамни бракове при определени обстоятелства. И ако с това той все още може да бъде броен за християнин, какъвто той с пълна сигурност е, тогава не е вярно твърдението, че ако някой одобрява полигамни бракове при определени обстоятелства, трябва да бъде считан за нехристиянин.
9. Robert Hoist, in International Review of Missions 56 (April 1967): 205.
10. H. W. Turner, „Моногамията: Символ на Църквата!", International Review of Missions 55 (July 1966): 321
11. Мартин Лутер до Josef Levin Metzsch, 9 December 1526, in Theodore G. Tapperts, ed. and trans., Luther: Letters of Spiritual Counsel, vol. 18 of the Library of Christian Classics (Philadelphia: Westminster Press, 1955), p. 2716; подчертаването добавено.
12. Виж Ernst Enders, ed. Dr. Martin Luther s Briefwechsel, 16 vol.( Stutgart, Verlag der Vereinsbuchhandlung, 1884-1915). 5:441-42.
13. Виж Enders, Luther's Briefwechsel 9:88, and n. 2.
14. Виж Enders, Luther s Briefwechsel 12:319-20 [WA, Br. VIII, 638-44], Cf. Tapperts, Luther: Letters of Spiritual Counsel, p. 288.
15. Използвайки този брак като прецедент, Frederick William II of Prussia по-късно си взел две съпруги с разрешението на лютеранския Hofprediger; виж Gerd Heinrich, GeschlichtePreussens: Staa tund Dynastie (Frankfurt am Main: Propylaen Verlag, 1981), p. 257.
Християни ли са мормоните? С. Робинсън
*****
ignorantia non est argumentum
Re: Християнски прецеденти
Е на теб очевидно не ти е ясно, че Лутер и Смит споделят едно определено "място" в отвъдното, в което на никой не пожелавам да попада. Как може заблужденията на единия да се привеждат като доказателства в полза на лъжите на другия в такъв случай?!
Аз винаги съм твърдял, че мормоните (адвентистите, йеховистите и т.н.) не са християни, понеже не вярват в основополагащи истини на Христовата вяра. Ако съм твърдял обратното за протестантите, то е в много (ама много) тесен смисъл.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
Аз винаги съм твърдял, че мормоните (адвентистите, йеховистите и т.н.) не са християни, понеже не вярват в основополагащи истини на Христовата вяра. Ако съм твърдял обратното за протестантите, то е в много (ама много) тесен смисъл.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
Re: Християнски прецеденти
Е на теб очевидно не ти е ясно, че Лутер и Смит споделят едно определено "място" в отвъдното, в което на никой не пожелавам да попада. Как може заблужденията на единия да се привеждат като доказателства в полза на лъжите на другия в такъв случай?!
Аз винаги съм твърдял, че мормоните (адвентистите, йеховистите и т.н.) не са християни, понеже не вярват в основополагащи истини на Христовата вяра. Ако съм твърдял обратното за протестантите, то е в много (ама много) тесен смисъл.
с това си изказване показваш,че си православен екстремист.
Тошо вика:"умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.
Аз винаги съм твърдял, че мормоните (адвентистите, йеховистите и т.н.) не са християни, понеже не вярват в основополагащи истини на Христовата вяра. Ако съм твърдял обратното за протестантите, то е в много (ама много) тесен смисъл.
с това си изказване показваш,че си православен екстремист.
Тошо вика:"умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.
Re: Християнски прецеденти
Истина е, че моногамията не може да бъде доказана чрез стихове от Библията, което довежда протестантите до доста неловка позиция. За католиците и православните нещата са пределно ясни и прости - там църквата е наредила нещо и те го приемат едва ли не за равностойно на Мойсеевите скрижали. В същото време обаче трябва да се има предвид, че по времето на Христос и апостолите моногамията е била твърдо утвърдена сред тогавашния Божи народ. Ако е имало дори най-малки спорове или дори намек за спорове по този въпрос, все нещо щеше да остане в Новия завет. Там се говори за много по-маловажни спорове, засягащи например празници, новолуния и обрязване, но нито дума в защита на многоженството. Защо ли?
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
Редактирано от Пoп Cтaвpи© на
Re: Християнски прецеденти
Ask, на теб очевидно не ти е ясно, че никой от нас не може да бъде съдник на друг, а още по-малко да му определя място в отвъдното. Ти да не си взел "запазено място" в рая та вече взе да разпределяш другите...?
Целта ми е не да бъдат омаскарени всички, а поне в някаква степен да бъдат изравнени критериите, ако някой ще сочи друг с пръст и ще му казва: "ти не си християнин, а аз съм!"
Ако си мислиш, че православието няма подобни прецеденти, означава че не си познаваш историята и е просто въпрос на време да научиш, та за това, по-внимателно!
Въпреки, някои моменти в живота на М.Лутер, той е достоен за уважение, тъй като е изпълнил основната си мисия - подготвил е пътя за Възстановяването на Църквата което става през 1830г. Нищо не е случайно на този свят!
Ако си беше чел Библията щеше да знаеш колко небиблейско е горното изказване. Павел е виждал доста различия в някои райони, но ги е наричал светии и ученици и дори той не си е позволявал да ги нарична нехристияни. Може би ти си повече от него...?
За домашно: Деяния 19 гл.; 21 гл.и 1 Коринтяни 1 и 3 гл.
ignorantia non est argumentum
Целта ми е не да бъдат омаскарени всички, а поне в някаква степен да бъдат изравнени критериите, ако някой ще сочи друг с пръст и ще му казва: "ти не си християнин, а аз съм!"
Ако си мислиш, че православието няма подобни прецеденти, означава че не си познаваш историята и е просто въпрос на време да научиш, та за това, по-внимателно!
Въпреки, някои моменти в живота на М.Лутер, той е достоен за уважение, тъй като е изпълнил основната си мисия - подготвил е пътя за Възстановяването на Църквата което става през 1830г. Нищо не е случайно на този свят!
В отговор на:
Аз винаги съм твърдял, че мормоните (адвентистите, йеховистите и т.н.) не са християни, понеже не вярват в основополагащи истини на Христовата вяра.
Ако си беше чел Библията щеше да знаеш колко небиблейско е горното изказване. Павел е виждал доста различия в някои райони, но ги е наричал светии и ученици и дори той не си е позволявал да ги нарична нехристияни. Може би ти си повече от него...?
