70 г.
9 отговора
0 прегледа
Re: 70 г.
Да, помним...
Висоцки беше един от най-верните ми другари в пиянските нощи.
Когато започнах маршрута си по Пътя на трезвостта, Той се оказа един от най-силните, най-опасни дразнители на алкохолния глад.
Наложи се да взема болезненото решение. Разделихме се.
Тогава все още смятах, като понякога тук се казва, че животът ми на трезвен алкохолик никога не ще е възможно да бъде пълноценен. Че все така ще трябва с мъка да се разделям с всичко важно, хубаво и радостно. И че все ще страдам по тези изоставени мои ценности, приятели, навици, забавления... Но бях готова да платя тази цена, защото осъзнавах, че с алкохола пък няма съвсем да мога да живея (в смисъл да съм жива).
Та с Висоцки (и още двама-трима нему подобни) се разделихме за цели четири години. Бях заровила най-дълбоко всичките си негови записи и книги (да ги изхвърля все пак нямах сили, и го смятах за своя слабост и недостатък, с който постепенно ще трябва да се справя). Остана само черно-белият Хамлет, него не бях в състояние да махна, за успокоение на съвестта го преместих само по-в ъгъла на библиотеката, където почти не се виждаше. Когато случано го чух по радиото, ме побиваха тръпки и превключвах на друга станция...
Докато случайно изведнъж открих, че дразнителят се изпари! Че мога да слушам Висоцки, както и другите си любими и “опасни” песни без никакви алкохолни асоциации. Напротив, че те ми носят съвсем нови преживявания, съвсем нови интелектуални открития и нов смисъл. Че всъщност преди, колкото и да съм ги смятала за “мои” и близки, не ги разбирах наистина!...
По този начин Висоцки, който беше спътник на моя алкохолизъм, се превърна в мяра на моята трезвеност...
Аз успях. Той е от тези, които не успяха.
Неговата биографиа и този смисъл съдържа за мен днес.
Висоцки беше един от най-верните ми другари в пиянските нощи.
Когато започнах маршрута си по Пътя на трезвостта, Той се оказа един от най-силните, най-опасни дразнители на алкохолния глад.
Наложи се да взема болезненото решение. Разделихме се.
Тогава все още смятах, като понякога тук се казва, че животът ми на трезвен алкохолик никога не ще е възможно да бъде пълноценен. Че все така ще трябва с мъка да се разделям с всичко важно, хубаво и радостно. И че все ще страдам по тези изоставени мои ценности, приятели, навици, забавления... Но бях готова да платя тази цена, защото осъзнавах, че с алкохола пък няма съвсем да мога да живея (в смисъл да съм жива).
Та с Висоцки (и още двама-трима нему подобни) се разделихме за цели четири години. Бях заровила най-дълбоко всичките си негови записи и книги (да ги изхвърля все пак нямах сили, и го смятах за своя слабост и недостатък, с който постепенно ще трябва да се справя). Остана само черно-белият Хамлет, него не бях в състояние да махна, за успокоение на съвестта го преместих само по-в ъгъла на библиотеката, където почти не се виждаше. Когато случано го чух по радиото, ме побиваха тръпки и превключвах на друга станция...
Докато случайно изведнъж открих, че дразнителят се изпари! Че мога да слушам Висоцки, както и другите си любими и “опасни” песни без никакви алкохолни асоциации. Напротив, че те ми носят съвсем нови преживявания, съвсем нови интелектуални открития и нов смисъл. Че всъщност преди, колкото и да съм ги смятала за “мои” и близки, не ги разбирах наистина!...
По този начин Висоцки, който беше спътник на моя алкохолизъм, се превърна в мяра на моята трезвеност...
Аз успях. Той е от тези, които не успяха.
Неговата биографиа и този смисъл съдържа за мен днес.
Re: 70 г.
Соня, благодаря, но аз ще пропусна.
Подобно на Ани, Висоцки го свързвам с меланхолични пияни нощи, пламък на свещ и подрънкване на китара.
И много, много водка - в чест на певеца.
Май още не ми е безопасно да го слушам. Да, много го харесвах...преди. Сега се подсетих, че дори не зная как звучи на трезво.
Но тъй като все повече неща ми станаха "безопасни", и той ще стане. Но всяко нещо с времето си, просто не съм готова.
Усмихни се, има изход!
Подобно на Ани, Висоцки го свързвам с меланхолични пияни нощи, пламък на свещ и подрънкване на китара.
И много, много водка - в чест на певеца.
Май още не ми е безопасно да го слушам. Да, много го харесвах...преди. Сега се подсетих, че дори не зная как звучи на трезво.
Но тъй като все повече неща ми станаха "безопасни", и той ще стане. Но всяко нещо с времето си, просто не съм готова.
Усмихни се, има изход!
Re: 70 г.
Да, всеки си има своите асоциации и спомени... За мен Висоцки е нестандартно мислене, движение, устрем напред, борбеност и още много и много.Има 2 неща, които не забравих да пъхна в 4антата си преди 9 години, когато ме "емигрираха". Снимката на Висоцки и 2 страници от вестник "24 4аса" със статия за АА в България, от 10.09.1997г. И двете сега са в моето издание на Голямата Книга . И в най 4ерните си дни си повтарях и повтарях на4алните стиха от любимата ми песен, с една от4аяна надежда, 4е и АЗ мога да заоби4ам живота.. Ето ги:
Я не люблю фатального исхода.
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.
Спомнях си само още и тези:
Я не люблю себя, когда я трушу,
Досадно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.
И последните..
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.
Да, големи промени станаха с мен, но: Я это никогда не полюблю.
Така 4е, за вси4ки, които не оби4ат фаталния изход и никога не се уморяват от живота:
[линк]
И нека Силата да е с нас!
.Има 2 неща, които не забравих да пъхна в 4антата си преди 9 години, когато ме "емигрираха". Снимката на Висоцки и 2 страници от вестник "24 4аса" със статия за АА в България, от 10.09.1997г. И двете сега са в моето издание на Голямата Книга . И в най 4ерните си дни си повтарях и повтарях на4алните стиха от любимата ми песен, с една от4аяна надежда, 4е и АЗ мога да заоби4ам живота.. Ето ги:
Я не люблю фатального исхода.
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.
Спомнях си само още и тези:
Я не люблю себя, когда я трушу,
Досадно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.
И последните..
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.
Да, големи промени станаха с мен, но: Я это никогда не полюблю.
Така 4е, за вси4ки, които не оби4ат фаталния изход и никога не се уморяват от живота:
[линк]
И нека Силата да е с нас!
Редактирано от Coння на
Re: Благодаря shadow!
И аз ти благодаря! Страхотна песен! Сложих я така, за да е по лесно и останалите да я 4уят. Странно.. The time is revelator! Последното изре4ение от Синята книга, което много си го оби4ам, обещанието, 4е във възстановяването и още ще бъде разкрито
. Ти се изразяваш много успешно с музика shadow. Знаеш ли, и аз съм алкохоли4ка... само 4е във възстановяване. И силно вярвам, 4е и твоето време ще дойде, след като надникваш във форума
[линк]
И нека Силата да те наглежда!
Страхотна песен! Сложих я така, за да е по лесно и останалите да я 4уят. Странно.. The time is revelator! Последното изре4ение от Синята книга, което много си го оби4ам, обещанието, 4е във възстановяването и още ще бъде разкрито. Ти се изразяваш много успешно с музика shadow. Знаеш ли, и аз съм алкохоли4ка... само 4е във възстановяване. И силно вярвам, 4е и твоето време ще дойде, след като надникваш във форума
[линк]
И нека Силата да те наглежда
!