Кой е Георги Зайков?
6 отговора
0 прегледа
Кой е Георги Зайков?
Тези дни отново изплува на повърхността въпроса с гражданството на Георги Пирински (младши). Веднъж през 1996 г. той се принуди да се откаже от кандидат-президентската надпревара защото не е бил български гражданин по рождение (роден е в Ню-Йорк през 1952). Сега май ще излезе, че не е придобил и българско гражданство по натурализация ...
Това е твърдение на директора на Дирекция "Централен държавен архив към Главно управление на архивите при Министерски съвет: "Уведомяваме ви, че направихме справка в Министерството на правосъдието, където се води регистър на издадените укази по чл. 38 от Закона за българското гражданство и се установи, че не е издаван указ за придобиване на гражданство на г-н Георги Пирински"...
Ще излезе, че председател на НС на РБ е американец.
Това както и да е... Въпросът ми е за Георги Зайков (Пирински) - старши. Преди време агенция „Фокус“, позовавайки се на вестник „Македонска трибуна“, във факсимиле на официални документи на Георги / Гео/ Зайков – бащата на Георги Пирински, се е самопределил като: “по националност - югославянин, а по раса – македонец”...
Уикипедия е лаконична [линк])
Това е горе-долу известното за него. Но тези дни попаднах на следното:
Ню Йорк, 24 октомври
„НЮ ЙОРК ТАЙМС":
Георги Пирински, секретар на ІV конгрес на славяните, живущ в САЩ, беше арестуван днес в канцеларията на имиграционното бюро. Това стана съгласно една заповед, в която той се обвинява, че като чужденец членувал в организация, която работела за насилствено сваляне на правителството на САЩ. Г-н Пирински, истинското име на който е Георги Зайков, е в града ни (Чикаго), за да присъства на една тридневна конференция на организацията, която се открива утре. Заповедта за арестуването беше издадена на 10 септември. Още докато беше в ареста, в Ню Йорк са внесли гаранция от 1000 долара и той е бил освободен. Подсъдимият, който е на 47 години, посочи един адрес в Ню Йорк като свой, който е и адрес на организацията. Той каза, че тя била образувана в 1938 г., за да „провежда културна дейност между американските славяни и да ратува за приятелството между американските славяни". И прибави, че в 1942 г. целта на организацията е била променена за „спечелване на войната", а в 1948 г. - за „спечелване на мира". Организацията на американските славяни е като клон от Всеславянския комитет в Москва. В нея участват и американци от славянски произход и се казва, че има 25 милиона члена. Делегатите є, които са около 15 000 души, се събират през годината. Лео Кржицки, председател на организацията, заяви, че арестуването на секретаря му не е нищо друго освен прозрачна политическа маневра на Трумановото правителство за тероризиране на славяните...
---
Тази организация - клон на Всеславянския комитет в Москва е ясно чия творба е. Все пак за мен е неизвестен факт от неговата биография.
Та знае ли някой нещо повече за тази организация?
Това е твърдение на директора на Дирекция "Централен държавен архив към Главно управление на архивите при Министерски съвет: "Уведомяваме ви, че направихме справка в Министерството на правосъдието, където се води регистър на издадените укази по чл. 38 от Закона за българското гражданство и се установи, че не е издаван указ за придобиване на гражданство на г-н Георги Пирински"...
Ще излезе, че председател на НС на РБ е американец.
Това както и да е... Въпросът ми е за Георги Зайков (Пирински) - старши. Преди време агенция „Фокус“, позовавайки се на вестник „Македонска трибуна“, във факсимиле на официални документи на Георги / Гео/ Зайков – бащата на Георги Пирински, се е самопределил като: “по националност - югославянин, а по раса – македонец”...