За домашно: Деяния 19 гл.; 21 гл.и 1 Коринтяни 1 и 3 гл.
ignorantia non est argumentum
в отговор на Пoп Cтaвpи©
#6
Re: Християнски прецеденти
ОК, те и катарите са християни (въпреки че не са многоженци, което е само слабост, разбира се). Мормоните са християни. Християни са и мюсюлманите в такъв случай. Чудесно. Щом е така, моля, нека католиците и православните да бъдем смятани за будисти или по-добре марсианци. Ом мани падме хум.
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
Re: Християнски прецеденти
Вижте, нека да вървим от общото към специфичното. Никой, никога не е твърдял, че всички религии са християнски.
Говорим само за групите, които приемат Христос за център на своята вяра и Спасител и Изкупител на света.
Лесно и просто.
ignorantia non est argumentum
Говорим само за групите, които приемат Христос за център на своята вяра и Спасител и Изкупител на света.
Лесно и просто.
ignorantia non est argumentum
Re: Християнски прецеденти
Oooo,гот,и аз се включвам
Ом намах Шиваю,ом намах Шивай...
или една mantra от японската будистка секта "Чистата земя":
"Нами амида Буцу"...
,повтаря се..,и пак се повтаря докато попаднеш в "чистата земя".
[линк]
Ом намах Шиваю,ом намах Шивай...
или една mantra от японската будистка секта "Чистата земя":
"Нами амида Буцу"...
,повтаря се..,и пак се повтаря докато попаднеш в "чистата земя".
[линк]
Редактирано от ЛюбимeЦ 12+1 на
Re: Християнски прецеденти
Вижте, нека да вървим от общото към специфичното. Никой, никога не е твърдял, че всички религии са християнски.
Говорим само за групите, които приемат Христос за център на своята вяра и Спасител и Изкупител на света.
Лесно и просто.
Съвременната Библия е по-скоро продукт на християните, отколкото обратното. За това не може да служи тя сама по себе си като отправна точка, кой е християниин и кой не. - Enos
никой не може да каже кой е християнин и кой не е.нито пък има "истински" и "неистински" християни.не може да се разделят на два лагера и първите да са винаги "в истината",а другите "в заблудата".после още два лагера на християни и нехристияни /вярващи и не вярващи в Бога/.първите винаги трябва да са по-добри от вторите.и накаря още два лагера.на християните и другите религии.първите вярват в Исус,като Бог и Спасител и са спасени,защото "няма други име под небесата чрез което могат да се спасяват хората", и религиите,който не вярват,че Исус е бог и спасител и евентуално не са спасени.
кой определя "границите" между тези два лагера???защото в интерес на истината,ако въобще има истина,тя както се вижда е относителна и може да се замене с "неистинста".
такива "разделения" не могат да съществуват и ако съществуват те са във вображението,а не практическа реалност.а реалността е такава,че един християнин "в истината" може да се заблуди,а заблудиля се християни да премине "в истината".после за "християните" и "не християните".първите могат да спрат да вярават в Бога,а вторите да повярват в Бога и да станат християни.същат е работата с "добрите" и "лошите".но ние познаваме невярващи хора,който са по-добри от вярващите.това е така,защото християнството е за лошите и бедните.не,че не е и за добрите и богатите,но при наличието на "доброта и богаство" не се вижда нуждата от Христос.
и третото беше,че на християните е даденo "Името Исус в последните времена" за спасение,но ако познаваме атрибутите на Бога ще разберем,че Бог е спасявал,спасява и ще спасява когото той поиска.
Матей 20:1-15
1. Притча за работниците на лозето
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2. И като се договори с работниците за по един пеняз на ден, ги прати на лозето си.
3. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара безделни;
4. и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
5. Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
6. А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?
7. Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.
8. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
9. И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз.
10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз, но и те получиха по един пеняз.
11. И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12. Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13. А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един пеняз?
14. Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.
15. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
като е толкова "лесно и просто",защо отминаваш постинга ми в темата си,а сега пледираш същото.двоен аршин,нали?
Тошо вика:"умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.
Говорим само за групите, които приемат Христос за център на своята вяра и Спасител и Изкупител на света.
Лесно и просто.
Съвременната Библия е по-скоро продукт на християните, отколкото обратното. За това не може да служи тя сама по себе си като отправна точка, кой е християниин и кой не. - Enos
никой не може да каже кой е християнин и кой не е.нито пък има "истински" и "неистински" християни.не може да се разделят на два лагера и първите да са винаги "в истината",а другите "в заблудата".после още два лагера на християни и нехристияни /вярващи и не вярващи в Бога/.първите винаги трябва да са по-добри от вторите.и накаря още два лагера.на християните и другите религии.първите вярват в Исус,като Бог и Спасител и са спасени,защото "няма други име под небесата чрез което могат да се спасяват хората", и религиите,който не вярват,че Исус е бог и спасител и евентуално не са спасени.
кой определя "границите" между тези два лагера???защото в интерес на истината,ако въобще има истина,тя както се вижда е относителна и може да се замене с "неистинста".
такива "разделения" не могат да съществуват и ако съществуват те са във вображението,а не практическа реалност.а реалността е такава,че един християнин "в истината" може да се заблуди,а заблудиля се християни да премине "в истината".после за "християните" и "не християните".първите могат да спрат да вярават в Бога,а вторите да повярват в Бога и да станат християни.същат е работата с "добрите" и "лошите".но ние познаваме невярващи хора,който са по-добри от вярващите.това е така,защото християнството е за лошите и бедните.не,че не е и за добрите и богатите,но при наличието на "доброта и богаство" не се вижда нуждата от Христос.
и третото беше,че на християните е даденo "Името Исус в последните времена" за спасение,но ако познаваме атрибутите на Бога ще разберем,че Бог е спасявал,спасява и ще спасява когото той поиска.
Матей 20:1-15
1. Притча за работниците на лозето
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2. И като се договори с работниците за по един пеняз на ден, ги прати на лозето си.
3. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара безделни;
4. и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
5. Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
6. А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?
7. Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.
8. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
9. И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз.
10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз, но и те получиха по един пеняз.
11. И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12. Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13. А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един пеняз?
14. Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.
15. Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
като е толкова "лесно и просто",защо отминаваш постинга ми в темата си,а сега пледираш същото.двоен аршин,нали?
Тошо вика:"умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.
