Раднево
11 отговора
0 прегледа
Re: Раднево
Здравей Карата,
Ти направо ме разби с твоето дърво. "Дървото" на АА. Тук видях себе си и ти благодаря, че толкова сполучливо си го направил, пич. От лявата страна все още, а и за радост не бях стигнал до това да се наложи принудително лечение, загуба на работа, да разбия семейството си, попадна в затвора или стигна до състояние на лудост.
Иначе всички други останали характеристики от ляво са ми присъщи, за жалост: отхвърляне,, умраза, враждебност, самосъжаление, угризения, негодувание, разбито здраве, нетрезво шофиране, ревност, страх и несигурност. Признавам, така е, за жалост при мен.
А от дясно. Моята мечта за пълноценен живот почти е на път да се сбъдне. Проявявам щедрост навсякъде и във всичко, не забравям да изразявам чувството на благодарност, настроен съм приятелски и търся приятелски подадената ръка, приятелството, прощавам от сърце и не изисквам другите да ми прощават. Душата и сърцето ми вече са изпълнени с доброта, съм много добър човек, мисля. Изпитвам любов и се старая да дам доколко мога топлота на хората около мен. Е, липсват ми две от така нужните за всяко човешко същество неща като ответна реакция: любов и топлота, но знам, че за това аз съм си виновен. Може и това да се случи. Дай Боже!
Благодаря ти много за страхотното дърво. Сигурен съм, че всички тук ще се огледаме в него и видим себе си. Аз се видях и го споделих. Благодаря!
Ти направо ме разби с твоето дърво. "Дървото" на АА. Тук видях себе си и ти благодаря, че толкова сполучливо си го направил, пич. От лявата страна все още, а и за радост не бях стигнал до това да се наложи принудително лечение, загуба на работа, да разбия семейството си, попадна в затвора или стигна до състояние на лудост.
Иначе всички други останали характеристики от ляво са ми присъщи, за жалост: отхвърляне,, умраза, враждебност, самосъжаление, угризения, негодувание, разбито здраве, нетрезво шофиране, ревност, страх и несигурност. Признавам, така е, за жалост при мен.
А от дясно. Моята мечта за пълноценен живот почти е на път да се сбъдне. Проявявам щедрост навсякъде и във всичко, не забравям да изразявам чувството на благодарност, настроен съм приятелски и търся приятелски подадената ръка, приятелството, прощавам от сърце и не изисквам другите да ми прощават. Душата и сърцето ми вече са изпълнени с доброта, съм много добър човек, мисля. Изпитвам любов и се старая да дам доколко мога топлота на хората около мен. Е, липсват ми две от така нужните за всяко човешко същество неща като ответна реакция: любов и топлота, но знам, че за това аз съм си виновен. Може и това да се случи. Дай Боже!
Благодаря ти много за страхотното дърво. Сигурен съм, че всички тук ще се огледаме в него и видим себе си. Аз се видях и го споделих. Благодаря!
Re: Раднево
24 януари
ОТ ИЗОЛАЦИЯ КЪМ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
„Нашата болест ни изолира...Настроени враждебно, злобно, егоцентрично, самогъзнически, - ние се самоизключихме от света.“
Алкохолизмът е болест на самотата, която ни отделя от обществото, семейството и от нас самите. Ние се криехме. Лъжехме. Гледахме как живеят другите и презирахме живота им, който беше недостижим и неразбираем за нас. И най-кофтито от всичко – осъзнавахме, че сме безнадеждно болни, но въпреки това се самоубеждавахме, че всичко е наред. Връзката ни с околния свят беше изцяло разкъсана. Животът ни загуби смисъл и ние се отдалечавахме все повече и повече от реалността.
Програмата на АА е специално измислена за хора като нас. Тя ни помага да възстановим връзките с живота, който не познавахме, издърпвайки ни от изолацията. Спираме да лъжем самите себе си за състоянието си; признаваме своето безсилие и неуправляемостта на живота си. Развиваме в себе си вярата, че живота ни може да се подобри, че възстановяването е възможно и щастието е достъпно и за нас. Ставаме честни; спираме да се крием; „излизаме на светло“ и започваме да говорим истината, каквато и да е тя. И когато постъпваме така, прехвърляме мост между собственият си свят и животът, който ни обкръжава отвсякъде.
Ние сме алкохолици, но не е нужно да живеем в изолация. Дванадесетте стъпки могат да възстановят нашата връзка с живота и света – ако ние работим по тях.