Уикипедия е лаконична [линк])
Това е горе-долу известното за него. Но тези дни попаднах на следното:
Ню Йорк, 24 октомври
„НЮ ЙОРК ТАЙМС":
Георги Пирински, секретар на ІV конгрес на славяните, живущ в САЩ, беше арестуван днес в канцеларията на имиграционното бюро. Това стана съгласно една заповед, в която той се обвинява, че като чужденец членувал в организация, която работела за насилствено сваляне на правителството на САЩ. Г-н Пирински, истинското име на който е Георги Зайков, е в града ни (Чикаго), за да присъства на една тридневна конференция на организацията, която се открива утре. Заповедта за арестуването беше издадена на 10 септември. Още докато беше в ареста, в Ню Йорк са внесли гаранция от 1000 долара и той е бил освободен. Подсъдимият, който е на 47 години, посочи един адрес в Ню Йорк като свой, който е и адрес на организацията. Той каза, че тя била образувана в 1938 г., за да „провежда културна дейност между американските славяни и да ратува за приятелството между американските славяни". И прибави, че в 1942 г. целта на организацията е била променена за „спечелване на войната", а в 1948 г. - за „спечелване на мира". Организацията на американските славяни е като клон от Всеславянския комитет в Москва. В нея участват и американци от славянски произход и се казва, че има 25 милиона члена. Делегатите є, които са около 15 000 души, се събират през годината. Лео Кржицки, председател на организацията, заяви, че арестуването на секретаря му не е нищо друго освен прозрачна политическа маневра на Трумановото правителство за тероризиране на славяните...
---
Тази организация - клон на Всеславянския комитет в Москва е ясно чия творба е. Все пак за мен е неизвестен факт от неговата биография.
Та знае ли някой нещо повече за тази организация?
Re: Кой е Георги Зайков?
Пирински младши е роден не през 1952г., а през 1948г., но от 1952г. живее в България. Колкото до стария Гео Зайков, той е типичен пример за човек, обсебен в младежка възраст от коминтерновските идеи (нека не забравяме, че пък Йорданка Николова - Чанкова се е записала в СССР от нация "тракийска"). Както и да е, старият Пирински нарече увлечението си по македонизма "най-голямата заблуда и грешка в моя живот", и публично се покая. Чакаме същото и от аверите му край Вардарот.
Дали ке дочекаме?
Дали ке дочекаме?
Re: Кой е Георги Зайков?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ - АМЕРИКАНСКИЯТ ДОВЕРЕНИК НА КОМИНТЕРНА
Има лица, историческият спомен за които няма еднозначно измерение. Такъв е банскалията Георги Зайков, известен на съответните служби в Новия свят и като Джордж Николов, Ников, Зиков, Братлов, Илия Златков, а най-вече като Гео Пирински. За полк. Уилям Майер, зам.началник отдел Г-2 (Военното разузнаване), (подминаваме дадения от него снизходителен интелектуален профил), Пирински „има в голяма доза примитивна смелост, характерна за македонските комити, елементарна честност, един дух на „спасител", който го тласка към подвизи и дори до готовност за разпятие".
Разпадналата се Югославия би трябвало да го има за свой герой, защото следва твърдо указанията на Коминтерна в изграждане мита за историческия абсурд - „македонска нация" и „македонски език". В емигрантските издания се срещат шокиращи българското самосъзнание заключения от рода, че Кирил и Методий са македонци, че „държавата на богомилеца Самуил не беше втора българска държава, както искат да я представят българските буржоазни политици, а тя беше държава на македонските славяни, съществуващи наред с българското царство и сръбското кралство".10 Сякаш император Василий Българоубиец е от друга приказка.
Георги Пирински при пристигането си в Америка
И в личната си карта той се определя като югославянин от македонска нация (?). Дори когато е пред страховитата Комисия за разследване на антиамериканска дейност, Пирински отговаря като по инструкции:
„С. 181
Сенатор Исланд: Вие на коя страна сте гражданин?
Г-н Пирински: Аз съм роден в Македония, когато тя беше под властта на Турция... Станах български гражданин поради разделението на Македония. Това беше по цар Борисово време. Аз не поднових моето българско гражданство, така че фактически съм гражданин на света.
Г-н Аренс: Кой е Георги Димитров?
Г-н Пирински: Георги Димитров?