Re: Християнски прецеденти
Enos, аз не съм се давал като пример за християнин, бъди така добър да го забележиш това. Твърдя само, че някои вероизповедания НЕ СА Христовата вяра, следователно изповядващите ги не са християни. Ако не ни е дадено да различаваме лъжата от истината, тогава за какво Християнство можем да говорим?! Не мисля, че теорията на относителността и по-специално твърдението "всичко е относително" е приложимо в случая. Затова не ми се сърди, че казвам откровено и без лукавство какво виждам.
"Ако си мислиш, че православието няма подобни прецеденти, означава че не си познаваш историята и е просто въпрос на време да научиш, та за това, по-внимателно!
...
Павел е виждал доста различия в някои райони, но ги е наричал светии и ученици и дори той не си е позволявал да ги нарична нехристияни. Може би ти си повече от него...?
За домашно: Деяния 19 гл.; 21 гл.и 1 Коринтяни 1 и 3 гл."
Веднага ти разрешавам недоумението. Да, Православието Е Христовата вяра независимо от някои различия и "прецеденти" в неговите рамки, както благоволи да дадеш пример от посланията на ап.Павел. Ако ще си разменяме цитати виж какво казва пак ап.Павел относно разни лъжеучения донесени даже от "ангели" от небето. Очевидно изповядващите ги той не нарича християни, даже съвсем напротив.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
"Ако си мислиш, че православието няма подобни прецеденти, означава че не си познаваш историята и е просто въпрос на време да научиш, та за това, по-внимателно!
...
Павел е виждал доста различия в някои райони, но ги е наричал светии и ученици и дори той не си е позволявал да ги нарична нехристияни. Може би ти си повече от него...?
За домашно: Деяния 19 гл.; 21 гл.и 1 Коринтяни 1 и 3 гл."
Веднага ти разрешавам недоумението. Да, Православието Е Христовата вяра независимо от някои различия и "прецеденти" в неговите рамки, както благоволи да дадеш пример от посланията на ап.Павел. Ако ще си разменяме цитати виж какво казва пак ап.Павел относно разни лъжеучения донесени даже от "ангели" от небето. Очевидно изповядващите ги той не нарича християни, даже съвсем напротив.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
в отговор на ЛюбимeЦ 12+1
#12
Re: Християнски прецеденти
Библията и лутераните учат, че бракът е взаимоотношение на любов, в което мъжът е главата на семейството, а жената – негов помощник. Жененият човек съгрешава, ако той или тя се разведе без причина, основаваща се на Библията. Тъй като бракът е установен от Бога, това е свята връзка, която не бива да се руши. Пред Бога не е действителен нито един развод, освен в случаите на прелюбодеяние или напускане. Тенденцията към омаловажаване на брака вреди до голяма степен на семейството, на църквата и на нацията.
/Бит. 2:18; Пс. 51:10(Слав.50:12); Мт. 5:32; 19:9; Лк. 16:18; 1Кор. 7:15; Еф. 5:24,25; Евр. 13:4/
Бракът трябва да се сключва между един мъж и една жена – не е законно нито някой мъж да има повече от една съпруга, нито някоя жена да има повече от един съпруг по едно и също време.
/Бит. 2:24; Пр. 2:17; Мт. 19:4-6; Римл. 7:3/
Бракът е отреден с цел съпругът и съпругата да си помагат взаимно, човешкият род да се разраства чрез законно потомство, а Църквата – със свято потомство, както и за предотвратяване на възможна нечистота.
/Бит. 1: 28; 2:18; 9:1; Мал. 2:15; 1Петр. 3:7; 1Кор. 7:2,9; Еф. 5:28/
За всички хора е законно да сключват брак, ако са способни разсъдливо да дадат своето съгласие. Но християните са задължени да се женят само в Господа. Така че изповядващите истинната Евангелска, Протестантска вяра не трябва да сключват брак с невярващи, мюсюлмани, еретици, сектанти, с послушници на папата или с други идолопоклонници, нито благочестивите трябва да сключват неравностоен брак с хора, прочути с покварения си живот или отстояващи осъдителни ереси.
/Бит. 24:57,58; 34:14; Изх. 34:16; Втор. 7:3,4; 3Цар. 11:4; Неем. 13:25-27; Мал. 2:11,12; 1Тим. 4:3; 1Кор. 7:36-38,39; 2Кор. 6:14; Евр. 13:4/
Брак не трябва да се сключва при степените на родство или близост, забранени в Словото. Нито е възможно подобни кръвосмесителни бракове да бъдат някога узаконени чрез какъвто и да било човешки закон или съгласие на страните, така че тези хора да заживеят заедно като съпруг и съпруга.
/Лев. 18:6,7-24-30; 20:11-21; Втр. 27:23; Амос 2:7; Мк. 6:18; 1Кор. 5:1/
Прелюбодейство или блудство, извършени след сключването на годежния договор и разкрити преди брака, предоставят справедлива причина за невинната страна да разтрогне договора. В случай на прелюбодейство след брака е законно невинната страна да поиска развод по съдебен ред и след развода да сключи брак с друг – така, сякаш провинилият се брачен партньор е мъртъв.
/Втор. 22:23,24; Мт. 1:18-20; 5:31,32; 19:9, Римл. 7:2,3/
Учредяването на брака:
„И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назове човекът всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.” /Бит. 2:18-24/
„….и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я…..” /Бит. 1:27,28а/
Бракът е доживотен съюз между един мъж и една жена:
„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът. Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” /Мт. 19:5,6/
„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” /Мк. 10:7-9/
Целите и благословиите на брака:
А. Другарство в живота
„И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.” /Бит. 218/
Б. Създаване на потомство (да имат деца)
„И Бог ги благослови. И рече им Бог: плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я…..” /Бит. 1:28а/
„(Яков казва): Тия са децата, които Бог подари на слугата ти.” /Бит. 33:5а/
(Бог дал на Анна син в отговор на горещата й молитва да има дете) /1Цар. 1:9-20/
„Който (Бог) настанява в дома бездетната, и я прави весела майка на деца. Алилуя.” /Пс. 113:9/(Слав. 112:9)
„Ето, наследство от Господа са чадата, и наградата от Него е плодът на утробата.” /Пс. 127:3/(Слав.126:3)
„Чада на чада са венец на старците…….” /Пр. 17:6/
В. Да се избегне сексуалната безнравственост.
„Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.” /1Кор. 7:2/
Ролята и отговорностите на съпруга/съпругата:
„Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.” /Еф. 5:22-24/
„Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Но и вие, всеки до един да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.” /Еф. 5:25-28,33/
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог. Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа; защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога” /1Кор. 11:3,11,12/
„Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа. Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.” /Кол. 3:18,19/
„Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на Словото, да се придобият без Словото, чрез обходата на жените си…..Вашето украшение да не е вънкашно, сиреч; плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротост и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си., както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по – слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.” /1Петр. 3:1,3-7/
Жената трябва да се покорява на грижовното ръководство на мъжа, като го насърчава във водачеството му. Любовта на мъжа трябва да е всеотдайна, самопожертвователна и нежна. Тази любов е безусловна и целта й е да осигури благополучието на съпругата, преди това на съпруга. Основата на брака е взаимният стремеж да дадеш, а не да получиш. Ако всеки изпълнява своите задължения и роля, бракът ще бъде благословен.
„По – добре да живее някой в ъгъл на покрива, нежели в широка къща със свадлива жена... По – добре да живее някой в пуста земя, нежели със свадлива жена и досада.” /Пр. 21:9,19/
„По – добре е да живее някой в ъгъла на покрива, нежели в широка къща със свадлива жена.” /Пр.25:24/
Добродетелната жена - /Пр. 31:10-31/
Бог се грижи за сексуалното щастие в брака: /1Кор. 7:2-6/
Блудство – сексуални отношения преди брака
Прелюбодеяние – сексуални отношения по време на брака
Бог осъжда блудството и прелюбодействието:
/Бит. 39:6-12; 2Цар. 11:1-4; Пс. 51:1-12(Слав. 50:1-12); Пр. 1:10; Мт. 5:27,28,32; 19:9; 1Кор. 6:18-20; 7:15; Еф. 5:3-5,12; Кол. 3:5,6; 1Сол. 4:3-5; 2Тим. 2:22; Евр. 13:4/
Бог осъжда хомосексуализма:
/Лев. 18:21,22; 20:13; 3Цар. 22:46; Римл. 1:26-28; 1Кор. 6:9,10/
УКАЗАНИЯ НА НОВИЯ ЗАВЕТ ЗА ПРИНЦИПИТЕ НА ВОДАЧЕСТВОТО/ПОКОРСТВОТО:
„Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, но жената се излъга, та падна в престъпление.” /1Тим. 2:11-14/
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог. Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава. Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си остриже косата, или да си обръсне главата, то нека се покрива. Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа. Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа. Затова жената е длъжна да има белег на главата си, белег на власт заради ангелите. Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа; защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога. Сами в себе си съдете: прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава? Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него, но, ако жената оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало? Но, ако някой мисли да се препира за това, - ние нямаме такъв обичай, нито в Божиите църкви” /1Кор. 11:3-16/
„Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?” /1Кор. 14:33-36/
ПРАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ:
А. Водачеството и подчинението не са измислени от човека, а са отредени от самия Бог.
Б. Когато пише всичко това, Св. Павел е вдъхновен от Бога чрез Светия Дух и изразява Неговото мнение, а не своето.
В. Единственото, което има значение, е Божията воля, а не общественото мнение.
Г. Жените не са по – низши, но са подчинени на мъжа в къщата и църквата.
Д. На жените е отредено да се покоряват на водачеството на мъжа.
Е. Прилагането на принципа за водачеството и покорството изисква жените:
1. Да не преподават на мъже в часовете по вероучение!
2. Да не стават пастори, дякони, епископи/презвитери, свещенници!
3. Да не гласуват (упражняват власт) на събиранията на паството /енорията/!
Бог разрешава развода само, когато християнинът е жертва на:
А. Злонамерено изоставяне Умишлено напускане.
„Но, ако невярващият напусне, нека напусне, в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон…” /1Кор. 7:15/
Б. Прелюбодеяние (съпружеска изневяра)
„А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства /я прави да бъде смятана за прелюбодейка/; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.” /Мт. 5:32/
„И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодейства.” /Мт. 19:9/
Прелюбодеянието разрушава брачния съюз и позволява на невинната страна да получи развод (ако желае) без вина.
Невинната страна може да се ожени повторно без вина, докато виновният за нарушаването на брачния обет не може да се ожени повторно, без да съгреши отново:
„Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства.” /Лк. 16:18/
Тук Исус ни казва следното:
(„Всеки, който напусне жена си[не по извинителни причини, както вие фарисеите, правите], и [после] се ожени за друга, прелюбодейства; и който се ожени за [такава] напусната от мъж [и по този начин продължава този цикъл на незаконни бракове и разводи], той прелюбодейства.”) /Лк. 16:18/
БОГ МОЖЕ ДА ДАДЕ СИЛИ НА ВСИЧКИ, КОИТО ТЪРСЯТ ПОМОЩТА МУ ДА ОСТАНАТ ВЕРНИ НА БРАЧНИТЕ СИ ОБЕЩАНИЯ, И ЩЕ ГО НАПРАВИ.
