Безопасно

Темата на Соня ме наведе на мисълта да се питам какво вече е безопасно да правя. Нещата които избягвах панически в началота на трезвеенето ми, едно по едно се завръщат в моя живот. По-ярки, по-истински, изживяни докрай.
Мога безопасно да се храня в заведение, дори много обичам.
Мога да прекарвам страхотно в компания на пиещи. Мога да купя пиене на колеги, без да ми се допие. Вече спокойно чета стихотворения и слушам Яни, Енрике и Скорпионс.
Мога да се разхождам през нощта из моя град или по брега на морето.
Мога да обичам и да плача.

Все още в дома ми няма алкохол.
Не подарявам бутилки, но пък се сдобих с въображение и правя подаръци, за които преди не се и сещах - купувах бутилка и готово. Сигурно съм си въобразявала, че всички хора примират по алкохола.
Все още избягвам местата на последните си запои - просто нямам работа там, нито се интересувам от хората с които пиех тогава.

Има и неща които опитах на трезво, но не ми харесаха. В новия ми живот няма място за книги и филми на ужасите(направо се шокирах от библиотеката си като изтрезнях) и никакви смразяващи кръвта трилъри. Как ли съм измъчвала душата си преди!?
Никакви сърцераздирателни сериали и чалгабалади. Не ми харесват на трезво...

В замяна получих Мир и Светлина в душата ми и влюбване в Живота - нещо което нямах преди.
И още много дарове на възстановяването, но това е друга тема.
Та ми стана интересно, какво ви е безопасно на вас? След колко време се е завърнало в живота ви и как изглежда на трезво?



Усмихни се, има изход!

наистина си права странно 4овек вав вазстоновиане и продалжава да оби4а Висотски

Това е опасно

inna, всъщност става въпрос за нещата които преди правех само когато съм пила. И които събуждаха в мен желание за пиене. За това ги смятам за опасни за трезвеенето си. Но както писах, едно по едно се завръщат в живота ми, без желание за пиене, тоест - вече са безопасни за мен. Мога да им се радвам с цялата си новопридобита яснота на чувства и емоции.
Ставаше въпрос за МОИТЕ "опасни" неща, не за нечии други.
Само попитах трезвеещите във форума за техния опит в тези преживявания. Извинявай, че те разстроих.

наистина си права странно 4овек вав вазстоновиане и продалжава да оби4а Висотски
Никъде в поста си не съм твърдяла че някой е "странен", моля те не ми приписвай чужди думи.

Усмихни се, има изход!

Здравей,
Темата е много хубава и те разбирам. Сега няма да мога всичко да споделя за себе си. Сещам се за едно: опасно за мен е да посещавам местата, където съм се уливал. Това вече не го правя и не искам да го правя, защото усещам, че е опасно. Опасно също е да се срещам с бивши "колеги". Най-безопасно да не се виждаме и не ходя на старите местенца с тях дори. Опасно е в къщи да има алкохол от най-различни сортове. У нас от дълго време няма с изключение на една неотворена бутилка бяло вино, останала от рожден ден наскоро. Тя не ме дразни. Но ако в къщи има много бутилки и то отворени, това е опасно. Мисля, че също така ми е опасно, ако влизам и в нови места, където е много задимено и в момента много хора къркат какво ли не. Вече избирам места където не се пуши и пие, макар че самият съм пушач - най-често сладкарници. Едно реване или друг сладкиш убива всичко, дори и желанието да се пуши. Има още много опасни и безопасни за мен неща, повечето от тях свързани с психическото ми състояние, но за тях по-късно.
Благодаря ти Джирасоле.

Приятен ден!

Ще продължа казаното от мен сутринта.