Г-н А.: Да, г-н Георги Димитров!
Г-н П.: Вие искате да кажете, днешният министър-председател на България?
Г-н А.: Бившият генерален секретар на Коминтерна.
Г-н П.: Не го познавам. Аз прочетох от вестниците, че той е министър-председател на България..."
Не може да не се уважи чувството му за желязна партийна дисциплина. За нея той получи по-късно най-високи държавни отличия в ... България, а не в Югославия, чиито интереси защитаваше.
Георги Николов Зайков е роден на 15 август 1901 г. в гр. Банско. Пристига в Америка на 2 август 1923 г. Първоначално се насочва към градчето Хибинг, където вече се е установил брат му. Там работи в известните мини за желязна руда. Подава молба за американско гражданство, която не е уважена. Получава популярната още тогава „зелена карта"; тя не осигурява пълни граждански права, но и не създава пречки за пълноценен живот в чуждата страна. След една година сменя местоработата си - отива във фабриката за вагони в Медисън, където влиза в редиците на Комунистическата партия. Трудовата му дейност приключва с автомобилните заводи „Дженерал Мотърс", гр. Понтиак. После се отдава на организационна работа, за каквато може би е изпратен. Американската емиграция трябва да се приобщава към решенията на Четвъртия (края на 1922 г.) и Петия (1924 г.) конгрес на Интернационала за единение и болше-визация в светлината на Лениновото учение.
Заедно със съмишленика му Смиле Войданов създават Македоно-български народен съюз, както и „патриотични групи" като алтернатива на Македонската политическа организация. В опита си да отслабят нейния авторитет, Пирински и сие пускат в ход клевети, дори се стига до директни сблъсъци. Когато забелязват, че тази тактика не носи очаквания ефект, затръбяват за нуждата от единен фронт срещу влиянието на ВМРО и Иван Михайлов. При срещата по този повод с бившия секретар на ЦК на МПО Мих. Николов използват странна терминология: „да се разтури граденото досега и върху него да оплетат нова кошница".11 На своя XII конгрес МПО единодушно отхвърля възможността за такова обединение с обосновката: „Организацията не може да има нищо общо с онези, които плачат повече за Китай и Абисиния, отколкото за Македония."
В редактираните от Зайков вестници „Балканско сдружение", прекръстен в „Трудова Македония" (1931-1933) и „Съзнание" (1935-1936) - официален орган на Българското бюро към националния комитет на КП на САЩ, съзнателно се избягват географските понятия „България" и „Българска Македония". За сметка на това възторжено се споменава страната, която „стои като огромен фар и сочи на социал- и националпоробените народи пътя на тяхното избавление".12
Активистите на Македонския съюз се мъчат да спечелят авторитет и пред Международния комитет за политически затворници със седалище Ню Йорк. През 1930 г. Пирински с официално писмо се възмущава, че там е попаднал Ламбо Киселинчев от МПО - отявлен „фашист" и „защитник на фашизма".13 Ръководството е притеснено, но наклеветеният ползва правото на отговор и в двучасова реч защитава името и мястото си. С него е свързан и друг куриоз. Пирински изпраща до председателя на комитета Р. Болдуин пропагандна литература, която обаче е все още на български и руски език. Единственият, който би могъл да даде някаква представа за съдържанието й, е именно Киселинчев. Неговото мнение е, че „тази литература носи явния отпечатък на болшевишка пропаганда".
По нареждане на Москва в Детройт на 19 октомври 1941 г. се създава Славянски конгрес с председател поляка д-р Осовски. Отговорен секретар става Гео. Половин година по-късно вече съществува Американски славянски комитет със седалище Ню Йорк. Тук банскалията се запознава с бъдещата си втора съпруга14 Паулина Клопака, журналистка от словенски произход. Мащабите вече са други. Той контактува с известни личности - активисти на борбата за мир: Пол Робсън, Уилям Фостър, с карикатуриста Робърт Майнър.