Добрите жени са: - от Бога /Пр. 19:14/, - белег на Божието благоволение /Пр. 18:22/, - благословение на мъжете си /Пр. 12:4; 31:10-28/, - благоразумни и добродетелни /Пр. 31:13-27/, жените на Божиите служители /1Тим. 3:11/, Задължения на жените: - към техните съпрузи /Бит. 3:16; 1Петр. 3:1; Римл. 7:2,3; 1Кор. 7:3-5,10; 14:34,35; Еф. 5:22,24,33; Тит 2:4/, - към невярващите им мъже /1Петр. 3:1,2; 1Кор. 7:3,14,16/, Да се украсяват с: /1Петр. 3:3-5; 1Тим. 2:9,10; 5:10/, Примери за добри жени: - жената на Маноах /Съд. 13:20/, - Орфа и Рут /Рут. 1:4,8/, - Авигея /1Цар. 25:3/, - Естир /Естир 2:15-17/, - Елисавета /Лк. 1:6/, - Прискила /Деян. 18:2,26/, - Сара /1Петр. 3:9/, Примери за нечестиви жени: - жената на Самсон /Съд. 14:15-17/, - Михала /2Цар. 6:16/, - Езавел /3Цар. 21:5/, - Зараса /Естир 5:14/, - жената на Йов /Йов 2:9/, - Иродиада /Мк. 6:17/, - Сапфира /Деян. 5:1,2/
Мъж/Съпруг: - да е женен само за една жена /Бит. 2:24; 1Тим. 3:2,12/, има власт над съпругата си /Бит. 3:16; 1Кор. 11:3; Еф. 5:23/, Задължения към съпругата: - да я почита /1Петр. 3:7/, - да я обича /Бит. 2:3; Мт. 19:5; Еф. 5:25; Кол. 3:19/, - да й е верен /Пр. 5:19; Малах. 2:14,15/, - да живее с нея до края на живота си /Бит. 2:24; Мт. 19:3-9/, - да я утешава /1Цар. 1:8/, - да се съветва с нея /Бит. 31:4-7/, - да не я напуска /1Кор. 7:11-16/, - да не се отказва от Христос /Мт. 19:29; Лк. 14:26/, Примери за добри мъже: - Исаак /Бит. 24:67/, - Елкана /1Цар. 1:4,5/, Примери за лоши мъже: - Соломон /3Цар. 11:1/, - Асуир /Естир 1:10,11/
Сексуална чистота: Да се пазим от сексуални грехове /Изх. 20:14; Йов 31:1; Пр. 2:10,11,16; 6:24-35; 7:1-5; 31:3; Мт. 5:27,28; Деян. 15:20; 1Петр. 4:2,3; Римл. 13:13; 1Кор. 6:13,15-19; Еф. 4:17-20; 5:3; Кол. 3:5; 1Сол. 4:3,9/, светиите са опазени /Екл. 7:26/, живеещите в сексуална нечистота да бъдат остранявани /1Кор. 5:11/, нечестивите не спазват сексуална чистота /Пр. 23:31-33; 2Петр. 2:14; Римл. 1:26-32; Еф. 4:19/, живеещите в сексуална нечистота не могат да влязат в Божието Царство /1Кор. 3:16,17; Гал. 5:19-21; Еф. 5:5,6; Евр. 13:4; Откр. 22:15/, Примери: - Авимелех /Бит. 20:4,5; 26:10,11/, - Йосиф /Бит. 39:7-12/, - Рут, Вооз /Рут 3:10-13/
Нечестиви деца: - не познават Бога /1Цар. 2:12/, - безумни са /Пр. 7:7/, - горделиви са /Ис. 3:5/, - не се покоряват на родителите си /1Цар. 2:25/, - презират родителите си /Пр. 15:5,20; Езек. 22:7/, - кълнат родителите си /Пр. 30:11/, - причиняват срам на родителите си /Пр. 19:26/, - погибел и тъга са на родителите /Пр. 17:25; 19:3/, - презират по – старите от тях /Йов 19:18/, - ще бъдат наказани, когато не се покоряват, хулят, бият и т.н. родителите си /Изх. 21:15,17; Втор. 21:21; 27:16; Пр. 30:7; Мк. 7:10/, когато се присмиват на светиите /4Цар. 2:23,24/, да се краде от родителите е голям грях /Пр. 28:24/, Примери за нечестиви деца: - Исав /Бит. 26:34,35/, - синовете на Илий /1Цар. 2:12,17/, - синовете на Самуил /1Цар. 8:3/, - Авесалом /2Цар. 15:10/, - Адония /3Цар. 1:5,6/, - децата от Ветил /4Цар. 2:23/, - Адрамелех /4Цар. 19:37/
Родители: Децата са благословение от Бога /Бит. 33:5; 1Цар. 1:27; Пс. 127:3/, Родителите към децата си: - обичат ги /Тит 2:4/, - възпитават ги /Пр. 22:6; Еф. 6:4; 1Тим. 3:4,12/, - довеждат ги при Христа /Мт. 19:13,14/, - наставляват ги в Словото /Изх. 10:2; Втор. 4:9; 11:9,19; 32:46; 1Лет. 28:9; Пс. 78:4; Ис. 38:19; Йоил 1:3/, - благославят ги /Бит. 48:15; Евр. 11:20/, - молят се за духовния им успех /Бит. 17:18; 2Цар. 12:16; 1Лет. 29:19; Йов 1:5; Мк. 5:23; Ин. 4:46,49/, - грижат се за безопасността им /Бит. 19:14; Йов 42:15; Пс. 103:13; Лк. 11:11; 2Кор. 12:14; 1Тим. 5:8/, - наказват ги /Пр. 13:24; 19:18; 23:13; 29:17; Евр. 12:7/, да не ги дразнят /Еф. 6:4; Кол. 3:21/, отговорни са за задомяването им /Бит. 24:1-4; 28:1,2/, Родителите са причина за: - благословението на децата си /Пс. 112:2; Пр. 11:21; Ис. 65:23/, наказанието им /Изх. 20:5; 34:7; Числа 14:18,33; 2Цар. 12:14,15; Йов 21:19; Ис. 14:20; Ерем. 32:18; Пл.Ерем. 5:7/, лош пример /Езек. 20:18; Амос 2:4/, ако родителите са небрежни /1Цар. 3:13; Ерем. 9:14; 1Петр. 1:18/, Примери за добри родители: - Авраам /Бит. 18:19/, - Яков /Бит. 44:20,30/, - Йосиф /Бит. 48:13-20/, - майката на Моисей /Изх. 2:2,3/, - Маное /Съд. 13:8/, - Анна /1Цар. 1:28/, - Давид /2Цар. 18:5,33/, - Сунамката /4Цар. 4:19,20/, - Йов /Йов 1:5/, - майката на Лемуил /Пр. 31:1/, - царският човек /Ин. 4:49/, - Лоида и Евникия /2Тим. 1:5/, Примери за лоши родители: - майката на Михей /Съд. 17:3/, - Илий /1Цар. 3:13/, - Саул /1Цар. 20:33/, - Готолия /2Лет. 22:3/, - Манасия /2Лет. 33:6/, - Иродиада /Мк. 6:24/
„Така разгледан и определен бракът е съвместното правно положение на един мъж и една жена, които са на възраст за женене (Мт. 19:4-6), поддържан от тяхното взаимно съгласие (Бт. 22:58; 1Кор. 7:12,13; Втр. 22:23,24; Мт. 1:1-20) да бъдат и да останат съпрузи по време на техния доживотен съюз (Римл. 7:2,3; 1Кор. 7:39) за законно сексуално общуване (1Кор. 7:2-5), създаване на потомство (Бт. 1:28) и съжителство за взаимна грижа и помощ. Бракът, следователно, не е външно общуване, което може да бъде разтрогнато, когато поискаме. Той е доживотен и интимен съюз, в който съпрузите взаимно изпитват любов един към друг (1Кор. 7:2-5), с цел да се избегне развратът и да се плоди човешкият род (Бт. 1:28).” /”Апология на Аугсбургското изповедание, чл.ХХІІІ ” 1531г. Лутеранска символическа книга/
Това, което е законно и чисто в рамките на брака, е грях и срам извън брака - /Евр. 13:4/
SOLUS CHRISTUS = САМО ХРИСТОС
SOLA SCRIPTURA = САМО СВЕТОТО ПИСАНИЕ
SOLA FIDE = САМО ЧРЕЗ ВЯРА
SOLA GRATIA = САМО ПО БЛАГОДАТ
SOLI DEO GLORIA = САМО НА БОГ ДА БЪДЕ СЛАВАТА
/Бит. 2:18; Пс. 51:10(Слав.50:12); Мт. 5:32; 19:9; Лк. 16:18; 1Кор. 7:15; Еф. 5:24,25; Евр. 13:4/
Бракът трябва да се сключва между един мъж и една жена – не е законно нито някой мъж да има повече от една съпруга, нито някоя жена да има повече от един съпруг по едно и също време.