САМО ЗА ДНЕС: Аз съм част от живота, който ме заобикаля. Ще работя по Програмата, за да укрепя връзката си със света.
Днеска разбрах, че умрял един човек, на когото се подигравах. Умрял самичък, защото явно нямал роднини. Вече ми преминаха чувствата, които изпитах, когато разбрах. Как съм се правил на господ, пък изобщо не съм знаел за какво става въпрос. Мойто аз преценя и се сравнява. Напъва се към върха или се крие в подножието му. Винаги има по-велики или по-малки от мене. С дълбоко забити нокти на недостатъците в душата. Болестта е в главата. Нейните корени са там. От изрязания дънер няма да излезе нищо различно. Премахнах пиенето и стана още по-зле. Болестта и в главата. С дълбоко забити куки. Голям майтап. Пиенето, цирозата, депресията, разводите и каквото още щеш – все съпътстващи разстройства. Алкохолът е само симптом. Върхът на айсберга. Отдолу се крият поне две/трети от целия обем.
“Пиенето бе само симптом. Затова трябваше да достигнем до причините и условията.”
“Честно прегледахме това, което притежаваме. На първо място потърсихме недостатъците в самата си същност, които бяха причина за провалите ни. Тъй като бяхме убедени, че собственото ни аз, проявяващо се по различни начини, бе това, което ни бе победило, ние прегледахме неговите прояви.”
“Егоизъм – егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.
Така че, според нас ние самите причиняваме всичките си беди. Те извират от самите нас, а алкохоликът е един краен пример за бунт на самоволието, макар че самият той обикновено не е съгласен с това. Преди всичко ние, алкохолиците, трябва да се освободим от този егоизъм. Трябва да се освободим или в противен случай той ще ни убие. Бог прави това възможно. И често изглежда, че без Неговата помощ не можем напълно да се отървем от егоцентризма си. Много от нас имаха в излишък морални и философски убеждения, но не можехме да живеем само с тях, дори когато ни се искаше. Нито пък можехме да намалим егоцентризма си само с желание или със собствените си сили. Трябваше ни Божията помощ.”
Забравих да посоча, че цитатите са от Пета глава на Анонимни Алкохолици. Редакция и драсвам...
Това е положението.
Извинявай, Лали! Съвсем несправедливо се базикнах с тебе
ОТ ИЗОЛАЦИЯ КЪМ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
„Нашата болест ни изолира...Настроени враждебно, злобно, егоцентрично, самогъзнически, - ние се самоизключихме от света.“
Алкохолизмът е болест на самотата, която ни отделя от обществото, семейството и от нас самите. Ние се криехме. Лъжехме. Гледахме как живеят другите и презирахме живота им, който беше недостижим и неразбираем за нас. И най-кофтито от всичко – осъзнавахме, че сме безнадеждно болни, но въпреки това се самоубеждавахме, че всичко е наред. Връзката ни с околния свят беше изцяло разкъсана. Животът ни загуби смисъл и ние се отдалечавахме все повече и повече от реалността.
Програмата на АА е специално измислена за хора като нас. Тя ни помага да възстановим връзките с живота, който не познавахме, издърпвайки ни от изолацията. Спираме да лъжем самите себе си за състоянието си; признаваме своето безсилие и неуправляемостта на живота си. Развиваме в себе си вярата, че живота ни може да се подобри, че възстановяването е възможно и щастието е достъпно и за нас. Ставаме честни; спираме да се крием; „излизаме на светло“ и започваме да говорим истината, каквато и да е тя. И когато постъпваме така, прехвърляме мост между собственият си свят и животът, който ни обкръжава отвсякъде.
Ние сме алкохолици, но не е нужно да живеем в изолация. Дванадесетте стъпки могат да възстановят нашата връзка с живота и света – ако ние работим по тях.
САМО ЗА ДНЕС: Аз съм част от живота, който ме заобикаля. Ще работя по Програмата, за да укрепя връзката си със света.
Днеска разбрах, че умрял един човек, на когото се подигравах. Умрял самичък, защото явно нямал роднини. Вече ми преминаха чувствата, които изпитах, когато разбрах. Как съм се правил на господ, пък изобщо не съм знаел за какво става въпрос. Мойто аз преценя и се сравнява. Напъва се към върха или се крие в подножието му. Винаги има по-велики или по-малки от мене. С дълбоко забити нокти на недостатъците в душата. Болестта е в главата. Нейните корени са там. От изрязания дънер няма да излезе нищо различно. Премахнах пиенето и стана още по-зле. Болестта и в главата. С дълбоко забити куки. Голям майтап. Пиенето, цирозата, депресията, разводите и каквото още щеш – все съпътстващи разстройства. Алкохолът е само симптом. Върхът на айсберга. Отдолу се крият поне две/трети от целия обем.