Г. Пирински със съпругата си Паулина Клопака и активиста от Американския комитет Стийв Крал
Но в края на 40-те години над главата на коминтерновския довереник надвисват тъмни облаци - обвинен е, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство. Той е арестуван и преди. Например в писмо до Вл. Поптомов от 10 февруари 1937 г. Пирински споменава за такова премеждие, признавайки: „Ако бяха хванали нея (партийната му книжка - б.а., И.Г.,) и твоето писмо, депортацията беше сигурна."15 Събрани са доказателства за дейност, заплашваща американските интереси. (Негърът Уйлям Ноуел свидетелства за това на 24 юни 1949 г.)16 Осъждат го на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране. Гео предпочита затвора „Елис Айлънд". „Македонска трибуна" използва този факт, за да го ужили: политици от неговия род, които хвалят комунистическия режим, „правят всичко възможно да останат в „империалистическа" Америка".
Ето как македонският академик Блаже Ристовски в наши дни окарикатурява този преломен момент на небезизвестния в научните среди в югозападната ни съседка емигрант: „И когато след резолюцията на Информбюро против Югославия емигрантските власти осъдиха Гео Пирински за „комунистическа дейност" и го поставиха пред дилемата да отиде в затвора или да бъде екстрадиран там, откъдето е дошъл, той не пожела да дойде в тогавашната „антиинформбюровска" Македония. Затова се възползва от услугата на НР България и на 5 септември 1951 г. пристигна в София. По-нататъшният път вече беше ясен. Сподели съдбата на Венко (Марковски - б.а., И.Г.) - с ордени, почести и слава за сметка на неговите най-хубави 28 борбени македонски години в САЩ.17
На 2 август 1951 г. той все пак е репатриран. В социалистическа България го посрещат като герой. Първите му официални изявления са наситени с антиамерикански нападки за „насилие и терор над работническата класа, негрите и американските славяни", за „безчовечна експлоатация и гнет". Бившият емигрант е забравил, че на 16 декември 1944 г. в специална телеграма до ген. Гондуров, председател на Общославянския комитет в Москва, по повод Народния съд в България, осъдил 100 „военнопрестъпници", е писал: „Американският славянски комитет одобрява наказанието на фашистките предатели."
Иначе още следващата година, на прием, даден в Москва от Ал. Косигин по повод поредната Октомврийска годишнина, в разговор с Харисън Солсбъри и Джоузеф Кларк, кореспонденти на в. „Ню Йорк дейли уъркър", с тъга споделя, че предпочитал да живее в САЩ, отколкото в България...
В родината, от която преди се е отричал, Георги Пирински става зам.-председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира. На 11 декември 1959 г. е предложен за посланик в Англия, където по обясними причини кандидатурата му не е приета.
Издава няколко книги и оставя ръкописа „Дълъг път". Доживя зората на демокрацията, но едва ли с чувството, че се е борил именно за този й вид. Дочака „двете най-мощни държави в света да си подадат ръка за по-добър свят". На преклонна възраст има куража да признае: „Аз няма да си простя, докато съм жив, че в името на партийната дисциплина в оня фанатичен вид, в който тогава я разбирахме, не проявих историческа далновидност."18
Наистина, със становището и решенията си по Македонския въпрос Коминтернът изиграва зловеща роля по отношение на българските интереси, особено с линията за изфабрикуване на понятия като „македонски език", „македонска нация", които не срещат адмирации от съседите, свързани исторически с този проблем. Но с протокол № 207 от 11 януари 1934 г. неговият Политсекретариат дава зелен семафор за спретване на фалшификата „македонски език". Няколко месеца по-късно представителят на Пиринския край, комунистическият активист Вл. Поптомов, се оплаква по този повод в писмо до свой приятел, че научната група, на която е възложена неблагодарната мисия, предимно от украински учени - Булаховски, Групски, Дринов и пр., така и не стигнала до единно мнение има ли, аджеба, такова лингвистично чудо като литературен македонски език.