/Бит. 2:24; Пр. 2:17; Мт. 19:4-6; Римл. 7:3/
Бракът е отреден с цел съпругът и съпругата да си помагат взаимно, човешкият род да се разраства чрез законно потомство, а Църквата – със свято потомство, както и за предотвратяване на възможна нечистота.
/Бит. 1: 28; 2:18; 9:1; Мал. 2:15; 1Петр. 3:7; 1Кор. 7:2,9; Еф. 5:28/
За всички хора е законно да сключват брак, ако са способни разсъдливо да дадат своето съгласие. Но християните са задължени да се женят само в Господа. Така че изповядващите истинната Евангелска, Протестантска вяра не трябва да сключват брак с невярващи, мюсюлмани, еретици, сектанти, с послушници на папата или с други идолопоклонници, нито благочестивите трябва да сключват неравностоен брак с хора, прочути с покварения си живот или отстояващи осъдителни ереси.
/Бит. 24:57,58; 34:14; Изх. 34:16; Втор. 7:3,4; 3Цар. 11:4; Неем. 13:25-27; Мал. 2:11,12; 1Тим. 4:3; 1Кор. 7:36-38,39; 2Кор. 6:14; Евр. 13:4/
Брак не трябва да се сключва при степените на родство или близост, забранени в Словото. Нито е възможно подобни кръвосмесителни бракове да бъдат някога узаконени чрез какъвто и да било човешки закон или съгласие на страните, така че тези хора да заживеят заедно като съпруг и съпруга.
/Лев. 18:6,7-24-30; 20:11-21; Втр. 27:23; Амос 2:7; Мк. 6:18; 1Кор. 5:1/
Прелюбодейство или блудство, извършени след сключването на годежния договор и разкрити преди брака, предоставят справедлива причина за невинната страна да разтрогне договора. В случай на прелюбодейство след брака е законно невинната страна да поиска развод по съдебен ред и след развода да сключи брак с друг – така, сякаш провинилият се брачен партньор е мъртъв.
/Втор. 22:23,24; Мт. 1:18-20; 5:31,32; 19:9, Римл. 7:2,3/
Учредяването на брака:
„И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назове човекът всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.” /Бит. 2:18-24/
„….и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я…..” /Бит. 1:27,28а/
Бракът е доживотен съюз между един мъж и една жена:
„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът. Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” /Мт. 19:5,6/
„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” /Мк. 10:7-9/
Целите и благословиите на брака:
А. Другарство в живота
„И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.” /Бит. 218/
Б. Създаване на потомство (да имат деца)
„И Бог ги благослови. И рече им Бог: плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я…..” /Бит. 1:28а/
„(Яков казва): Тия са децата, които Бог подари на слугата ти.” /Бит. 33:5а/
(Бог дал на Анна син в отговор на горещата й молитва да има дете) /1Цар. 1:9-20/
„Който (Бог) настанява в дома бездетната, и я прави весела майка на деца. Алилуя.” /Пс. 113:9/(Слав. 112:9)
„Ето, наследство от Господа са чадата, и наградата от Него е плодът на утробата.” /Пс. 127:3/(Слав.126:3)
„Чада на чада са венец на старците…….” /Пр. 17:6/
В. Да се избегне сексуалната безнравственост.
„Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.” /1Кор. 7:2/
Ролята и отговорностите на съпруга/съпругата:
„Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.” /Еф. 5:22-24/
„Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Но и вие, всеки до един да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.” /Еф. 5:25-28,33/
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог. Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа; защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога” /1Кор. 11:3,11,12/
„Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа. Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.” /Кол. 3:18,19/
„Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на Словото, да се придобият без Словото, чрез обходата на жените си…..Вашето украшение да не е вънкашно, сиреч; плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротост и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си., както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по – слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.” /1Петр. 3:1,3-7/
Жената трябва да се покорява на грижовното ръководство на мъжа, като го насърчава във водачеството му. Любовта на мъжа трябва да е всеотдайна, самопожертвователна и нежна. Тази любов е безусловна и целта й е да осигури благополучието на съпругата, преди това на съпруга. Основата на брака е взаимният стремеж да дадеш, а не да получиш. Ако всеки изпълнява своите задължения и роля, бракът ще бъде благословен.
„По – добре да живее някой в ъгъл на покрива, нежели в широка къща със свадлива жена... По – добре да живее някой в пуста земя, нежели със свадлива жена и досада.” /Пр. 21:9,19/
„По – добре е да живее някой в ъгъла на покрива, нежели в широка къща със свадлива жена.” /Пр.25:24/
Добродетелната жена - /Пр. 31:10-31/
Бог се грижи за сексуалното щастие в брака: /1Кор. 7:2-6/
Блудство – сексуални отношения преди брака
Прелюбодеяние – сексуални отношения по време на брака
Бог осъжда блудството и прелюбодействието:
/Бит. 39:6-12; 2Цар. 11:1-4; Пс. 51:1-12(Слав. 50:1-12); Пр. 1:10; Мт. 5:27,28,32; 19:9; 1Кор. 6:18-20; 7:15; Еф. 5:3-5,12; Кол. 3:5,6; 1Сол. 4:3-5; 2Тим. 2:22; Евр. 13:4/
Бог осъжда хомосексуализма:
/Лев. 18:21,22; 20:13; 3Цар. 22:46; Римл. 1:26-28; 1Кор. 6:9,10/
УКАЗАНИЯ НА НОВИЯ ЗАВЕТ ЗА ПРИНЦИПИТЕ НА ВОДАЧЕСТВОТО/ПОКОРСТВОТО:
„Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, но жената се излъга, та падна в престъпление.” /1Тим. 2:11-14/
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог. Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава. Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си остриже косата, или да си обръсне главата, то нека се покрива. Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа. Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа. Затова жената е длъжна да има белег на главата си, белег на власт заради ангелите. Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа; защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога. Сами в себе си съдете: прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава? Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него, но, ако жената оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало? Но, ако някой мисли да се препира за това, - ние нямаме такъв обичай, нито в Божиите църкви” /1Кор. 11:3-16/
„Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?” /1Кор. 14:33-36/
ПРАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ:
А. Водачеството и подчинението не са измислени от човека, а са отредени от самия Бог.