“Пиенето бе само симптом. Затова трябваше да достигнем до причините и условията.”
“Честно прегледахме това, което притежаваме. На първо място потърсихме недостатъците в самата си същност, които бяха причина за провалите ни. Тъй като бяхме убедени, че собственото ни аз, проявяващо се по различни начини, бе това, което ни бе победило, ние прегледахме неговите прояви.”
“Егоизъм – егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.
Така че, според нас ние самите причиняваме всичките си беди. Те извират от самите нас, а алкохоликът е един краен пример за бунт на самоволието, макар че самият той обикновено не е съгласен с това. Преди всичко ние, алкохолиците, трябва да се освободим от този егоизъм. Трябва да се освободим или в противен случай той ще ни убие. Бог прави това възможно. И често изглежда, че без Неговата помощ не можем напълно да се отървем от егоцентризма си. Много от нас имаха в излишък морални и философски убеждения, но не можехме да живеем само с тях, дори когато ни се искаше. Нито пък можехме да намалим егоцентризма си само с желание или със собствените си сили. Трябваше ни Божията помощ.”
Забравих да посоча, че цитатите са от Пета глава на Анонимни Алкохолици. Редакция и драсвам...
Това е положението.
Извинявай, Лали! Съвсем несправедливо се базикнах с тебе
Редактирано от aлkaжa на
Re: Раднево
24 януари
ДОСТИГАНЕ ДО 4ЕСТНОСТТА
Много от нас понякога се замислят, 4е май не беше много добра идея да престанат да употребяват хими4ни субстанции, защото от време на време се нуждаят от нещо, за да облек4ат ежедневния стрес. Когато това се слу4ва, озна4ава, 4е още с4итаме хими4ните вещества за своя Върховна Сила.
Анализираме от вси4ки възможни гледни то4ки въпроса : "ЗАщо не?"можем да си вземаме нашите любими хими4ни субстанции, надявайки се 4е ще можем да открием разумни аргументи, рационализираме употребата ни на алкохол или друго само и само да можем да си докажем, 4е имаме право.. Когато 4ЕСТНО потърсим отговора на въпроса: "Защо не?", запо4ваме да приемаме своето реално състояние. Аз 4ЕСТНА ли съм, когато анализирам моята реална ситуация??
Мой Боже, помогни ми да приема, 4е съм душевно и физи4ески разли4ен от НЕ зависимите, отведи ме по този на4ин до търсената свобода от желанието да употребявам хими4ни вещества.
Днес ще съм 4естен, когато си мисля за моята ситуация както следва ........................................................................................
Господи помогни ми да бъда днес 4ист и трезвен!!
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
И аз нямам време да пиша, отшумявам също на сбирка
И нека Силата да ни води!
ДОСТИГАНЕ ДО 4ЕСТНОСТТА
Много от нас понякога се замислят, 4е май не беше много добра идея да престанат да употребяват хими4ни субстанции, защото от време на време се нуждаят от нещо, за да облек4ат ежедневния стрес. Когато това се слу4ва, озна4ава, 4е още с4итаме хими4ните вещества за своя Върховна Сила.
Анализираме от вси4ки възможни гледни то4ки въпроса : "ЗАщо не?"можем да си вземаме нашите любими хими4ни субстанции, надявайки се 4е ще можем да открием разумни аргументи, рационализираме употребата ни на алкохол или друго само и само да можем да си докажем, 4е имаме право.. Когато 4ЕСТНО потърсим отговора на въпроса: "Защо не?", запо4ваме да приемаме своето реално състояние. Аз 4ЕСТНА ли съм, когато анализирам моята реална ситуация??
Мой Боже, помогни ми да приема, 4е съм душевно и физи4ески разли4ен от НЕ зависимите, отведи ме по този на4ин до търсената свобода от желанието да употребявам хими4ни вещества.
Днес ще съм 4естен, когато си мисля за моята ситуация както следва ........................................................................................
Господи помогни ми да бъда днес 4ист и трезвен!!
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
И аз нямам време да пиша, отшумявам също на сбирка
И нека Силата да ни води!