Дисциплинираните комунисти, поели юздите на властта в България, стесняват своя политически и обществен кръгозор в рамките на директивите, спускани от Москва. Те стигат дотам, че през 1947-1948 г. на сръбски полковник е връчен списък от 50 000 патриоти с българско самосъзнание, не без личното участие на партийния лидер в Пиринско Кръстю Тричков и висшия военен началник Борис Карамфилов. Улеснени от тази инициатива, Лазар Кулишевски, Лазар Мойсов и Апостолски ще обрекат на смърт хиляди родолюбци; други изпълват затвори и лагери (Голи Оток и Идризово).19 Стигна се дотам, че Тричков лично съпровождаше останките на националния ни герой Гоце Делчев и безценния за историята ни архив на Македонския научен институт, които България хариза на Скопие. За това кощунство след 1990 г. българската емиграция настояваше той, К. Кюлюмов и Б. Карамфилов да бъдат изправени пред съд.
Прави чест на Георги Пирински, че единствен от тази компания публично призна някои предишни свои заблуди. Иначе за живота му, жертван в името на някакви неясни комунистически химери, останаха да говорят единствено 1200-те страници досие, събирано педантично някога от ФБР...
10 „Трудова Македония" (6 дек. 1934, 15-30 юли, 15-18 авг. 1936), както и брошурата на Васил Ивановски (превдоним Бистришки) „Защо ние македонците сме отделна нация" (с. 50).
11 По писмо на МПО № 99/14 февруари 1925 г.
12 Получава се някакъв странен парадокс. Комунисти от рода на Пирински отдават младостта си в името на бъдеща „Световна революция на пролетариата". МПО работи неотклонно за свободна и независима Македония. И в двата случая България бе губеща и неизменно ставаше обект на нападки от тези два воюващи помежду си фронта.
13 Nizamoff, Ch. Struggle for Freedom. Indian., 1985, р. 107.
14 Първата жена на Пирински е била рускиня.
15 По в. „Македония" (№ 33, 21 авг. 1996).
16 Според Закона против комунизма в Съединените щати - чл. 2 гласи: „Който печати, публикува, издава, възпроизвежда и съзнателно предава, пуща в явно или тайно обръщение някоя книга, памфлет, брошура, списание, вестник... като защитава, разпространява, оправдава, учи или насърчава престъпление, навреждане, насилие, застрашаване или оскърбление като средство за изменение на съществуващото индустриално, икономическо, социално или политическо положение на държавата - наказва се като обществен злодеец: на 10 години тъмничен затвор или до 5000 долара глоба, или и двете." Вж. бел. 6, с. 307.
17 Вж. сборника Прв мегународен научен собир „Иселништвото од Македона од поjавата до денес". Крушево, 3-5 август 2000 г. Скопjе, 2001, с. 242.
18 Дума, 29 ноем. 1990.
19 Вж. Младенов, П. Във и извън Македония (спомени), 47-48.
Източник: История на българската емиграция в Северна Америка, д-р Иван Гаджев
Има лица, историческият спомен за които няма еднозначно измерение. Такъв е банскалията Георги Зайков, известен на съответните служби в Новия свят и като Джордж Николов, Ников, Зиков, Братлов, Илия Златков, а най-вече като Гео Пирински. За полк. Уилям Майер, зам.началник отдел Г-2 (Военното разузнаване), (подминаваме дадения от него снизходителен интелектуален профил), Пирински „има в голяма доза примитивна смелост, характерна за македонските комити, елементарна честност, един дух на „спасител", който го тласка към подвизи и дори до готовност за разпятие".
Разпадналата се Югославия би трябвало да го има за свой герой, защото следва твърдо указанията на Коминтерна в изграждане мита за историческия абсурд - „македонска нация" и „македонски език". В емигрантските издания се срещат шокиращи българското самосъзнание заключения от рода, че Кирил и Методий са македонци, че „държавата на богомилеца Самуил не беше втора българска държава, както искат да я представят българските буржоазни политици, а тя беше държава на македонските славяни, съществуващи наред с българското царство и сръбското кралство".10 Сякаш император Василий Българоубиец е от друга приказка.