Б. Когато пише всичко това, Св. Павел е вдъхновен от Бога чрез Светия Дух и изразява Неговото мнение, а не своето.
В. Единственото, което има значение, е Божията воля, а не общественото мнение.
Г. Жените не са по – низши, но са подчинени на мъжа в къщата и църквата.
Д. На жените е отредено да се покоряват на водачеството на мъжа.
Е. Прилагането на принципа за водачеството и покорството изисква жените:
1. Да не преподават на мъже в часовете по вероучение!
2. Да не стават пастори, дякони, епископи/презвитери, свещенници!
3. Да не гласуват (упражняват власт) на събиранията на паството /енорията/!
Бог разрешава развода само, когато християнинът е жертва на:
А. Злонамерено изоставяне Умишлено напускане.
„Но, ако невярващият напусне, нека напусне, в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон…” /1Кор. 7:15/
Б. Прелюбодеяние (съпружеска изневяра)
„А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства /я прави да бъде смятана за прелюбодейка/; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.” /Мт. 5:32/
„И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодейства.” /Мт. 19:9/
Прелюбодеянието разрушава брачния съюз и позволява на невинната страна да получи развод (ако желае) без вина.
Невинната страна може да се ожени повторно без вина, докато виновният за нарушаването на брачния обет не може да се ожени повторно, без да съгреши отново:
„Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства.” /Лк. 16:18/
Тук Исус ни казва следното:
(„Всеки, който напусне жена си[не по извинителни причини, както вие фарисеите, правите], и [после] се ожени за друга, прелюбодейства; и който се ожени за [такава] напусната от мъж [и по този начин продължава този цикъл на незаконни бракове и разводи], той прелюбодейства.”) /Лк. 16:18/
БОГ МОЖЕ ДА ДАДЕ СИЛИ НА ВСИЧКИ, КОИТО ТЪРСЯТ ПОМОЩТА МУ ДА ОСТАНАТ ВЕРНИ НА БРАЧНИТЕ СИ ОБЕЩАНИЯ, И ЩЕ ГО НАПРАВИ.
Добрите жени са: - от Бога /Пр. 19:14/, - белег на Божието благоволение /Пр. 18:22/, - благословение на мъжете си /Пр. 12:4; 31:10-28/, - благоразумни и добродетелни /Пр. 31:13-27/, жените на Божиите служители /1Тим. 3:11/, Задължения на жените: - към техните съпрузи /Бит. 3:16; 1Петр. 3:1; Римл. 7:2,3; 1Кор. 7:3-5,10; 14:34,35; Еф. 5:22,24,33; Тит 2:4/, - към невярващите им мъже /1Петр. 3:1,2; 1Кор. 7:3,14,16/, Да се украсяват с: /1Петр. 3:3-5; 1Тим. 2:9,10; 5:10/, Примери за добри жени: - жената на Маноах /Съд. 13:20/, - Орфа и Рут /Рут. 1:4,8/, - Авигея /1Цар. 25:3/, - Естир /Естир 2:15-17/, - Елисавета /Лк. 1:6/, - Прискила /Деян. 18:2,26/, - Сара /1Петр. 3:9/, Примери за нечестиви жени: - жената на Самсон /Съд. 14:15-17/, - Михала /2Цар. 6:16/, - Езавел /3Цар. 21:5/, - Зараса /Естир 5:14/, - жената на Йов /Йов 2:9/, - Иродиада /Мк. 6:17/, - Сапфира /Деян. 5:1,2/
Мъж/Съпруг: - да е женен само за една жена /Бит. 2:24; 1Тим. 3:2,12/, има власт над съпругата си /Бит. 3:16; 1Кор. 11:3; Еф. 5:23/, Задължения към съпругата: - да я почита /1Петр. 3:7/, - да я обича /Бит. 2:3; Мт. 19:5; Еф. 5:25; Кол. 3:19/, - да й е верен /Пр. 5:19; Малах. 2:14,15/, - да живее с нея до края на живота си /Бит. 2:24; Мт. 19:3-9/, - да я утешава /1Цар. 1:8/, - да се съветва с нея /Бит. 31:4-7/, - да не я напуска /1Кор. 7:11-16/, - да не се отказва от Христос /Мт. 19:29; Лк. 14:26/, Примери за добри мъже: - Исаак /Бит. 24:67/, - Елкана /1Цар. 1:4,5/, Примери за лоши мъже: - Соломон /3Цар. 11:1/, - Асуир /Естир 1:10,11/
Сексуална чистота: Да се пазим от сексуални грехове /Изх. 20:14; Йов 31:1; Пр. 2:10,11,16; 6:24-35; 7:1-5; 31:3; Мт. 5:27,28; Деян. 15:20; 1Петр. 4:2,3; Римл. 13:13; 1Кор. 6:13,15-19; Еф. 4:17-20; 5:3; Кол. 3:5; 1Сол. 4:3,9/, светиите са опазени /Екл. 7:26/, живеещите в сексуална нечистота да бъдат остранявани /1Кор. 5:11/, нечестивите не спазват сексуална чистота /Пр. 23:31-33; 2Петр. 2:14; Римл. 1:26-32; Еф. 4:19/, живеещите в сексуална нечистота не могат да влязат в Божието Царство /1Кор. 3:16,17; Гал. 5:19-21; Еф. 5:5,6; Евр. 13:4; Откр. 22:15/, Примери: - Авимелех /Бит. 20:4,5; 26:10,11/, - Йосиф /Бит. 39:7-12/, - Рут, Вооз /Рут 3:10-13/
Нечестиви деца: - не познават Бога /1Цар. 2:12/, - безумни са /Пр. 7:7/, - горделиви са /Ис. 3:5/, - не се покоряват на родителите си /1Цар. 2:25/, - презират родителите си /Пр. 15:5,20; Езек. 22:7/, - кълнат родителите си /Пр. 30:11/, - причиняват срам на родителите си /Пр. 19:26/, - погибел и тъга са на родителите /Пр. 17:25; 19:3/, - презират по – старите от тях /Йов 19:18/, - ще бъдат наказани, когато не се покоряват, хулят, бият и т.н. родителите си /Изх. 21:15,17; Втор. 21:21; 27:16; Пр. 30:7; Мк. 7:10/, когато се присмиват на светиите /4Цар. 2:23,24/, да се краде от родителите е голям грях /Пр. 28:24/, Примери за нечестиви деца: - Исав /Бит. 26:34,35/, - синовете на Илий /1Цар. 2:12,17/, - синовете на Самуил /1Цар. 8:3/, - Авесалом /2Цар. 15:10/, - Адония /3Цар. 1:5,6/, - децата от Ветил /4Цар. 2:23/, - Адрамелех /4Цар. 19:37/