Редактирано от Coння на
Re: Раднево
Много, много хубаво! Подсеща ме, че за нас има само две страни. Не мога да хитрувам и да преминавам за малко в другата половина. Там е нарисувано какво има. И после може и да няма връщане към светлата страна. Благодаря на този, който го е направил и на .Karata., че го показа тук!
Re: Раднево
Тази история е от статия поместена в списанието на АА "Грейпвайн". Броят от юли 1994г. Преводът е нескопосано мой, но и това е път към израстването. Все повече си позволявам да съм несъвършен.
От същият брой на Грейпвайн и от рисунка в същата статия бе почерпена идеята за дървото.
Трябва да спра да пия или ще умра
Отпразнуването на двадесет прекрасни години в АА ме подтикна да направя равносметка откъде тръгнах и докъде съм стигнал. Дойде ми наум, че пътуването няма крайна точк. „Приключението“ Анонимни алкохолици е вид зависимост; колкото повече дарове приемам от Братството, толкова повече искам. Колкото по-напред „тропам по Пътя на Щастливата Съдба“, толкова по-леко става пътуването и за все повече житейски предизвикателства жадувам.
Когато се довлякох пред прага на АА през 1973, бях недисциплиниран тридесет и осем годишен пубер. Абсолютно себеобсебен, вярвах че животът ми е задължен заради всички несправедливи и нечестни обстоятелства, с които ме засипа. Критиката, провала или отхвърлянето (истинско или въображаемо), бяха непоносими за мен. Не можех да общувам с хора или да се справям с промени. Чувствах се малоценен, некомпетентен и безполезен. Не изпитвах принадлежност към никой човек или група. Никой на земята нямаше идея как се чувствам, нито колко зле се отнесе към мен живота. И не поемах никаква отговорност за тази си неприспособимост. Грешах не аз, а семейството, училището, шефа, обществото. Само ако се отнасяха към мен справедливо, само ако ме разбираха, само ако ме оставеха на мира, щях да се оправя.
Когато пиех, светът ставаше много по-дружелюбно място. Пасваше ми. Ставах самоуверен, волеви, независим. Страхът от хората или неизвестното ме напускаше. Алкохолът оправяше всеки мой недостатък. Даваше ми сили, когато червата ми бяха вързани на възел, да вървя през света, каквото и да ми струваше това.
Но в един момент алкохолът превзе живота ми. Трябваше да спра или да умра, но разбрах че не мога със собствените си сили. В този момент Бог ме заведе в АА. Тука ми бе показано, че има прост начин да се спре пиенето. Между другото, щом отново се запих, АА ми изясни, че има нещо повече от простото отсъствие на алкохол. Трябваше да намеря корените породили моят алкохолизъм: в мен. Беше необходимо да разгледам емоционалното си и душевно състояние като главната причина за алкохолното си обсебване. И тогава трябваше да намеря нужната дисциплина, за да направя генерални промени в отношението си към мен, връзката си с Бог, живота и останалия свят. Накрая, трябваше да бъда напълно готов да променя начинът си на живот и отношенията си с всички хора в живота ми. Дълг, дисциплина, отговорност и подходящи действия станаха основни термини в речника ми и условия чрез които трябваше да се науча да живея. Първоначално се предадох безусловно на АА и трезвостта, пред които абсолютно нищо друго нямаше предимство. Тогава започнах с прости неща в ежедневието си, за да бъда сигурен, че ще довърша всяко едно. Договорих се с Бог и моят спонсор, че наред с отговорности през деня, ще се моля и ще медитирам.
Това щеше да засили толкова нужната ми вяра и осланяне на Божията сила. Щеше да ми даде и силата да преодолея страхът от промените. От този ден започнах да действам по този начин и сега молитвата и медитацията са нещо, което правя всяка сутрин, щом искам да започна денят с добро отношение, да бъда освободен от страх и да ми е спокойно и комфортно през целия ден. Предаването на Бог първоначално беше смущаващо. Не знаех как да се доверя на Бог, как да имам вяра в сила по-могъща от мен. Спонсорът ме увери, че просто трябва да осъществявам прост ежедневен контакт с Бог чрез молитва и медитация, молейки се единствено за познание как да живея и как да се отнасям с другите. Допълнително трябва да моля Бог да ми помогне да преодолея страха и егоцентризма. По съвет на спонсора се опитах ръководя ежедневните си работи без сянка на съмнение, че Бог ще отговори на моите молби. Проработи. Страхът и егоцентризмът спряха да парализират способността ми да посрещна всеки ден и да направя с доверие всичко необходимо. „С удивление откриваме, че след като за известно време сме постъпвали по този начин правилните отговори идват сами.“ - думите на Голямата книга бавно се превърнаха в реалност.