Георги Пирински при пристигането си в Америка
И в личната си карта той се определя като югославянин от македонска нация (?). Дори когато е пред страховитата Комисия за разследване на антиамериканска дейност, Пирински отговаря като по инструкции:
„С. 181
Сенатор Исланд: Вие на коя страна сте гражданин?
Г-н Пирински: Аз съм роден в Македония, когато тя беше под властта на Турция... Станах български гражданин поради разделението на Македония. Това беше по цар Борисово време. Аз не поднових моето българско гражданство, така че фактически съм гражданин на света.
Г-н Аренс: Кой е Георги Димитров?
Г-н Пирински: Георги Димитров?
Г-н А.: Да, г-н Георги Димитров!
Г-н П.: Вие искате да кажете, днешният министър-председател на България?
Г-н А.: Бившият генерален секретар на Коминтерна.
Г-н П.: Не го познавам. Аз прочетох от вестниците, че той е министър-председател на България..."
Не може да не се уважи чувството му за желязна партийна дисциплина. За нея той получи по-късно най-високи държавни отличия в ... България, а не в Югославия, чиито интереси защитаваше.
Георги Николов Зайков е роден на 15 август 1901 г. в гр. Банско. Пристига в Америка на 2 август 1923 г. Първоначално се насочва към градчето Хибинг, където вече се е установил брат му. Там работи в известните мини за желязна руда. Подава молба за американско гражданство, която не е уважена. Получава популярната още тогава „зелена карта"; тя не осигурява пълни граждански права, но и не създава пречки за пълноценен живот в чуждата страна. След една година сменя местоработата си - отива във фабриката за вагони в Медисън, където влиза в редиците на Комунистическата партия. Трудовата му дейност приключва с автомобилните заводи „Дженерал Мотърс", гр. Понтиак. После се отдава на организационна работа, за каквато може би е изпратен. Американската емиграция трябва да се приобщава към решенията на Четвъртия (края на 1922 г.) и Петия (1924 г.) конгрес на Интернационала за единение и болше-визация в светлината на Лениновото учение.
Заедно със съмишленика му Смиле Войданов създават Македоно-български народен съюз, както и „патриотични групи" като алтернатива на Македонската политическа организация. В опита си да отслабят нейния авторитет, Пирински и сие пускат в ход клевети, дори се стига до директни сблъсъци. Когато забелязват, че тази тактика не носи очаквания ефект, затръбяват за нуждата от единен фронт срещу влиянието на ВМРО и Иван Михайлов. При срещата по този повод с бившия секретар на ЦК на МПО Мих. Николов използват странна терминология: „да се разтури граденото досега и върху него да оплетат нова кошница".11 На своя XII конгрес МПО единодушно отхвърля възможността за такова обединение с обосновката: „Организацията не може да има нищо общо с онези, които плачат повече за Китай и Абисиния, отколкото за Македония."
В редактираните от Зайков вестници „Балканско сдружение", прекръстен в „Трудова Македония" (1931-1933) и „Съзнание" (1935-1936) - официален орган на Българското бюро към националния комитет на КП на САЩ, съзнателно се избягват географските понятия „България" и „Българска Македония". За сметка на това възторжено се споменава страната, която „стои като огромен фар и сочи на социал- и националпоробените народи пътя на тяхното избавление".12
Активистите на Македонския съюз се мъчат да спечелят авторитет и пред Международния комитет за политически затворници със седалище Ню Йорк. През 1930 г. Пирински с официално писмо се възмущава, че там е попаднал Ламбо Киселинчев от МПО - отявлен „фашист" и „защитник на фашизма".13 Ръководството е притеснено, но наклеветеният ползва правото на отговор и в двучасова реч защитава името и мястото си. С него е свързан и друг куриоз. Пирински изпраща до председателя на комитета Р. Болдуин пропагандна литература, която обаче е все още на български и руски език. Единственият, който би могъл да даде някаква представа за съдържанието й, е именно Киселинчев. Неговото мнение е, че „тази литература носи явния отпечатък на болшевишка пропаганда".