Родители: Децата са благословение от Бога /Бит. 33:5; 1Цар. 1:27; Пс. 127:3/, Родителите към децата си: - обичат ги /Тит 2:4/, - възпитават ги /Пр. 22:6; Еф. 6:4; 1Тим. 3:4,12/, - довеждат ги при Христа /Мт. 19:13,14/, - наставляват ги в Словото /Изх. 10:2; Втор. 4:9; 11:9,19; 32:46; 1Лет. 28:9; Пс. 78:4; Ис. 38:19; Йоил 1:3/, - благославят ги /Бит. 48:15; Евр. 11:20/, - молят се за духовния им успех /Бит. 17:18; 2Цар. 12:16; 1Лет. 29:19; Йов 1:5; Мк. 5:23; Ин. 4:46,49/, - грижат се за безопасността им /Бит. 19:14; Йов 42:15; Пс. 103:13; Лк. 11:11; 2Кор. 12:14; 1Тим. 5:8/, - наказват ги /Пр. 13:24; 19:18; 23:13; 29:17; Евр. 12:7/, да не ги дразнят /Еф. 6:4; Кол. 3:21/, отговорни са за задомяването им /Бит. 24:1-4; 28:1,2/, Родителите са причина за: - благословението на децата си /Пс. 112:2; Пр. 11:21; Ис. 65:23/, наказанието им /Изх. 20:5; 34:7; Числа 14:18,33; 2Цар. 12:14,15; Йов 21:19; Ис. 14:20; Ерем. 32:18; Пл.Ерем. 5:7/, лош пример /Езек. 20:18; Амос 2:4/, ако родителите са небрежни /1Цар. 3:13; Ерем. 9:14; 1Петр. 1:18/, Примери за добри родители: - Авраам /Бит. 18:19/, - Яков /Бит. 44:20,30/, - Йосиф /Бит. 48:13-20/, - майката на Моисей /Изх. 2:2,3/, - Маное /Съд. 13:8/, - Анна /1Цар. 1:28/, - Давид /2Цар. 18:5,33/, - Сунамката /4Цар. 4:19,20/, - Йов /Йов 1:5/, - майката на Лемуил /Пр. 31:1/, - царският човек /Ин. 4:49/, - Лоида и Евникия /2Тим. 1:5/, Примери за лоши родители: - майката на Михей /Съд. 17:3/, - Илий /1Цар. 3:13/, - Саул /1Цар. 20:33/, - Готолия /2Лет. 22:3/, - Манасия /2Лет. 33:6/, - Иродиада /Мк. 6:24/
„Така разгледан и определен бракът е съвместното правно положение на един мъж и една жена, които са на възраст за женене (Мт. 19:4-6), поддържан от тяхното взаимно съгласие (Бт. 22:58; 1Кор. 7:12,13; Втр. 22:23,24; Мт. 1:1-20) да бъдат и да останат съпрузи по време на техния доживотен съюз (Римл. 7:2,3; 1Кор. 7:39) за законно сексуално общуване (1Кор. 7:2-5), създаване на потомство (Бт. 1:28) и съжителство за взаимна грижа и помощ. Бракът, следователно, не е външно общуване, което може да бъде разтрогнато, когато поискаме. Той е доживотен и интимен съюз, в който съпрузите взаимно изпитват любов един към друг (1Кор. 7:2-5), с цел да се избегне развратът и да се плоди човешкият род (Бт. 1:28).” /”Апология на Аугсбургското изповедание, чл.ХХІІІ ” 1531г. Лутеранска символическа книга/
Това, което е законно и чисто в рамките на брака, е грях и срам извън брака - /Евр. 13:4/
SOLUS CHRISTUS = САМО ХРИСТОС
SOLA SCRIPTURA = САМО СВЕТОТО ПИСАНИЕ
SOLA FIDE = САМО ЧРЕЗ ВЯРА
SOLA GRATIA = САМО ПО БЛАГОДАТ
SOLI DEO GLORIA = САМО НА БОГ ДА БЪДЕ СЛАВАТА
Re: Християнски прецеденти
Целта не е да отсъждаме кой е християнин и кой не, а да знаем кое е християнство и кое не е. Очевидно не е християнин този, който не изповядва християнството. Но така вече не ние осъждаме човека, а той самият свидетелства против себе си.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
Re: Християнски прецеденти
Хайде де! Нали и аз това чакам. Досегашните опити са неуспешни.
А, като гледам и другите ти постинги, май за теб всеки, който не е православен не е християнин. Поне го кажи по-ясно.
***
И не си личи, че не осъждаш никой...
ignorantia non est argumentum
А, като гледам и другите ти постинги, май за теб всеки, който не е православен не е християнин. Поне го кажи по-ясно.
***
И не си личи, че не осъждаш никой...
ignorantia non est argumentum
Голяма излагация и заблуда на Енос!
Енос, християнско становище не би могло да е друго, освен ,че полигамията е грях!Може би не така несъответно от твоя страна щеше да е, ако поне беше разсъждавал в следната насока-грях е, но в определени случаи, при определени условия може да се мисли за известно снизхождение, но пак си остава грях (това , обаче, в момента не е мое официално становище по въпроса)...Ех, Енос, ............, реших да продължа изречението с многоточие, да не се ангажирам много...
в отговор на Пoп Cтaвpи©
#19
Re: Голяма излагация и заблуда на Енос!
Човека е поне две години назад с дискусиите по въпроса дали е грях полигамията.
Всеки човек има право да се развива и информира във времето. Не го упреквам. Той не е виновен...
ignorantia non est argumentum
Всеки човек има право да се развива и информира във времето. Не го упреквам. Той не е виновен...
ignorantia non est argumentum