Една от най-големите ми слабости бе неуважението, нечуването на чуждото мнение. Изобщо не слушах другите. Даже често се засягах, че те не ме слушат. Мислех, че съм винаги правият. В някой случаи сигурно е било така, но не във всички и при всички. В АА се научих да слушам, само да слушам, когато другите говорят. Обичам да ходя на сбирки, където никой дума не обелва, дори не мърда, когато другите говорят за себе си, споделят своя опит. Така е в моя клуб и страшно много държим на това, за разлика от други места. Слушането за мен бе голямо изпитание. Два пъти наруших това правило и водещият съвсем основателно ми напомни правилата. Беше полезно за мен. Тогава много се засрамих. За мен е истинско постижение вече да не прекъсвам моя, моите събеседници, а мнимателно да ги изслушвам.
Другото, което вече придобих от сбирките, е да не коментирам, просто да приемам чуждото мнение като факт, да не го оспорвам, хей така за сведение и ако искам да кажа нещо по този въпрос, вече се научих да искам разрешение от типа на това: "Може ли да кажа своето мнение", "Ето какво мисля по този въпрос", без да оспорвам противното. Резултатът от това вече е очебиен. Намаляха ми страшно много враговете. Разбрах, че те се появяват винаги, когато съм влизал в спор с някой. А той при всички случаи е бил като мен, неотстъпчив и също тъй "умен" и "всезнаещ".
Е, не казвам, че съм се оттървал от тези мои стари слабости. Все още понякога, някъде се изпускам и влизам в ненужни спорове. Лесно ме предизвикват, по-точно лесно се поддавам на провокации. Докато се усетя и стане късно. Все пак овладявам навреме проблема. Все още не устоявам на изкушението например да разоблича веднага лъжец, без да съзнавам, че това едва ли ще е полезно за него. Той, лъжецът винаги си остава такъв. С една дума ползата от моята реакция, често съпроводена с гняв, е никаква. Вредата - за мен.


Говорим само за себе си! Споделяме своя опит!

Твърде рано ми е, за да кажа че всичко ми е по мед и масло.Все още се страхувам от това да не зацикля отново.
Вече свикнах да отказвам алкохол и вече го правя без притеснение.На два пъти след нова година ми се случи да съм на събирания -веселих се и ми беше хубаво.Радвам се на това, че мога спокойно да ползвам метрото и градския транспорт/имах период, в който изпадах в кризи и ползвах само таксита и така 2 години/.Даже вече се возя и на влак.Мога свободно и спокойно да се разхождам сред тълпата и това да не предизвиква отрицателни емоции у мен.Щастлива съм от факта, че започнах работа по програмата/след два месеца пънене установих, че без стъпките няма да стане и ги започнах в началото на този месец/, че имам спонсор, че имам приятели от АА/които се оказаха наистина прекрасни хора/.Радвам се, че Бог ми показа правилния път и макар още неутъпкан не смятам да се отклонявам от него

Благодаря, за хубавата тема Джирасол!
като се замислих, кое е опасно за моето трезвеене-тръпки ме побиха, само при спомена за не далечното минало... Колко малко , дълги и трезви дни - на фона на всички тези отлетели в безпаметност- години....Благодарение на АА и на Вашата подкрепа - се чувствам спокоен и това ме прави по силен...
Разбрах, че основния виновник за евентуален пробив в трезвоста ми - мога да бъда само аз... Никой друг ...
Може би прекалената вяра, надежда и любов...
Никой не е идеален! И има неща, които не можем да променим...

Здравей,
И аз исках да кажа за себе си същото, т. е.

"Радвам се, че Бог ми показа правилния път и макар още неутъпкан не смятам да се отклонявам от него"!!!

Когато Го следвам, се вслушвам в Неговите съвети, напътствия, не бъркам, ми е най-безопасно! Той ми помага, много! Благодаря му, че и на теб ти помага, на мен и на всички, които му вярват!

Благодаря!

И, Радвам се за теб. Успех!



Говорим само за себе си! Споделяме своя опит!