По нареждане на Москва в Детройт на 19 октомври 1941 г. се създава Славянски конгрес с председател поляка д-р Осовски. Отговорен секретар става Гео. Половин година по-късно вече съществува Американски славянски комитет със седалище Ню Йорк. Тук банскалията се запознава с бъдещата си втора съпруга14 Паулина Клопака, журналистка от словенски произход. Мащабите вече са други. Той контактува с известни личности - активисти на борбата за мир: Пол Робсън, Уилям Фостър, с карикатуриста Робърт Майнър.
Г. Пирински със съпругата си Паулина Клопака и активиста от Американския комитет Стийв Крал
Но в края на 40-те години над главата на коминтерновския довереник надвисват тъмни облаци - обвинен е, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство. Той е арестуван и преди. Например в писмо до Вл. Поптомов от 10 февруари 1937 г. Пирински споменава за такова премеждие, признавайки: „Ако бяха хванали нея (партийната му книжка - б.а., И.Г.,) и твоето писмо, депортацията беше сигурна."15 Събрани са доказателства за дейност, заплашваща американските интереси. (Негърът Уйлям Ноуел свидетелства за това на 24 юни 1949 г.)16 Осъждат го на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране. Гео предпочита затвора „Елис Айлънд". „Македонска трибуна" използва този факт, за да го ужили: политици от неговия род, които хвалят комунистическия режим, „правят всичко възможно да останат в „империалистическа" Америка".
Ето как македонският академик Блаже Ристовски в наши дни окарикатурява този преломен момент на небезизвестния в научните среди в югозападната ни съседка емигрант: „И когато след резолюцията на Информбюро против Югославия емигрантските власти осъдиха Гео Пирински за „комунистическа дейност" и го поставиха пред дилемата да отиде в затвора или да бъде екстрадиран там, откъдето е дошъл, той не пожела да дойде в тогавашната „антиинформбюровска" Македония. Затова се възползва от услугата на НР България и на 5 септември 1951 г. пристигна в София. По-нататъшният път вече беше ясен. Сподели съдбата на Венко (Марковски - б.а., И.Г.) - с ордени, почести и слава за сметка на неговите най-хубави 28 борбени македонски години в САЩ.17
На 2 август 1951 г. той все пак е репатриран. В социалистическа България го посрещат като герой. Първите му официални изявления са наситени с антиамерикански нападки за „насилие и терор над работническата класа, негрите и американските славяни", за „безчовечна експлоатация и гнет". Бившият емигрант е забравил, че на 16 декември 1944 г. в специална телеграма до ген. Гондуров, председател на Общославянския комитет в Москва, по повод Народния съд в България, осъдил 100 „военнопрестъпници", е писал: „Американският славянски комитет одобрява наказанието на фашистките предатели."
Иначе още следващата година, на прием, даден в Москва от Ал. Косигин по повод поредната Октомврийска годишнина, в разговор с Харисън Солсбъри и Джоузеф Кларк, кореспонденти на в. „Ню Йорк дейли уъркър", с тъга споделя, че предпочитал да живее в САЩ, отколкото в България...
В родината, от която преди се е отричал, Георги Пирински става зам.-председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира. На 11 декември 1959 г. е предложен за посланик в Англия, където по обясними причини кандидатурата му не е приета.
Издава няколко книги и оставя ръкописа „Дълъг път". Доживя зората на демокрацията, но едва ли с чувството, че се е борил именно за този й вид. Дочака „двете най-мощни държави в света да си подадат ръка за по-добър свят". На преклонна възраст има куража да признае: „Аз няма да си простя, докато съм жив, че в името на партийната дисциплина в оня фанатичен вид, в който тогава я разбирахме, не проявих историческа далновидност."18
Наистина, със становището и решенията си по Македонския въпрос Коминтернът изиграва зловеща роля по отношение на българските интереси, особено с линията за изфабрикуване на понятия като „македонски език", „македонска нация", които не срещат адмирации от съседите, свързани исторически с този проблем. Но с протокол № 207 от 11 януари 1934 г. неговият Политсекретариат дава зелен семафор за спретване на фалшификата „македонски език". Няколко месеца по-късно представителят на Пиринския край, комунистическият активист Вл. Поптомов, се оплаква по този повод в писмо до свой приятел, че научната група, на която е възложена неблагодарната мисия, предимно от украински учени - Булаховски, Групски, Дринов и пр., така и не стигнала до единно мнение има ли, аджеба, такова лингвистично чудо като литературен македонски език.