Задълженията, дисциплината и отговорността включваха редовни сбирки на АА (по една всеки ден през първата година и после по три на седмица, когато моят спонсор и аз преценихме напредъка ми). Все още продължавам да посещавам най-малко три или четири сбирки седмично. Служенето в АА беше и все още си остава най-висш приоритет. През годините, служенето буквално ми изясни значението на задължението, докато работих с някой от най-егоцентричните хора, които някога съм срещал.
Стандартите на дълг, дисциплина и отговорност трябваше да бъдат приложени във всичките ми работи, в междуличностните отноения и в работата. Преди да поема някое задължение, първо трябваше да се уверя, че мога да го изпълня. Стабилността и надеждността са основни фактори за отговорността и са съществени не само за този, който може да бъде засегнат, но и за моето собствено самоуважение и достойнство. Тези принципи са важни за моето добруване днес, така както бяха важни и преди двадесет години. Само сега те ми изглеждат малко по-естествени.
Задълженията, дисциплината и отговорността предполагат постоянни действия. Ако искам да имам полза, трябва да действам адекватно във всички области на живота си и да прилагам тези принципи. Да говоря за тези или други стойности на сбирки или в статии в Грейпвайн означава, че трябва непрестанно да въплътявам тези думи в дела, за да запазя своята честност. Не мога да очаквам, че ще помогна на друг алкохолик, ако честността ми е под въпрос. И най-вече, не мога да очаквам да се чувствам доволен в трезвостта си и да намеря покой на ума, ако правя компромиси с тези принципи. Моята трезвост и най-вече самият ми живот зависят от приложението на Програмата. Ако работя честно по Програмата, да остана трезв е така лесно както да посещавам сбирки, да живея според Дванадесетте стъпки във всичките области на живота си и да моля спонсора за помощ. Дълго се тресях по неравния път на промените. Платното се изправяше и ставаше равно, а пътуването много по-радостно и спокойно. С всеки следващ километър, ежедневните трудности и изпитания са по-незначителни, сравнени с великолепието на вселената, в която моето пътуване е изглежда толкова късо. В тази точка на пътешествието, не съм готов да спра. Все още има много житейски изпитания за преодоляване и така много уроци, които да ми покажат как да живея в мир и уют с моите събратя.
Джо Д.
От същият брой на Грейпвайн и от рисунка в същата статия бе почерпена идеята за дървото.
Трябва да спра да пия или ще умра
Отпразнуването на двадесет прекрасни години в АА ме подтикна да направя равносметка откъде тръгнах и докъде съм стигнал. Дойде ми наум, че пътуването няма крайна точк. „Приключението“ Анонимни алкохолици е вид зависимост; колкото повече дарове приемам от Братството, толкова повече искам. Колкото по-напред „тропам по Пътя на Щастливата Съдба“, толкова по-леко става пътуването и за все повече житейски предизвикателства жадувам.
Когато се довлякох пред прага на АА през 1973, бях недисциплиниран тридесет и осем годишен пубер. Абсолютно себеобсебен, вярвах че животът ми е задължен заради всички несправедливи и нечестни обстоятелства, с които ме засипа. Критиката, провала или отхвърлянето (истинско или въображаемо), бяха непоносими за мен. Не можех да общувам с хора или да се справям с промени. Чувствах се малоценен, некомпетентен и безполезен. Не изпитвах принадлежност към никой човек или група. Никой на земята нямаше идея как се чувствам, нито колко зле се отнесе към мен живота. И не поемах никаква отговорност за тази си неприспособимост. Грешах не аз, а семейството, училището, шефа, обществото. Само ако се отнасяха към мен справедливо, само ако ме разбираха, само ако ме оставеха на мира, щях да се оправя.
Когато пиех, светът ставаше много по-дружелюбно място. Пасваше ми. Ставах самоуверен, волеви, независим. Страхът от хората или неизвестното ме напускаше. Алкохолът оправяше всеки мой недостатък. Даваше ми сили, когато червата ми бяха вързани на възел, да вървя през света, каквото и да ми струваше това.