Здравей Girasol*,

Днес се разхождах чакайки приятел по едни дълги коридори. Бяха пусти, защото бе след работно време. Минавайки покрай една от многото стаи вниманието ми бе привлечено от болдиран текст, за който отначало си помислих, че е някаква реклама, или указателен jeuij до табелата за работно време. Оказа се, че не е така. Пишеше: "Най-хубавият ден", а под него изброени с ръкописен също болдиран шрифт мисли, които силно ме впечатлиха. Не бях попадал на тях, затова моля, ако "откритието" ми си е само мое да ме извиниш. Реших, че непременно трябва да препиша целият текст. Така и сторих. Също така да го споделя с теб, а и останалите тук в твоята тема. Надявам се, че няма да имаш нищо против.

Текстът, който ме впечатли бе седният:

"Най-хубавият ден

Най-хубавият ден – днешният
Най-голямата спънка – страхът
Най-лесното нещо – да се заблудим
Коренът на всички злини – егоизмът
Най-голямата грешка – да паднеш духом
Най-хубавото развлечение – работата
Най-лошото поражение – отчаянието
Най-добрите учители – децата
Най-голямото щастие – да си полезен на другите
Най-неприятният недостатък – лошото настроение
Най-красивият подарък – прошката
Най-добрата защита – усмивката
Най-доброто лекарство – оптимизмът
Най-мощната сила на света – вярата
Най-стимулиращият дар – надеждата
Единствената реалност – любовта

Майка Тереза"

Наистина, не съм знаел за тези нейни мисли.

Тук намирам пълен отговор за себе си как ще ми е най-безопасно да не се връщам назад. И темата ти бе същата, нали?

За мен изглежда много просто и според горните Терезиеви мисли мисля, че трябва да се стремя всеки следващ ден да е най-хубавият ми ден. За да не се спъна, не трябва да се страхувам, да изпадам в заблуди и допусна да падам духом. За да не изпадам в състояние на скука, трябва да работя и да работя, защото за мен тя е истинско развлечение, удоволствие. Ако се появят неудачи, неуспехи не трябва да се отдавам на отчаянието, да премахвам лошото настроение, за което има хиляди други начини, но не и с алкохол. Да прощавам от сърце и се стремя, ако мога, с каквото мога да съм полезен на другите. Да не съм егоист. Когато незаслужено ме нападат, да се усмихвам, а не по възможно най-първичният начин да изпадам в ярост. Да гледам оптимистично, положително към утрешния ден, а ако въобще искам да успея във всичките си начинания трябва да се опирам на най-мощната сила на света – вярата, на най-стимулиращият дар – надеждата и единствената реалност – любовта!

Пожелавам и на теб да изпиташ положителното въздействие на горните мисли. На другите също.
Приятна вечер!

Говорим само за себе си! Споделяме своя опит!

изписаната в по-горния ми постинг "дума" с латински букви да се чете "текст", т. е. да се разбира за указателен текст.

Здарвей, 007007!

Препрочитах моето старо писание и открих отново твоето предложение за помощ. Извини ме, че толкова време не се замислих за това! Ако трябва да съм честна, няколкодневните опити на съпруга ми да "пребори" духа в бутилката, за пореден път ме приспаха и, въпреки че знаех, че е неизбежно пак да се случи, а сигурно и защото имах нужда малко да се свестя, не те потърсих. Прости!

Живея в София. Ако е удобно, бихме могли да се видим и да поговорим, при желание от твоя страна, разбира се. Не се притеснявай да ми откажеш, ако по някаква причина това е проблем за теб.

Здравей,
Не бях в София и не съм влизал приблизително три или четири дни тук. Сега видях бележката ти и отговарям, че няма да има проблем. Ще е добре да се регистрираш и ми пратиш бележка, в която ако не се притесняваш ми дай телефони - предпочитам стационарен, но може и друг. Ще се обадя.

Лек ден!

Здравей, 007007!

Преди няколко дни опитах да се регистрирам, но нещо не се получи или аз не асимилирах добре какво се иска от мен.
Ще ти дам е-mail, ако нямаш нищо против: ihope@abv.bg

Елементарно е, опитай пак! Следвай точно указанията. Предпочитам с бележки. ОК!

Ще опитам пак, 007007. Благодаря!