Дисциплинираните комунисти, поели юздите на властта в България, стесняват своя политически и обществен кръгозор в рамките на директивите, спускани от Москва. Те стигат дотам, че през 1947-1948 г. на сръбски полковник е връчен списък от 50 000 патриоти с българско самосъзнание, не без личното участие на партийния лидер в Пиринско Кръстю Тричков и висшия военен началник Борис Карамфилов. Улеснени от тази инициатива, Лазар Кулишевски, Лазар Мойсов и Апостолски ще обрекат на смърт хиляди родолюбци; други изпълват затвори и лагери (Голи Оток и Идризово).19 Стигна се дотам, че Тричков лично съпровождаше останките на националния ни герой Гоце Делчев и безценния за историята ни архив на Македонския научен институт, които България хариза на Скопие. За това кощунство след 1990 г. българската емиграция настояваше той, К. Кюлюмов и Б. Карамфилов да бъдат изправени пред съд.
Прави чест на Георги Пирински, че единствен от тази компания публично призна някои предишни свои заблуди. Иначе за живота му, жертван в името на някакви неясни комунистически химери, останаха да говорят единствено 1200-те страници досие, събирано педантично някога от ФБР...
10 „Трудова Македония" (6 дек. 1934, 15-30 юли, 15-18 авг. 1936), както и брошурата на Васил Ивановски (превдоним Бистришки) „Защо ние македонците сме отделна нация" (с. 50).
11 По писмо на МПО № 99/14 февруари 1925 г.
12 Получава се някакъв странен парадокс. Комунисти от рода на Пирински отдават младостта си в името на бъдеща „Световна революция на пролетариата". МПО работи неотклонно за свободна и независима Македония. И в двата случая България бе губеща и неизменно ставаше обект на нападки от тези два воюващи помежду си фронта.
13 Nizamoff, Ch. Struggle for Freedom. Indian., 1985, р. 107.
14 Първата жена на Пирински е била рускиня.
15 По в. „Македония" (№ 33, 21 авг. 1996).
16 Според Закона против комунизма в Съединените щати - чл. 2 гласи: „Който печати, публикува, издава, възпроизвежда и съзнателно предава, пуща в явно или тайно обръщение някоя книга, памфлет, брошура, списание, вестник... като защитава, разпространява, оправдава, учи или насърчава престъпление, навреждане, насилие, застрашаване или оскърбление като средство за изменение на съществуващото индустриално, икономическо, социално или политическо положение на държавата - наказва се като обществен злодеец: на 10 години тъмничен затвор или до 5000 долара глоба, или и двете." Вж. бел. 6, с. 307.
17 Вж. сборника Прв мегународен научен собир „Иселништвото од Македона од поjавата до денес". Крушево, 3-5 август 2000 г. Скопjе, 2001, с. 242.
18 Дума, 29 ноем. 1990.
19 Вж. Младенов, П. Във и извън Македония (спомени), 47-48.
Източник: История на българската емиграция в Северна Америка, д-р Иван Гаджев
Re: Кой е Георги Зайков?
В отговор на:Йорданка Николова - Чанкова се е записала в СССР от нация "тракийска"
Интересно. Това не го знаех.
Тя наистина е от Беломорска Тракия.
В отговор на:Прави чест на Георги Пирински, че единствен от тази компания публично призна някои предишни свои заблуди.
Нищо лошо не искам да кажа, но не ги ли е признал чак когато и самата БКП е започнала да ги признава?
Редактирано от Mиpa_M на