Но в един момент алкохолът превзе живота ми. Трябваше да спра или да умра, но разбрах че не мога със собствените си сили. В този момент Бог ме заведе в АА. Тука ми бе показано, че има прост начин да се спре пиенето. Между другото, щом отново се запих, АА ми изясни, че има нещо повече от простото отсъствие на алкохол. Трябваше да намеря корените породили моят алкохолизъм: в мен. Беше необходимо да разгледам емоционалното си и душевно състояние като главната причина за алкохолното си обсебване. И тогава трябваше да намеря нужната дисциплина, за да направя генерални промени в отношението си към мен, връзката си с Бог, живота и останалия свят. Накрая, трябваше да бъда напълно готов да променя начинът си на живот и отношенията си с всички хора в живота ми. Дълг, дисциплина, отговорност и подходящи действия станаха основни термини в речника ми и условия чрез които трябваше да се науча да живея. Първоначално се предадох безусловно на АА и трезвостта, пред които абсолютно нищо друго нямаше предимство. Тогава започнах с прости неща в ежедневието си, за да бъда сигурен, че ще довърша всяко едно. Договорих се с Бог и моят спонсор, че наред с отговорности през деня, ще се моля и ще медитирам.
Това щеше да засили толкова нужната ми вяра и осланяне на Божията сила. Щеше да ми даде и силата да преодолея страхът от промените. От този ден започнах да действам по този начин и сега молитвата и медитацията са нещо, което правя всяка сутрин, щом искам да започна денят с добро отношение, да бъда освободен от страх и да ми е спокойно и комфортно през целия ден. Предаването на Бог първоначално беше смущаващо. Не знаех как да се доверя на Бог, как да имам вяра в сила по-могъща от мен. Спонсорът ме увери, че просто трябва да осъществявам прост ежедневен контакт с Бог чрез молитва и медитация, молейки се единствено за познание как да живея и как да се отнасям с другите. Допълнително трябва да моля Бог да ми помогне да преодолея страха и егоцентризма. По съвет на спонсора се опитах ръководя ежедневните си работи без сянка на съмнение, че Бог ще отговори на моите молби. Проработи. Страхът и егоцентризмът спряха да парализират способността ми да посрещна всеки ден и да направя с доверие всичко необходимо. „С удивление откриваме, че след като за известно време сме постъпвали по този начин правилните отговори идват сами.“ - думите на Голямата книга бавно се превърнаха в реалност.
Задълженията, дисциплината и отговорността включваха редовни сбирки на АА (по една всеки ден през първата година и после по три на седмица, когато моят спонсор и аз преценихме напредъка ми). Все още продължавам да посещавам най-малко три или четири сбирки седмично. Служенето в АА беше и все още си остава най-висш приоритет. През годините, служенето буквално ми изясни значението на задължението, докато работих с някой от най-егоцентричните хора, които някога съм срещал.
Стандартите на дълг, дисциплина и отговорност трябваше да бъдат приложени във всичките ми работи, в междуличностните отноения и в работата. Преди да поема някое задължение, първо трябваше да се уверя, че мога да го изпълня. Стабилността и надеждността са основни фактори за отговорността и са съществени не само за този, който може да бъде засегнат, но и за моето собствено самоуважение и достойнство. Тези принципи са важни за моето добруване днес, така както бяха важни и преди двадесет години. Само сега те ми изглеждат малко по-естествени.
Задълженията, дисциплината и отговорността предполагат постоянни действия. Ако искам да имам полза, трябва да действам адекватно във всички области на живота си и да прилагам тези принципи. Да говоря за тези или други стойности на сбирки или в статии в Грейпвайн означава, че трябва непрестанно да въплътявам тези думи в дела, за да запазя своята честност. Не мога да очаквам, че ще помогна на друг алкохолик, ако честността ми е под въпрос. И най-вече, не мога да очаквам да се чувствам доволен в трезвостта си и да намеря покой на ума, ако правя компромиси с тези принципи. Моята трезвост и най-вече самият ми живот зависят от приложението на Програмата. Ако работя честно по Програмата, да остана трезв е така лесно както да посещавам сбирки, да живея според Дванадесетте стъпки във всичките области на живота си и да моля спонсора за помощ. Дълго се тресях по неравния път на промените. Платното се изправяше и ставаше равно, а пътуването много по-радостно и спокойно. С всеки следващ километър, ежедневните трудности и изпитания са по-незначителни, сравнени с великолепието на вселената, в която моето пътуване е изглежда толкова късо. В тази точка на пътешествието, не съм готов да спра. Все още има много житейски изпитания за преодоляване и така много уроци, които да ми покажат как да живея в мир и уют с моите събратя.
Джо Д.